№ 9270
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110167965 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, уточнено с молба от 26.01.2022 г., на [фирма] срещу ЕЛ. ВС. С. за суми,
произтичащи от договор за потребителски креди от 09.03.2020 г., включително: 1869,61 лева
– договорно възнаграждение за периода от 15.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 1058,96 лева –
възнаграждение за услугата „*“, 2474,34 лева – възнаграждение за услугата „*“, 30 лева –
такси по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземането, 11,42 лева – лихва
за забава върху договорното възнаграждение за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г.,
6,47 лева - лихва за забава върху вземането за възнаграждение за услугата „*“ за периода от
03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., 15,11 лева – лихва за забава върху вземането за
възнаграждение за услугата „*“ за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., 80,41 лева -
лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода от 16.05.2020 г. до 03.11.2021
г., 45,55 лева – лихва за забава върху възнаграждението за услугата „*“ за периода от
16.05.2020 г. до 03.11.2021 г и 106,42 лева – лихва за забава върху вземането за
възнаграждението за услугата „*“ за периода от 16.05.2020 г. до 03.11.2021 г.
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и издава заповед, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и в хипотезата, когато се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
От представеното по делото копие от договор за потребителски креди от 09.03.2020 г
е видно, че същият е сключен между [фирма] в качеството му на кредитор и ЕЛ. ВС. С. като
кредитополучател. Според договора дружеството е поело задължение към ЕЛ. ВС. С. да ѝ
предостави паричен кредит от 3700 лева, а последната се е задължила от своя страна да
върне на [фирма] сумата на 36 месечни погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва
при годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите – 48,87 %. Според
договора за кредит общата сума, която следва да бъде заплатена на кредитора е 6486,37
лева. В него не е конкретизирана левовата равностойност на лихвата за целия му срок, но от
направеното отбелязване, че общият размер на всички плащания е 6486,37 лева и при
условие, че не са предвидени дружи задължения за плащане на суми, извън главницата и
възнаградителната лихва, при точно изпълнение на договора, може да бъде направен извод,
че възнаградителната лихва за целия срок на договора е 2786,37 лева. При извършване на
преценка за нищожност на клаузите от договора за кредит, регламентиращи задължението за
заплащане на възнаградителна лихва се констатира, че същите са нищожни на основание чл.
1
26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, като съображения за това са следните:
Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. Към момента на сключване на процесния договор в
действащото законодателство не е предвидена горна граница на размера на
възнаградителната лихва по договорите за заем. При уговарянето на същата страните са
ограничени единствено от принципа, залегнал в чл. 9 ЗЗД, според който могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. При договорите за заем уговорената възнаградителна лихва
представлява насрещна престация на заемателя, която е възнаграждение за заемодателя за
това, че последният е предоставил ползването на парична сума. Възнаградителната лихва
представлява граждански плот и уговореният лихвен процент следва да бъде такъв, че да
компенсира заемателя за това, че се е лишил временно от съответната парична сума,
предоставяйки я на трето лице, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка
на насрещната страна по договора за заем. Преценката дали дадена клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на договора и
като се съобразят всички обстоятелства, относими към нея. В съдебната практиката
(Решение 906/ 2004 г. по гр.д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр.д. 315/
2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч.гр.д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е
прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
Настоящият състав намира, че това правило следва да бъде взето предвид като ориентир за
преценка дали клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва, противоречи
на добрите нрави, като бъдат съобразени и всички други обстоятелства, свързани със заема.
Договорената възнаградителна лихва, възложена в тежест на кредитополучателя, е 41,00 %
на годишна база. Същата многократно надвишава законната лихва, като освен това е повече
от 2/3 от отпуснатия заем (главницата по договора). Сумата по кредита, от която [фирма] се
е лишило, предоставяйки я на ЕЛ. ВС. С., не е голяма от гледна точка на самата финансова
институция (3700 лева) и е дадена за срок от 36 месеца. Като съобрази тези обстоятелства,
както и че дружеството е икономически по-силна страна, която извършва дейността по
предоставяне на потребителски кредити по занятие, съдът намира, че уговореното
задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер 41,00 % годишно излиза извън
присъщата функция на възнаградителната лихва, а именно да служи като възнаграждение за
кредитора за това, че е предоставил паричен заем. По този начин се стига до неоснователно
обогатяване на последния за сметка на кредитополучателя.
Противоречат на добрите нрави и клаузите от процесния договор за потребителски
кредит и общите условия към него, регламентиращи задълженията за заплащане на
възнаграждения за услуги „*“ и „*“. Както беше посочено по-горе заявителят е
икономически по-силната и по-подготвена за участие в съответния тип сделки страна,
доколкото извършва същите по занятие. Размерът на възнаграждението за услугите „*“ и
„*“, уговореното в негова полза и в тежест на финансово по-слабата страна, е необосновано
висок и несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат предоставени. Същите
възлизат на 1110 лева и съответно 2590 лева. Срещу възнаграждението от 2590 лева ЕЛ. ВС.
2
С. е получила не реална, а потенциална възможност за ползване на съответни услуги,
доколкото в общите условия към договора за потребителски кредит е предвидено, че
допълнителните услуги могат да бъдат ползвани при желание от нейна страна, но и при
други допълнителни условия и след като бъде подписан допълнителен анекс, а не
единствено по волята на кредитополучателя. Въз основа на договора за потребителя е
възникнало задължение да заплати възнаграждението, независимо дали ще ползва услуги и
колко услуги ще ползва. Освен това съответветнтие услуги не са описани съгласно
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази норма видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит, а в процесния случай не е направена такава
конкретизация.
Възнагражденията за услугите „*“ и „*“ не са включени в годишния процент на
разходите, определен на 48,87 %, видно от договора за кредит, където ГПР е посочен преди
тях. Същите обаче следва да бъдат включени в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Доколкото задълженията за заплащане на възнагражденията за услугите „*“ и „*“ са
свързани неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не биха били поети,
следва да се приеме, че са част от общите разходи по кредита. При включването на
възнагражденията като компонент от ГПР обаче се стига до резултат, при който ГПР
надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, поради което и на основание ал. 5 от
чл. 19 ЗПК се налага извод, че клаузите, регламентиращи задълженията за заплащане на
възнагражденията, са нищожни.
Според чл. 17.4 от общите условия, приложими към договора за кредит,
кредитополучателят заплаща такси за извършени от кредитора услуги, включително
обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочен дълг в това число, но не само разноски за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други
съгласно действащата Тарифа. Посочената клауза е в противоречие с чл. 33 ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата (ал. 1), както и че в този случай
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (ал. 2). Заплащането на
посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено
изпълнение, наред със задължението за обезщетение за забава (чл. 12.1 от общите условия).
Поради това съдът приема, че клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи и
такси за събиране на просрочените вземания, са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид горните съображения настоящият състав намира, че заявлението по чл. 410
ГПК на [фирма] следва да бъде отхвърлено в частта по претенциите за сумите 1869,61 лева –
договорно възнаграждение за периода от 15.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 1058,96 лева –
възнаграждение за услугата „*“, 2474,34 лева – възнаграждение за услугата „*“, 30 лева –
такси по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземането, 11,42 лева – лихва
за забава върху договорното възнаграждение за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г.,
6,47 лева - лихва за забава върху вземането за възнаграждение за услугата „*“ за периода от
03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., 15,11 лева – лихва за забава върху вземането за
възнаграждение за услугата „*“ за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., 80,41 лева -
лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода от 16.05.2020 г. до 03.11.2021
г., 45,55 лева – лихва за забава върху взънаграждението за услугата „*“ за периода от
16.05.2020 г. до 03.11.2021 г и 106,42 лева – лихва за забава върху вземането за
възнаграждението за услугата „*“ за периода от 16.05.2020 г. до 03.11.2021 г.
По изложените съображения Софийски районен съд
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
[фирма] в частта по претенциите за сумите 1869,61 лева – договорно възнаграждение за
периода от 15.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 1058,96 лева – възнаграждение за услугата „*“,
2474,34 лева – възнаграждение за услугата „*“, 30 лева – такси по Тарифата на заявителя за
извънсъдебно събиране на вземането, 11,42 лева – лихва за забава върху договорното
възнаграждение за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., 6,47 лева - лихва за забава върху
вземането за възнаграждение за услугата „*“ за периода от 03.11.2021 г. до 25.11.2021 г.,
15,11 лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждение за услугата „*“ за периода от
03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., 80,41 лева - лихва за забава върху договорното
възнаграждение за периода от 16.05.2020 г. до 03.11.2021 г., 45,55 лева – лихва за забава
върху взънаграждението за услугата „*“ за периода от 16.05.2020 г. до 03.11.2021 г и 106,42
лева – лихва за забава върху вземането за възнаграждението за услугата „*“ за периода от
16.05.2020 г. до 03.11.2021 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от заявлението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4