Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 22.11.2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично заседание на 23.10.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №
1852 по описа за 2013
год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от А.Г.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 304 – адв. А.Д.
против “КОКА КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, 1766, ул. “Рачо Петков Казанджията”
№8, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ. Изложени са
следните твърдения: от 07.05.1995г. до 13.03.2013г. ищецът работил по основен
безсрочен трудов договор при ответника на длъжността "Ръководител звено,
търговски екип". На 13.03.2013г. на ищеца е връчена заповед
№СО-Т-138/13.03.2013г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 330 ал.2 т.5 от КТ. Заповедта е незаконосъобразна поради
следното: съгласно ЕР на ТЕЛК № 0060 от зас. №007/11.01.2013г. на ищеца е
определена 53% трайно намалена работоспособност, със срок на определения % - 2
години. В решението на ТЕЛК не се съдържат реквизитите на чл.317 ал.3 от КТ и
макар да е писмен акт, издаден от здравен орган, в него няма препоръки за
преместване на работника по чл.317 ал.2 от КТ, във вр. с чл.1 ал.4 от Наредбата
за трудоустрояването на друга работа, като дори констатациите на ТЕЛК са
"лицето да изпълнява длъжността". Не са налице предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330 ал.2 т.5
от КТ, т.к. липсват императивно изискуемите законови предпоставки за прилагане
на посочената норма. На ищеца е предложена съвсем различна длъжност, с промяна
на населеното място на местоработата му- от гр.Плевен в гр.София; с намалена
работна заплата. Предложената длъжност се явява и значително по-ниско в
йерархията.
Поради отказа на ищеца да промени местоработата, длъжността си и
респективно да бъде променено трудовото му възнаграждение, е издадена заповедта
за прекратяване действието на трудовия му договор.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае уволнението му с посочената по-горе заповед за
незаконно, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да му
бъде присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода
13.03.2013г. до 13.09.2013г. в размер 15 510,90лв., ведно със законната лихва.
Претендират
се и направените по делото разноски.
* В о.с.з. е оттеглен
искът с правно основание чл.224 от КТ и
в тази част производството по делото е
прекратено.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна е депозирала писмен отговор /приложен на л.26 сл. от делото/, в който са
наведени доводи, въз основа на които предявените искове се оспорват изцяло.
В о.с.з. ищецът се представлява от
адв.Д., която поддържа исковете и навежда подробни доводи в писмени бележки.
В о.с.з. ответната страна се
представлява от адв.Д., който оспорва исковете и навежда доводи в писмени
бележки.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
БЕЗСПОРНО по делото е, че : трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед №СО-Т-138/13.03.2013год., считано
от същата дата и на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ – отказ на служителя да
заеме предложената му по-подходяща работа при трудоустрояване. Заповедта е
приложена на л.7 от делото. Не се спори, а това се установява от приетото като
доказателство Експертно решение на ТЕЛК от 11.01.2013год., че на ищеца е
призната 53% т.н.р.
за срок 2 години; с посочени противопоказни условия на труд: системни физически
усилия, неблагоприятен микроклимат. Не се спори, а това е видно и от вписаното в експертното решение, че констатацията е лицето да изпълнява
длъжността съобразно с т.14-съобразявайки какви са противопоказанията му за
работа. Не се спори, а това се установява и от заповед от 11.02.2013год./л.9 от
делото/, че ищецът е трудоустроен на позиция Специалист, Обслужване на клиенти
в Бизнес единица Централен офис от деня на връчване на заповедта до
01.01.2015год. В заповедта е удостоверен отказ на ищеца да заеме така
предложената му длъжност.
Спорни
въпроси по делото са: дали уволнението на ищеца е законосъобразно с оглед
предписанието на здравните органи във вр. с трудоустрояването му и с оглед
конкретната, предложена му длъжност след
трудоустрояването.
І.По иска с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ:
С
оглед събраните в хода на делото доказателства, съдът приема, че уволнението на
ищцата е незаконно поради следното:
Съгласно
чл.314 от КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука
не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може
да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия
по предписание на здравните органи.
Съгласно чл.317 ал.1 от КТ необходимостта от преместване на работника или
служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия,
характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се
определят по предписание на здравните органи. Съгласно чл.1 от Наредба за трудоустрояване
предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност се
издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК),
териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска
комисия (НЕЛК). В ал.4-та е регламентирано, че при вземане на решение за
издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участвуват
предварително уведомените писмено от здравните органи представител/представители
на работодателя, които също подписват предписанията за трудоустрояване от
лекуващите лекари или ЛКК. Ако те не се явят, здравните органи сами вземат
решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място
или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване.
