Р Е Ш Е Н И Е
77
гр. Перник, 27.04.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на седми април през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева административно дело № 26 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.С.М.,***
против решение № 550807 от 12.01.2023г. на Директор на ТП-Перник на НОИ, с което е отхвърлена
жалбата му против разпореждане № 550807 по пр. № 01342 от 15.09.2022г. на
длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С последното е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 16.05.2022г.,
при получаване на изискуемите се 100 точки.
В
жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение на директора на ТП на
НОИ-Перник. Излагат се аргументи за това, че пенсионния орган неправилно е смесил осигурителен стаж от първа и втора категория,
при което е ощетен. Счита, че осигурителния му стаж от първа категория е 11
години, 5 месеца и 22 дни като неправилно същият му е намален и е зачетен част от него като стаж от втора
категория вместо целият да се приеме за такъв от първа категория. При това положение общия осигурителен стаж
превърнат към трета категория труд е неправилно изчислен, а същия се ползва при
определяне размера на пенсията. Иска се отмяна на решението и връщане на делото
като преписка на длъжностното лице за постановяване на нов акт.
В
проведените съдебни заседания жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата.
Конкретизира, че проблемния стаж е за положен труд в МК“**“ в периода 1979/1985
година и иска същият да се зачете за първа категория. Пледира жалбата да се уважи.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП-Перник към НОИ за представител изпраща главен
юрисконсулт С.. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Изразява
доводи, че атакуваното решение, с което е потвърдено разпореждането за отпускане
на пенсия е правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и
интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се
акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
По
фактите:
Производството
пред административния орган е започнало по Заявление с вх. № 2113-13-640 от 11.07.2019
година, подадено от Н.М., с което същият е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия. Към заявлението били приложени документи, които удостоверяват
осигурителният му стаж, в това число трудова книжка **** *****година, трудова
книжка **** *****година, военно-отчетна книжка ****.
Преписката
е разгледана и е постановено разпореждане № 550807 от 11.11.2019 година.
Длъжностното лице е постановило отказ за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради това, че към момента на депозиране на
заявлението молителят не събира изискуемите се 100 точки като сбор от
осигурителен стаж и възраст, а има 96 точки. Разпореждането не е обжалвано.
През
2021 година Н.М. ***-13-1 от 01.06.2021г., с което иска отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Видно от разпореждане № 550807
от 04.10.2021 година, считано от 01.06.2021 година е отпусната пенсия за
инвалидност.
Във връзка с горното разпореждане в ТП-Перник
към НОИ е постъпила информация **** при **** при НОИ касаеща положен от М.
осигурителен стаж при прекратен осигурител „**“АД-Перник, правоприемник на МК“**“.
По инициатива на пенсионния орган е преразгледан осигурителния стаж на М. по
разпореждането от 11.11.2019 година. На М. е зачетен осигурителен стаж от първа
категория труд в размер на 9 години, 8 месеца и 7 дни; осигурителен стаж от
втора категория 4 години, 7 месеца и 1 дни и осигурителен стаж от трета
категория 9 години, 1 месец и 6 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към
трета категория труд е 30 години, 11 месеца и 21 дни. При това положение
пенсионния орган отново е приел, че към 18.03.2022 година М. не придобива право
на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО и е постановил
разпореждане № 550807 от 18.03.2022 година, с което по същество е потвърдил разпореждането
от 11.11.2019 година за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Разпореждането е оспорено от М. с жалба с вх.
№ 1012-13-83 от 20.04.2022 година. С молба с вх. № 1012-13-83-2 от 03.05.2022
година същият депозира нови документи отнасящи се до трудовия и осигурителния
му стаж. Представя УП-2, издадено от „****“ООД; УП-30, издадено от ****, УП-3,
издадено от „**“АД.
След
запознаване с ново представените документи длъжностното лице по пенсионно
осигуряване е приело, че са налице основания за преразглеждане на зачетения с
разпореждането от 18.03.2022 година осигурителен стаж. Прието е, че следва да
се зачете осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 9 години, 8
месеца и 7 дни; осигурителен стаж от втора категория 4 години, 7 месеца и 1 дни
и осигурителен стаж от трета категория 10 години, 1 месец и 12 дни. Общият
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 31 години, 11 месеца и
21 дни. Въз основа на това отново е
прието, че М. не право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С разпореждане № 550807 от 14.07.2022
година, длъжностното лице по пенсионно осигуряване по същество е потвърдило
разпореждането от 18.03.2022 година за отказ за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, респ. го е изменило само в мотивната му част.
М.
оспорва това разпореждане с жалба с вх. № 1012-13-123 от 19.08.2022 година. Към
жалбата си прилага отново нови документи за трудов и осигурителен стаж, а
именно удостоверение с изх. № 5506-09-3077/2 от 18.08.2022г., издадено ****, с.
Н. за положен труд в **** и удостоверение с изх. № 5506-09-3078/2 от
18.08.2022г., издадено ****, с. Н. за положен труд в „**“АД/МК“**“.
Въз
основа на представените документи длъжностното лице по пенсионно осигуряване
отново преразглежда оспореното разпореждане. При извършен съвкупен анализ на
всички документи събрани хода на
пенсионното производство, с разпореждане
№ 550807 от 15.09.2022, с изх. № 3113-13-640-11 от 13.10.2022 година, считано
от 16.05.2022г. до пожизнено е отпусната
на М. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачетен
осигурителен стаж от първа категория труд
в размер на 9 години, 8 месеца и 7 дни; осигурителен стаж от втора
категория 9 години, 6 месеца и 4 дни и осигурителен стаж от трета категория 5
години, 2 месеца и 9 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към трета
категория труд е 33 години, 2 месеца и
21 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст е 100 точки. Определен е размер на пенсията. С
разпореждането пенсията е изчислена по реда на чл. 70, ал. 1
от КСО и е преизчислена на основание пар. 7ж от и пар. 8 от ПЗР на КСО. Определен
е месечния размер на отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст и за
пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. С
разпореждането са отменени предходните разпореждания, а пенсията се отпуска по
заявление с вх. № 2113-13-640 от 11.07.2019 година, считано от 16.05.2022
година, датата, на която М. събира 100
точки.
М.
остава недоволен от постановеното разпореждане и депозира жалба. Иска да се
преразгледа осигурителния му стаж положен в МК“**“ и да му се зачете още една
година и осем месеца като първа категория труд при този осигурител и да се
провери индивидуалния му коефициент, имащ значение за определяне на размера на
пенсията му.
С
Решение № 550807 от 12.01.2023 година, Директорът на ТП към НОИ-Перник отхвърля
жалбата срещу разпореждане № 550807 от 15.09.2022 година като неоснователна.
Срещу
решението е подадена жалба и е образувано АД
№ 26/2023 година по описа на Административен съд-Перник.
В
хода на съдебното производство е прието като доказателство по делото заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице В.П., вписана в списъка на специалисти за съдебен
район Перник. От същото се установява, че осигурителния стаж на М. към дата на
подаване на заявлението за пенсиониране-11.07.2019 година превърнат в ІІІ-та категория труд е 33 години,
02 месеца и 21 дни, като същият няма изисуемият се брой от 100 точки за мъж, а
има 97 точки. Проследявайки и
съпоставяйки всички документи в пенсионното досие заключва, че за осигурителен
стаж от първа категория труд следва да
се зачетат 9 години, 8 месеца и 7 дни,
които са положени при следните осигурители: „****“ АД в периода от 03.01.1974
година до 26.01.1979 година, т.е. 5
година, 0 месеца и 21 дни и МК“**“ в периодите от 01.01.1980 година до
31.01.1980 година, т.е. 1 месец, на длъжност машинен шлосер в ****; от
01.03.1980 година до 31.12.1980 година, т.е. 10 месеца, на длъжност машинен
шлосер в **** и периода от 01.01.1982 година до 17.09.1985 година, т.е. 3
години, 8 месеца и 16 дни, на длъжност машинен шлосер в ЕСДЦ. За осигурителен
стаж от втора категория следва да се зачетат 9 години, 6 месеца и 4 дни, които
са положени при следните осигурители: МК“**“ в периодите от 16.04.1979 година
до 31.12.1979 година, т.е. 8 месеца и 15 дни и от 01.02.1980 година до
01.03.1980 година, т.е. 1 месец, на длъжност машинен шлосер в ****; в „**“ЕАД-София
за периода от 01.01.1981 година до 31.12.1981 година, т.е. 1 година; В ****
периода от 01.10.1985 година до 18.01.1988 година, т.е. 2 години, 3 месеца и 17
дни на длъжност монтажник; В **** периода от 04.02.1988 година до 22.04.1990
година, т.е. 2 години , 2 месеца и 18 дни, на длъжност монтажник; в „****“ ООД периода от 22.04.1990 година до
01.01.1992г. на длъжност монтажник, т.е. 1 година, 8 месеца и 9 дни; в ****на
длъжност монтажник за периода от 15.01.1992 година до 25.01.1993 година, т. е.
1 година и 6 дни и в ****, на длъжност заварчик за периода от 03.02.1999 година
до 02.08.1999 година, т.е. 5 месеца и 29 дни. Осигурителен стаж от трета
категория следва да се зачетат 5 години, 2 месеца и 9 дни. Прави извод, че осигурителния стаж на
жалбоподателя е правилно зачетен в тези размери от пенсионния орган като се
позовава на записите в трудовите книжки с **** ****година и **** година, на военно-отчетна
книжка, на УП-3 , с изх. № 1676 от 03.05.2012 година, издадено от „****“АД,
УП-13, с изх. № 5506-09-3078 от 18.08.2022 година, издадено ****, с. Н., при ****
към НОИ за осигурител „**“АД, правоприемник на МК“**“, на УП-3 № ФС-99-1034 от
09.05.2022 година, издадено от „**“ЕАД, София, на УП-13, № 5506-09-3077 от
18.08.2022г., издадено от ****-София и на УП-3, № 114 от 01.02.1993 година, издадено
от **** -София. Уточнява, че за периода от 16.04.1979 година до 19.09.1985
година, трудовата книжка е заверена от МК“**“ с включен трудов стаж от 6
години, 5 месеца и 1 ден. Констатира, че този период обхваща периода от
01.01.1981 година до 31.12.1981 година, за който е издадено УП-3 № ФС-99-1034
от 09.05.2022 година, издадено от „**“ЕАД, София с посочен осигурителен стаж от
1 година, с предложение за зачитането му като трудов стаж от втора категория
труд по т. 26 от ППТК, т.е. налице е дублиран период от 01.01.1981 година до
31.12.1981 година припокриващ трудов стаж в МК“**“ и в „**“ЕАД, София. Тъй като
в разплащателните ведомости на МК“**“, съхранявани в архив с. Н. в този период
лицето фигурира само като име в цех **** без други отбелязвания счита, че
правилно този период от време е зачетен като труд положен в условията на втора
категория труд при „**“ЕАД, София. Въз основа на това заключва, че за периода
от 16.04.1979 година до 19.09.1985 година на М. са зачетени 6 години, 5 месеца
и 1 ден, съобразно записа в трудовата книжка, но при двамата работодатели. По отношение на периода от 01.05.1979 година
до 31.12.1979 година с осигурител МК“**“
сочи, че е зачетен осигурителен стаж на
длъжността **** **** като труд положен в
условията на ІІ категория в размер на 8 месеца, съответно превърнат към трета
категория труд в размер на 10 месеца. Към 16.05.2022 година осигурителния стаж,
превърнат към ІІІ-та категория труд е 33 години, 2 месеца и 21 дни и навършена
възраст 66 години, 9 месеца и 9 дни и съответно към този момент се получава изискуемия
се брой от 100 точки за мъж. Съответно и от тази дата му е отпусната пенсията
за осигурителен стаж и възраст. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира и
цени заключението на вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-
Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2,
б.“а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването
на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на
обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорването е спазен.
Предмет
на съдебния контрол е Решение № 550807 от 12.01.2023 година, което е издадено
от директора на ТП към НОИ-Перник, т.е. в случая оспорваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган. От своя страна
разпореждането, с което е отпусната пенсия е издадено от ръководител на
пенсионно осигуряване, който съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е компетентния орган,
който може да отпусне, измени, осъвремени пенсия. С оглед
на това не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваният
акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите
съществени елементи, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и съставляващи
съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по начин, който да
води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени
както правните, така и фактическите основания за издаването му, има ясно
изразена разпоредителна част, както и е датиран и подписан. Същото е напълно
относимо и за разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.
146, т. 2 от АПК.
Административнопроизводствените
правила при издаването на оспорвания административен акт са спазени и не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По
отношение на материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намира
следното:
Между страните не е налице спор, че
жалбоподателя е придобил право на пенсия
в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Същият има повече от изискуемите се в чл.
69б, ал. 2 от КСО във вр. с ал. 6 от КСО 15 години работа при условията на
втора категория труд с прилагането на допълване на осигурителен стаж от първа категория труд без превръщане. Същият не е придобил право
на пенсия по чл. 168 от КСО и има изискуемата се възраст за мъже, разписана в чл.
69б, ал. 2, т. 1 от КСО. Към 16.05.2022 година същият има сбор от осигурителен
стаж и възраст 100 точки.
Поради това с процесното
разпореждане правилно му е признато право на пенсия и такава му е отпусната като
придобита от лице, работещо при
условията на втора категория труд, съгласно чл. 69б, ал. 2 във вр. с ал. 6 от КСО. Доколкото доводите в жалбата са свързани единствено с неправилно
определяне категориите труд в МК“**“,
които имат значение за изчисляването на общия осигурителен стаж и от там
пряко участват в изчисленията на размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, то жалбата се приема за допустима
/в тази връзка Решение № 1963 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11914/2014
г./. В случая претенцията е именно за неправилно определяне на категорията на
труд, която оказва влияние на общия осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, респ.
на осигурителният стаж без превръщане и осигурителния стаж, представляващ
разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория и
осигурителния стаж без превръщане, което обуславя евентуално и неправилен
размер на пенсията.
При
това положение и изхождайки от волята на М., заявена още с оспорването по
административен ред и поддържана с настоящата жалба се следва, че предмет на
настоящият спор е единствено дали осигурителният стаж, натрупан в МК“**“ от
жалбоподателя на длъжността „машинен шлосер“ за периода от 16.04.1979 година до
17.09.1985 година следва да бъде зачетен изцяло като такъв положен в условията
на първа категория труд, както се сочи в жалбата, или част от него следва да се
зачете като труд положен в условията на втора категория, както са приели
органите по пенсионното осигуряване. Съставът дължи произнасяне само по
отношение на този период.
Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства (чл. 347
от КТ), с който се установява осигурителен стаж (чл.
40, ал. 1 от НПОС). В трудовата книжка се вписват данните по чл. 349
и чл.
350а от Кодекса на труда КТ), както и данните по чл. 4
- 6 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. От записите в трудовата
книжка **** /л. 116 и сл./ е видно, че в периода от 16.04.1979
година до 17.09.1985 година жалбоподателят е заемал длъжността „машинен шлосер“ в МК“**“
/правоприемник „**“АД/.
Съгласно нормата на чл.
40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се
установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е
предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Напълно аналогични са разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Инструкция № 2492 за реда и начина на
издаване на документи за трудов стаж, издадена
на основания § 101, ал. 3, изречение второ от ППЗП. Анализът на тези
разпоредби налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи,
доказващи наличието на осигурителен стаж,
а трудовите, служебните и осигурителните
книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по
смисъла на чл.
40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните,
съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията
в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата
книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е
направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което
недвусмислено се налага от съдържанието на чл.
40, ал. 1 и ал.
3 НПОС.
В случая от доказателствата по делото се
приема, че е безспорно установено, че периода от 16.04.1979
година до 17.09.1985 година, т.е. 6 години, 5 месеца и 1 ден реално е зачетен осигурителен
стаж от пенсионния орган, но като труд положен при първа и втора категория в
различни времеви периоди и при различни осигурители. От УП-13, с изх. №
5506-09-3078-2 от 18.08.2022 година, издадено от длъжностно лице при ООА, с. Н.,
при ТП на НОИ-Кюстендил и въз основа на разплащателните ведомости на
прекратения осигурител „**“АД-Перник/правоприемник на МК“**“ се приема, че в
различни времеви периоди жалбоподателят е полагал труд в различни цехове на МК“**“.
От заключението на вещото лице се приема, че правилно за периодите от
01.01.1980 година до 31.01.1980 година, т.е. 1 месец; от 01.03.1980 година до
31.12.1980 година, т.е. 10 месеца и от
01.01.1982 година до 17.09.1985 година, т.е. 3 години, 8 месеца и 16 дни,
сумарно 4 години 7 месеца и 16 дни са зачетени като труд положен в условията на
първа категория на длъжност машинен шлосер в цех „****“ и цех ****при МК“**“. Правилата
относно категориите труд в този период се съдържат в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране.
Съобразно разпоредбата на чл. 5а от Правилника от първа категория при
пенсиониране е трудът на работници в металургията: непосредствено заети в мартеновото производство и електростоманодобивния
цех на „**“. С оглед доказателствата по делото се приема, че жалбоподателят е
изпълнявал в тези периоди длъжност в цехове обхванати от разпоредбата на чл. 5а
от Правилника и правилно този времеви период от време е зачетен за труд положен
в условията на първа категория.
Съответно периодите от 16.04.1979 година до 31.12.1979 година-8 месеца и от 01.02.1980
година до 01.03.1980 година-1 месец, сумарно 9 месеца са зачетени като труд
положен в условията на втора категория на длъжност „машинен шлосер“ в цех ****при
МК“**“. Трудът, в този период от време, съгласно чл. 8в от ПКТП е от втора
категория и съответно правилно е зачетен от пенсионния орган. Не са ангажирани
доказателства, от които да се приеме, че трудът е полаган в цеховете на МК“**“,
обхванати от първа категория труд. Общия зачетен осигурителен стаж от МК“**“ е
5 години, 5 месеца и 1 ден.
Поради
дублиране на период обхващащ периода от 01.01.1981 година до 31.12.1981 година,
заверен в трудовата книжа като положен при МК“**“ и такъв посочен в издадено
УП-3 № ФС-99-1034 от 09.05.2022 година, издадено от „**“ЕАД, София на
жалбоподателя е зачетен времевия период посочен от „**“ЕАД, София, което
настоящия състав намира за правилно. От доказателства по делото се приема, че
за периода от 01.01.1981 година до
31.12.1981 година, формиращ и посочен в трудовата му книжка, касателно МК“**“ и издаденото УП-3 № ФС-99-1034 от 09.05.2022
година, издадено от „**“ЕАД, София е налице дублиране на този период. Съгласно
издаденото УП-3 осигурителния стаж е 1 година, с предложение за зачитането му
като трудов стаж от втора категория труд по т. 26 от ППТК, т.е. налице е
дублиран период от 01.01.1981 година до 31.12.1981 година припокриващ трудов
стаж в МК“**“ и в „**“ЕАД, София. С оглед, че в разплащателните ведомости на
МК“**“, съхранявани в архив с. Н. в този период лицето фигурира само като име в
цех **** при МК“**“ без други отбелязвания се приема, че правилно този период
от време е зачетен като труд положен в условията на втора категория труд при „**“ЕАД,
София по т. 26 от ППТК. Посредством
зачитане на трудът в „**“ЕАД, М. не е
ощетен, тъй като би могло същият този период да се зачете като стаж положен в
условията отново на втора категория, но при МК“**“.
Въз
основа на това се заключва, че за периода от 16.04.1979 година до 19.09.1985
година на М. са зачетени общо 6 години, 5 месеца и 1 ден, съобразно записа в
трудовата книжка, но при двамата работодатели-МК“**“ и при „**“ЕАД, София.
Съответно напълно законосъобразно са зачетени както се посочи различните
времеви периоди, съответно 4 години, 6 месеца и 16 дни за първа категория и 9 месеца и 15 дни за
втора категория, тъй като трудът е положен
в различни цехове на МК“**“, за които с Правилника за категоризиране на трудът
при пенсиониране е разписана различна категория труд за тях.
По
отношение на доводите на жалбоподателя за периода от 01.05.1979 година до 31.12.1979 година, в
които се сочи, че е бил командировка в Ч., в металургичен завод ****се приема,
че не е налице формален спор отностно този факт. От ангажираното удостоверение,
издадено от Обединено стоманодобивно
предприятие, **** Ч.се приема, че жалбоподателят е бил на обучение в периода от
01.08. до 12.1979 г., с брои
производствени часове 68. Същото не представлява документ рефлектиращ върху
осигурителния стаж на жалбоподателя. От дадени пояснения в съдебно заседание на
17.02.2023г. се приема, че трудовото му
възнаграждение е изплащано от МК“**“. Следователно
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че този труд е положен
в условията на първа категория труд. Напротив,
от УП, с изх. № 5506-09-3078-2 от
18.08.2022г. и от експертното заключение се приема, че за този период
жалбоподателят се е водил в цех ****при МК“**“, чийто цех е втора категория, осигуряван
е за втора категория труд и съответно
правилно в този му размер и при втора категория е зачетен от пенсионния орган
неговия труд. Доводите за първа категория труд за този период са напълно
неоснователни.
Следващия
довод развит в съдебното производство за
първи път е, че периодът от 01.01.1981
година до 31.12.1981 година следвало да се зачете, като труд положен в
условията на първа категория при реконструкцията на леярен цех в
Машиностроителен завод **** Ч., гр. Перник. Този довод е неоснователен. За тези
си твърдения жалбоподателя не ангажира доказателства. Както бе прието по-горе
този период от време правилно е зачетен като труд положен в условията на втора
категория труд по силата на официален документ УП-3 № ФС-99-1034 от 09.05.2022
година, издаден от „**“ЕАД, София, с посочена точка по ПКТП и същият е правилно
зачетен като продължителност и като категория труд от пенсионния орган.
Въз
основа на изложеното и като се взе предвид дублираните периоди от 01.01.1981 година до 31.12.1981 година /през което време жалбоподателя следва да
е работил при посочените по-горе двама работодатели/ се следва, че е налице достатъчно
основание пенсионния орган да направи пълна проверка и да установи
достоверността на положения труд в МК“**“ за целия времеви период отразен в
трудовата му книжка. При това настоящия състав приема, че административния
орган правилно, обосновано и точно е изчислил трудовия, респ. осигурителен стаж
на жалбоподателя. Зачетения стаж от
първа категория труд, при осигурители: МК“**“ за конкретно посочените по-горе
периоди и „****“АД е в размер на 9 години, 8 месеца и 7 дни, респ.
превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория труд е 16 години, 1 месец и 22
дни. Като труд положен в условията на втора категория е зачетен част от периода
в МК“**“; „**“ЕАД; ****-**** Ч.; ****; „****“ООД; **** Ч. и **** с продължителност от 9 години, 6 месеца и 4 дни, , респ.
превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория труд е 11 години, 10 месеца и
20 дни. Формален спор за периода на военната служба и за периодите след 06.03.2008
година с прекъсвания до 27.07.2014 година, до когато е работил жалбоподателя не
съществува, поради което и въз основа на заключението на експерта се приема, че
правилно този период от 5 години, 2 месеца и 9 дни е зачетен като труд положен в условията на
трета категория. Съответно общият
осигурителен стаж на жалбоподателя, правилно е превърнат в трета категория
труд, съгласно чл. 104 от КСО е с
продължителност от 33 години, 2 месеца и 21 дни. Именно този резултат е получил
и пенсионния орган и с него е работил при отпускане и при определяне размера на
пенсията на жалбоподателя.
Въз основа на горните изводи се
приема, че пенсията е определена и в съответствие с действащите разпоредби на
КСО. Размерът на пенсията се определя по чл. 70 от КСО и съответно правилно взети
предвид и са приложени разпоредбата на
чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, а във връзка с определяне на
пропорпоционалната част от процентите на месеците осигурителен стаж е приложена
разпоредбата на чл. 20 от НПОС. Съответно стажът изчислен без превръщане е 24 години и 4 месеца /сборът от
първа, втора и трета категория/, който стаж от своя страна после е умножен с процент с 1,35 за всяка година осигурителен стаж и е
получен 32.85% и с 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж, който е 8 години и 10 месеца което прави 10.60%.
Съответно процента на осигурителния
стаж за определяне размера на пенсията е 43.45%, определен по реда на чл. 70, ал.
1 от КСО. Индивидуалния коефициент е пресметнат по реда на чл. 70, ал. 9 във вр.
с ал. 8 от КСО. Взет е предвид общо
осигурителният доход и
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО и е умножен по
индивидуалния коефициент на лицето. Полученият размер на пенсията е под определения със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване минимален
размер, поради което същата е определена и отпусната, в минимален размер, съгласно
чл. 70, ал. 12 от КСО. Пар. 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е неприложим, към дата на
отпускане на пенсията 16.05.2022 година. Съобразено е от длъжностното лице по
пенсионното производство и действието на пар. 7ж от ПЗР на КСО, с което е увеличен размерът на
пенсията, считано от 01.07.2022 година. Следователно длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило
разпореждането за отпускане на пенсия и за размера й след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и в съответствие с действащата нормативна
уредба. Като е потвърдил това разпореждане на длъжностното лице Директорът на
ТП-Перник при НОИ е постановил материално законосъобразен акт.
Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че процесното решение, е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган, в предвидената форма за действителност, при спазване на
административно производствените правила и при точно прилагане на материалния
закон. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора ответникът по
делото има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.
3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева, съдебни разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на Н.С.М., с адрес: *** против
Решение № 550807 от 12.01.2023 година на Директора на ТП-Перник при НОИ.
ОСЪЖДА
Н.С.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Териториално поделение-Перник
към Национален осигурителен институт, със седалище гр. Перник, ул. „Отец
Паисий“ № 50 съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/