Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 30.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 897 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 420162-F472660 от 15.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено на С.Ц.К. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС – глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят С.К., който чрез адвокат В.Н. *** го е обжалвал, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че обжалваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че в АУАН не е посоен ЕГН на единствения свидетел, кактои че в акта и НП са описани няколко различни изпълнителни деяния, всяко от които представлява самостоятелно административно нарушение, съгласно ЗАНН, но както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че е налице едно административно нарушение. За нарушение се сочи и обстоятелството, че в АУАН и НП е изписана само абревиатурата на закона въз основа на която е издадено НП, а не пълното му наименование и това е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Подробно в жалбата са изложени при условията на алтернативност и доводи за маловажност на вмененото нарушение, и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По-нататък в жалбата са наведени твърдения за това, че издаденото НП е антидатирано. За най-съществено процесуално нарушение сочи факта, че с наказателното постановление е наложена на жалбоподателя санкция, която не е предвидена в закона. Изтъква, че глобата му е наложена в качеството му на физическо лице, като за такива законът предвижда санкция в размер от 100 до 500 лева.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят К. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Н.. Последният поддържа жалбата, като пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Развива доводите изложени с жалбата, като акцентира за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, както и че на К. е наложена глоба в размер, който не е предвиден в закона. В допълнение изтъква и съображения за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН сочейки, че на жалбоподателя не е била изпратена покана за съставянето на АУАН и че същият е съставен в негово отсъствие.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И., която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство е протекло правилно и законосъобразно. Подробни доводи в подкрепа на тезата си сочи в представени по делото писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л.С.Ж., И.И.Д., Р.П.С. и М.С.К., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят С.Ц.К. работел като продавач в търговски обект – павилион, който представлявал питейно заведение и се намирал в гр.Ловеч, площад ******. Обектът се експлоатирал от ******.
На 14.02.2019 г. в обекта била извършена проверка от свидетелите Л.Ж. и И.Д. – инспектори по приходите при ТД на НАП В.Търново, офис Плевен. В присъствието на двамата, в 14:35 часа била извършена покупка от клиент - В.Н.В., който закупил два сока от машина на единична стойност от по 0,40 лв., две цигари на единична стойност от по 0,30 лв., всичко на обща стойност 1,40 лева, които били заплатени в брой от В.. Жалбоподателят С.К., в качеството си на продавач в обекта приел плащането, но не издал фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство марка „Дейзи технолоджи" с ИН на ФУ : DY275353.
След В., в 14:40 часа покупка направил и свидетелят И.Д., който закупил едно кафе и една минерална вода от 0,500 л. на обща стойност от 1,20 лв., които били заплатени в брой. С.К. приел плащането, но не издал фискална касова бележка за заплатената сума от 1,20 лв, а предоставил на свидетеля Д. фискална касова бележка № 011041 на стойност 9,00 лв., в която била включена и заплатената сума от 1,20 лева.
След тези покупки свидетелите Ж. и Д. се легитимирали като служители на НАП и извършили проверка в обекта. За установените при проверката факти и обстоятелства съставили протокол за извършена проверка № 0372031/14.02.2019 г. /л.10-11/, който бил подписан без възражения и от жалбоподателя С.К..
На 18.02.2019 г. свидетелката Л.Ж. съставила на жалбоподателя С.К. АУАН № F472660 /л.6/, в присъствието на И.Д., който се подписал като свидетел при установяване на нарушението. Въз основа на констатациите от проверката, свидетелката Ж. приела, че К., в качеството на продавач в проверения обект е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като на 14.02.2019 г. не за всяка извършена продажба, заплатена в брой издавал фискална касова бележка от работещото фискално устройство, инсталирано в обекта.
Видно от разписката на гърба на АУАН, същият бил връчен на К. на 18.02.2019 г., като не е вписал възражения. Подписал го и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да е подал писмени такива.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена и в него. Наказващият орган също възприел дадената цифрова квалификация на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС и посочил, че нарушението е извършено за първи път. Обсъдил е и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, като е достигнал до извода, че случая не може да се определи като маловажен. На основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, наложил на жалбоподателя К. глоба в размер на 700 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателя не я оспорва, нито пък е ангажирал доказателства в подкрепа на противното.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.16-18/.
Съдът намира за неоснователно наведеното в хода на съдебните прения възражение за нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Безспорно по делото липсват данни и наказващият орган не е ангажирал доказателства, че жалбоподателят К. е бил канен за съставянето на АУАН. Няма данни това да е било сторено и с протокола за извършена проверка от 14.02.2019 година. С последния такова предписание е дадено само по отношение на представляващия едноличния търговец Р.П.С.. Несъмнено, така установеното обстоятелство съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, но съдът не счита същото за съществено, тъй като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, нито пък са се преклудирали правата, които има в административнонаказателното производство. Актът, макар и съставен в негово отсъствие му е бил връчен на 18.02.2019 г. видно от разписката на гърба на същия, като жалбоподателят е имал възможност да впише в него възражения, но не се е възползвал от това. Не се е възползвал и от възможността за писмени възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН въпреки, че е могъл да стори това, тъй като наказателното постановление е било издадено на 15.03.2019 година. Съществено процесуално нарушение би било ако съставения АУАН не е бил връчен на жалбоподателя по реда на чл.43 от ЗАНН. При една такава хипотеза действително съществено ще бъде накърнено правото му на защита, тъй като за започналото административнонаказателно производство той би узнал едва когато му се връчи наказателното постановление. Аргумент в подкрепа на такъв извод е и разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, съгласно която възражения по акта могат да се направят в тридневен срок от подписването му, т.е. за съществен, в този смисъл и касаещ правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, законодателят е приел момента на предявяване на съставения АУАН.
Не може да бъде споделено и наведеното с жалбата възражение, за това, че в НП липсва ясна индивидуализация на нарушения нормативен акт и че това е съществено процесуално нарушение. Оплакванията, че наименованието на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ не било изписано напълно и с това е било нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е изцяло неоснователно, тъй като нормативният акт е посочен по начин позволяващ идентификацията му. Същият е единствен с това наименование и абревиатурата „ЗДДС“ е широко използвана в гражданския, стопански и правен оборот и отношения. Така че е твърде пресилено да се твърди, че жалбоподателят не е бил наясно разпоредбата от кой нормативен акт му се вменява, че е нарушил, съответно от кой нормативен акт е приложената санкционна норма. Налице е възможност за лесна идентификация на нормативния акт, чиято разпоредба е посочена като нарушена в издаденото НП и това се потвърждава и от подадената пред настоящият съд жалба, в която самият жалбоподател е цитирал пълния текст на разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление обаче, съдът констатира, че е издадено в нарушение на процесуалните правила, при допуснати съществени такива и в този смисъл наведените от жалбоподателя и процесуалния му представител възражения са основателни.
На първо място - в обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че жалбоподателят К. не за всяка извършена продажба издава фискална касова бележка, като са посочени два такива случая, установени при проверката на 14.02.2019 година. В 14:35 часа не издал касова бележка на клиента Васил В. за закупените от него артикули на стойност 1,40 лева, а в 14:40 часа не издал касова бележка на свидетеля Д. за закупената от него стока на обща стойност 1,20 лева, а вместо това му предоставил фискален касов бон № 011041 на стойност 9,00 лева, в която сумата от 1,20 лева също била включена.
Така както са описани словесно, явно наказващият орган визира две отделни нарушения по ЗДДС извършени от К., макар и през съвсем кратък период от време около 5 минути. Квалифицирал е двете като нарушения на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. При така описаните и квалифицирани две отделни нарушения по ЗДДС, съгласно нормата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две отделни санкции на нарушителя. В обжалваното НП обаче е била наложена само една – по чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение, категорично неясно остава, за кое от двете нарушения е наложена санкцията на К., пък дори и двете да осъществяват състава на едно и също нарушение. Констатираното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на наказаното лице. Щом лицето е извършило две отделни административни нарушения, то съгласно изричния регламент на чл.18 от ЗАНН е следвало за всяко от тях да бъде наложена отделна санкция, която съответно и да бъде отделно изпълнена. На практика за жалбоподателя, а в случая и за съда е неясно кое от двете нарушения е било санкционирано с „глоба“ от наказващия орган. В административнонаказателния процес не съществуват т.нар. продължавани административни нарушения – принцип, който се извежда именно от императивното правило на чл.18 от ЗАНН. В този смисъл, незаканосъобразен се явява изводът на наказващия орган да наложи едно общо общо наказание, в случая „глоба“ за всички еднотипни нарушения, които са били установени в рамките на извършената проверка. При преценката си по същество наказващият орган се е ръководил не от броя на съставомерните деяния, респективно на извършените нарушения, а от броя на проверките, при които са установени и доколкототова е станало в рамките на една проверка, е наложил една глоба. При една проверка обаче биха могли да бъдат установени множество отделни нарушения, както е и в обсъждания случай. Подобен подход влиза в противоречие с действащия правен ред, поради несъблюдаване на правилото формулирано в разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Ако наказващият орган е искал да санкционира жалбоподателя само за едно от установените при проверката нарушения, тъй като той разполага с такова правомощие, то в обстоятелствената част на НП не е трябвало да се описват две отделни съставомерни деяния или ако са описани, то изрично и недвусмислено е следвало да се подчертае кое от тях се санкционира, докато другото се сочи най-вече в ролята му на отегчаващо отговорността обстоятелство. Защото по начина, по който е постъпено с обжалваното НП остава неясна волята на наказващия орган за кое от деянията се налага санкцията. Изтъкнатата неяснота препятства и съда в преценката му за законосъобразност и обоснованост на наложеното наказание. Налагането на обща по размер глоба не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и справедливост досежно определения от наказващия орган размер, като същевременно поставя и санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое от вменените му нарушения какво наказание му се налага, което несъмнено съществено накърнява правото му на защита. Съдът не може да замества волята на административнонаказващия орган, като приеме за кое конкретно от общо двете описани административни нарушения следва да бъде санкциониран жалбоподателят и за кое – не.
Така описаното и обсъдено нарушение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е винаги съществено, тъй като не може да бъде санирано пред въззивната инстанция и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
На следващо място – констатираното нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН е в пряка зависимост и с друго допуснато съществено такова, а именно : не е приложена съответната санкционна разпоредба от ЗДДС, която е предвидена за описаните в обстоятелствената част на постановлението нарушения.
За нарушението на нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС жалбоподателят К. е бил санкциониран на основание разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която гласи, че „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева“. Следва да се има предвид, че състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС се допълва от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС, като в шест отделни алинеи са уредени различните хипотези досежно елементи от обективната му страна и качеството на лицата, които могат да бъдат привлечени към отговорност, като негови автори. Алинея 3-та на разпоредбата визира физическо лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ. Същата не е в колизия с нормата на чл.185, ал.1, предл.1-во от ЗДДС, тъй като последната предвижда санкция за физически лица, които упражняват дейност имаща характера на търговска, но не са регистрирани и законът не изисква регистрацията им като търговци по смисъла на ТЗ, докато ал.3 касае физически лица, които непосредствено, фактически приемат плащанията за продадена услуга или стока и са длъжни веднага след плащането да издадат фискална касова бележка от съответното фискално устройство. Именно такъв е разглеждания случай, тъй като жалбоподателят К. е действал в качеството си на продавач в обекта, т.е. приемал е плащанията и фактически е бил длъжен да издава касови бележки – обстоятелство, изрично отразено и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Ето защо, за извършеното нарушение, в това му качество, относимата санкционна норма е била тази по чл.185, ал.3 от ЗДДС, независимо, че и в двата случая предвидената глоба е в едни и същи размери. В тази връзка, още по-същественото нарушение в случая е, че и в двете алинеи предвидената глоба е в размер от 100 до 500 лева, докато наложената с обжалваното НП е 700 лева. Такъв размер на глобата за физически лица не е предвиден в нито една от двете алинеи /1-ва и 3-та/ на чл.185 от ЗДДС. На жалбоподателя е била наложена непредвидена от закона глоба, което прави издаденото срещу него наказателно постановление категорично незаконосъобразно и само този факт е достатъчен за отмяната му. Не може да се обсъжда въпроса за някоя от предвидените в чл.185 от ЗДДС санкции за повторно нарушение, тъй като данни в тази насока липсват, а и изрично в НП е посочено, че нарушението е извършено за първи път. В контекста на горепосочените съображения относно описаните в обстоятелствената част две отделни деяния и нарушението на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, дори и да се приеме, че наказващият орган е сборувал санкциите по двете, то това не е довело до отстраняване на описаните процесуални нарушения, тъй като наказващият орган не разполага с подобно законово регламентирано правомощие, а именно да налага едно общо наказание за няколко отделни нарушения.
По своята правна същност наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в разглеждания случай това не е направено, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество на делото.
Предвид така изложените съображения съдът счете, че подадената от С.Ц.К. жалба против наказателно постановление № 420162-F472660 от 15.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е основателна, поради което постановлението следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 420162-F472660 от 15.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, с което на С.Ц.К. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС – глоба в размер на 700 лева, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :