Р Е
Ш Е Н
И Е № 260306
гр. Пловдив, 05.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
Окръжен
съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Розалия Тодорова, като разгледа докладваното т.д. №847
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от П.К.В., ЕГН **********, с адрес-***, чрез пълномощника му адвокат Т.Г.,
против ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Д.” №1, с която са предя-вени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
02.12.2018г. в град Пловдив, на бул***№15 А, водачът
на лек автомобил „Форд” с рег. № ** **** **-О.С.Д. не е пропуснал пресичащия на
пешеходна пътека, сигнали-зирана с хоризонтална и
вертикална пътна маркировка, пешеходец П.К.В. и е реализирал пътнотранспортно
произшествие. При станалото ПТП
последният получил фрактура на ацетабулума
закрито-фрактура фундис ацетабули,
бил приет по спешност в УМБАЛ „**. ******”- ***,
където получил хемодинамичен срив и поради това се
извършила кардиопулмонална ресусцитация,
възстановени били дишането и сърдечната му дейност при условията на хипотензия. На ищеца било извършено и закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация. Същият бил лекуван в
болничното заведение до 06.12.2018г., на която дата отново бил приет за открито
наместване на получената фрактура, тъй като първоначалното лечение не
отговаряло на тежестта на травмата. На 12.12.2018г. била извършена оперативната
интервенция, като на ищеца е предписано да спазва леглови
режим в продължение на три месеца, през който период от време не е могъл да се
обслужва самостоятелно. Вследствие на получените от ПТП увреждания ищецът е
изпитвал интензивни болки, съпроводени с главоболие, гадене и световъртеж, като
такива болки изпитва и към настоящия момент. Станалото се отразило негативно и
на психиката му, като след претърпения инцидент ищецът изпитва страх от
автомобили, притеснение и безпокойство при необходимост да пресича път с
автомобилно движение. Преживяното направило ищеца
по-затворен, ограничил контактите си с приятели. Освен описаните неимуществени
вреди същият претърпял и имуществени такива, изразяващи се в разходи за лечение
в общ размер на 2 981,64лв., като от тази сума 2 730лв. са за закупуване на остеозинтезен материал за извършената операция. Твърди се
още, че за лекия автомобил „Форд” с рег.№** **** ** е била сключена застраховка
„ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица №
ВG/**/************, валидна към датата на застрахователното събитие. С
искане от 18.05.2019г. ищецът предявил претенция пред застрахователя за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но в тримесечния срок по чл.496 КЗ такова не било изплатено.
Ето защо, се иска от съда да постанови решение за
осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сума в размер от 120
000лв. /след
допуснато в съдебно заседание на 22.07.2020г. изменение на размера на предявения
иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания в резултат на пътнотранспортното произшествие от 02.12.2018г., както и
сумата от 2 981,64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението му,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
увреждането- 02.12.2018г. до
окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, с който се
оспорват исковите претенции по основание и размер. Признава се от ответника
обстоятелството относно съществуването на валидно застра-хователно
правоотношение спрямо увреждащия лек автомобил. Оспорва се описания механизъм
на ПТП, твърди се, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, като е нарушил нормите на чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП- навлязъл е на пътното платно без да сигнализира за намерението си да
пресича, не е съобразил разстоянието до приближаващото се превозно средство,
навлязъл е внезапно на пътното платно при ограничена видимост, пресякъл е на
необозначено за това място. Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е
виновен за ПТП и неговите действия не са в причинна връзка с вредните последици.
Поддържа се, че се касае за случайно деяние, което е било технически
непредотвратимо за същия. Оспорват се и всички изложени от ищеца твърдения за
получени увреждания при процесното ПТП, за претърпени интензивни вреди, настъпването на
имуществени вреди, причинно-следствена връзка между описаните вреди и ПТП. Освен
това, ответникът оспорва иска
за неимуществени вреди и по размер, като счита последният за неоснователно
завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост. На
следващо място възразява и по отноше-ние на искането за присъждане на законната лихва върху
претендираните главници от датата на ПТП, като счита,
че такава се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорват твърденията на ответника, в т.ч. и че е налице съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия.
С допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа
всички направени в първоначалния отговор на искова молба твърдения, възражения и оспорвания.
Съображения по спора са развити и в писмена защита на
процесуалния предста-вител на ответния
застраховател- адвокат Т.Х..
Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
От представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е видно, че на 02.12.2018г. около 11,10ч., в ***, е станало
пътно-транспортно произшествие с участници- О.С.Д.,
управлявал лек автомобил „Форд Ескорт” с
рег. № ** **** **, и пешеходеца - П.В..
По
случая е образувано досъдебно производство №123/2018г. на РП- Пловдив, а след
това в развилото се пред ПРС наказателно производство- н.о.х.д. №5088/2020г. съдът е одобрил с протоколно определение от
18.01.2021г. постигнато между
РП- Пловдив и подсъдимия Д. споразумение, с което последният се е признал за
виновен в извършване на
престъпление по чл.343,
ал.3, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.”б“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК, затова че на 02.12.2018г. в гр. ***, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № **
**** ** е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на П.К.В., изразяваща се в счупване на таза в областта на дясната
тазобедрена става и крилото на хълбочната кост, довело до трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник за 12 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека. За извършеното престъпление на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е
отложено, на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два
месеца.
Установява се от приложената към исковата молба
медицинска документация - епикризи- КОТ, издадени от
УМБАЛ „***** ******“ ЕАД, че на 02.12.2018г. ищецът е постъпил на лечение в
болничното заведение; поставена му е диагноза- счупване на ацетабулума,
закрито, фрактура фундус ацитабули;
извършено е наместване на фрактура без вътрешна фиксация
на тазови кости; ищецът е изписан на
06.12.2018г. с подобрение, като са дадени препоръки да спазва постелен режим и да приема ***** 3 500 за 35 дни, ЛФК;
лечението е продължило и в периода 06.12.2018г.-21.12.2018г.; направена е
операция на 12.12.2018г.- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, друга неуточнена кост; при изписването са дадени
препоръки за превръзки до конци, спазване на леглови
режим и прием на медикаменти.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с
вещо лице д-р З.Н., чието заключение съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните. Установява се от него, че при
станалото на 02.12.2018г. пътно-транспортно произшествие на ищеца са били
причинени- счупване на ставната ямка на дясната
тазобедрена става с изкълчване на бедрената кост и надлъжно счупване на дясната
хълбочна кост, хемодинамичен срив. Първоначално е
проведено неоперативно лечение /с екстензия/, като
решението за това вероятно е свързано с тежкото състояние на постра-далия след срива на хемодинамиката,
а по-късно е предприето оперативно лечение. Възстановителният период е с
продължителност от една година, като първите 50-60 дни са на легло. Описаните
увреждания са тежки, възстановителният период е съпроводен със значителни болки
и невъзможност за самообслужване. Посочено е още в заключението, че при такива
травми често се получават усложнения- декубитуси, контрактура на ставата, хипотония
на мускулите и др., както и в случая- легловият режим е довел до образуване на декубитуси. След приключване на възстановителния процес е
възможно пострадалият да има болки, особено при по-голямо физическо натоварване
на крайника, като със сигурност ще остане нарушение на походката. Според
експерта, пълно възстановяване е малко вероятно да се постигне. По отношение на
заболяванията на В. преди ПТП- хипо-тиреодизъм и хипертонична болест е отразено, че същите не
оказват влияние на възстановителния процес, нито са от значение за получаване
на травмите. При ищеца възстановителният процес е протекъл сравнително
нормално, предвид напредналата му възраст. Пострадалият е провеждал е
рехабилитация в дома с рехабилитатор, изпълнил е всички предписания на
лекуващите лекари, разходите за закупени лекарствени средства по представените
документи са в пряка причинна връзка с получените телесни увреждания.
Във връзка с изясняване на механизма на ПТП е
изслушано заключението на назначената САТЕ с вещо лице инж. В.С.. В него е
направен анализ на конкретната пътна ситуация, като са изследвани две основни
хипотези, първата от които- при навлизане на пешеходеца на подаван за него
зелен сигнал на светофарната уредба и съотв. ******за
водача на лекия автомобил „Форд Ескорт” и втората- при навлизане на пешеходеца
на подаван за него ******сигнал на светофарната уредба и зелен за водача на
автомобила. Вещото лице е разгледало и няколко варианта на поведение на
участниците в произшествието, с оглед възможността за предотвратяването му.
Според първата хипотеза -навлизане на пешеходеца с бавен ход на подаване за
него зелен сигнал на светофарната уредба и ******за водача на лекия автомобил-
водачът Д. е управлявал автомобила по дясната пътна лента на западното платно
за движение на бул. *** в
посока от север на юг; по същото време пешеходецът В. е бил на западния тротоар
и е предприел навлизане на платното за движение с бавен ход- от запад на изток,
отдясно наляво пред автомобила, като в този момент автомобилът е отстоял на 37
м от пешеходеца; когато лекият автомобил е бил на около 27- 28м, водачът е
започнал да реагира, но със закъснение за екстрено задействане на спирачната
система; в резултат на скорости и пресичане на траектории след около 2,37 сек.
е последвал удар, настъпил в дясната част на лекия автомобил „Форд Ескорт” и
пешеходеца, който би бил предотвра-тим, ако водачът
бе реагирал своевременно на навлизащия пешеходец на платното за движение.
Развити са още- хипотеза, при която пешеходецът е навлязъл със спокоен или бърз
ход или бягане на подаван за него зелен сигнал от светофарната уредба и ******за
водача на автомобила, както и хипотези, при които навлизането на пешеходеца е
станало на ******за него сигнал, съотв. с бавен,
спокоен или бърз ход или бягане. След съпоставяне на определените времена в
експертизата за достигане на автомобила в мястото на удара и навлизане на
пешеходеца на платното за движение, в заключението е направен извод,че
движението на пешеходеца е било с бавен до спокоен ход включително, тъй като
при бърз ход или бягане би следвало водачът да е започнал да реагира преди
пешеходецът да навлезе в платното за движение, което противоречи на данните,
които самият водач е дал- че е видял пешеходеца, когато е навлизал в платното
за движение, направил е една- две крачки, а той е бил на 7-8 м от пешеходната
пътека и е набил спирачки. Според вещото лице, по аналитичен път от обективните
материали по делото не може да бъде определено на какъв сигнал, подаван от
светофарната уредба, пешеходецът е навлязъл на платното за движение. Скоростта
на движение на лекия автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната
му система, е била около 49 км/ч, а преди удара 20км/ч. Посочени са в
заключението и варианти за възможните причини за произшествието в зависимост от
начина на движение на двамата участници в него. Отразено е също, че
произшествието е настъпило при движение през деня в слънчево време, при добра
видимост. Платното за движение в мястото на инцидента е с асфалтова настилка,
без неравности, пътят е обособен от две еднопосочни платна за движение- източно
и западно, разделени помежду си с метална ограда, която е прекъсната в зоната
на пешеходната пътека. В района на бул.*** има поставена светофарна уредба за
автомобили и пешеходци и пешеходна пътека тип „зебра“ М8.1, очертана с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя. Според заключението, няма данни
пешеходецът да е пресичал извън зоната на пешеходната пътека, за водача пешеходецът
В. е бил видим на пътното платно, когато автомобилът е отстоял на повече от 40м
от пешеходната пътека- дистанция, която е
по-голяма от определената
опасна зона за спиране на
автомобила.
В подкрепа на твърденията в исковата молба по делото
са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Ц.Г.Д.
и К.П.К.
Свидетелят Д., който е очевидец на станалото
пътнотранспортно произшествие, излага, че ищецът е започнал да пресича уличното
платно на зелен сигнал на светофара, на пешеходна пътека тип „зебра”, вървял
нормално, почти стигнал до средата, когато лек автомобил „Форд”/******на цвят/
го ударил, пешеходецът паднал върху капака на колата, а след това на платното. Ударът
настъпил в лявата лента на платното за движение, преди червения автомобил
нямало други автомобили, които да ограничават видимостта на водача. Според
свидетеля, скоростта на автомобила е била над 50 км/ч. На другия ден отишъл в болницата, в която бил настанен пострадалият,
но не могъл да го види, защото състоянието му било тежко.
Свидетелката К.К.депозира
показания, че след инцидента баща й бил
приет за лечение в УМБАЛ „***** ******“, състоянието му било критично, имал
счупване на таза и трябвало да се направи операция, при
която счупената част да се прихване с пластини. Ищецът престоял в болницата
повече от 20 дни, на втория ден изпаднал в клинична смърт и лекарите се борили
за живота му. След като състоянието му се стабилизирало, бил опериран, поставили му три пластини на таза, а на
счупената ябълчна кост сложили пирони. През целия
престой в лечебното заведение пострадалият имал много силни болки, бил
непрекъснато с придружител, тъй като не можел да придвижва самостоятелно, да се
храни и обслужва в санитарно-хигиенно отношение. Изписали го неподвижен, на
носилка, пожълтял, отслабнал с 20 кг. Възстановяването на ищеца продължило в
домашна обстановка, свидетелката се преместила да живее в жилището на баща си,
полагала денонощни грижи за него. Около половин година ищецът изпитвал болки в
таза, приемал обезболяващи лекарствени средства и понастоящем походката му е
ограничена, придвижва се с помощта на бастун. Преди произшествието бил жизнен,
пъргав, весел, контактен човек, помагал на близките си, след това обаче животът
му се променил, станал затворен, потиснат, страхувал се да излиза навън и да
пресича улици, дори до магазина не искал да отиде.
За доказване на претърпените имуществени вреди
вследствие на увреждането ищецът е представил фактури и фискални бонове към тях.
Видно от фактура №**********от 07.12.2018г., издадена от УМБАЛ ”**. ******” ЕАД, същият е закупил стандартна
реконструктивна плака, материал /органичен контакт/ за сума в размер на 2 730 лв.
Останалите 9 бр. фактури с фискални бонове, удостоверяват направени разходи на
обща стойност 251,64 лв.- за закупуване на различни лекарствени продукти- ***** 3 500, *** спрей, ***, ***, ***100 мл, ***и др,
а също за закупуване на
памперси, марли, компреси.
По повод възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици от страна на
пострадалия по делото са изслушани показанията на свидетеля О.С.Д.. Същият твърди, че е участник в пътнотранспортното произшествие, което станало на пешеходна пътека. Връщал се от *** пазар, управлявал автомобила си по булеварда, наближил
светофара, който подавал зелен сигнал, и
решил да премине. В това време ищецът тръгнал да пресича, направил една-две крачки, когато свидетелят бил на разстояние 7-8 м от
пешеходната пътека, натиснал
спирачки, но автомобилът не успял
да спре, навлязъл в пешеходната пътека и ударил човека. После преместили пострадалия на тротоара, подаден бил сигнал за инцидента и на
място дошли линейка и екип на пътна полиция. Свидетелят заявява, че не може да
каже на какъв сигнал на светофара е тръгнал да преминава пешеходецът, цялото му
внимание било съсредоточено да спре колата. Твърди, че е управлявал автомобила
си със скорост под 50км/ч, ударът настъпил в дясната част на автомобила,
човекът се преметнал през колата и паднал.
По делото не е формиран спор, че лекият автомобил
„Форд Ескорт” с рег. № ** **** ** е бил към датата на настъпване на събитието
със сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с
полица № ВG/**/************, с
период на покритие 18.08.2018г.-17.08.2019г.
На 18.05.2019г. ищецът е отправил застрахователна
претенция до ответника за изплащане на обезщетение за причинените му от произшествието
вреди, видно от приложените молба с вх.№1606/23.05.2019г. и
системен бон от 18.05.2019г. на „Български пощи” ЕАД, като с писмо изх. №3391/23.09.2019г. застрахователят отказал да я удовлетвори с мотив, че не са представени безспорни доказателства относно
виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахо-вателя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО”, сключена със
застрахователя.
В случая е безспорно между страните, че към датата на
настъпилото пътно-транспортно произшествие е било налично застрахователно
правоотношение по застра-ховка „ГО” за лекия
автомобил „Форд Ескорт” с рег. № ** **** **.
Не е спорно и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като
не е било изплатено исканото обезщетение.
Освен това, въз основа на събраните по делото
доказателства, се установи и осъществяването на елементите от фактическия
състав на деликта.
Доказа се, че на 02.12.2018г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от виновния водач О.Д., при което е
пострадал ищецът. С определение от
18.01.2021г.,
постановено по н.о.х.д.
№5088/2020г., съдът е одобрил постигнато между РП- Пловдив и подсъдимия споразумение, с което
Д. се е признал за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във вр. с чл.343, ал.1, б.”б“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК, като му е наложено съответното наказание.
Предвид
постигнатото споразумение в хода на наказателното производство, имащо
последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал.1 НПК/, и съгласно чл.300 от ГПК, се налага извод
за доказаност на обстоятелствата относно авторството, противоправността на деянието и вината на водача О.Д. за настъпване на ПТП.
С оглед задължителната сила на одобреното от наказателния
съд споразумение, по отношение на спорните по делото обстоятелства, касаещи
механизма на ПТП и поведението на водача и пешеходеца, следва да се приеме, че
водачът на МПС-„Форд Ескорт“ е нарушил правилата за движение по
пътищата и по-
конкретно разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на ППС е длъжен при подаване на сигнал, който
забранява преминаването- да спре пред пеше-ходната
пътека.” Този извод следва и от обсъдената хипотеза IА от АТЕ, затова, съдът
кредитира изслушаното заключение, като обективно и обосновано, в посочената
част. В случая, при приближаването на пешеходната пътека водачът Д. не се е
съобразил със забраняващия преминаването сигнал на светофарната уредба- ******за
автомобили и не е предприел съответните действия, за да спре управляваното от
него МПС преди пешеходната пътека. В по-късен момент водачът е забелязал
движещия се по пътеката пешеходец и е реагирал, като е предприел екстрено спиране
чрез задействане на спирачната система, но това се е случило, когато ищецът В.
вече е преминавал през пешеходната пътека, поради което е настъпил ударът между
автомобила и пешеходеца. Приетото съответства също и на изнесеното от свидетеля
Д., че пешеходецът е пресичал на пешеходна пътека, при подаден за него зелен сигнал на светофарната уредба, с оглед на което относно тези
факти следва да се възприемат показанията на ищцовия
свидетел, а не показанията на свидетеля Д., които им противоречат.
Наред с горепосоченото, със сила на пресъдено
нещо следва да се приеме за
установено и причиняването на ищеца на
средна телесна
повреда по см. на НК, изразяваща се в счупване на таза в областта на дясната тазобедрена става и крилото на
хълбочната кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за 12 месеца,
доколкото тя е елемент от обективна страна на
престъплението, в извършването на което е признат за виновен Д..
От заключението на допуснатата СМЕ се установи, че на ищеца са
били причинени описаните
в исковата молба увреждания- счупване
на ставната ямка на дясната тазобедрена става с
изкълчване на бедрената кост и надлъжно счупване на дясната хълбочна кост, хемодинамичен срив. Въз основа на това заключение и изслушаните показания на свидетелката К./последните, преценени
по правилата на чл.172 ГПК/, които съдът кредитира, като логични, последователни и основаващи
се на непосредствените й впечатления от преживяванията на ищеца, следва да се приемат за доказани както свързаните с
уврежданията, лечението и
възстановителния период болки и страдания, значителни неудобства при обслужването, затруднения при
придвижването, негативни психически изживявания на пострадалия,
така и наличието на причинна връзка между настъпилите вредни последици и ПТП.
С оглед установените обстоятелства и доколкото се
доказа, че към датата на процесното
пътнотранспортното
произшествие е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил, то
се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника за обезщетяване на ищеца по реда на чл.432, ал.1 от КЗ за причинените му вреди.
Дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, по правилата на
чл.52 ЗЗД, като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на
причинените увреждания, понесените болки и страдания, интензивността и
продължителността на негативните преживявания на пострадалия.
Установи се в случая, че на пострадалия при ПТП са причинени- счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става с изкълчване на бедрената
кост и надлъжно счупване на дясната хълбочна кост, хемодинамичен
срив. Вследствие на
получените телесни увреди ищецът е търпял болки и страдания с голям интензитет, сериозно са били нарушени
установения му ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици, в продъл-жителен период от време същият е бил в невъзможност
да се придвижва самостоятелно и да се самообслужва, наложило се е да се
ангажира помощ от близки в семейството, каквато необходимост преди инцидента не
е съществувала. Лечението на
пострадалия е осъществено в болнично заведение и е продължило в домашна
обстановка с предписаните медикаменти, същият е претърпял оперативна
интервенция,
последвал е труден възста-новителен период от една година. Стана
ясно и че вследствие на травмиращото събитие ищецът се е затворил, преустановил
е социалните си контакти, изпитва страх от самостоятелно пресичане на улици, като негативните преживявания не са
отзвучали и към момента са все още активни. Имайки предвид така установените обстоятелства, съобразявайки възрастта на ищеца, който към датата на инцидента е
бил на 75 години, времетраенето
на оздравителния процес, неблагоприятните
трайни последици от травматичните увреждания, констатацията на вещото лице д-р Н., че със сигурност ще остане нарушение на
походката на ищеца и пълно възстановяване е малко вероятно да се получи, както и икономическите условия в страната към правно-релевантния момент /02.12.2018г./, чийто обективен белег са
и лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените
неимуществени вреди е в размер на 65 000 лв.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение :
Относно тази претенция ищецът е представил фактури и
фискални бонове за закупени стандартна реконструктивна плака, материал
/органичен контакт/, лекарствени продукти, памперси, марли, компреси и др. Писмените
доказателства не са оспорени от ответника, като от съдържанието им се
установява, че разходите са направени в периода на оздравителния процес, а
според заключението на СМЕ, закупените медикаменти и продукти са във връзка с
лечението на травмите, поради което следва да се приеме, че разноските се
намират в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане и са били наложителни
за преодоляване на неговите последици. Следователно, предявеният иск за
имуществени вреди в общ размер на 2 981,64 лв. се явява изцяло доказан както по
основание, така и по размер.
При определяне размера на дължимите на ищеца
обезщетения следва да се прецени и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Принос, по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД, е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. В случая се
твърди от ответника, че поведението на ищеца, сочещо на съпричи-няване,
се изразява в нарушаване от негова страна на правилата на чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, но от събраните по делото доказателства не може да се
обоснове извод в тази насока. Установи се, че пострадалият пешеходец е предприел
пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, на зелен сигнал на светофара,
при което и съобразно възприетия механизъм на пътнотранспортно произшествие
няма основание да се счете, че за настъпване на вредоносния резултат е
допринесло и неговото поведение. Ето защо, при конкретно създалата се
пътна обстановка, следва да се приеме, че единствена причина за настъпване на
вредните последици е допуснатото нарушение от страна на водача на лекия
автомобил-Д. на разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според заключението на АТЕ, ударът не е бил неизбежен, водачът
е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да предотврати произшествието, но не го е сторил. Следователно,
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия е неоснователно, при което не са налице предпоставките
по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване размера на определените по-горе
обезщетения.
Предвид изложеното, предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди ще се уважи за сумата от 65 000 лв.,
като за разликата над тази сума до пълния заявен размер от 120 000 лв.- ще
се отхвърли, а предявения иск за обезщетение за имуществени вреди следва да се
уважи изцяло.
По претенцията за лихви за забава върху обезщетенията:
Според
разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахова-телното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна.
По
делото няма спор, че на 18.05.2019г. ищецът е предявил претенция за плащане на
обезщетение за претърпените вреди от ПТП пред ответното дружество- застраховател
на отговорния за вредите деликвент, която е
най-ранната дата в случая. С оглед на
това, дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ще се присъдят
ведно със законната лихва, считано от 18.05.2019г. до изплащането им, а за периода от датата на
увреждането - 02.12.2018г. до 18.05.2019г. искането ще се отхвърли като
неоснователно.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.Г.Г. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на
правна защита и съдействие на ищеца при условията на чл. 38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА /съгл. договор за правна помощ
от 19.12.2018г./. Предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2,
т.2 и т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на адвокатския хонорар за една
инстанция възлиза в размер на
4 368,71лв. /438,71лв.- за иска за имуществени вреди и 3930 лв.- за иска
за неимуществени вреди/, като с оглед изхода на спора, от тази сума ответникът
следва да заплати възнаграждение в размер на 2 567,46лв.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е заявил
своевременно искане за присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, според който се претендират разноски за- депозит за СМЕ-100лв., депозит за
АТЕ- общо 490 лв., държавна такса за съдебни удостоверения-10 лв., депозит за
свидетел- 20 лв., както и адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Доколкото ответникът не е представил доказателства да е заплатил адвокатско
възнаграждение на упълномощения от него процесуален представител, то няма
основание претендираното възнаграждение да бъде
присъдено под формата на разноски. Освен това, видно от данните по делото, ответникът
е заплатил депозит в размер на 400лв. за АТЕ, а не сочената сума от 490лв. Ето
защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 237 лв. //530лв. х 55 000лв./: 122 981,64лв./- разноски за
производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски, поради което следващите се за производството държавна
такса и платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по
аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. С оглед на това, ответникът ще бъде осъден да
заплати дължимата за производството държавна такса върху уважената част на
исковете в общ размер 2719,27лв., както и сумата от 240лв., представляваща изплатени
от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ и АТЕ.
По изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр.София, бул.”Г. М. Д.” №1, да заплати на П.К.В., ЕГН **********,
с адрес-***, сумата 65 000 /шестдесет и пет хиляди/лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
със застрахователна полица № ВG/**/************,
с период на покритие 18.08.2018г.-17.08.2019г., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди- болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания, причинени
при пътнотранспортно произшествие, станало на 02.12.2018г. в град ***, на бул. ***
№** *, причинено виновно и противоправно от О.С.Д.
при управление на лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2019г. до изплащането й; сумата от
2 981,64/ две хиляди деветстотин осемдесет и един лв. и шестдесет и четири
ст./ лв.- обезщетение за претърпените вследствие на същото пътнотранспортно
произшествие имуществени вреди, съставляващи направени от ищеца разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 65 000 лв. до
пълния заявен размер от 120 000 лв., както и исканията за присъждане на
законната лихва върху претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди за периода от 02.12.2018г. до 18.05.2019г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг Живот и
Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
бул.”Г. М. Д.” №1, да заплати на адвокат Т.Г.Г. от
САК, ЕГН **********, с адрес-***, сума в размер на 2 567,46 /две хиляди
петстотин шестдесет и седем лв. и четиридесет и шест ст./лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца по т. д. №
847/2019г.- П.К.В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН **********, с адрес-***, да заплати
на ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Д.” №1, сумата от
237/двеста тридесет и седем/ лв.- разноски по делото, изчислени съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг Живот и
Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.София,
бул.”Г. М. Д.” №, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския окръжен съд, сумата 2719,27лв. /две хиляди седемстотин и
деветнадесет лв. и двадесет и седем ст./ лв.- дължимата за производството държавна
такса, както и сумата 240 /двеста и четиридесет/лв., представляваща изплатени
от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатите
съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
Присъдените в полза на ищеца П.К.В., ЕГН **********,
суми да се изплатят от ответника по следната банкова сметка: ***: *** „Обединена българска банка” АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: