ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
гр. Търговище, 22.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на двадесет и
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООД-
гр.София, ЕИК ********* против разпореждане №1488/01.08.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№990/2022г. на Районен съд-Търговище, с което е
отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В. Ц. СТ. от гр.Т. за
сумата 126.81 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода
26.08.2018г.-29.04.2019г. и за сумата 103.59 лв. лихва за забава за периода
26.04.2018г.-28.07.2022г. по договор за потребителски кредит
№******/*****г. С доводи за нарушения на закона и необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на разпореж-дането и за уважаване изцяло на
заявлението по чл.410 от ГПК, ведно с разходите за държавна такса и
юрисконсултстко възнаграждение.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е
обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорните клаузи
относно посочените суми-чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
По силата на писмен договор за потребителски кредит
№******/*****г. с кредитора “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София на
1
ответницата е предоставена сума в размер на 1 500 лв. за 24 месеца, при ГПР
49.89 % и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1 800.72 лв.
или срещу сума от 1 500 лв. ответницата е длъжна да върне 4 026.24 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му,
като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни
параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР,
предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41.17 %, без останалите
плащания.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е
включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване
на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляват
именно действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на
всеки кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по
взаимно съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено
като допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от
кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска
практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е анга-
жирана отговорността на кредитора в други производства (решение
№10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото
съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в размер на
1 800.72лв., надвишаваща дори размера на основното задължение от 1 500 лв.,
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на
неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в
2
съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит
България” ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против разпореждане
№1488/01.08.2022г., постановено по ч.гр.д. №990/2022г. по описа на Районен
съд-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3