Р Е Ш
Е Н И Е
София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1000/2021 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Н.Г.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 1, чрез адв. К.Т. против „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД, ЕИК ******,
София, бул. ”******, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Н.Г.Х. не дължи на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД, сумата 25 261,16 лв. по издадения на 07.09.2015 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50299/2015 г. на СРС, 24 с-в, ведно със
законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до плащането, поради изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.06.2012 г. срещу СД „Х.И С." е инициирано заповедно
производство по реда на чл. 417 вр. чл. 418 ГПК, в резултат на което е
образувано ч. гр. д. № 29854 по описа за 2012 г. на СРС, I ГО, 45-ти с-в.
Заявителят „ПроКредит Банк /България/" АД претендира сумата 459 485,33
евро за главница по извлечение от сметка на „ПроКредит банк /България/" АД
към 14.06.2012 г. по Анекс № 15 към Рамково споразумение за финансиране
010-441850/ 03.04.2008 г., сумата 10 869,26 евро - просрочена лихва за периода
05.03.2012 г. - 10.05.2012 г., сумата 18 199,34 евро - наказателна лихва от
06.04.2012 г. до 13.06.2012 г., сумата 939,79 евро - комисионна по
застрахователна премия, сумата 2 326,23 евро - такса управление и законната
лихва върху главницата от 19.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 29 307,49 лв. - разноски по делото.
Въз основа на издадените Заповед от 29.06.2012 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 29854/2012 г. на СРС, I ГО, 45-ти с-в,
СД „Х.И С." е осъдено да заплати на „ПроКредит Банк /България/" АД посочените
суми.
По молба на „ПроКредит Банк /България/" АД и с
разпореждане на съдебния изпълнител от 21.08.2012 г. е образувано изп.д. №
20128410411299 по описа за 2012 г. на ЧСИ Н.М.. Изпълнителни действия са
предприети, както към СД „Х.И С.", така и срещу Н.Г.Х., като неограничено
отговорен съдружник в дружеството, тъй като съдружниците отговарят солидарно и
неограничено за дружествените задължения от момента на възникването им.
Ищцата счита, че възможността на ответното дружество да
събира чрез принудително изпълнение вземането си от Н.Г.Х. по Заповед от
29.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 29854 по описа за 2012 г.
на Софийски районен съд, I ГО, 45 - ти с-в е погасена по давност, тъй като по
образуваното изпълнително дело на 21.08.2012 г. са извършвани множество
изпълнителни действия, като последното действие по делото изобщо е осъществено
на 22.07.2015 г. Поради това счита, че на 22.07.2017 г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
отношение на длъжника Н.Г.Х.. Счита също, че, както по отношение на нея, така и
по отношение на събирателното дружество, давността е изтекла на 22.07.2020 г.
В тази връзка ищцата моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.
124 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че тя не дължи на ответника „ПроКредит Банк /България/" АД посочените суми, за които
по образуваното ч. гр. д. № 29854 по описа за 2012 г. на СРС, I ГО, 45-ти с-в
на 29.06.2012 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист и които
са предмет на образувано изп.д. № 20128410411299 по описа за
2012 г. на ЧСИ Н.М., район на действие СГС, peг. № 841 на КЧСИ. Претендира сторените разноски, включително и
адв. възнаграждение.
Представила е и е изискал прилагане на писмени
доказателства. Поискала е прилагане на изп.д. № 20128410411299 по описа за 2012 г. на ЧСИ Н.Л.М., район
на действие СГС, вписан под peг. № 841 на КЧСИ.
По същество моли
съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/" АД оспорва
исковете, като недопустими и неоснователни. Претендира
разноски и адв. хонорар.
На първо място заявява, че ищецът не е уточнил каква част
от описаните и присъдени със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 29.06.2012 г, по ч.гр.д. № 29854/2012 г., СРС, 45-ти с-в суми се
претендират понастоящем и не са погасени в хода на изпълнителното дело. Твърди
да са осъществявани изпълнителни действия и погасявани суми в хода на
изпълнителния процес.
Счита, че ищецът не разполага с правен интерес за
предявяване на установителен иск, тъй като, след образуване на производството
по несъстоятелност срещу събирателното дружество, е недопустимо осъществяване
на индивидуално принудително изпълнение по отношение на неограничено отговорния
съдружник. Счита, че удовлетворението в случая е възможно само в производство
по универсално принудително изпълнение, която възможност обаче също е погасена.
Заявява, че искът за погасяване на вземанията поради
изтекла погасителна давност е и неоснователен, тъй като те представляват
останали неудовлетворени вземания в производството по несъстоятелност на СД „Х.И
С.“, с неограничено отговорен съдружник А.К.Х., поради което и са ех lege
погасени на основание чл. 739, чл. 2 ТЗ, а не поради изтекла погасителна
давност.
Твърди също, че изп.д. № 20128410411299 по описа на ЧСИ Н.М.
е прекратено с Постановление на съдебния изпълнител от 28.04.2021 г. Освен
това, същото е перемирано още към 2017 г., което води до автоматичното му
прекратяване по силата на закона. Следователно от този момент делото не е
висящо. След като в такъв продължителен период ответникът не е предприемал
действия за преобразуване на делото, изтегляне на изпълнителния лист или
подаване на нови молби по делото, очевидно той се е дезинтересирал от събиране
на вземането, тъй като вземанията му са погасени.
Претендира разноски, в
т.м. адвокатско възнаграждение.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 29.06.2012 г., издадени по
ч. гр. д. № 29854 по описа за 2012 г. на СРС, I ГО, 45-ти с-в по реда на чл.
417 ГПК, СД „Х.И С." и и А.К.Х. солидарно са осъдени да заплатят на „ПроКредит
Банк /България/" АД, следните суми: - 459
485,33 евро - главница по
извлечение от сметка на „ПроКредит банк /България/" АД към 14.06.2012 г.
по Анекс № 15 към Рамково споразумение за финансиране 010-441850/ 03.04.2008
г., - 10 869,26 евро - просрочена лихва
за периода 05.03.2012 г. - 10.05.2012 г., - 18
199,34 евро - наказателна лихва от 06.04.2012 г. до 13.06.2012 г., - 939,79 евро - комисионна по застрахователна
премия, - 2 326,23 евро - такса
управление, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.06.2012 г. до изплащане на вземането
и сторените разноски в размер 29 307,49
лв.
Установява се, че, въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20128410411299 по описа за 2012 г. на ЧСИ Н.Л.М., район
на действие СГС, вписан под peг. № 841 на КЧСИ.
По делото бе приложено удостоверение /озаглавено
Становище/ от 22.03.2022 г., по изп.д. № 20128410411299 по описа за 2012 г. на ЧСИ Н.Л.М., район
на действие СГС, вписан под peг. № 841 на КЧСИ.
От него се установява, че
изп. дело е образувано на 21.08.2012 г. въз основа на издадения изпълнителен
лист срещу длъжниците СД „Х.И С." и А.К.Х. за събиране на посочените суми.
Внесени са и са събирани съответните такси и разноски, включително и такива,
дължими на ЧСИ, подробно описани в удостоверението. В периода 21.01.2013 г. -
21–02.2013 г. са извършвани публични продани на пет недвижими имота,
разпределението по които е предявено с Протоколи от 15.11.2013 г. и от
18.12.2013 г. Последните изпълнителни действия по изп. дело са наложени
възбрани на два недвижими имота, собственост на длъжника А.К.Х. на 17.09.2013
г. С Постановление от 23.04.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото не се спори
досежно обстоятелството, че изп. дело и понастоящем е прекратено, на взиксателя
са извършвани множество изпълнителни действия, включително плащания на сумите
по изпълнителния лист. Не се спори също, че в хода на изпълнителното
производство изпълнителни действия са предприети и срещу ищцата, като
неограничено отговорен съдружник. Даказа се, че е налице перемпция и
прекратяване на това основание с цитираното по – горе Постановление на ЧСИ, като
към момента на прекратяване на делото неиздълженият на взискателя остатък е
възлизал на: 401 670,50 евро /левова равностойност 785 599,21 лв./ - остатък
от главница, законна лихва върху сумата 459 485,33 лв. за периода
19.12.2013 г. – 15.08.2014 г. и законна лихва върху остатъчната главница от
401 670,50 евро за периода 16.08.2014 г. – 28.04.2021 г.
Въпреки отразеното от ЧСИ
по – ранна дата на последното изпълнително действие, ищцата твърди, че погасителната
давност за вземането за нея е започнала да тече на 22.07.2015 г. поради което
счита, че, както по отношение на нея, така и по отношение на събирателното
дружество, давността е изтекла на 22.07.2020 г.
Страните не оспорват,
че СД „Х.И С." е обявено в
несъстоятелност и заличено от Търговския регистър. В тази връзка и ответникът
заяви, че, след обявяване на дружеството в несъстоятелност и прекратяване
производството по несъстоятелност, останалите неудовлетворени вземания,
включително и вземането му, предмет на настоящото дело, са погасени ex lege.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отицателен установителен иск с правно
основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищццата не му дължи
исковата сума, тъй като същата е погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищцата желае да получи защита срещу
материалноправна незаконосъобразност на осъществявано срещу него принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде
признато за установено по отношение на ответника, че тя не дължи търсената
парична сума – главница и законната лихва върху нея, за която е издаден
изпълнителният лист солидарно срещу двамата длъжници.
ВКС,, Трето ГО, в свое
решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по реда на чл.
290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според която
длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане,
за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице
висящ изпълнителен процес. Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.
Перемцията, поради която изпълнителното производство е прекратено, не изключва
принудителното изпълнение, защото, когато тя настъпи и кредиторът посочи нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че
съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. /в този смисъл и
решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, Четвърто ГО/.
В настоящото производство ищцата следва
да установи и докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата
молба - основание за оспорване на вземането, са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност. Давността, като
материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален
довод или чрез възражение само в рамките на съдебно исково производство, при
участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на
иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос,
които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110 ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност към настоящия случай.
Отделно от това ищцата
са е позовала на института на перемпцията и наличието на основания за перемпция
на изпълнителното дело, съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Погасителната
давност е правопораждащо субективно право на длъжника да откаже изпълнението на
съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се поражда след настъпването на
изискуемостта на задължението и след изтичането на определен период от време,
визиран в съответната норма на ЗЗД, по - точно приложимата такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото на погасителна
давност превръща притезателното право в естествено и лишава кредитора от
възможността да търси принудително изпълнение, респ. той губи процесуалното си
право да търси принудително изпълнение чрез предвидените способи в ГПК за
удовлетворяване на законно признатия си интерес.
От събраните по делто доказателства безспорно
се доказа, че, след образуване на изпълнителното дело през м. ноември 2012 г., по
инициатива на Банката – взискател, са извършвани множество изпълнителни
действия – включително публични продани, разпределения, плащания, запори и т.н.
– както срещу солидарно осъдените длъжници, така и по отношение на ищцата, в
качеството й на неограничено отговорен съдружник. От изпратеното от съдебния
изпълнител удостоверение е видно, че последните действия са през м. декември
2013 г. и от този момент нататък такива не са извършвани.
Съдът намира, че петгодишният давностен
срок за погасяване на вземането по отношение на ищцата е изтекъл, дори и да се
приеме като дата на последното изпълнително действие твърдяната от ищцата такава
– 22.07.2015 г,
Що се касае до твърденията в исковата молба, че
перемпцията на изпълнителното дело на практика е настъпила на 22.07.2017 г. и
позоваването от тяхна страна и на този институт, освен на погасителната давност
/а такава безспорно е налице и производството е прекратено от самия съдебен
изпълнител на това основание през 2021 г./, съдът счита, че следва да изясни следното:
Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда петгодишна давност за погасяване
на вземанията. Давността е институт на материалното право и длъжникът може да
реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в
рамките на състезателното исково производство.
За разлика от нея, институтът на перемпцията е
процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на съдебния
изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в слючай че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В теорията и в съдебната
практика съществуват различни трактовки, теории и практически приложения на
посочената разпоредба – включително и, в резултат на противоречивата практика
на ВКС, с тенденция за разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали това
става служебно, дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е по
искане на страната, от кога тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези
противоречиви от теоретична и практическа гледна точка решения, обаче, съдът
намира за изцяло ирелевантни за настоящия правен спор, пред вид факта, че, дори
и след перемиране на изпълнителното дело, задължението на длъжника продължава
да съществува така, както е признато – като изискуемо и ликвидно такова докато
не изтече предвиденият давностен срок за него /в случая пет години/. Или,
казано по друг начин, наличието на перемпция по делото не препятства
възможността взискателят да поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде
молба за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземането по него.
В настоящия случай това не е така, защото за признатото
вземане в полза на взискателя е изтекъл предвиденият давностен срок, който би
попречил на неговото удовлетворяване.
Именно по тези съображения съдът намира, че за ищцата е
налице правен интерес от предявяване на иска за доказване обстоятелството, че
вземането е погасено по давност, пред вид и факта, че кредиторът разполага с валиден
изпълнителен лист и може въвъ всеки един момент, въпреки прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция, да насочи вземането си срещу имущество,
собственост на ищцата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,
че предявеният иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
посочеинте суми по издадените в полза на ответното банково дружество заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, поради изтичане на погасителна давност, е основателен
и, като такъв, следва да бъде уважен.
Пред вид изхода на спора на ищцата се
следват разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК – адв.
възнаграждение в размер 22 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по
иска, предявен от Н.Г.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 1, чрез
адв. К.Т. против „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД, ЕИК ******, София, бул. ”******,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Н.Г.Х. не
дължи на „ПРОКРЕДИТ
БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД следните суми: - сумата
459 485,33 евро - главница по извлечение от сметка на „ПроКредит банк
/България/" АД към 14.06.2012 г. по Анекс № 15 към Рамково споразумение за
финансиране 010-441850/ 03.04.2008 г., - сумата
10 869,26 евро - просрочена лихва за периода 05.03.2012 г. - 10.05.2012 г.,
- сумата 18 199,34 евро - наказателна
лихва от 06.04.2012 г. до 13.06.2012 г., - сумата 939,79 евро - комисионна по застрахователна премия, - сумата 2 326,23 евро - такса управление
и законната лихва върху главницата от
19.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и 29 307,49 лв. - разноски по делото, за които по образуваното ч. гр.
д. № 29854 по описа за 2012 г. на СРС, I ГО, 45-ти с-в на 29.06.2012 г. са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и които са предмет на образувано изп.д. № 20128410411299 по описа за 2012 г. на ЧСИ Н.М.,
район на действие СГС, peг. № 841 на КЧСИ., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА
„ПРОКРЕДИТ
БАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД да заплати на Н.Г.Х. разноски
по делото – адв. възнаграждение в размер 22 000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: