Решение по дело №663/2015 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 385
Дата: 14 декември 2015 г. (в сила от 5 февруари 2016 г.)
Съдия: Елица Йорданова Стоянова
Дело: 20153200500663
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  385     , гр. Добрич, 14. 12. 2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на осемнадесети ноември  две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ГАЛИНА  ЖЕЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ :  ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                 МАРИНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                                 

При участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 663 по описа на Добричкия окръжен съд за 2015г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

            Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, с вх. № 2191/ 17. 07. 2015г. /приложена по в. гр. д. № 527/ 2015г./, подадена от ищеца И.П.Т. ***, с ЕГН **********, против решение № 60/ 25. 06. 2015г. по гр. д. № 565/ 2014г. по описа на РС гр. К., с което са били отхвърлени предявените от него против „******************“ ЕАД с. Б., общ. К., искови претенции за признаване незаконността на уволнението му, извършено със Заповед № 28/ 11. 07. 2014г., с което е било прекратено трудовото му правоотношение и за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението; и по въззивна жалба № 2447/ 16. 09. 2015г. против допълнително решение № 81/ 26. 08. 2015г., с което е отхвърлена претенцията му против ответника за осъждането му да заплати обезщетение за оставяне без работа, считано от датата на уволнението му до датата на предявяване на иска. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решенията, като настоява въззивният съд да удовлетвори изцяло предявените претенции, както и да осъди дружеството – ответник да му заплати пропуснатите ползи в размер на 4 000лв. Неправилността на основното решение произтичала от неправилната преценка от страна на Районния съд на доказателствения материал по делото. Не било вярно твърдението на ответника, че ищецът депозирал сам молба за освобождаване на длъжността „работник – кухня“. Молбата за заемане на по – лека длъжност поради трайно намалената работоспособност на ищеца явно е била унищожена, тя дала основание прекият началник да оказва тормоз спрямо личността му, принуждавайки го да напусне. Настоява се за отмяна на решенията и уважаване на исковете.

            По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответникът „******************“ с. Б., общ. К. е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на оплакванията на въззивника. Настоява за потвърждаване на решението.

            Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу, подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от И.П.Т. против „******************“ ЕАД с. Б. за отмяна на заповед № 28/ 11. 07. 2014г., издадена от Изпълнителния директор на ответното дружество, с която трудовото му правоотношение е било едностранно прекратено от страна на работодателя и за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението. Според изложените в исковата молба твърдения, ищецът заемал длъжността „работник кухня“ с място на работа – ресторант „Г.“ в обект на ответника в с. Б.. По време на заемане на тази длъжност ищецът бил принуден да изпълнява трудовите си задължения не само в кухнята на посочения ресторант, но и на други места едновременно: ресторант – бар „Б.“, ресторант – бар „А.“, ресторант – бар „К. Х.“, бар – ресторант „Г.“. Това довело до свръх натоварването на ищеца, физически и в разрез с условията на труд, регламентирани в трудовия му договор, както и с императивните норми на КТ и Националния класификатор на длъжностите. Полагането на тежък физически труд и то на няколко места едновременно, според ищеца, би увредило здравето и на физически здраво лице, а той бил в неравностойно положение, тъй като бил с намалена трудоспособност – 40 %, определена с Експертно решение на НЕЛК от 11. 03. 2013г. Уведомил работодателя за здравословното си състояние, който го преместил на длъжността „Обща работник“ в ресторант „А.“, трудовите задължения на които били по – леки. Това довело до конфликт между ищеца и прекия му началник, а в последствие – и до незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка ищецът настоява уволнителния акт да бъде отменен и да бъде възстановен на длъжността, заемал преди уволнението. С последваща молба, вх. № 735/ 13. 03. 2014г., по повод дадени от Районния съд указания за отстраняване нередовности в исковата молба ищецът е заявил, че, считано от датата на прекратяване на уволнението – 11. 07. 2014г. е безработен, за който период до датата на изтичането на срочния трудов договор 30. 09. 2014г. настоява да му бъде заплатено обезщетение за оставането му без работа в размер на 1480. 50лв. Настоява за удовлетворяване и на тази претенция.

            По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът „******************“ ЕАД с. Б. е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на заявената претенция с възражението, че трудовият договор, сключен с ищеца, е бил срочен, със срок до 30. 09. 2015г., а освен това е бил и с тримесечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Ищецът бил запознат с изискванията за длъжността „Работник кухня“, следователно нямал основание да се оплаква от изискванията за нея. Трудовият договор бил сключен с него на 10. 06. 2014г., а на 11. 06. 2014г. работникът се явил на работа. На 10. 07. 2014г. И.П.Т. уведомил прекия ръководител – главния готвач на обекта, че желае да напусне работа, тъй като му била предложена такава от бивш работодател в гр. Варна, издал работното си облекло и напуснал обекта. Тези факти сочели на работодателя, че ищецът не желае да продължи да работи за него, поради което изготвил Заповед № 28/ 11. 07. 2014г. да прекратяване на трудовия договор. Самият ищец не представил, нито при сключването му, нито в последствие, доказателства за намалена трудоспособност, представил е медицинско свидетелство за постъпване на работа, в което било отразено, че е клинично здрав. Освен това претенциите били погасени по давност, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на 11. 07. 2014г., но ищецът узнал за него на 23. 10. 2014г. Тъй като действието на самия трудов договор би било преустановено на 30. 09. 2014г., то ищецът е изгубил правото си на съдебна защита. Неоснователна била и претенцията за обезщетение за оставане без работа. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

             С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните по делото не спорят, че по силата на трудов договор № 756/ 09. 06. 2014г., сключен между „******************“ ЕАД с. Б., като работодател, и И.П.Т., последният е бил назначен на длъжността „Работник кухня” в ресторант „Г.” в комплекс „Т. К. Г. Е. С. Р.“. Договорът е бил сключен като срочен, за изпълнение на сезонни дейности до 30. 09. 2014г. и на основание чл. 68 ал. 1 т. 1, вр.  чл. 68 ал. 3 от КТ. В т. 7. 2 от същия е посочено, че се сключва във връзка с чл. 70 ал. 1 от КТ, с тримесечен срок на изпитване в полза на работодателя.

            От приложената длъжностна характеристика се установява, че фактически на работника е била връчена такава за длъжността „Обща работник“, чийто код по НКПД е идентичен на кода на длъжността „Работник кухня“, посочен в трудовия договор.

            Със заповед № 28/ 11. 07. 2014г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество е видно, че на основание чл. 71 ал. 1 от КТ е прекратен трудовия договор с И.П.Т. по причини: прекратяване на трудов договор със срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя, преди изтичане срока на изпитване. Постановено е на работника да се изплати обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на два работни дни. Липсват доказателства за датата на връчване на заповедта, но страните не спорят, че е била получена от ищеца на 23. 10. 2014г.

            С експертно решение № 0255/ 11. 03. 2013г. на специализиран състав на НЕЛК на И.П.Т. е била определена 40% трайно намалена работоспособност в срок до 01. 09. 2015г. От представеното трудово досие на ищеца е видно, че не са представени доказателства относно намалената му трудоспособност, а е представена карта за предварителен медицински преглед от 29. 05. 2014г., според която е клинично здрав.

            Представена е служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна, видно от която ищецът е бил регистриран като безработен и в следните периоди: 04. 03. 2014г. – 30. 05. 2014г. и след 30. 10. 2014г.

            При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

            Предявените от И.П.Т. против „******************“ с. Б. искове, черпещи правното си основание от нормите на чл. чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са процесуално допустими, предявени в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на заповедта, с която е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца, предвид което подлежат на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка Окръжният съд намира, че следва да отбележи следното: в отговора на исковата си молба ответното дружество е заявило възражение за погасяване исковете по давност като предявени извън срока по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ, който срок, съобразно изричната норма на ал. 2 т. 1 но с. чл., се брои от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят е прекратил трудовия договор без предизвестие, следователно и на основание чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ прекратяването настъпва от момента на връчване на заповедта за уволнение. По делото липсват доказателства относно датата на връчването и, в тази връзка са твърденията на ищеца, неоспорени от ответното дружество, че действително заповедта е връчена на 28. 10. 2014г. Не лежат на разумно основание твърденията, че този срок следва да тече от датата, на която принципно трудовото правоотношение би било прекратено – 30. 09. 2014г., тъй като ако не бъде изрично прекратен, срочният трудов договор се превръща в безсрочен /чл. 69 от КТ/. Следователно възражения в тази насока са неоснователни.

            Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

            За да приеме, че уволнението е законосъобразно, Районният съд е приел регламента на чл. 71 ал. 1 от КТ, според който до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Точно такава е и настоящата хипотеза. Сключеният между страните трудов договор съдържа клауза за уговарянето му със срок за изпитване в полза на работодателя. Страната, в чиято полза е уговорен срок за изпитване, може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Предвид разпоредбата на  чл. 71 ал. 1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор. Следователно прекратяването на трудовия договор едностранно от работодателя, сключен със срок за изпитване в негова полза и в рамките на този срок, не е незаконосъобразно. В този смисъл е и решението на първостепенния съд, поради което е правилно като резултат.

            В исковата си молба ищецът е навел твърдения работодателят, в разрез с чл. 8 ал. 1 от КТ, да е упражнил недобросъвестно трудовите си права. В тази връзка са оплакванията за задължаване ищеца да работи в повече от един обекти /различни бар – ресторанти/, което довело до изключителното му физическо натоварване, което му било противопоказано от гледна точка на трайно намалената му работоспособност. Доказателства в тази насока не са представени. Съобразно ал. 2 на чл. 8 от КТ, добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Тази норма въвежда едно оборима презумпция, доказателствената тежест за която се носи от оборващата я страна. Твърденията в тази насока са наведени от ищеца, следователно негова е тежестта да докаже твърдените факти, от които да се извлече заключение, че работодателят недобросъвестно е упражнявал трудовите си права и задължения. След като такива доказателства не са били ангажирани, то ищецът не е оборил презумпцията за добросъвестност при упражняване трудовите права и задължения от страна на работодателя, ерго твърденията му в тази насока са неоснователни.

            Горните съображения водят въззивния съд на извода за неоснователност на претенцията с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. Неоснователна е и обективно съединения иск, черпещ правното си основание от т. 2 на с. чл., за възстановяване ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението. Тук следва да се отчете, че към настоящия момент е изтекъл срока на трудовото правоотношение, което сочи на допълнително основание за отхвърляне на предявената претенция.

            Неоснователен и искът за осъждане на дружеството – ответник за заплащане на обезщетение за оставане ищеца без работа, считано от датата на прекратяване на трудовия договор до 30. 09. 2014г., когато би изтекъл неговия срок. В допълнение следва да се добави, че липсват доказателства в този срок ищецът да е останал без работа, включително вписването му в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна като безработен следва този момент.

            Предвид всички изложени съображения, въззивната инстанция намира обжалваните основно и допълнително решения за валидни, допустими и правилни, които следва да бъда бъдат потвърдени.

            Съобразно изхода на спора Районният съд е присъдил на ответника сторените от него разноски в процеса. В настоящото производство въззиваемият претендира съдебно – деловодни разноски в размер на 400лв. платено юрисконсултско възнаграждение. Окръжният съд намира, че тези разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като в цялото въззино производство ******************“ ЕАД с. Б. е бил представляван от изпълнителния си директор М. В. Б., а не от юрисконсулт. При представителство по закон, а не по пълномощие не се дължи възнаграждение, поради което искането е неоснователно.

            Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира жалбата, инициирала настоящото производство, за неоснователна.

            Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/ 25. 06. 2015г. и допълнително решение № 81/ 26. 08. 2015г., постановени по гр. д. № 565/ 2014г. по описа на РС гр. К..

            Решението подлежи на обжалване по реса на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.