Номер 113021.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLVI състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Секретар:МИХАЕЛА Н. РАДЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203341 по описа за 2020 година
при участието на секретаря * като разгледа НАХД № 3341 по описа на БРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на „*“ ООД с ЕИК: *, чрез пълномощник – адв. Елена Кокаларова – БАК, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 16, ет. 3, против Наказателно постановление № 499474-
* от 12.03.2020г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата) и на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1
от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Застъпва се, че действително доставката на
гориво на 13.08.2019г. не е била документално отразена директно към сървърите на НАП,
но се изтъква, че нивомерната доставка е била отразена, както и че документалната доставка
е била изпратена към НАП, но само поради технически причини не е била получена там. В
тази връзка се допълва, че при сканиране на УКН е била допусната неточност, която не е
позволила на документа да достигне до НАП, но от една страна тази неточност не може да
се вмени във вина нито на служителя, нито на дружеството /защото сканирането става
автоматично с четец и няма възможност за ръчно въвеждане на данни/, а от друга, защото
дружеството е било детайлно инструктирано как да работи с техниката едва няколко дни
след проверката. На база на това се оспорва наличието на субективен елемент, а от там се
твърди, че липсва и административно нарушение. Допълва се, че дружеството няма интерес
да укрива доставката, най-малкото защото то предварително е заплатило акциза. Счита се,
1
че неправилно е позоваването на разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата. В
заключение се развиват подробни съображения за маловажност на случая и се иска от съда
да отмени НП, а под евентуалност да измени размера на санкцията към минималния,
предвиден в закона.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
пълномощник – адв. Кокаларова – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените
в нея доводи, които допълва и доразвива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
Административнонаказващият орган – ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява
от юрисконсулт Чолакова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно
доказано, като не са събрани доказателства за техническа неизправност, която да е довела до
неизпълнение на задължението. Оспорва възраженията за допуснати процесуални
нарушения или неправилно приложение на материалния закон, поради което и пледира за
потвърждение на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 7) - НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 20.07.2020г., а жалбата е депозирана на 24.07.2020г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Не се спори, че към 13.08.2019 г. жалбоподателят е стопанисвал ведомствена
бензиностанция находяща се в гр. Бургас, кв. „*“ № 29, както и че на същата дата е получил
доставка от 13 858 литра дизелово гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН
0000000004740547/13.08.2019г.
Безспорно е и че след получаване на доставката в 10.27 часа посредством ЕСФП към
НАП е била подадена дистанционно информация за „нивомерната доставка“, а в 10.30 часа е
бил направен опит за подаване на информация и за „документалната доставка“, който обаче
не е бил успешен, защото е бил отразен невалиден номер на АДД (имало е две „нули“ в
повече).
На 26.08.2019 г. св. Димитър Видев – инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
осъществил контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски
обект. При проверки в електронните масиви на НАП и сравнение с наличните в обекта
документи, той констатирал, че доставка от 13 858 литра дизелово гориво по АДД с УКН
0000000004740547 от 13.08.2019г. не била отразена посредством ЕСФП към НАП. Не били
установени други доставки, за които да не е била подавана информация.
2
Непосредствено след констатациите на длъжностните лица, от дружеството-
жалбоподател се свързали с фирмата, обслужваща ЕСФП и на място пристигнал служител,
който успял да подаде информацията още същия ден.
За извършената проверка и констатациите от нея св. Видев съставил Протокол за
извършена проверка Серия АА и бланков № 0342750 от 26.08.2019 г. копие, от който връчил
на представител на търговеца с указание да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение.
На 27.09.2019г. упълномощено лице се явило в ТД на НАП-Бургас, като в негово
присъствие бил съставен АУАН с № */27.09.2019г. Актосъставителят описал в акта
констатираното при проверката на 26.08.2019г. нарушение, в това число, че в обекта се
използва ЕСФП „Ойл-Сис 2.0-Д-KL”. Така описаното деяние Видев квалифицирал като
нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, като предявил и
връчил екземпляр от акта на пълномощника при съставянето му, срещу подпис. В графата за
възражения било посочено, че такива има, но без да се индивидуализират. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които били изложени възражения,
аналогични с тези в процесната жалба.
В последствие на 12.03.2020г., въз основа на акта за установяване на нарушението,
било издадено атакуваното наказателно постановление. АНО не дал вяра на възраженията, а
възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда напълно. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, поради което и съдът
счита за безпредметно да излага по-подробни доводи в тази насока.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 62-64 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на
индивидуализацията на санкцията, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава.
3
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис. В издадената от Министъра на финансите Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. изрично е предвиден и редът за подаване на информацията по
чл.118, ал.10 от ЗДДС чрез електронен документ за доставка от доставчиците по електронен
път с квалифициран подпис, което следва да стане на интернет страницата на НАП на датата
на данъчното събитие. С получаване на доставка на течни горива дружеството е придобило
качеството на задължено лице и като такова е било длъжно да подава данни за получената
доставка. Това задължение дружеството е следвало да изпълни на датата на доставката на
течното гориво - 13.08.2019 г. Дружеството не е изпълнило това свое задължение на
процесната дата - 13.08.2019 г. и с това е осъществило нарушението, предвидено в чл.118,
ал.10 от ЗДДС.
Неоснователни се явяват възраженията, че съгласно разпоредбата на чл.59а, ал. 3, т. 1
от Наредбата дружеството не е следвало да подава информация, доколкото е използвало
ЕСПФ. Тъкмо напротив. Внимателният прочит на тази разпоредба, съпоставена с общото
изискване по ал. 1 на същия член сочи, че задължените лица подават ЕДП (електронен
документ за получаване) съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, но само
когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД). Когато горивото се доставя в обект с ЕСФП и е
деклариран с АДД, както е в случая – задължените лица трябва да подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22. В случая търговецът не е
изпълнил задължението си и не е подал в НАП изискуемия ЕДД (между другото не е подал
и ЕДП), поради което и правилно е прието, че поведението покрива признаците на състава
на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Съдът не възприема доводите, че нарушението се дължи на неволна грешка и не
може да се вмени във вина на служител или на дружеството. В случая се касае за
ангажиране на отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и
безвиновна, поради което и въобще не следва да се обсъжда субективната страна на
нарушението. Освен това – видно от приложената на л. 26 разпечатката - относно
документалната доставка изрично е посочено: „Невалиден ADD номер“ – т.е. служителят,
който е въвеждал информацията (св. Марев) е бил надлежно известен от системата, че
номерът, който е бил въведен и респективно е бил подаден към НАП е невалиден. При това
положение той е следвало да поиска съдействие от фирмата, обслужваща техническото
устройство или най-малкото да информира НАП за проблема. Действително номера на АДД
се сканира автоматично, а не се въвежда ръчно, поради което и е възможно невалидното
4
отразяване да се дължи на техническа причина, но от една страна – това не извинява
търговеца (той следва да поддържа използваните устройства в технически изправно
състояние), от друга е било своевременно доведено до знанието на служителя, посредством
отбелязване в разпечатката, а от трета – очевидно техническото състояние на устройство все
пак не е било толкова лошо и е позволило на датата на проверката и след пристигане на
служител от фирмата за поддръжка, АДД номерът да бъде коректно разчетен (св. Марев: „…
когато дойде човекът от поддържащата фирма четецът правилно го сканира бар
кода…“).
Като неоснователни се оценят и възраженията, че фирмата по поддръжка е дала
указания как да се използва техниката едва след проверката. Санкционираният е търговец,
който следва да организира дейността си по начин, позволяващ му да спазва изискванията
на закона. Когато тези изисквания включват боравене с определена техника той трябва
предварително да се снабди с тази техника, да подбере и обучи персонал, който да работи
правилно с нея, а не да оправдава пропуските си с незнание. Нещо повече – в случая
изрично се е генерирало съобщение за невалиден АДД номер, което не е изисквало никакви
специални знания и умения, за да се разбере, че е възникнал проблем и в какво се е
изразявал той. Не е имало никаква пречка служителят да потърси помощ от поддръжката
или да сигнализира НАП, но това не е сторено.
Съдът счита, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, по същество не води до неотразяване на приходи. До този извод е достигнал и
АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. с ал.1 ЗДДС. В изречение 2 на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил
размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото
липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният
максимален размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има
предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се
извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението,
намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към
минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив.
Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-
Бургас.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
5
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Нарушението е осъществено от търговец осъществяващ активна търговска дейност, от което
следва, че той е наясно с изискванията, предвидени за деклариране на стоки от посочения
вид и за информацията и сроковете, които следва да бъдат подавани в НАП, както и да
следи стриктно за спазване на изискванията на данъчното законодателство. Не може да не се
отчете, че количеството гориво, което е било доставено, не е никак малко и на висока
стойност. Независимо, че информацията е подадена след срока, това по никакъв начин не
оказва значение върху довършеността на деянието, доколкото нарушението е осъществено с
неподаването й на датата на доставката. То е формално и не е необходимо от
неизпълнението на това задължение да са настъпили някакви вредни последици. Фактът, че
е платен акциз, както и че коректно е подадена информация за нивомерната доставка също
са ирелевантни за квалифициране на нарушението като маловажно, доколкото това са все
действия, извършени от търговеца в изпълнение на други му задължения към фиска.
Поради това съдът счита, че в конкретния случай АНО правилно е преценил, че се
касае до извършено административно нарушение, поради което правилно е ангажирал
отговорността му, но неправилно е определил размера на санкцията, която следва да се
наложи, поради което и НП следва да се измени в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В случая и двете страни са поискали
присъждането на разноски. На настоящия състав е служебно известно, че в практиката на
съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер следва да се
присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената санкция.
Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът, важащ в
гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема се по
аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
6
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Настоящият състав възприема второто схващане по следните съображения. В
административнонаказателното производство пред районния съд по аналогия приложение
намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не е случайно, предвид сходството
между двете производства. Общото правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът
е признат за виновен – то той дължи сторените в производството разноски, без значение
какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в
случаите на чл. 183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано
единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление
по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина
за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна на
съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се
наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на
разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение).
Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно Решение №
3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС, където се приема, че ако НП бъде
изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя,
а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 499474-* от 12.03.2020г., издадено от Даниел
7
Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на
основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ООД с ЕИК: * е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2000 лева на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*“ ООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8