№ 3826
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100509361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20117271 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 42103/2020 г. на Софийски
районен съд, III ГО, 85 състав, е осъден ответникът - ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да
заплати на ищеца - ЗД „Е.“ АД , ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 411 от КЗ, сумата от 1
486,82 лв. – застрахователно обезщетение по щета № **********/
12.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.09.2020 г.
до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 65.24 лв., за
периода от 28.03.2020 г. до 1.09.2020 г., както и сумата 409.47 лева – разноски
по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ответника - ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, чрез процесуалния му представител адв.
И.Ц.. Изложени са съображения за нарушение на процесуалните правила, за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение.
Оспорва се наличието на основания за присъждането на обезщетение, а в
условията на евентуалност – размера му. Твърди се, че допуснатата САТЕ не е
дала категоричен отговор какъв е бил механизмът на настъпване на
процесното ПТП, както и че вещото лице се е водило единствено от
твърденията на ищеца и предоставените от него доказателства. Навеждат се
доводи, че експертизата не следва да се кредитира от съда в частта, касаеща
механизма на ПТП, тъй като не е категорично обоснована причинно-
следствената връзка между произшествието и настъпилите вреди. Посочва се,
1
че ищецът не е доказал всички елементи на фактическия състав, от който
възниква правото му на застрахователно обезщетение. Твърди се, че съдът не
е направил необходимото, за да издири и призове допуснатите свидетели,
които биха могли да изяснят обстоятелствата около настъпването на
процесното ПТП, като се моли въззивният съд да призове и разпита
свидетелите, които са били допуснати пред първоинстанционния съд. Прави
се искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което да бъде отхвърлен искът на ЗД „Е.“ АД или в условията на
евентуалност да бъде намален размерът на обезщетението, както и размерът
на съдебните разноски, като бъдат съобразени възраженията за
съпричиняване и за несъответствие между стойността на настъпилите вреди и
размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноските за двете
съдебни инстанции, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищеца ЗД „Е.“ АД, чрез процесуалния му
представител юрк. К.А., е подаден отговор на въззивната жалба. В отговора са
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се,
че съдебната автотехническа експертиза е била приета без възражения от
страните, както и че въз основа на нея и на събраните по делото доказателства
категорично е бил установен механизмът на настъпване на ПТП, както и
противоправното поведение на водача, застрахован при ответника. Твърди се,
че от заключението на вещото лице е установено, че водачът на МПС с рег. №
**** при потегляне не е съобразил отстоянието на автомобила си от
паркираните автомобили и с предната си габаритна част – предната си броня,
е реализирал удар в страничната габаритна част на паркиран автомобил с рег.
№ ****. Твърди се, че процесното ПТП е настъпило именно при посочения
механизъм и че има причинно-следствена връзка между описания механизъм
и настъпилите вреди. Добавя се още, че в приетия от страните по делото
окончателен доклад е отразено, че ответникът оспорва единствено размера на
присъденото обезщетение, както и че този размер съответства на направеното
от вещото лице експертно заключение. Посочено е, че ответникът не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят механизма на процесното
ПТП, нито такива във връзка с възражението за съпричиняване. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред
двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявен са искове с правна квалификация по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
процесуални норми.
2
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от делинквента,
с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът ЗД „Е.“ АД е застраховател по посочената в
исковата молба имуществена застраховка „Каско на МПС“ №
00500100306557/14.05.2019 г., с предмет уведения автомобил, марка BMW с
рег. № ****, и със срок на застрахователно покритие от 16.05.2019 г. до
15.05.2020 г, валиден към датата на настъпване на ПТП.
Безспорно е между страните и съществуването към датата на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/119000671567, сключена
между ответното дружество ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД и собственика на лек
автомобил „Рено Канго“ с рег. № ****.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено
застраховане, а именно на 11.02.2020 г., е настъпило застрахователно събитие
– пътнотранспортно произшествие в гр. Благоевград, с участието на
горепосочения застрахован автомобил, с рег. № ****, собственост на М.Я.-М.,
управляван от Г. Т., и лек автомобил с рег. № Е **** ВС, управляван от Д. Р.,
за което пред ЗД „Е.“ АД е заведена щета № **********/2020, а на 21.02.2020
г. Застрахователят е определил застрахователно обезщетение за нанесените
вреди в размер на 1471.82 лв., въз основа на опис-протокол, представен по
делото, както и доклад по щета № **********.