Съгласно чл.3 при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване
работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се
решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Здравният
орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да измени
или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за
основателно.
В
случая и видно експертното решение на ТЕЛК е, че в същото не
е посочено ищецът да следва да бъде преместван на друга работа, а вписано
следното: да изпълнява длъжността съобразно посочените в решението
противопоказни за него условия на работа. По делото не са представени
доказателства, нито са налице такива твърдения да е възникнал спор между
работодателя и ищеца относно така даденото предписание, да се е искало изменяване или допълване на предписанието за
трудоустрояване- каквато възможност нормативната уредба дава. С оглед
цитираната по-горе норма на чл.314 от КТ едно лице може да бъде трудоустроено,
но същевременно да е прието от здравния
орган да продължи да работи на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните
органи - като в случая съдът приема, че е налице именно
тази хипотеза. Становището за преместване на ищеца на друга длъжност е
дадено от Службата по трудова медицина /л.103
от делото/ и е обективирано в Протокол от проведено заседание на комисията по
трудоустрояване. Въпреки че беше изискан изрично, ответникът не представи
Списък на длъжностите, определени в ответното дружество за заемане от
трудоустроени лица, което е пречка за съда да извърши преценка: имало ли е
друга, подходяща за заемане от ищеца длъжност при ответника, свободна ли е била
и т.н.-дадено указание в първото проведено по делото о.с.з. Съгласно разпоредбите на чл.317 ал.1 КТ здравните органи определят и предписват необходимостта от преместване на
работника с намалена трудоспособност на друга подходяща работа или на същата
работа при облекчени условия. Те определят характера на работата, условията на
труда и срок на преместването. Трудоустроен по смисъла на чл. 333 ал.1
т. 2 КТ е този работник или служител, за който
има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл.1 ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване – така Решение № 107 от 16.02.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1207/2002 г., III г. о. От задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от
нормата на чл.317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали
конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето
на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от
службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с
работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на
уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна
проверка за правилност от гражданския съд – така Решение № 266 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
814/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Е.Т..
С оглед изложеното съдът приема, че
след като едва службата по трудова медицина е направила предложение за смяна
длъжността на ищеца, без това да е предписано изрично от здравните органи, то
прекратяването на трудовото му
правоотношение с атакуваната заповед е незаконно и същата следва да бъде
отменена.
Уважаването на иска с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ обосновава уважаването и на акцесорния по чл.344 ал.1 т.2
от КТ и ищецът следва да бъде
възстановен на заеманата преди трудоустрояването длъжност- Ръководител звено,
Търговски екип в Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани България АД.
По
отношение иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ: ищецът е представил доказателства, че е
започнал работа при друг работодател и с оглед приетото заключение на ВЛ съдът
приема, че искът му е основателен за периода от 13.03.2013год. до
13.09.2013год. за сумата 12030,03лв. /11060,39лв.+969,64лв./, като за разликата
до претендираните 15510,90лв. следва да бъде отхвърлен, т.к. не е направено
изменение на размера на така
предявения иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото съразмерно уважената им част - 1387,79лв. Представен е списък на
разноските от ищцовата страна – л.113 от делото.
На
основание чл.71 от ГПК ответната страна следва да заплати по сметка на
Плевенски районен съд държавна такса върху размера на уважените искове- 581,20лв.
и направените разноски за вещо лице-160лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за НЕЗАКОННО уволнението на А.Г.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, офис 304 – адв. А.Д., извършено със Заповед № СО-Т-138/13.03.2013год.
на изпълнителния директор К.П. и чл. на Съвета на директорите Д.С. при
ответното дружество и ОТМЕНЯВА същата Заповед като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ А.Г.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 304 – адв. А.Д., на заеманата от него в ответното дружество
длъжност преди уволнението- Ръководител звено, Търговски екип в Кока-кола Хеленик
Ботълинг Къмпани България АД.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ “КОКА КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1766, ул. “Рачо
Петков Казанджията” №8 ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 304 – адв. А.Д. сумата 12030,03лв.-обезщетение за периода
от 13.03.2013год. до 13.09.2013год., като за разликата до претендираните
15510,90лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК “КОКА КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1766, ул. “Рачо
Петков Казанджията” №8 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса върху уважената част на
исковете в размер 581,20лв.,
както и разноски за вещо лице в размер
160лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК “КОКА КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1766, ул. “Рачо
Петков Казанджията” №8 ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, офис 304 – адв. А.Д. направените разноски съразмерно
уважената част на исковете в размер 1387,79лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: