№ 282
гр. гр. Добрич, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500207 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 1 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 207/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Добрич е образувано по частна жалба вх. рег. № 1777/01.04.2021 г.,
подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, район „Младост“, ЖК
„Младост“ 4, Бизнес Парк София , града 6, ЕИК ********* срещу
Заповед № 4 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.01.2022 г. на Районен съд – Каварна по ч. гр. д. № 10/2022 г. в частта за
разноските.
С атакуваният съдебен акт, първостепенният съд е присъдил в полза на
заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв., вместо
претендираното в размер на сумата от 360.00 лв.
Заявителят моли за изменение на обжалвания съдебен акт в частта
относно разноските, като му се присъди претендираното адвокатско
възнаграждение.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на
изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1
във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на заповедта.
1
Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията на Съда са следните:
Съгласно чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от
заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба №
1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
Правото на разноски представлява имуществено субективно право.
Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е
основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1.
неоснователно предизвикан спор; 2. направени разноски по повод участие в
съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен
акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата
от делото.
Отговорността за разноски е ограничена обективна деликтна
отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск
и включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и
пропуснати ползи от страната по делото - р. 189-2014-IV ГО.
Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови
направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна
защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не
може да се използва за неоснователно разместване на блага.
С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004,
Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира
на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия
2
във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай –
приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява
нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл.
102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда,
чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са
нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на
споразумения, приемане на решения или съгласувани практики,
противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния
ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като
делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат
решения, засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С-
428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката
– да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен
с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски
за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1
ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без
да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по
дело 106/1977 на Съда на ЕО.
В разглеждания случай, първостепенният съд има компетентността да
определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност
на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
3
и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
С оглед изложените съображения, атакувания съдебен акт като
правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с
чл. 413, ал. 1 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 4 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.01.2022 г. на Районен съд – Каварна по ч. гр. д. № 10/2022 г. в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4