Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 399
гр. Перник, 08. 11. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов
административно дело № 261/2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр.).
Образувано
е по жалба на Р.Б.М. срещу решение № 441 от 17.11.2015 г., на Комисия за защита
от дискриминация (КЗД) по преписка № 192 по описа за 2014 г., с което е
установено, че Председателят на Управителния съвет на СНЦ „МИГ Р.-К.-З.“,
Министърът на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ гр.С., не са
осъществили дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2, във връзка с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. по признаци „гражданство“ и „лично положение“ по отношение на Р.Б.М..
Жалбоподателят
е изложил обширно твърдения, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че то противоречи на разпоредбите на европейското
законодателство и неговият основен принцип на равно третиране. От съда иска
оспореното решение на КЗД да бъде отменено, като преписка №192/2014 г. бъде
върната на органа за продължаване на производството.
Производството
е за втори път висящо пред Административен съд П., след като с решение № 5250
от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10222/2016 г. на Върховния
административен съд, V отделение, е отменено решение № 243 от 27.06.2016г.,
постановено по административно дело № 67/2016г. по описа на Административен съд
П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.
Ответникът
– Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, в
приложено по делото писмено становище с вх. № 2255/07.09.2018г. по описа на
съда, оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Излага доводи по съществото
на спора, като твърди, че комисията е постановила обжалваното решение след
обсъждане на всички представени по преписката доказателства и при пълно и
всестранно разкриване на относимите факти и обстоятелствата. Поддържа, че в
производството пред административния орган не е установено неравно третиране
спрямо жалбоподателя и по отношение на лица в сравнимо-сходно положение. Иска
жалбата да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият
административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства
и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Производството
пред административния орган е започнало по жалба с вх. № 44-00-1837 от
16.04.2014 г., подадена от Р.Б.М., като управител на ЕТ „Магнум хит-Р.М.“ срещу
Стратегия за местно развитие на СНЦ „Местна инициативна група Р.-К.-З.“ с
оплаквания за осъществена непряка дискриминация по признак „лично положение” и
„гражданство“.
Жалбата
е разгледана на четири заседания на КЗД, проведени на 12.11.2014 г., на
10.02.2015 г., на 15.04.2015 г. и 02.06.2015 г., като страни в производството на
заседанията проведени на 12.11.2014 г. и 10.02.2014 г. са Р.Б.М. и ответници:
Председателят на „МИГ Радомир – Ковачевци – Земен“ и Министърът на земеделието
и храните. На първото заседание е предложено на страните да се помирят съгласно
изискването на чл.62, ал.1 от ЗЗДискр. На 10.02.2015 г. като ответник в
производството е конституиран и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София,
представляван от изпълнителният директор (ИД). По отношение на него не е
изпълнена процедурата по чл.62, ал.1 от ЗЗДискр.
С
разпореждане № 481/08.05.2014 г. е образувана преписка №192/2014 г. по която КЗД
е постановила оспорваното в настоящото съдебно производство решение №
441/17.11.2015 г. В решението си КЗД е приела, че: „Председателя на
Управителния съвет на СНЦ „МИГ Р.-К.-З.“ гр.Р., Министъра на земеделието и
храните гр.С. и Държавен фонд „Земеделие“ представляван от ИД не са осъществили
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр., във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признаци „гражданство” и
„лично положение“ по отношение на Р.Б.М.. Органът е изложил мотиви, че не е
осъществена дискриминация по посочените признаци, тъй като дори и след като
представеното от М. заявление е отхвърлено поради надвишаване допустимите
граници, заложени в стратегията, то същата би могла да използва възможностите
на Програмата за развитие на селските райони и да кандидатства на национално
ниво за финансирането по представения от нея проект. Органът е приел също, че
от М. е направено некоректно сравнение на условията, насоките и критериите за
кандидатстване с друга местна инициативна група (МИГ), тъй като двата района на
действие на тези МИГ са с различни социално-икономически показатели, а
заложеният максимум на допустимите разходи е съобразен с всички особености на
територията на съответната МИГ. Изложил е съображения и за приложението на чл.
9 от ЗЗДискр. и след като е приел, че М. не е преодоляла първоначалната
доказателствена тежест, поради липса на доказателства, е отхвърлил жалбата,
като неоснователна.
По
делото са приети като доказателства и изпратените с административната преписка
от ответника многобройни писмени доказателства, съдържащи се в три броя
класьори и осем броя папки.
При
второто разглеждане на делото от Административен съд Перник, страните не сочат
нови доказателства.
Административен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните, съобрази задължителните
указания на ВАС и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима, но е неоснователна.
Жалбата
е подадена против решение, което подлежи на съдебен контрол в изпълнение
нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр. Жалбата отговаря на изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК и не са налице пречки за разглеждането й по същество.
Съдът
приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и
в пределите на неговата власт съгласно чл. 48, ал.2, т.1 и чл. 65, т. 5 от
ЗЗДискр. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр.,
където изчерпателно са регламентирани правомощия, с които разполага при
решаването на посочените въпроси, в качеството й на независим специализиран
държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от
дискриминация и равенство на възможностите, като в т. 13 препраща към
компетенциите, предвидени в Правилника за устройство и дейността на Комисията
за защита от дискриминация (издаден от председателя на Комисията за защита от
дискриминация, обн., ДВ, бр.
57 от 12.07.2005 г.).
Оспореното
пред съда решение на КЗД е издадено в съответствие със законовите изисквания
относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл.
66, т. 1-4 от ЗЗДискр. Мотивите
на административния орган са изложени подробно, както в самия акт – решение № 441 от
17.11.2015 г. на КЗД,
така и в доказателствата изпратени с административната преписка. Резултатът
от производството пред КЗД е писмено обективиран в оспореното решение, в което
са посочени наименованието на органа, който го е издал, както и пред кой орган
и в какъв срок решението може да се обжалва (в изпълнение на чл. 66, т. 1 и т.
4 от ЗЗДискр).
Предвид
изложеното, съдът счита, че не са налице основания за отмяна на решението
съгласно чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.
Съдът
не установи да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Не се
установи да са допуснати такива процесуални нарушения, които да са нарушили или
ограничили правото на защита на жалбоподателя, нито да обосноват извод, че ако административният
орган не ги бе допуснал би достигнал до различен правен извод в крайния си акт.
Установи се, че КЗД е съобразил процедурата по проучване съгласно чл. 55, ал. 1
от ЗЗДискр., като е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и
всестранно изясняване на обстоятелствата по спора. КЗД е предоставила и
възможност на страните да се запознаят със събраните писмени доказателства и да
изразят своето становище, като са проведени и открити заседания, за които
страните са били своевременно призовани. Следва, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение, а административният орган е изложил в пълнота фактите за
конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна
преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.
Решението
е съобразено и с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на
закона. Проектното предложение на оспорващата е било отхвърлено, като правилно
са изложени аргументи за наличието на обективни критерии, т.е. че проектът на М.
не отговаря на общо допустимите разходи. След като не е установил неравно
третиране на основание сочените признаци, решаващият орган е формирал извод, че
отхвърлянето на проекта е резултата от действията на оспорващата. Направените
от КЗД правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като
съответстващи с доказателствения материал и на приложимите законови разпоредби.
В
изпълнение задължителните указания, дадени с решение № 5250 от 23.04.2018 г.,
по адм. дело № 10222/2016 г. на ВАС, V отделение, настоящият съдебен състав двукратно
(с определение от закрито заседание, постановено на 06.06.2018г. – лист 9 от
делото и с определение от открито съдебно заседание от 11.09.2018г. – 18 от
делото), е предоставил възможност на Р.Б.М., да докаже фактите от които може да
се презюмира, че е по-неблагоприятно третирана на основата на признаците „лично
положение“ и „гражданство“, което е довело до отхвърляне на проектното й
предложение от „МИГ Р.-К.-З.“ гр.Р..
Жалбоподателят
не ангажира пред съда доказателства от които може да се обоснове извод за
наличие на факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация на основата на признаците „лично положение“ и
„гражданство“, което е довело до отхвърляне на проектното й предложение от „МИГ
Р.-К.-З.“ гр.Р..
Недоказаните
факти са неосъществени за съда факти. Недоказаните факти не могат да бъдат
субсумирани под приложимата правна норма, респ. от недоказания факт не могат да
настъпят исканите, в случая от жалбоподателя Р.Б.М., правни последици. В този
смисъл съдът приема, че след като по делото не се установи по отношение на
жалбоподателя да е осъществена дискриминация на основата на признаците „лично
положение“ и „гражданство“ със Стратегията за местно развитие на СНЦ „МИГ Р.-К.
– З.“ в периода от 2007-2013 г., то ответната страна не дължи доказване, че
принципът на равно третиране не е нарушен (арг. от чл. 9 от ЗЗДискр.).
При
съвкупната преценка на приетите писмени доказателства не се установи да са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното
решение, нито да е приложен неправилно закона. Съдът приема, че по делото
липсват конкретно доказани факти за осъществено по-неблагоприятното третиране
по отношение на ЕТ „Магнум-хит Р.М.“, по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., поради
което и КЗД в оспореното пред съда решение не би могла да формира мотиви за
допуснати фактически установявания относно наличие на дискриминационно
поведение. За да се приеме, че е допусната дискриминация е необходимо да
съществуват доказателства, които създават
обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране
поради защитен признак, който жалбоподателят изрично сочи - „лично положение“ и
„гражданство“, но не доказа пред съда. Следва да се отрази също, че всеки
търговец, вкл. и жалбоподателя, е свободен да избира в кое населено място да
бъде регистрирано седалището му, както и всяко физическо лице е свободно да
избере в регистъра на кое населено място да регистрира настоящия си и/или
постоянния си адрес/и – арг. от разпоредбата на чл.92, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация. В този смисъл изложено от оспорващата, че: „ако постоянният й
адрес и седалището на фирмата й са били в друго населено място, то проектът
който е отхвърлен на административния етап на разглеждането му е могъл да бъде
оценен“, не може да обоснове извод, че са били налице признаци на неравно
третиране по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. Следва, че административният орган не е допуснал нарушение на
материалния закон, вкл. и на европейското законодателство, което цитира
жалбоподателя.
Съдът
приема, че оспореното решение отговаря и на целта на закона, тъй като с
постановяването му органът е осигурил на Р.Б.М. реализиране на правото на равенство
пред закона, както и равенство в третирането и във възможностите за участие в
обществения живот (арг. от чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.).
В
процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха
отменителни основания по чл.
146 от АПК – решението е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно и в
съответствие с целта на закона.
По
изложените съображения съдът отхвърля жалбата на Р.Б.М. срещу решение № 441 от
17.11.2015 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 192 по описа
за 2014 г., като неоснователна.
По
разноските.
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
От
страна на ответника е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски. Съдът намира същото за основателно. Следва да се посочи, че нормата
на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., гарантира достъпа до съд и регламентира
отношенията с държавата в съдебното производство по закона, като освобождава
жалбоподателя от внасяне на държавна такса и разноски за вещи лица, за
призоваване на свидетели и др. Но тази норма не се отнася за задължението за
заплащане на разноски на другата страна при неоснователно воден процес, тъй
като тези разходи не могат да бъдат оставени за сметка на страната, в чиято
полза е решен спора, нито да бъдат заплатени от държавата. Този извод следва от
тълкуването на правната регламентация на отговорността за разноските, която
зависи от изхода на правния спор и има за цел да обезщети страната за
направените разходи по делото при неоснователно воден срещу нея процес (в същия
смисъл и съдебната практика - определение № 13605 от 15.11.2010 г. по адм. дело
№ 3323/2010 г. на ВАС; определение № 625/20.01.2016 г. по адм. дело № 8585/2014
г. на ВАС и др.).
На
основание чл.
78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.
37 от Закона за правната помощ,
препращащ към чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ,
според който по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100.00 до 200.00 лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът
приема, че Р.Б.М. следва да бъде осъдена да заплати на КЗД, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.
Така
мотивиран и на основание
чл.172,
ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Б.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, против решение № 441 от 17.11.2015
г., на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 192 по описа за 2014
г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.Б.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Комисията за защита от
дискриминация, с адрес: гр. С.*** сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
разноски по административно дело № 261 по описа за 2018г. на Административен
съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/