Като безспорно по делото е отделено обстоятелството, че застрахователят
ищец по застраховка „Каско на МПС“ е изплатил по банков път сумата от
907.36 лв. (след извършено прихващане за насрещно дължима
застрахователна премия в размер от 564,46 лв.) на правоимащото лице.
Направени са и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
С регресна покана от 25.02.2020 г. ищецът поканил ответника да му
възстанови сумата от 1486.82 лв., от която 1471.82 лв. – заплатено
застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски.
Спорните между страните въпроси във въззивното производство са свързани
3
с това какъв е механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, чия е вината за настъпването му, както и с основанието за
заплащане на обезщетение, съответно – неговия размер.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните по делото доказателства, в
това число двустранният констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, както и заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа
експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, установяват деликта и причинната връзка с вредите. Вещото
лице е посочило, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм:
водачът на МПС с рег. № E****BC, при потегляне не е съобразил отстоянието
на автомобила си спрямо останалите паркирали ППС и с предната си
габаритна част – предна броня, е реализирал удар в страничната дясна
габаритна част на лек автомобил с рег. № ****. Посочено е още, че
нанесените по процесното МПС вреди се намират в причинно-следствена
връзка с посочения механизъм на ПТП. Тези изводи напълно съвпадат с
отразеното в попълнения от участвалите в пътнотранспортното произшествие
водачи двустранен констативен протокол. Доколкото съществува спор
относно механизма на настъпване на ПТП и са направени възражения
относно възможността вредите да настъпят именно от дясната габаритна
страна на автомобила, следва да бъде изяснено, че в момента на настъпването
на процесната катастрофа, макар и посоката на паркиралия автомобил (с рег.
№ ****) да не е изрично посочена в двустранния констативен протокол, може
да бъде направен обоснован извод, че той е бил паркиран с предна габаритна
част – предна броня, сочеща към предната габаритна част на автомобила с
рег. № E****BC, управляван от Д. Р.. Ето защо уврежданията са нанесени в
предна дясна гума, предна дясна джанта, предна дясна врата и задна дясна
врата. Във връзка с изложеното и доколкото ответникът не е ангажирал
доказателства, с които да опровергае механизма, по който е настъпило
процесното ПТП, въззивният съд намира, че същият съответства на
описаното от участниците в пътнотранспортното произшествие. Установява
се, че вредите, обезщетяването на които се претендира, се намират в
причинно-следствена връзка с описания механизъм. Следователно
увреденият има вземане срещу виновния водач на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу делинквента, респективно срещу неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“.
Направеното от ответника въззивник възражение за съпричиняване се явява
неоснователно. При релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат следва при пълно главно доказване да са установени конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които то обективно е
допринесло за настъпване на резултата. Необходимо е нарушението да е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В случая двустранният
протокол носи подписите на двамата водачи, като водачът на МПС „Рено
Канго“, с рег. № E****BC, е вписал в него „Виновен съм“, а ответникът не е
ангажирал доказателства за конкретно поведение на пострадалия, с което той
обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо
4
възражението се явява неоснователно.
Неоснователни са доводите на въззивника, че претендираното и присъдено
обезщетение е в завишен размер. Предявеният иск е на стойност 1486.82 лв.,
а съгласно заключението на вещото лице по съдебната автотехническа
експертиза, прието без възражения на страните, стойността на ремонта,
необходим за отстраняване вредите, нанесени на процесното МПС, марка
БМВ 740, рег. № Е **** МК, по среднопазарни цени към датата на настъпване
на застрахователното събитие, се равнява на 1668,02 лв. Посочената сума
надвишава размера на предявения иск. Ето защо въззивният съд намира, че е
доказан размерът на вредите.
С оглед гореизложеното предявените искове се явяват основателни и
доказани, а въззивната жалба – неоснователна.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, решението на Софийски районен съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. От
въззиваемия е направено искане за присъждане на възнаграждение за
осъществявано процесуално представителство от юрисконсулт, като размерът
на същото съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП,
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – за
сумата от 100 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20117271 от 17.05.2021 г. по гр. д. №
42103/2020 г. на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК: ****, да заплати на ЗД „Е.“ АД ,
ЕИК: ****, сумата от 100 лв., представляваща съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5