№ 3973
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20241110207138 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *************** против Наказателно постановление № НП-
15/10.04.2024 г., издадено от изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), с което, на основание чл. 116к, ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), на
жалбоподателя били наложени 4 бр. имуществени санкции, в размер на по 1 500 лева всяка, за
четири случая на неизпълнено задължение към държавата по чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(немотивиран АУАН; липса на яснота, касателно субекта на отговорност; наложена глоба на
юридическо лице; АУАН не е съставен, в присъствието на нарушителя и връчването не е на
нарушителя) и за недоказаност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Проверяващ екип на ИАМН бил определен да извърши проверка на място в
*************, която биля извършена в периода 16.10.2023 г. – 20.10.2023 г. (вкл). На екипа бил
предоставени отработени графици – форма 76 на персонала от Отделение по анестезиология и
1
интензивно лечение (ОАИЛ).
За дневно дежурство на 12.08.2023 г. в графика липсвал лекар със специалност по
анестезиология и интензивно лечение и не фигурирал такъв на разположение. По време на
цитираната смяна, на работа в отделението бил д-р В.Г – лекар със специалност, ангажиран за деня,
по силата на сключен граждански договор.
За нощно дежурство на 13.08.2023 г. в графика липсвал лекар със специалност по
анестезиология и интензивно лечение и не фигурирал такъв на разположение. По време на
цитираната смяна, на работа в отделението била д-р К.М – лекар със специалност, ангажирана, по
силата на сключен граждански договор.
За дневно дежурство на 18.08.2023 г. в представена „Рапортна книга на медицински сестри
ОАИЛ“ липсвало отразено присъствие на медицинска сестра в екипа. Такава реално липсвала.
За нощно дежурство на 18.08-19.08.2023 г. в представена „Рапортна книга на медицински
сестри ОАИЛ“ липсвало отразено присъствие на медицинска сестра в екипа. Такава реално
липсвала.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите А. А., ****************; АУАН; НП; заповед за проверка; заповед за компетентност;
разписка за връчване; възражение; отработени графици; разположен график; свидетелства за
призната специалност; приложение 1 (2 бр); констативен протокол; отработени графици;
извлечения от рапортни книги; длъжностни характеристики; вътрешен правилник на здравно
заведение.
Доказателствената маса носи всички белези на еднопосочност и вътрешна
непротиворечивост, а изложените от жалбоподателя доводи касаят приложението на материалния
закон, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и
съпоставка на доказателствета не е наложителен.
Без съдът да се ангажира с качеството на проведената проверка, липсата на надлежни
отразявания в отработените графици – форма 76 по пунктове първи и втори от аминистративно
обвинителната теза намира надлежен отговор както в допълнително представените от
контролирания субект писмени доказателства за ангажирали медицински специалисти на
граждански договор и отчетен и заплатен положен труд (с каквито наказващият орган е разполагал
още при произнасянето си, но е преценил да игнорира), така и в показанията на разпитания
свидетел Людмил Върляков, чиято икономическа зависимост от дружеството-жалбоподател (в
качеството му на работодател) не прави a priori казаното от него недостоверно, а изисква повишено
внимание. Съответствието между казаното от него и писмените доказателства, обаче, не
обосновава извод за недостоверност.
По диаметрален начин стои въпросът с пунктове трети и четвърти от обвинителната теза.
В противовес на твърденията от жалбата (които, сами по себе си, нямат доказателствена стойност а
подлежат на доказване) и показанията на св. Мария Николова са извлеченията от рапортна книга, в
която за дневно дежурство на 18.08.2023 г., респективно – за нощно дежурство на 18.08 срещу
19.08.2023 г. медицински сестри Даниела А.а, съответно – Анелия Траянова действително са били
на смяна, но не в ОАИЛ, а в друго структурно звено на здравното заведение – не в ОАИЛ (в
рапортната книга за което надлежни отразявания липсват), а в Интензивен сектор – тромболиза.
2
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – служители на КЗП, изрично натоварени от ръководителя на КЗП (чл. 233, ал.
1 и ал. 2 ЗЗП); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както
и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни основания. Както задълбочен,
така и повърхностен преглед на атакуваното наказателно постановление не позволява да бъде
споделена тезата на жалбоподателя за липса на яснота, касателно лицето, чиято отговорност се
ангажира, а твърдението за наложени глоби на юридическо лице почиват или на тенденциозен
прочит на обжалвания акт, кореспондиращ със специфичното положение на жалбоподателя, или на
остатък от ползван образец на жалба. Отново в този ред на мисли, лично явяване на юридическо
лице в държавно учреждение за съставяне на АУАН, респективно – лично връчване на юридическо
лице (в каквито две насоки е отправената от жалбоподателя критика) би било трудно постижимо, с
оглед спецификите на този материално правен институт и с това съдебният състав намира за
уместно да ограничи отговора си, за да не навлезе в полето на етичните изисквания към работата на
магистратите.
По приложението на материалния закон
НП е частично законосъобразно, от материалноправна гледна точка.
Съгласно константната практика на касационната инстанция (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. №
863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от
29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение
3
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V
кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. №
11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г.
по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р
3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V
кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка
страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г.,
XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д
№ 6429/2009 г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р
5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.), в тежест на наказващия орган е – да
докаже тезата си. В конкретния случай, както вече бе изложено в предходен раздел на настоящото
изложение, в пунктове първи и втори административно обвинителната теза се опровергава от
допълнително представените гласни и писмени (вторите са били налични, още в
административната фаза на производството) доказателства, в който смисъл и възражението на
жалбоподателя за недоказаност се явява частично основателно.
За разлика от първите два пункта от повдигнатото административно обвинение, обаче, във
връзка с трети и четвърти, ангажираните от жалбоподателя гласни и писмени доказателства са
непротивопоставими на тезата на контролните органи. В хода на съдебното следствие се установи
по несъмнен начин, че за дневно дежурство на 18.08.2023 г. и за нощно дежурство на 18.08-
19.08.2023 г. в Отделение по анестезиология и интензивно лечение при ************* е отсъствала
дежурна медицинска сестра.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ има императивен характер: лечебното заведение за болнична помощ по чл. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението по чл. 47, включително и на спешна помощ при спешни състояния.
Съгласно утвърдения Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на *************, отделението по анестезиология и интензивно лечение разполага с 30 легла и е разположено на ет. 5, сектор „А“, стационарен блок – сграда № 1. В чл. 11 от Раздел
Тези принципни постановки, пречупени през конкретиката на разглеждания случай и събраните доказателства, не позволяват да бъде споделено виждане за спазена нормативна уредба, поради липса на дежурни медицински сестри в ОАИЛ за инкриминираните две смени.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, имаща обективен, безвиновен характер, анализ на субективна страна е неуместен.
Съдът приема, че случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен, по смисъла
на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния
кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93,
т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis,
с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на
ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на подконтролни лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
4
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай неизпълненото задължение на жалбоподателя е застрашило
обществените отношения, свързани с обема и качеството на предоставяна здравна услуга на
представители на особено уязвима група лица – пациенти в интензивно отделение, като в
рапортните книги е отразено и провеждано медикаментозно лечение (което не би могло да се
проведе адекватно от наличните болногледачи), и то – в две последователни смени (т. е. за сумарен
период от 24 астрономически часа), поради което следва да се приеме, че обществената опасност
на случая се отличава с достатъчен интензитет, за да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 116к, ал. 3 ЗЛЗ, за извършено от юридическо лице нарушение на
ЗЛЗ или на подзаконов нормативен акт по прилагането му, извън случаите по чл. 115 – 116и, се
налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото
нарушение – имуществена санкция в размер от 3 000 до 5 000 лв. Наложената санкция е в
предвидения от закона минимум, а административнонаказателното производство не познава
аналог на нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни разсъждения по размера
на санкцията са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно и следва да бъде
ревизирано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-15/10.04.2024 г., издадено от изп. директор
на ИАМН, в частта, с която, на основание чл. 116к, ал. 3 ЗЛЗ, на *************** били наложени 2
бр. имуществени санкции, в размер на по 1 500 лева всяка, за два случая на неизпълнено
задължение към държавата по чл. 19, ал. 3 ЗЛЗ по пунктове първи и втори от постановлението.
ПОТВЪРЖДАВА атакуваното наказателно постановление, в останалата му част.
5
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***************, ЕИК ******* да заплати
по сметка на ИАМН сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6