Р Е Ш Е
Н И Е № 12
гр. Сливен, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от председателя КАНД № 181 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение № 260052
от 25.09.2020 г., постановено по АНД № 427/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № F509943 от
15.11.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, с което
на „Счетоводна кантора М.”*** за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева. С обжалваното решение
НАП е осъдена да заплати на „Счетоводна кантора М.” ЕООД разноски в размер на
300,00 (триста) лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно. Заявява се, че административнонаказателното
обвинение е формулирано ясно и точно и при издаване на процесното НП са спазени
всички административнопроизводствени правила и с
постановяване на противното, Районният съд е постановил незаконосъобразно
решение. Според жалбоподателя, Районният съд е уважил претендираните от жалбоподателя
разноски в голям размер, поради което моли присъдените разноски в полза на
жалбоподателя на първа инстанция да бъдат намалени. Моли решението на Районния
съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното наказателно
постановление да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, се представлява от надлежно
упълномощен ст. юрк. Ст. Д., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
надлежно упълномощен адв. Л. А. ***, която моли съда да остави в сила
първоинстанционния съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на
обжалваното съдебно решение.
Касационната
жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след
като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод,
че не е установено по несъмнен начин наличието на извършено от жалбоподателя
административно нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като от събраните по делото
доказателства е установено, че на 19.09.2019 г. СД „Софтконсулт
П. и с-ие” е извършило плащане в брой на сумата от 120
лева за предоставяне на счетоводни услуги, заплатени с фактури за месеците 06,
07 и 08 на 2019 г., както и издаден на 05.08.2019 г. фискален касов бон от
фискалното устройство в кантората. За да уважи искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, Районният съд се е позовал на
представения по делото договор за правна защита и съдействие и е изложил
съображения, основани на относимите материалноправни разпоредби.
Решението
на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по
делото доказателства и с приложимото право.
Видно
от установената по делото фактическа обстановка, на „Счетоводна кантора М.”***,
е съставен и връчен АУАН серия AN № F509943 от 26.09.2019 г., за това че при
извършена проверка на 26.09.2019 г. на СД „Софтконсулт
П. и с-ие”, отразена в Протокол за извършена насрещна
проверка, е констатирано, че за периода 02.09.2019 г. – 06.09.2019 г. СД „Софтконсулт П. и с-ие” е
заплатило в брой счетоводна услуга в размер на 120,00 лева в офиса на
„Счетоводна кантора М.” ЕООД, за която след проверка на 24.09.2019 г. е
констатирано, че за периода 01.09.2019 г.– 24.09.2019 г. няма регистрирани
продажби. Актосъставителят е приел, че проверяваното
лице е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, на
15.11.2019 г. е издадено процесното НП, с което наказващият орган за
констатираното с акта нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 500,00 лева.
С оглед
установените по делото факти и приложимото право, Районният съд правилно и
обосновано е приел, че не е установено по несъмнен начин нарушение на 25, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В първоинстанционното производство са приобщени, като част от административнонаказателната преписка писмени доказателства,
от които е установено, че на 05.08.2019 г. СД „Софтконсулт
П. и с-ие” е извършило плащане на сума от 180,00 лева
за счетоводна услуга м. 06-08.2019 г. по фактура № 1837 от 05.07.2019 г.,
издадена от „Счетоводна кантора М.” ЕООД и издаден фискален касов бон, както и
че по фактура № 1836/05.07.2019 г. събирателното дружество е извършило плащане
на сума в размер на 300,00 лева със същия предмет, за което е издаден фискален
касов бон на 05.08.2019 г.
С оглед
на изложеното, Районният съд правилно е отменил процесното НП като
незаконосъобразно, постановявайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в
касационната жалба нарушения. Изложените в атакувания първоинстанционен съдебен
акт мотиви са подробни и съответни на събраните доказателства и приложимия
закон, поради което не следва да бъдат приповтаряни.
Решението
на Районния съд е правилно и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на
„Счетоводна кантора М.” ЕООД разноски в размер на 300,00 лева, представляващи
договорено и платено адвокатско възнаграждение. Законосъобразен е и изводът на
Районния съд за липса на основания за присъждане на по-нисък размер на
разноските, тъй като адвокатското възнаграждение е в минимално предвидения
размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в
сила като правилно.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260052 от 25.09.2020 г., постановено по АНД № 427/2020 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: