Решение по дело №336/2020 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       № 260056

гр. Севлиево, 16.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Рефузе Османова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 336/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Средец" № 11, представлявано от управителя - Б.И.срещу В.Е.П., с  ЕГН **********,***, Т.Е.П., с ЕГН **********,*** и П.Е.П., с ЕГН **********,***, тримата като деца и наследници на починалия Е.П. Н., с водоснабден имот: гр. Р., ж.к. ***бл. 10, ап. 23.

Ищецът твърди, че е предоставил ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: гр. Р., ж.к. ***бл.10, ап.23. Титуляр на партидата бил Е.П. Н., който починал на 08.04.2013 г. Негови наследници били ответниците. С оглед на гореизложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.  Перник сумата от 719,22 лв., за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Р. ж.к. ***бл. 10, ап. 23, с абонатен № 3060852, от която сума главница в размер на 622,32 лв., за периода 03.12.2014г.-30.07.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 96,90 лв., начислена за периода 13.02.2015г.-04.10.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите като конкретно от всеки ответник претендира - главница в размер на 207,44 лв. и лихва за забава в размер 32,29 лв.. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниците са подали писмени отговори. Заявяват, че са се отказали от наследството на баща си Е.П. Н.. Претендират неоснователност на исковете. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба поддържа исковете.

В съдебно заседание ответника, поддържа доводите в отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от справка от 08.11.2016 г. от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Перник за дължими суми от Е.П. С.към датата на справката, за обект в гр. Р. ж.к. ***бл. 10, ап. 23, с абонатен № 3060852, че посоченото лице дължи главница 418,49 лв. и лихва 73,06 лв..

Видно от удостоверение за наследници от 03.10.2019 г., че Е.П. Н. е починал на 08.04.2013 г. и негови наследници са Л.М.Н.  – съпруга и децата му – В.Е.П., Т.Е.П. и П.Е.П..

От приложените ч. гр. д. № 598/2014 г. на Р.ски районен съд, ч. гр. д.  № 599/2014 г. на Р.ски районен съд и ч. гр. д. № 600/2014 г. на Р.ски районен съд е видно, че с определения от 10.07.2014 г. са вписани отказите от наследството на Е.П. Н. на В.Е.П., Т.Е.П. и П.Е.П..

От приложеното ч. гр. д. № 1183/2019 г. на Р.ски районен съд се установява, че „Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК *********, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу Л.М.Н.а, В.Е.П., Т.Е.П. и П.Е.П., заповед № 905/04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 829,74 лв. – общо главница за четиримата длъжници или по 207,44 лв. за всеки от длъжниците;  129,17 лв. - лихва за периода от 13.02.2015 г. до 10.10.2019  г. – общо за четиримата длъжници или по 32,29 лв. за всеки от длъжниците; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последните не са намерени нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Р., в законоустановения срок е  била предявена и исковата молба по настоящото дело.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор за доставка на ВиК услуги в описания в исковата молба обект, чиито клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на ВиК услуги в посочения обект за исковия период и задължение за наследодателя на ответниците или ответниците да  заплатят на ищеца процесните суми; изпълнение на задължението си за доставка на ВиК услуги в посочения обект за исковия период; размера и стойността на доставените ВиК услуги за исковия период; поставянето на ответниците в забава и размера на дължимото мораторно обезщетение; че ответниците са наследници на Е.П. Н., включително, че са приели наследството на последния - изрично или мълчаливо. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

По делото при доказателствена тежест за ищеца не бе доказано съществуването на описаният в исковата молба валиден договор за доставка на ВиК услуги в описания в исковата молба обект. Ищецът се позовава на обстоятелството, че бащата на ответниците - Е.П. Н. е бил негов абонат за процесният имот. По делото при изрични възражения от ответниците наследници по закон на починалия абонат за отказ от наследство от ответниците,  кредиторът – ищец трябваше да установи факта на приемане на същото - изрично или чрез конклудентни действия, с оглед указаната му доказателствена тежест за обстоятелството, че ответниците са наследници на починалия клиент на ищеца. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че тежестта за установяване на релевантен за спора факт е за страната, която черпи права от доказването му, като безспорно е, че в случая, след като ищеца се позовава на качеството на ответниците - наследници на неговия клиент, в тежест на ищеца като кредитор е да установи, че ответниците действително са наследници на лицето, с което ищеца е бил в договорни отношения, с предмет доставка на ВиК услуги на имота на починалото лице, а също така и приемане на наследството от ответниците било изрично, било чрез конклудентни действия - определение № 1355 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 3353/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение.

При преценка, дали наследника, е приел наследството съдът взе предвид, че приемането може  да   бъде  освен изрично  по  реда  на  чл. 49, ал. 1  ЗН  и  мълчаливо, когато наследникът извърши действия, които по несъмнен начин предполагат неговото намерение  да  приеме наследството, като съдът  преценява  във  всеки  конкретен случай с оглед обстоятелствата по  делото дали извършените от наследника действия съставляват мълчаливо приемане на наследството /ППВС 4/64г./, като в конкретният случай по делото няма каквито и да било данни ответниците да са приели нито изрично, нито мълчаливо наследството на починалия клиент на ищеца. Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследниците, този срок се определя от съда, който разглежда делото, като такова искане в настоящото производство ищецът не е направил. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ЗН, производството по определяне на срок за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда. Нещо повече, установи се по настоящото дело, че по ч. гр. д. № 598/2014 г. на Р.районен съд, ч. гр. д.  № 599/2014 г. на Р.ски районен съд и ч. гр. д. № 600/2014 г. на Р.ски районен съд, с определения от 10.07.2014 г. са вписани откази от наследството на Е.П. Н., извършени от ответниците В.Е.П., Т.Е.П. и П.Е.П..

С оглед изложеното при доказателствена тежест на ищеца – кредитор, същият не установи ответниците да са наследници, приели наследството на починалия абонат на ищеца, включително и придобиване по наследство на процесния имот. Не се установи по делото и ответниците да са собственици на имота, обект на твърдяния от ищеца договор, на друго основание, или имотът да им е предоставен за ползване по силата на договорно отношение от собственик на имота, не се установи и ответниците, като ползватели да са сключили с ищеца договор за доставка на ВиК услуги за същия имот. При установената липса на договор обвързващ ответниците за доставка на ВиК услуги в описания в исковата молба обект, за исковия период, се налага извод за неоснователност на предявените искове, което обуславя отхвърлянето им, без обсъждане на останалите доводи и възражения на страните.

Относно разноските, предвид отхвърлянето на исковете, поради неоснователност, на основание чл. 78, ал. 1  вр. ал. 3 ГПК, на ищеца разноски не се дължат нито по исковото, нито по заповедното производство,  а ответниците имат право на разноски, в размер на сумата по 300,00 лева, за всеки от тях, съобразно представените доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такава сума следва да им се присъди.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Средец" № 11, представлявано от управителя - Б.И.против В.Е.П., с  ЕГН **********,***, Т.Е.П., с ЕГН **********,*** и П.Е.П., с ЕГН **********,***, тримата като деца и наследници на починалия Е.П. Н., за установяване съществуване на парични вземания за сумите: главница в размер на 622,32 лв., за периода 03.12.2014г.-30.07.2019г., цена на доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. Р. ж.к. ***бл. 10, ап. 23, с абонатен № 3060852; лихва за забава на месечните плащания в размер на 96,90 лв., начислена за периода 13.02.2015 г. -04.10.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите; за които вземания е издадена заповед № 905/04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1183/2019 г. по описа на Р.ски районен съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Средец" № 11, представлявано от управителя - Б.И.да заплати на В.Е.П., с  ЕГН **********,*** сумата 300,00 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Средец" № 11, представлявано от управителя - Б.И.да заплати на Т.Е.П., с ЕГН **********,*** сумата 300,00 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. "Средец" № 11, представлявано от управителя - Б.И.да заплати на П.Е.П., с ЕГН **********,*** сумата 300,00 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: