№ 1487
гр. С., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110201726 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на
подадена жалба от ЛЮДМ. Г. Л., като законен представител на „О.К.С.“АД,
чрез адв. Вл. Ч. срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „Г”, №
0005928 на СДВР, а именно такова по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховане (КЗ), с който на осн. чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във
вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди лева) лв.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се твърди, че е
незаконосъобразен, поради липса на описание на осъществено
административно нарушение, както и издаването му в нарушение на чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, след изтичане на законоустановените преклузивни
срокове.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването й и отмяна на
електронния фиш, доколкото е допуснато процесуално нарушение, като не
става ясно какво точно е нарушението, за да се провери дали правилно е
наложена санкцията, както и се претендира неспазване на преклузивните
срокове по чл.34 от ЗАНН. Претендира се присъждане на сторените разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
1
явява процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от
процесуален представител на наказващия орган, с които се оспорва жалбата и
се излагат съображения по същество. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, както и се прави
възражение за прекомерност на претенцията на другата страна.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „Х.С.”, с ДК № -----
е „О.К.С.“ АД. Същото съгласно проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд няма активна застраховка
„Гражданска отговорност“ към 11.06.2019 г. Приложена е снимка от
11.06.2019 г., 10:44:25 ч. на процесния автомобил.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е автоматизирано
техническо средство/система № SD2D0023.
В съставения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, се сочи, че на
11.06.2019 г. в 10:44 часа в гр. С. Източна тангента №117, собственик на МПС
лек автомобил „Х.С.“, с ДК № -----, е с установено нарушение на КЗ, което е
установено с автоматизирано техническо средство № SD2D0023.
Издадено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№18.02.5133 на 20.02.2018 г. със срок на валидност 20.02.2018 г. относно
пътна радарна система тип m*SpeeDet 2 D и допълнение към
удостоверението от 31.07.2018 г. и двете от Български институт по
метрология (БИМ).
Приложена е Заповед №8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи с приложен образец.
Посочено е в извадката на СДВР, че е издаден електронен фиш серия „Г”,
№ 0005928 на СДВР на 09.08.2019 г., с дата на връчване 21.01.2022 г., който
се обжалва на 27.01.2022 г.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като логични и
непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, приема се, че жалбата е в срок, а
2
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената
от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ вменява задължение за сключване
на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение. При
неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба
на чл.638 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ предвижда “глоба” в размер от 250 лева, когато
собственикът е физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за
юридическо лице или едноличен търговец. Същите санкции се налагат на
собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на МПС, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
3
За да е извършено нарушение по чл. 638 ал. 4 от КЗ, от обективна страна
трябва да е налице управление на МПС без сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и това управление без застраховка да е
установено с автоматизирано техническо средство или система.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват, че на
посочените в ЕФ дата и час дружеството „О.К.С.“АД е собственик на
автомобила.
Но от събраните и кредитирани доказателства не се установява, че това
МПС „Х.С.“, с ДК № ----- е било в движение, т.е., че е било управлявано на
твърдяното място в атакувания ЕФ.
Липсват годни доказателства, установяващи, че именно на процесното
място е било управлявано без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Предвид горното доколкото по същество не се установи осъществяването на
така визираното нарушение процесният ЕФ като незаконосъобразен следва да
бъде отменен.
В настоящия случай обжалваният електронен фиш не отговаря и на
изискванията на закона относно съдържанието му в частта данни за описание
на нарушението. В съдържанието на електронния фиш е вписано, че е
установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D0030“, след което са
посочени данните за собственик, законен представител, нарушени разпоредби
– само с цифрово изписване, вид на наказанието, размер, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Никъде в обжалвания електронен
фиш не е посочено, че се касае за МПС, спрямо което собственикът не е
изпълнил задължението си да сключи действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С вписването във
фиша само, че „е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)“,
но без да е изложено описание на нарушението откъм елементи от
обективната и субективната страна на състава му, е допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
административнонаказания и съставляващо самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
4
Предвид горното процесния ЕФ като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да
бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразен.
Съдът намира за неоснователно възражението депозирано в жалбата и в
пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя по същество, за
издаване на процесния ЕФ след изтичане на преклузивния срок. Това е така,
доколкото ЕФ е издаден на 09.08.2019 г., а се касае за административно
нарушение, което се твърди, че е осъществено на 11.06.2019 г., т.е. в
тримесечен срок е издаден ЕФ.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на ЕФ, претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява частично основателна.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 400 лв. Размерът не е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за
сумата при дела с интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв., какъвто е и процесния. Предвид което така определения размер
е 370 лв., който следва да се възложи в тежест на СДВР. Жалбоподателят се е
представлявал от адвокат, който се е явил в едно съдебно заседание, делото не
представлява фактическа и правна сложност, направено е възражение за
прекомерност, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде
уважен размер съгласно посоченото от 370 лв., а в останалата му част до
пълния предявен размер от 400 лв. следва да се остави без уважение като
прекомерен и с това се явява неоснователен
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „Г”, № 0005928 на СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.
„Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ -----, да заплати на „О.К.С.“ АД, със седалище и
5
адрес на управление: гр. С., ул. ------, представлявано от ЛЮДМ. Г. Л. сумата
в размер на 370 (триста и седемдесет лева)лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение, като оставя без уважение като неоснователно искането за
разноски в останалата му част до пълния предявен размер от 400 лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6