Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2903 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М.Н.К., действаща
чрез законния си представител А.Д.Б., срещу З. „Л.и.“ АД за осъждането му й да
заплати обезщетение в размер на 55 000 лева, частичен иск от 150 000
лева за неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2016 г., ведно със законните лихви
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 21.06.2016 г. в гр.
София, на бул. „Черни връх“ К.В.В. управлявал л.а. „Пежо“, модел „106“ с ДК № ******НН
в посока от бул. „Джеймс Баучер“ към бул. „Арсеналски“. В това време ищцата и
приятелката й Алина пресичали бул. „Черни връх“. Водачът В. нарушил правилата
за движение по пътищата и реализирал ПТП, вследствие на което М.К. получила
счупване на черепа с контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, сублуксация на 2-ри и 3-ти шийни прешлени, контузия на главата и охлузвания
на крайниците.
К.В. бил признат за виновен и с решение от 02.1.2017 г.
по НОХД № 9036/2017 г. по описа на СРС му била наложено административно
наказание.
В резултат на пътния инцидент М.К. търпяла болки и
страдания. Непосредствено след удара почувствала силно главоболие и болки в
краката. Престоят й в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ продължил девет дни, през които
претърпяла операция на главата. След изписването се наложило да пази постелен
режим и да не се натоварва. Първите няколко седмици изпитвала силно главоболие,
световъртеж и гадене. Не можела да се обслужва сама и грижи за нея полагала
майка й. Търпяла ограничения, включващи невъзможността да се среща с приятели.
Имала проблеми и със съня.
Понастоящем продължавала да изпитва главоболие. Избягвала
да се излага на слънце. От операцията й останал белег на главата, видим за
околните и това допълнително й създавало чувство на потиснатост и неудобство от
околните.
К. преживяла и психологически стрес от преживяното; от
възможността за възможния фатален край. Все още изпитвала страх при пресичане
на улици. Затворила се в себе си и изгубила своята жизненост и общителност.
За
управлявания от К.В. л.а. „Пежо“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при З. „Л.и.“ АД, поради което ответникът следвало да поеме
отговорността за заплащане на търпените от М.К. неимуществени вреди, които
оценява на 150 000 лева.
Ищцата
подала молба до застрахователя за заплащане на обезщетение за търпените от нея
вреди, но към датата на подаването на исковата молба ответното дружество не определило
обезщетение.
В
настоящото производство М.К. моли да й бъде присъдена сумата от 55 000
лева, частичен иск от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
описаните в исковата молба увреждания на пострадалата и причинната им връзка с
процесното ПТП. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която не се движила по тротоара или най-близко до лявата му
граница, не преминала по пешеходна пътека, не се съобразила със скоростта на
приближаващото МПС и предприела внезапно пресичане на платното за движение при
ограничена видимост.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
искът се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на л.а. „Пежо“,
модел „106“ с ДК № ******НН и З. „Л.и.“ АД, с което застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 18.09.2019 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
С влязло
в сила на 18.11.2017 г. решение от 02.11.2017 г. по НАХД № 9036/2017 г. по
описа на СРС, 21 състав К.В.В. е признат за виновен в това, че на 21.06.2016
г., около 19.55 часа, в гр. София при управление на МПС – л.а. „Пежо“ с ДК № ******НН
по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към бул.
„Арсеналски“ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 116
и чл. 117 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащата по пътното платно пешеходка М.Н.К.
и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда: счупване на черепа с
контузия на мозъка и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, които увреждания
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота й - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. К.В. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба. Това обстоятелството обаче
не заличава виновността на дееца и противоправността на извършеното от него
деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието, е длъжен да
се съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
Обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.
52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р П. П., че получените от ищцата травми, чието
обезщетение се претендира в настоящото производство, са причинени именно от
процесното ПТП. К. е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия
на мозъка със средна степен на тежест, остър травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в дясна челна област на черепа с ширина 17 мм с
деформация на челните рога на страничния вентрикул по КТ данни, линейно
счупване на дясна челна кост на черепа и контузия на дясна челно-слепоочна
област на главата. Тази травма временно е поставила в опасност живота на М.К.. На
23.06.2016 г. е извършена операция за евакуиране на травматичния кръвоизлив.
През периода на болничното лечение неврологичният статус не показал отклонения
от нормата. След изписването лечението продължило в домашни условия.
Възстановителният период протичал за срок от около една година, но с оглед
възрастта на пострадалата, той можел да е до три, а дори и до 10-11 години.
След изминалите четири години М.К. се намирала с добро общо състояние, в ясно
съзнание, адекватна и всестранно ориентирана.
Ищцата е
получила и травма в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се
в сублуксация в лява интервертебрална става на ниво С2-С3 по КТ данни, без
счупване на тела и израстъци в отдела и без клинични данни за травма на
гръбначния стълб. Тази увреда, както и контузията на двете колена, на лява
лакътна става и ляво рамо са причинили на К. болки и страдания и временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото
са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.Н.се
установява, че освен физическите страдания, психическото състояние на ищцата е
било силно негативно повлияно. Затворила се в себе си и избягвала контакти с
околните. Притеснявала се от оперативния белег в областта на главата, а дома си
напускала, придружена обикновено от по-възрастен от нея човек. През първата
година обичайният й начин на живот бил силно променен. Хранела се в леглото и
за посрещане на ежедневни битови дейности разчитала на майка си и баба си. Пропуснала
лятната почивка, която предстояла през 2016 г., но състоянието й позволило да
започне учебни занятия през есента на 2016 г. През следващите години ходила на
почивки, но не излизала навън да играе с други деца.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема, че получената при ПТП на 21.06.2016
г. тежка черепно-мозъчна травма е променила качеството на живот на ищцата за
период от една година. Първоначално животът й е бил поставен в опасност и се
наложило да претърпи оперативна интервенция за евакуиране на кръвоизлива.
Ежедневието на 10-годишното дете е било коренно променено. Внезапно М. се е
оказала принудително прикована към легло, с лекарска забрана за двигателна
активност, чести прояви на световъртеж и главоболие, зависимост от чужда помощ
за битово обслужване.
Към
момента не са налице трайни последици от гледна точка на неврологичния статус
на пострадалата. Негативните са проявленията в психически план, основно поради
белега, който смущава пълноценния социален живот на М.. Затруднения са налице и
при справяне със загнездилия се у нея страх от свободно придвижване и с
натрапчивия спомен от преживения ужас.
При тези
данни по делото, съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 75 000
лева. Този размер е обусловен от нивата на застрахователни покрития към 21.06.2016
г., както и от характера на увредата и последиците от травмата за подрастващата,
съществувалата опасност за живота на 10-годишната М., претърпяната под обща
анестезия оперативна интервенция и интензивните болки в хода на продължителния
лечебен процес.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието и безспорният факт, установен от
заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че М.К. е предприела
внезапно пресичане на пътното платно и на необозначено за целта място, съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Съгласно т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г.,
от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат, а наличието на вина е ирелевантно обстоятелство. Това е и причината
Върховният съд да счете, че когато малолетно дете допринесе за настъпване на
резултата, следва да се приложи нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, независимо, че
това лице не може да действа виновно.
При отчитане приносът на ищеца,
съдът намира, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на
50 000 лева.
Ответникът не доказа да е
репарирал изцяло или частично претърпяната от ищцата вреда, поради което следва
да заплати обезщетението в горепосочения размер.
За обезщетяването на вреди от
непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той
дължи обезщетение за забавено изпълнение, в размер законната лихва – чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща
обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. По тези
съображения законните лихви върху обезщетенията следва да бъдат начислени от
датата на увреждането.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищцата е била оказана
безплатна правна помощ, поради което на адв. П. С. се следват разноски
съразмерно на уважената част от иска – 2 378.18 лева.
Ответникът
е сторил разноски в размер на 435 лева. Предвид характера на претенциите и
извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на нормата
на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение е посоченото в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК - 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответника се дължат
80.45 лева разноски.
Тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски, ответникът дължи
да заплати по сметка на СГС сумата от 2 000 лева държавна такса и 181.82 лева депозит
за експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Н.К.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А.Д.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП на 21.06.2016 г., ведно със законната лихва от 21.06.2016 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 55 000 лева,
частичен иск от сумата от 150 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат П.П.С., с адрес ***, офис 9 сумата от 2 378.18 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Н.К., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител А.Д.Б., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 80.45 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 2 000 лева държавна такса и 181.82 лева депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: