Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. Габрово 01.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1360 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 205 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че Д.В.И. е абонат на телефонни услуги,
предоставяни от „Теленор България” ЕАД, считано от 03.12.2004г. На същата дата
между страните е подписан договор, по силата на който „Теленор България” ЕАД
предоставя ползването на мобилни услуги с номер 359899******, по избрана от
клиента програма Globul
10.
Срокът на договора е 12 месеца, считано от датата на подписването му.
На 07.10.2011г. ответникът и
дружеството сключват нов договор за мобилни услуги, предоставящ ползването на
номер 359899******, по предпочетена програма Globul МАХ. Договорът е със срок от 24
месеца, считано от датата на подписването му.
По отношение на мобилен номер 359899******
потребителят в течение на времето е подновявал неколкократно услугите,
предоставени от Оператора по този номер, като на 22.12.2015г. е подписано
последното допълнително споразумение към договора за номер 359899******, по
силата на което се удължава срока на ползване на услугите за посочения в него
срок. В раздел III,
чл.
2 от споразумението е посочено, че срокът на ползване на услугите, предоставяни
от Оператора на Потребителя, се продължава до дата 22.12.2017г., съответно с
нов първоначален срок от 24 месеца. В споразумението са посочени останалите
детайли по избрания от потребителя план, правата и задълженията на страните по
него, като също така са посочени и неблагоприятните правни последици за
потребителя в случай на неизпълнение и/или предсрочно прекратяване на
споразумението през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочена в него, или за услуга, посочена в рамковия договор, по негова вина или
инициатива, която представлява неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаментни такси, дължими до изтичане на срока на споразумението. В
допълнителното споразумение е посочен също избраният от клиента нов абонаментен
план, а именно - Резерв Стандарт със стандартна месечна такса от 19.99 лв.
На същата дата - 22.12.2015г.,
клиентът и Дружеството подписват и Допълнително споразумение към договора за
мобилни услуги за ползването на мобилен номер 359899****** като потребителят е
избрал и смяна на абонаментния си план с този на G Universe 6.49. В споразумението е уговорена и
промоция към месечния абонамент, с прилагането на която абонаментната такса
възлиза в размер на 2.90 лв. с ДДС. Срокът на сключеното споразумение е 24
месеца, считано от датата на подписването му или до 22.12.2017г. На същата дата
е подписан и договор за лизинг, по силата на който на потребителя е предоставен
за ползване мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, IMEI 354466076340442 срещу заплащане на
обща лизингова цена от 473.57 лв., разделена на 23 месечни лизингови вноски от
по 20.59 лв., съгласно погасителния план, посочен в договора.
Съгласно договора за лизинг и Общите условия
към него, датата на фактуриране на лизинговите вноски съвпада с датата на
фактуриране на ползваните от потребителя услуги и месечни абонаментни такси по договорите
за мобилни услуги. Неразделна част от договора за лизинг са и Общите условия
към него, приложени към договора, според чл. 6, ал. 5 от които месечните
лизингови вноски се фактурират от Лизингодателя и заплащат от Лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
Лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни и/или фиксирани
услуги и приложимите Общи условия на Теленор. В чл. 12 ал. 2 от Общите условия
са посочени и последиците в случай на разваляне на договора за лизинг, а
именно, че „Месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, сключен от Лизингополучателя, както и в случай на забава в
плащане на дължими съгласно тези договори плащания."
„Теленор България” ЕАД е
предоставяло ползването на мобилни услуги за предоставените на клиента номера,
като срещу това ежемесечно е издавало фактури, съобразно потреблението и
избраните абонаментни планове.
На 05.03.2016г. е издадена фактура №
**********, на стойност 44.67лв., с краен срок на плащане, посочен в нея-
20.03.2016г. В нея са начислени потребените услуги в размер на 0.02лв., сборът
от авансовите месечни абонаментни такси за съответните мобилни номера, подробно
описани в приложението, неразделна част от фактурата, в размер на 24.10 лв. с
ДДС, като е отразена и отстъпката за ползвания пакет. Отразена е също и
лизинговата вноска, която клиентът дължи съгласно сключения между страните договор
за лизинг в размер на 20.59 лв. с ДДС., като балансът
от предходен период е с отрицателна стойност -0,04 лв., които са добавени към
настоящата фактура.
На 05.04.2016г. Дружеството издава
следваща фактура № **********, на стойност 44.76лв., дължима до 20.04.2016г. В
нея е отразено потребление за отчетения период в размер на 0.07лв. с ДДС,
начислени са авансовите месечни абонаментни такси на стойност 24.10 лв. с ДДС,
като е отразена и отстъпка за ползвания пакет. В общата сума е включена и
лизинговата вноска, която клиентът дължи съгласно сключения между страните
договор за лизинг в размер на 20.59 лв.
Следващата фактура № **********
издадена на 05.05.2016г. е на стойност 43.51 лв. и е с краен срок за плащане
20.05.2016г. В нея е отразено потребление за отчетения период в размер на 0.02
лв. с ДДС, както и авансово начислените месечни абонаментни такси в размер на
22.90 лв. с ДДС. Отразена е и лизинговата вноска на стойност 20.59 лв.
След като клиентът не е заплатил
задължението си по издадените до момента фактури в срока посочен в тях, на
05.06.2016г. „Теленор България” ЕАД издава кредитно известие № **********, в
което е сторнирана сумата от -7.38 лв. с ДДС, която представлява отрицателната
стойност по отношение на авансово начислените месечни абонаментни такси. В
кредитното известие е отразена и лизинговата вноска за предоставения мобилен
апарат на стойност 20.59 лв. Така общата сума на задължението по издаденото
кредитно известие възлиза на 13.21 лв. с ДДС.
След като абонатът е продължил да
бъде в състояние на неизпълнение на договора поради неплащане на фактурите в
посочените в тях срокове, „Теленор България” ЕАД е упражнило правото си да спре
едностранно достъпа до своите услуги, като в резултат на това е начислило и
уговорените в договора неустойки, имайки естеството на неблагоприятни правни
последици, които следва да понесе неизправната страна поради виновното си
поведение. Съгласно раздел IV (III), чл. 4, във връзка с чл. 2 от Допълнителните споразумения от
22.12.2015г., „В случай на прекратяване на ползваните услуги, предоставяни от
оператора на потребителя, през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/ номер до края на този срок."
Според ищеца е безспорно, че
потребителят, поради неплащане на фактурите в срок е отговорен за
неизпълнението на договора и той е прекратен по негова вина. Съгласно чл. 20а
от Закона за задълженията и договорите „договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили." Те трябва да се изпълняват точно и добросъвестно от
страните по съглашението, съобразно правата и задълженията, посочени в него.
Задължение на потребителя е да заплаща изцяло и в срок ползваните от него
услуги и абонаментните такси за плана, който е избрал да ползва, съгласно
подписания договор за мобилни услуги.
С неизпълнение на това свое
задължение Д.В.И. става причина за прекратяване на договорите от страна на
Оператора, като начислените неустойки в резултат на предсрочното прекратяване
на договорите за мобилните номера са намерили отражение във фактура №
********** от 5.07.2016г. на обща стойност 793.62 лв., включваща остатъка от
лизинговите вноски, дължими от потребителя за предоставения за ползване мобилен
апарат и начислени на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договора за
лизинг, а именно 370.62 лв. - или общо 18 вноски и неустойката поради
предсрочното прекратяване на договора за ползваните от него номера в размер на
423 лв. Крайният срок за плащане на задължението е 20.07.2016г.
След изтичането на тази дата клиентът е в забава по отношение на дължимата от
него сума, поради което дължи и лихва за просрочено задължение в размер на
143.81 лв., считано от 21.07.2016г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 09.02.2018г.
На 18.09.2017г. ответникът е
направил частично плащане на задълженията, като сумата от 30 лв. е отнесена към
най-старото задължение на потребителя по абонатния номер, посочена във фактура
№ ********** от 05.03.2016г. Към настоящия момент остатъка по посочената
фактура е в размер на 14.67 лв.
С оглед на гореизложеното на 12.02.2018г. „ Теленор
България” ЕАД е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч. гр. д №295/2018г. по описа на ГРС и
е издадена Заповед за изпълнение връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
С оглед на изложеното се прави искане
съдът да признае за установено, че Д.В.И. дължи на „Теленор България” ЕАД
сумата, посочена в заповедта за изпълнение в размер на 1053.58 лв. /хиляда
петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, от които 909.77 лв.
/деветстотин и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ главница, формирана от
сумата от 47,09 лв. с ДДС, представляваща сбора от незаплатените месечни
абонаментни такси, сумата от 439,68 лв. с ДДС - представляваща незаплатените
лизингови вноски за предоставеното за ползване мобилно устройство, сумата от
423 лв. - неустойка поради предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги за предоставените за ползване
мобилни номера, в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, както и сумата от и 143.81 лв. /сто четиридесет и три лева и
осемдесет и една стотинки/ законна лихва за забава, считано от 21.07.2016г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
09.02.2018г., представляващи:
Прави се искане за присъждане на
направените в исково производство разноски в размер на заплатената държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Изпълнена е процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок е постъпил отговор
от особения представител на ответника, който оспорва основателността на
предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
Навежда
възражения за нищожност на клаузите на сключените между страните договори в
частта им досежно уговорената неустойка, поради неравноправния им характер.
Оспорва и твърдението на ищеца, че абонатът е бил запознат с общите условия
приложими към процесните договори и че ги е приел.
Според
особения представител на ответника е налице разминаване и в основанието на
което се претендират исковите суми, като основава това си твърдение на начина,
по който то е конкретизирано в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба
по чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения се прави искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното :
Видно от представените по делото доказателства е, че на 03.12.2004 г. ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД / с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД е сключил с ответника Д.В.И. Договор
за мобилни услуги №1065980 за срок от 1 година. По
делото е приложено допълнително споразумение към договора за номер 359899******
от 22.12.2015г., по силата на което се удължава срока на ползване на услугите
за посочения в него срок. В раздел III, чл. 2 от споразумението е посочено,
че срокът на ползване на услугите, предоставяни от Оператора на Потребителя, се
продължава до дата 22.12.2017г., съответно с нов първоначален срок от 24 месеца
по план Резерв Стандарт със стандартна месечна такса от 19.99 лв.
На 07.10.2011г. ответникът и дружеството са сключили нов
договор за мобилни услуги, предоставящ ползването на номер 359899******, по
предпочетена програма Globul МАХ. Договорът е със срок от 24 месеца, считано от датата на
подписването му.
На 22.12.2015г., ответникът и
Дружеството са подписали Допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги за ползването на мобилен номер 359899****** като потребителят е избрал и
смяна на абонаментния си план с този на G Universe 6.49. В споразумението е уговорена и
промоция към месечния абонамент, с прилагането на която абонаментната такса
възлиза в размер на 2.90 лв. с ДДС. Срокът на сключеното споразумение е 24
месеца, считано от датата на подписването му или до 22.12.2017г.
На същата дата е подписан и договор за лизинг,
по силата на който на потребителя е предоставен за ползване мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, IMEI 354466076340442 срещу
заплащане на обща лизингова цена от 473.57 лв., разделена на 23 месечни
лизингови вноски от по 20.59 лв., съгласно погасителния план, посочен в
договора. Съгласно договора за лизинг и Общите условия към него, датата на
фактуриране на лизинговите вноски съвпада с датата на фактуриране на ползваните
от потребителя услуги и месечни абонаментни такси по договорите за мобилни
услуги. Неразделна част от договора за лизинг са и Общите условия към него,
приложени към договора. Според чл. 6, ал. 5 от ОУ месечните лизингови вноски се
фактурират и заплащат съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на Лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни
и/или фиксирани услуги и приложимите Общи условия на „Теленор България” ЕАД. Съгласно
чл. 12 ал. 2 от Общите условия в случай на разваляне на договора за лизинг
„Месечните вноски и другите дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми
в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, сключен от Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания."
По селото са
приложени фактура № **********/05.03.2016г., на стойност
44.67лв., фактура № **********/05.04.2016г. на стойност 44.76лв., фактура №
**********/ 05.05.2016г. на стойност 43.51 лв. и кредитно известие № **********/
05.06.2016г, с което е сторнирана сумата от -7.38 лв.
Поради неплащането на задълженията
по посочените фактури, ищецът е прекратил сключените с ответника договори като
с фактура № **********/05.07.2016г. му е начислил неустойка в размер на 423.00
лева, позовавайки се на раздел IV (III), чл. 4, във връзка с чл. 2 от
Допълнителните споразумения от 22.12.2015г., а също и оставащите 18 лизинговите
вноски в размер на 370.62 лв, дължими за предоставения за ползване мобилен
апарат на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договора за лизинг.
На 18.09.2017г., съобразно
признонието на ищеца ответникът е направил частично плащане на посочените по-
горе задължения, като заплатената сума от 30 лв. е отнесена към най-старото
задължение на потребителя по абонатния номер, посочена във фактура № **********
от 05.03.2016г. Към настоящия момент остатъка по посочената фактура е в размер
на 14.67 лв.
От страна на ищеца е представена счетоводна справка от 04.06.2019г.
за издадените фактури и постъпилите плащания
за периода 01.08.2015г. – 04.06.2019г., от която е видно, че общата
стойност на незаплатените задължения на ответника е в размер на 909.77 лева.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 295/2018г. по
описа на ГРС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК именно за сумата от 909.77 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва считано от подаване на заявлението – 12.02.208г. и лихва за забава за периода 21.07.2016г.
-09.02.2018г. в размер на 143.81 лева.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира от правна страна за безспорно установено, че
съществува вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД
спрямо ответника Д.В.И. по заповед за
изпълнение № 889/13.02.2018г., издадена по ч. гр. д. № 295/2018г. на ГРС
за главница в размер на 486.77
лева, представляваща общ сбор на незаплатени лизингонви вноски абонаментни
такси и използвани услуги, както и за сумата от
76.95 лева мораторна лихва върху главницата за периода 21.07.2016г. –
09.02.2018г. В останалата част за сумата от 423.00 лева неустойка и мораторната
лихва върху нея за периода 21.07.2016г. – 09.02.2018г. в размер на 66.86 лева,
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на особения
представител относно наличието на разминаване в основанието, на което се претендират исковите
суми е неоснователно. Действително в заявлението по чл. 410 от ГПК няма
разбивка на компонентите от, които е формирана претендираната главница, а такава
е направено едва в исковата молба. Касае се обаче за една и съща сума в размер
на 909.77 лева, като с исковата молба само по – подробно е посочено как тя е
формирана.
Възражението на особения
представител относно нищожността на клаузите за неустойка обаче е основателно.
Съгласно параграф 13, т. 1 от
Закона за защита на потребителите "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност”. В т. 35 пък е предвидено, че
"Договор за услуга" е договор, различен от договор за продажба, по
силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на
потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за
нея."
Легална дефиниция на понятието
неравноправна клауза в потребителски договор се съдържа в разпоредбата на чл.
143 от Закона за защита на потребителя - "Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя". Предпоставките
за определяне на клаузата за неравноправна са: клаузата да не е индивидуално
определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма
възможност да влияе върху съдържанието й - чл. 146, ал. 2 ЗЗП; не отговаря на изискванията
за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респективно -
съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от
законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Според клаузите на двата
договора, сключен между ищцовото дружество и ответника, в случай на прекратяване
на договора през първоначалния му срок /какъвто е случая и с двата договора/, в
това число при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане
на срока му, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер, до края на
срока на договора.
В случая по делото договорите за мобилни
услуги са сключени с ответника в качеството му на физическо лице, като по
делото липсват както твърдения, така и доказателства сключването им да е
свързано с извършването на търговска или професионална дейност, или във връзка
с упражняване на търговска или професионална дейност от потребителя, поради
което ответникът като физическо лице има качеството на "потребител"
по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителя. В това си качество той може да се позовава на наличието на
неравноправна клауза в договорите за мобилни, респективно - фиксирани услуги,
засягаща правата му като потребител на съответните услуги. Съгласно чл. 143, т.
5 ЗЗП неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение
на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Дали клаузата е неравноправна, се преценява към момента на сключването на
договора, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи /чл. 145, ал.
1 ЗЗП/. Неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално / чл. 146, ал. 1 ЗЗП/.
Предвид гореизложеното, като взе
предвид съдържанието на самата неустоечна клауза във всеки от договорите и
съпоставяйки я с останалите клаузи за правата на потребителя, съдът приема, че
същата се явява неравноправна, поради което е нищожна. Така както е уговорена,
клаузата за неустойка създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно от договорите, потребителят няма никакво право да прекрати
договора, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. Не само при
прекратяване на правоотношенията между страните по вина на потребителя, но и
при всяко предсрочно прекратяване на договорните отношения, по желание на
потребителя, последният следва да му заплати всички дължими месечни такси до
края на срока на договора, който в случая е 24 месеца от сключването му. В този
смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка,
поради предсрочното прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово
задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на
неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни
абонаментни такси, без за същия да се създават някакви права, което се явява
необосновано висока неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Така както е уговорена на
неустойката, мобилният оператор получава имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на каквато и да било услуга от потребителя, т.е.
операторът не е предложил каквато и да е насрещна престация, съпоставима с
дължимата неустойка при прекратяване на договорните отношения между страните, с
което е създадено основание за значително облагодетелстване на търговеца над
физическото лице - потребител, който като икономически по-слаба страна се
ползва с предвидената в ЗЗП засилена защита. Освен това, самата клауза не
урежда и каквито и да е правила за изчисляване на неустойката с оглед размера
на неизпълненото задължение на потребителя. Във всеки случай на неизпълнено
задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер. Това
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора, както е и в настоящия случай. За неизпълнено задължение от страна на
потребителя в размер на 47.09 лева, за търговеца възниква правото да получи
неустойка в размер на 423 лева, която сума надвишава почти 10 пъти размера на
задължението.
По изложените съображения, искът с
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 423.00 лева неустойка следва да
бъде отхвърлен, както и искат за
мораторна лихва върху неустойката за периода 21.07.2016г. – 09.02.2018г. в
размер на 66.86 лева / изчислена с он – лайн лихвен калкулатор/, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
исковото производство разноски в размер на 494.92 лева, както и 40.13 лева разноски в заповедното производство,
съобразно предявената част на вземането, за което е издадена заповед по чл. 410
от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. И. ЕГН **********, с
адрес ***, представляван по делото от особения представите адвокат Н.Р. ***, че
същият ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, П.К. 1766, ж.к. Младост №4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Ол Бьорн Шулстъд, чрез адвокат С.К., сумата от 486.77
лева / четиристотин осемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/
главница, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 76.95
лева/ седемдесет и шест лева и деветдесети
пет стотинки/ мораторна лихва върху главницата за периода 21.07.2016г. –
09.02.2018г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 889/13.02.2018г.,
издадена по ч. гр. д. № 295/2018г. по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК..
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК от
„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Д. В.И. ЕГН **********
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ досежно заплащането на главница над размер от
486.77 лева, до пълния предявен със заповедта размер от
909.77 лева и мораторна лихва за периода21.07.2016г.
– 09.02.2018г. над размер на 76.95 лева до пълния
предявен размер от 143.81 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Д. ВИТОНОВ И. ЕГН **********, с адрес ***, представляван по делото от особения
представите адвокат Н.Р. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1766, ж.к. Младост №4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Ол Бьорн Шулстъд, чрез адвокат С.К.
сумата от 494.92 лева / четиристотин деветдесети четири лева и деветдесет и две стотинки/ -
разноски в исковото производство, както и сумата от 40.13 лева /четиридесет
лева и тринадесет стотинки / разноски в заповедното производство, съобразно
признатата за установена част на вземането, за което е издадена заповед по чл.
410 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в 2- седмичен срок от съобщаването му на страните пред
Габровски окръжен съд..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :