№ 3095
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110167131 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. К. против „ФИРМА“ АД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1
във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
1/ Ищецът твърди, че е собственик на апартамент 91, находящ се в гр. София, ж.к.
„АДРЕС за който при ответника бил открит клиентски номер **********. Излага, че е
подала заявление до ответника с искане за заличаване на натрупани стари задължения като
погасени по давност, но от ответното дружество отговорили, че давността не се прилага
служебно. Твърди, че ответникът претендира суми за потребена вода през периода
22.03.2011 г. – 22.08.2018 г. в размер на 915,66 лева, както и лихва върху посочената сума за
същия период в размер на 189,86 лева. Развива съображения в насока, че сумата е погасена
по давност, както и че приложимата такава е тригодишната. Поддържа, че за процесните
суми ответникът е предприел съдебни действия, в резултат на което били издадени заповеди
за изпълнение, срещу които ищцата е възразила в срока и същите са били обезсилени от
съда. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че не дължи на „ФИРМА“ АД
сумата от 915,66 лева, главница за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2018 г. и сумата от
189,86 лева, представляваща лихва за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2018 г. поради
изтекла давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът развива съображения за недопустимост на иска
за горницата над 1 031,78 лева, при твърдения, че за процесния период главницата възлиза
на сумата от 749,74 лева, а лихвата – 282,04 лева, като сочи, че суми извън посочените не са
претендирани. В останалата част и доколкото наведеното основание за недължимост на
сумата е изтекла в полза на ищцата давност, признава иска. Във връзка с последното
аргументира, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, доколкото не
били предприети действия по принудително изпълнение, с оглед на което и прави искане
разноските да останат в тежест на ищеца. Моли за прекратяване на производството като
недопустимо в частта за горницата над 1 031,78 лв., а в останалата част – признава иска.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с претенция с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
1
докаже правния си интерес от предявяване на иска.
Ответникът следва да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги, по
силата на което е доставил на ищеца определено количество вода, както и обема на реално
доставените на ищеца ВиК услуги в размер на процесната стойност, както и че след
настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от
настъпването са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
„ФИРМА“ АД е начислила на ищцата сумата от 749,74 лева, представляваща стойност на
предоставени ВиК услуги за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2018 г. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „АДРЕС ап. 91 с клиентски номер **********; че претендира върху сумата
лихва за забава в размер на 282,04 лева за същия период, както и че сумите до посочените
размери са погасени по давност.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи като доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2023г. год.,
в 10.25 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2