МОТИВИ към присъда от
13.02.2017г. по НОХД № 6615 / 2016г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният
съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Г.С.Д.-ЕГН ********** , за престъпление от общ характер по. чл.172 „б” ал.1 от НК, за това, че
на
04.05.2016г. в гр. Варна, в магазин,
находящ се на ул. „Русе“ № 25 без съгласието на притежателите на изключителните
права „Адидас“ (Adidas
International marketing B.V. и Adidas
AG DE), “Лакост“ (La Coste S.A. FR), „Томи Хилфигер“
(Tommy Hilfiger Licensing, LLC, USA), „ Поло“ ( The
Polo/Lauren Company L.P. USA), “Джорджио Армани“ (Giorgio Armani S.P.A.) ,
„Хюго Бос“ (Hugo Boss Trade Mark
Management GmbH & Co
KG, DE), „Келвин Клайн“ (Calvin Klein Trademark Trust USA) и „Найки“ (Nike International, Ltd, USA)
използвала без правно основание в търговската дейност на ЕТ „д. – К. Д.“, ЕИК
*********, в нарушение на чл.73 ал.1 и чл.13 ал.2 т.1 вр.
чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за марките и географските означения, а именно: “Adidas”: словна марка „Adidas” с
рег. № 12670, фигуративни марки с рег. № 5271572, № 5271598, № 3517588, №
3517661, № 3517612, № 836756, № 469145, № 414034, № 414035; комбинирани марки „Adidas Equipment” с рег. № 21183, № 566295, „Adidas” с рег. № 5271580, поставени върху 71 бр. детски
анцузи, 22 бр. анцузи за възрастни, 5 бр. горнища за възрастни и 37 бр. тениски
на обща стойност 9015,95 лв. (девет хиляди и петнадесет лева и деветдесет и пет
стотинки); “La
Coste”: словни марки „Lacoste” с рег. № 2979524, № 437000; фигуративни марки с
рег. № 2979581, № 808033, № 437001, поставени върху 11 бр. тениски на обща
стойност 823,90 лв. (осемстотин двадесет и три лева и деветдесет
стотинки); “Tommy
Hilfiger”; словни марки „Tommy
Hilfiger” с рег. № 32317, № 131706, “Hilfiger” с рег. № 10451383; фигуративни марки № 32318, №
138529; комбинирани марки „Tommy Hilfiger”
с рег. № 131631, № 1225683, “Tommy Hilfiger” с рег. № 131656, поставени върху 9 бр. тениски на
обща стойност 530,91 лв. (петстотин и тридесет лева и деветдесет и една
стотинки); “Polo”:
словни марки „Polo” с рег. № 28408, № 4049334, “Polo by Ralph
Lauren” с рег. № 28409, № 4049367; фигуративна марка
№ 4049201, поставени върху 10 бр. тениски на обща стойност 849 лв. (осемстотин
четиридесет и девет лева); “Giorgio Armani”: словни
марки „Armani” с рег. № 504282, № 502876, № 833734,
„Giorgio Armani” с рег. № 5044258, № 522094; комбинирани
марки „GA” с рег. № 504308, № 695685, „Emporio Armani” с рег. № 505594, № 782614, № 536698, поставени
върху 1 бр. тениска и 11 бр. анораци на обща стойност 1515 лв. (хиляда
петстотин и петнадесет лева); “Hugo Boss”: словни марки „Boss” с рег. № 49221, № 456092, № 773035, „Hugo Boss” с рег. № 49254; комбинирани марки „Boss
Hugo Boss” с рег. №
2860377, № 49262, № 516345, № 606620, № 754225, поставени върху 2 бр. тениски,
на обща стойност 69,98 лв. (шестдесет и девет лева и деветдесет и осем
стотинки); “Calvin
Klein”: словна марка „СК“ с рег. №
29558, комбинирани марки „Calvin Klein” с рег. №
27674, № 79707, СК „СК Calvin Klein” с рег. № 27675,
№ 66712, „СК“ с рег. № 66753, поставени върху 3 бр. тениски на обща стойност
237 лв. (двеста тридесет и седем лева);“Nike”: словни
марки „Nike” с рег. № 12063, № 278028, фигуративни
марки № 4288486, № 277632, № 277517, комбинирани марки „Nike”
с рег. № 24789, № 827824, № 277889, „Nike AIR” с рег.
№ 63295, № 63293, № 63180, “AIR” с рег. № 277962, поставени върху 5 бр. анцузи
за възрастни на обща стойност 590,75 лв. (петстотин и деветдесет лева и
седемдесет и пет стотинки), всичко на обща стойност 13632,49 лв. (тринадесет
хиляди шестстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки),
представляващи регистрирани Търговски марки в Патентно ведомство на Република
България по национален ред, по реда на Мадридската спогодба за международна
регистрация на марките и Протокола към нея и Регламент 207/2009г. на Съвета за
търговска марка на общността.
По делото като граждански ищец бе
конституирано ощетеното юридическо лице „ADIDAS AG”.В писмена молба надлежно
упълномощен процесуален представител предяви граждански иск в размер на 9 015,95лв. , в едно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното изплащане на сумата за
причинени от деянието на подс.Д. имуществени вреди. Предявеният
граждански иск бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимата бе
проведено съкратено съдебно следствие.Същата, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс.
Д. обвинение, счита че същото е доказано
с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при приетата
процедура на чл.371 т.2 от НПК.Пледира на подсъдимата да й бъде определено наказание „Лишаване от
свобода”, което след приложението на чл.58”а” и намаляването му да е в размер
на 6 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години, както и наказание „Глоба” в минималния предвиден в закона размер.
Представителят на ВРП счита , че това наказание би постигнало целите на НПК.По
отношение на гр.иск прокурорът предоставя на съда да прецени дали и в какъв
размер да го уважи.В заключение изразява становище, че иззетите вещи следва да
бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени, а на подс.Д.
да се възложат направените по делото разноски.
Процесуален представител на гр.ищец
не се явява в съдебно заседание.
Подс. Д. участва в производството лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното производство е признала авторството на деянието, в което е
обвинена. Самопризнания прави хода в хода на съкратено съдебно следствие , като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.С последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за
минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. Д. - адв.Д. , в пледоарията си изтъква наличието
на смекчаващи отговорността й обстоятелства, а именно чистото й съдебно минало
, оказаното от нея съдействие в хода на досъдебното производство и събраните
данни за болни нейни близки, за които полага грижи.Поради това и моли на подс.Д. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в
минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок и
минимална глоба, тъй като това би й позволило да пътува извън територията на
Р.България.По отношение на гр.иск адв.Д. изразява становище, че същия следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подс.Г.Д. извършвала
търговска дейност, свързана с продажба на дрехи в магазин, намиращ се в
гр.Варна, ул.„Русе” № 25.Търговският обект се стопанисвал от ЕТ „д.-К. М.”,
чиито управител бил съпруга на подсъдимата-К. Д..Той бил лице с увреждания, поради което и с
цялата търговска дейност се занимавала подс.Д..
На 04.05.2016г. подсъдимата имала изложени в магазина
анцузи и тениски с марки , „Adidas
AG” , „Nike Innovate C.V”,„Hugo Boss”, „The Polo Lauren Company L.P”, „Tommy Hilfiger Licensing LLC”, „La Coste S.A.”, „Giorgio Armani S.P.A” и „Calvin Klein Trademark Trust”, но нямала съгласието на притежателите на тези марки
за разпространяването им.
На същата дата-04.05.2016г. била извършена полицейска
проверка, при която подс.Д. не могла да представи
документи за произхода на стоките, тъй като те били закупувани от непознати за
нея търговци от гр.Димитровград.В хода на образуваното досъдебното производство
били иззети всички дрехи, носещи марките , „Adidas AG” , „Nike Innovate C.V”,„Hugo Boss”, „The Polo Lauren
Company L.P”, „Tommy Hilfiger Licensing LLC”, „La Coste S.A.”, „Giorgio Armani S.P.A” и „Calvin Klein Trademark Trust”.
В хода на разследването били установени всички лица,
които на територията на страната били упълномощени да представляват
притежателите на правата за регистрираните търговци, като те не били
оторизирали подсъдимата чрез лицензионни договори да извършва продажба на
дрехи, тяхна собственост.Такива договори нито по отношение на подс.Д., нито по отношение на ЕТ „д.-К. М.”, не били
вписани и в Патентното ведомство.
За изясняване на обективната истина по делото била
назначена и изготвена съдебно-маркова експертиза, чието заключение като дадено
обективно, компетентно и пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира
изцяло.От него се установява, че съществува сходство между изобразените върху
иззетите дрехи знаци и посочените търговски марки и идентичност между самите
дрехи и стоките, за които регистрираните търговски марки са получили
закрила.Сходството се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и
фигуративни елементи включени в съставите им, на сходно общо впечатление,
създавано от общи похвати на представяне на знаците.Това сходство може да
доведе до объркване у потребителя, което включва възможността за свързване на
изобразените върху дрехите знаци с регистрираните търговски марки.
По делото е била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът също кредитира изцяло.От
него се установява, че общата стойност на иззетите стоки по пазарни цени е в
размер на 13 632, 49лв.
Подс. Г.С.Д. е родена
на ***г***, българска гражданка, с начално образование, не работи, омъжена. Към
момента на извършване на деянието и към настоящият момент тя не е осъждана за
извършени престъпления от общ характер и не е била освобождавана от наказателна
отговорност.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото - самопризнанията на подс. Д. , които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по ДП №
178/2016г. по описа на ОД-МВР - Варна-докладна записка за извършено
престъпление, протокол за претърсване и изземване в едно с фотоалбум, протоколи
за разпит на свидетели и обвиняема, пълномощни,
заключение на съдебно-маркова и съдебно-оценителна експертизи, протокол за доброволно
предаване, писма от Патентно ведомство на Р.България, справка за съдимост и
други, както и от служебно изискания предсъдебен
доклад за подс.Д., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс. Г.С.Д. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.172”б” ал.1 от НК, тъй като на04.05.2016г. в гр. Варна, в магазин, находящ се на ул. „Русе“ № 25 без
съгласието на притежателите на изключителните права „Адидас“
(Adidas International marketing
B.V. и Adidas AG DE), “Лакост“
(La
Coste S.A. FR), „Томи Хилфигер“ (Tommy Hilfiger Licensing, LLC, USA), „
Поло“ ( The Polo/Lauren Company L.P. USA), “Джорджио Армани“ (Giorgio Armani S.P.A.) , „Хюго Бос“ (Hugo Boss Trade
Mark Management GmbH & Co KG, DE), „Келвин Клайн“ (Calvin Klein Trademark Trust USA) и „Найки“ (Nike International, Ltd, USA) използвала без правно основание в търговската
дейност на ЕТ „д. – К. Д.“, ЕИК *********, в нарушение на чл.73 ал.1 и чл.13
ал.2 т.1 вр. чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за
марките и географските означения, а именно: “Adidas”:
словна марка „Adidas” с рег. № 12670, фигуративни
марки с рег. № 5271572, № 5271598, № 3517588, № 3517661, № 3517612, № 836756, №
469145, № 414034, № 414035; комбинирани марки „Adidas
Equipment” с рег. № 21183, № 566295, „Adidas” с рег.
№ 5271580, поставени върху 71 бр. детски анцузи, 22 бр. анцузи за възрастни, 5
бр. горнища за възрастни и 37 бр. тениски на обща стойност 9015,95 лв. (девет
хиляди и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки); “La Coste”:
словни марки „Lacoste” с рег. № 2979524, № 437000;
фигуративни марки с рег. № 2979581, № 808033, № 437001, поставени върху 11 бр.
тениски на обща стойност 823,90 лв. (осемстотин двадесет и три лева и
деветдесет стотинки); “Tommy Hilfiger”; словни марки „Tommy Hilfiger” с рег. № 32317, №
131706, “Hilfiger” с рег. № 10451383; фигуративни
марки № 32318, № 138529; комбинирани марки „Tommy Hilfiger” с рег. № 131631, № 1225683, “Tommy
Hilfiger” с рег. № 131656, поставени върху 9 бр.
тениски на обща стойност 530,91 лв. (петстотин и тридесет лева и деветдесет и
една стотинки); “Polo”: словни марки „Polo” с рег.
№ 28408, № 4049334, “Polo by
Ralph Lauren” с рег. №
28409, № 4049367; фигуративна марка № 4049201, поставени върху 10 бр. тениски
на обща стойност 849 лв. (осемстотин четиридесет и девет лева); “Giorgio Armani”: словни марки „Armani” с
рег. № 504282, № 502876, № 833734, „Giorgio Armani” с
рег. № 5044258, № 522094; комбинирани марки „GA” с рег. № 504308, № 695685, „Emporio Armani” с рег. № 505594,
№ 782614, № 536698, поставени върху 1 бр. тениска и 11 бр. анораци на обща
стойност 1515 лв. (хиляда петстотин и петнадесет лева); “Hugo Boss”: словни марки „Boss” с рег.
№ 49221, № 456092, № 773035, „Hugo Boss” с рег. №
49254; комбинирани марки „Boss Hugo Boss” с рег. № 2860377, №
49262, № 516345, № 606620, № 754225, поставени върху 2 бр. тениски, на обща
стойност 69,98 лв. (шестдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки); “Calvin
Klein”: словна марка „СК“ с рег. №
29558, комбинирани марки „Calvin Klein” с рег. №
27674, № 79707, СК „СК Calvin Klein” с рег. № 27675,
№ 66712, „СК“ с рег. № 66753, поставени върху 3 бр. тениски на обща стойност
237 лв. (двеста тридесет и седем лева);“Nike”: словни
марки „Nike” с рег. № 12063, № 278028, фигуративни
марки № 4288486, № 277632, № 277517, комбинирани марки „Nike”
с рег. № 24789, № 827824, № 277889, „Nike AIR” с рег.
№ 63295, № 63293, № 63180, “AIR” с рег. № 277962, поставени върху 5 бр. анцузи
за възрастни на обща стойност 590,75 лв. (петстотин и деветдесет лева и
седемдесет и пет стотинки), всичко на обща стойност 13632,49 лв. (тринадесет
хиляди шестстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки),
представляващи регистрирани Търговски марки в Патентно ведомство на Република
България по национален ред, по реда на Мадридската спогодба за международна
регистрация на марките и Протокола към нея и Регламент 207/2009г. на Съвета за
търговска марка на общността.
Обект
на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за упражняване правата на притежателя на изключителното право върху регистрираната
търговска марка.
От обективна
страна деянието е извършено чрез действие- подс.Д. е
използвала без правно основание в търговската дейност на ЕТ „д. – К. Д.“, дрехи с поставени на тях
търговски марки, които са били изложени и предлагани за продажба. В чл.13 ал.2
от ЗМГО е предвидено, че „използване в търговската дейност” са действия, при
извършване на които може да се допусне нарушаване на правото на притежателя на
марка чрез използване без негово съгласие на идентичен или сходен с
регистрирания знак, а именно поставянето
на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с
този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези
цели, както и предлагането или представянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак и
използването на знака в търговски книжа и в реклама.
В настоящият казус е налице хипотезата на т.2 , тъй като подс.Д. е предлагала стоките с този знак за продажба.
Съдържанието на изключителното право на
марката и режимът за упражняването му са установени в ЗМГО. Съгласно чл.9 ал.1
на този закон, марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно
лице от тези на други лица и може да бъде представен графично, като на
основание чл.10 от ЗМГО, правото върху марката се придобива чрез регистрацията
й. Нормата на чл.13 ал.1 от ЗМГО сочи,
че правото на марката включва правото на
притежателите да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица
без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради
неговата идентичност и сходство с марката и идентичността, или сходството на
стоките на марките и знака, съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
Независимо от това дали изображението е идентично или сходно на знака,
регистриран като търговска марка по чл.10 от ЗМГО, поставеният от трето лице
знак върху стоките, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана
съответната търговска марка, без съгласието на притежателя, представлява копие
или имитация на тази марка, фалшификат и очертава стоката като неоригинална.
Съгласно практиката на съда, на Европейския съюз и Първа директива на Съвета на
Европа от 21.12.1988 г., относно марките, по - точно идентичност между знаците
е налице е само когато има пълно съвпадение между тях, постановено е § 54, че
идентичност е налице, когато знакът възпроизвежда без модификация всички
елементи, съставляващ търговската марка, или когато знакът гледан като цяло,
съдържа несъществени разлики, които могат да не бъдат забелязани от
потребителя, т.е. не е задължително пълното съответствие между тях.С факта на
използването от подс.Д. в търговската дейност на ЕТ „д. – К. Д.“ на дрехи със защитени
търговски марки без правно основание , изпълнителното деяние на престъплението
е довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието
подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл.Тя добре е осъзнавала ,
че върху инкриминираните вещи са поставени защитени търговски марки, които
безспорно са разпознаваеми предвид широката им популярност на пазара, както и е била
наясно, че не е носител на права по лицензия за ползването им и няма
необходимото разрешение,т.е. съгласие от правопритежателя
на регистрираните марки да ги използва в
своята търговската си дейност.
При горните констатации,
и тъй като прие, че възведеното
против подсъдимата
обвинение е
доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна Г.Д. за виновна в извършването на престъплението по чл.172 „б” ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не установи. Същевременно като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно
минало на подс.Д. и данните за нейната личност, обективирани в изготвения предсъдебен
доклад.Видно от него тя е с нисък риск от рецидив.Подсъдимата има мотивация за
промяна, притежава личностен ресурс и желанието за преосмисляне на поведението
си.Тя на свой ред полага грижи за съпругът си, който е инвалид с трудова
неработоспособност 100 %., като е изразила намерение да търси възможности за трудова
заетост при свои близки в Германия, за да подпомага лечението му и да издържа
децата си.
Поради
това , като взе предвид ниската степен на обществена опасност на подс. Д. , не високата степен
на обществена опасност на престъплението с оглед предвиденото в него наказание,
както и всички обстоятелства по извършване на престъплението, съдът приложи
задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи
наказание на подсъдимата при условията на чл.54 от НК от 6 месеца
„лишаване от свобода” , към минималния предвиден в закона размер, като
съобрази превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.След определяне на
това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът
намали същото с една трета и наложи на подс. Д. да
изтърпи наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието "лишаване
от свобода" - условно или ефективно, съдът счете, че не е налице законова
пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК.
На следващо място за поправянето на подсъдимата не е наложително тя да
изтърпи наложеното наказание.
По отношение на предявения граждански иск:
След като взе предвид ТР № 1 от
31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСНК,
произнасянето си с наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип , че гражданската
отговорност следва деликтната, както и с оглед събраните в хода на съдебното
дирене доказателства и , съдът прецени , че предявеният от гр. ищец Adidas AG граждански
иск против подсъдимата за обещетяване на претърпени
имуществени вреди е основателен и доказан до размер от 9 015,95лв., поради
което и я осъди да заплати тази сума.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс.
Д. да заплати направените по
делото разноски в размер на 416, 73 лв. в
полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Съдът постанови приложеното по
делото веществено доказателство –един брой диск със запис от 23.05.2013г. да се
върне на Йордан Георгиев.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред и чуждата
собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :