Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на десети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12911
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание
чл. 226, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищците Р.Д.П., ЕГН **********
и В.И.П., ЕГН **********, чрез пълномощника
им адв. Д.Н. са предявили против ЗК
„Л.И.“ АД, гр. София искове за обезщетяване на търпени
неимуществени вреди – болки ,мъки и страдания в следствие смъртта на техния
съпруг и баща И.В.П. настъпила при ПТП на 19.08.2013 г. за
суми по 120 000 лв. –
за всеки един от тях,
ведно със законна лихва върху
тези суми от датата на
деликта до окончателното им изплащане.
Твърдият,че вина за катастрофата
има единствено водачът на лек автомобил лек автомобил марка „Тойота" с per. № ******Д.П.П., който с превишена скорост е предприел
изпреварване без да се убеди,че тази маневра може да се извърши безопасно, с
оглед факта,че управлявания от И.П. товарен автомобил е бил подал сигнал и е
бил започнал да извършва ляв завой. За посочения лек автомобил е имало валидна
застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Ищците поддържат чрез
своя пълномощник предявените искове и претендират присъждане на направените по
делото разноски.
ответникът ЗК
„Л.
И.“ АД, гр. София оспорва исковете - по основание и размер.
Счита, че не е налице извършено противоправно деяние от страна на застрахования
при дружеството водач на лек автомобил „Тойота" с per. № ******, както и че отговорността за настъпване на ПТП-то е изцяло
на водача на товарния автомобил „Ивеко“ модел „65 Ц 15“ с регистрационен
№ ******.
На следващо място
счита, че предявеният иск е прекомерно завишен. Прави евентуално възражение за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат,поради неправилна
маневра за ляв завой и поради това,че е бил без поставен обезопасителен колан. При
условията на евентуалност счита, че отговорност за настъпването на процесното
ПТП имат и двамата водачи на МПС. Оспорва претенцията за лихви и прави възражение
за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. “в” считано от датата
на ПТП до датата на предявяване
на прекия иск срещу застрахователя. Претендира разноски.
Помагачът на ответника Д.П.П. също оспорва исковете,с аргумента че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина
на наследодателя на ищците.Моли съда да отхвърли исковете.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
13055/19.08.2013г. и Постановление от 14.07.2015г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № Д-180/2013г. по описа на ОП Плевен, както и от приложеното от това досъдебно
производство Протокол за оглед на ПТП ,снимков
албум и скица на произшествието се установява, че на на
19.08.2013 г. около 13:53 ч. в светлата
част на денонощието
на Първокласен път ПП-3 км 127+068 в посока от гр.
София за гр. Плевен не настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Ивеко“ модел
„65 Ц 15“ с регистрационен № ******, управляван от водача
И.В.П. и лек автомобил марка марка „Тойота“
модел „Корола Версо“ с регистрационен № ******,
управляван от водача Д.П.П., при което е загинал водачът на товарния
автомобил И.В.П. .
По случая е образувано
досъдебно производство № Д-180/2013г. по
описа на ОП Плевен, но същото е прекратено ,тъй като е прието,че е вина за ПТП-то носи
единствено починалия И.В.П. .
За лек автомобил „Тойота“ модел „Корола Версо“ с регистрационен № ****** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” валидна
към датата на катастрофата-л.184 от делото. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение не е оспорено от ответника по делото,нито от помагача.
По делото е изслушано
и прието първоначално и допълнително заключение на комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, които заключения съдът приема като обективни и
професионални.
От заключенията се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП И.В.П. е получил Черепно-мозъчна травма: охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно- контузни
рани на главата,
счупване на носните кости и на черепната основа,
кръвоизлив между меките мозъчни обвивки, Закрита гръдна травма: преплесване в предно-задна посока, с охлузвания, кръвонасядания, травматично
отлепване на кожата на гърба
/деколман/, прекъсване на гръбначния стълб
на ниво трети
/ четвърти гръден прешлен, счупване на гръдната кост,
счупване на ребрата двустранно, разкъсване на междуребрената
мускулатура и плеврата, разкъсване на диафрагмата,
разксъсване на сърдечната торбичка,
кръвонасядане на средостението,
разкъсване и кръвонасядане на
белите дробове, Закрита коремна травма: охлузвания и кръвонасядания по кожата, разпукване на черния дроб,
разкъсване на чреводържателя, кръвонасядане на бъбречните капсули, смачкваме с преразтягане на кожата в дясната
слабинна гънка, счупване на костите
на таза с разкъсване на кръстно-хълбочните
стави и фрагментно счупване на лонннте
и седалищните кости, разкъсване на пикочния
мехур и на меките тъкани счупените
кости ,като причина за смъртта е гореописаната съчетана травма ,която е в пряка причинна връзка с процесното ПТП.
От автотехническата
част на заключението се установява следния механизъм на ПТП – на
19.08.2013 г. около 13:50 ч. в светлата
част на денонощието
на първокласен път ПП-3 от гр.
София за гр. Плевен се
движел товарен автомобил марка „Ивеко“ модел „65 Ц 15“ с регистрационен № ******, управляван
от водача И.В.П.. Платното за движение е с широчина 8,60м и е разделено на две пътни
ленти чрез „Единична прекъсната линия“ M3, която е добре видима. Наближавайки
местността „Разсадника“ в землището на село
Телиш, на разстояние 89,42 м преди мястото на удара
, водачът на товарния автомобил
е започнал да намалява скоростта на движение, защото
имал намерение да завие наляво и да навлезе в отбивка, намираща се отляво
на пътя. В най-късния миг за включване на
стоп-светлините товарният автомобил се намирал
на 60,7 м от мястото на удара.
Скоростта на движение на товарния
автомобил в този момент
е 58,84 км/ч.
Когато товарният автомобил е на разстояние 25 м , водачът му започва
маневрата „влизане в завой“ наляво. Скоростта на товарния
автомобил тогава е 40,15 км/ч.
Когато товарният автомобил е на отстояние 10,82 м от мястото на удара, предният
му ляв край
пресича разделителната линия. Скоростта на товарния автомобил
тогава е 29,6 км/ч.
По същото време зад
товарния автомобил се движи лек
автомобил марка марка „Тойота“ модел „Корола Версо“ управляван от водача Д.П.П., който със скорост от около 103,42 км/ч. и преди момента на намаляване на скоростта на товарен автомобил марка „Ивеко“ започва изпреварването му. В момента на включване на стоп-светлините
на товарния автомобил/намаляването на скоростта/, лекият автомобил се намирал
от мястото на удара на
разстояние 163,28 м., при
отклоняването на товарния автомобил вляво/започване на маневрата ляв завой/-на
80.25 м., а при пресичане на товарния автомобил на осевата линия/извършване на
маневрата/ -на 46,6 м от мястото на удара
и на 31,11 м зад товарния автомобил
Ударът е настъпил между предната дясна и странична част на лекия автомобил
и предната лява странична част на товарния автомобил
в областта на предното ляво колело
и частите непосредствено зад него при скоростта на движение на лекия автомобил преди него ударът е бил непредотвратим.При скорост на лекия автомобил от 90 км. в част
ударът също би настъпил,но в по-задна част на товарния автомобил.
От допълнителното
заключение се установява,че ако водачът на лекия автомобил е могъл на възприеме
отклонението вляво на товарния като ясен сигнал за подготовка за маневра ляв
завой,то ударът е бил предотвратим при скорост до 91.73 км.ч. Ударът не е бил
предотвратим дори при движение на лекия
автомобил с допустимите 90 км/ч. ,а едва при скорост от 65 км.ч.,ако се
приеме,че маневрата за левия завой е станала ясна едва при пресичане на осевата
линия.
От разпита на
свидетеля Мирослава Маринова се установява,че пострадалия И.е живеел заедно със
съпругата си Р. и синът им В. в едно домакинство,били са сплотено семейство не
са имали проблеми и пререкания.Смъртта на И.се е отразила тежко на съпругата и
на сина му. Последния станал затворен и мълчалив,отказал се от спорта.Р. преживяла
тежко смъртта на съпруга си,много се променила и много страдала по загубата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
Следователно, за да възникне субективното право по чл.
226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя, а от друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя.
Настоящият състав намира, че в процесния случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства съсът
приема за установено, че катастрофата е настъпила по вина и на двамата шофьори.
Основна вина за ПТП-то носи водачът на товарния автомобил
И.В.П.. Същият е нарушил разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДвП,според
която преди да започне маневрата,
е трябвало да се убеди, че
няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат
след него, като се съобрази
с тяхното положение, посока и скорост на движение.Установено е,че при намаляване на скоростта като подготовка за левия завой,
водачът на товарния автомобил е имал достатъча
видимост за идващи отзад други автомобили,а в момента,в който е предприел
извършването на самата маневра /пресичането на осевата линия/, лекия автомобил
Тойота е бил на 21,82 м зад него,т.е. бил
е видим и водача на товарния автомобил не е имал причина да не изчака да бъде
изпреварен и след това безопасно да завие наляво.
Вина за катастрофата носи и водача на лекия автомобил. На
първо място същия се движи със скорост над разрешената/нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП/, като този факт има отношение не толкова към настъпването на
катастрофата/тя би настъпила и ако бе се движил със скорост от 90 км.ч./,
колкото за тежестта на последиците от нея. Налице е и нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП-според която водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая е установено,че водачът на лекия автомобил е
могъл да възприеме задействането на стоп-светлините на товарния такъв,както и
изнасянето му към осевата линия,т.е.да възприеме предприемане на някаква
маневра,която създава рискова ситуация на пътя,като при това положение е
следвало да намали скоростта и да изчака с изпреварването.
Установено е, че смъртта на И.В.П.
е настъпила като пряко
следствие на катастрофата. Доказан е и фактът, че
причиненият вредоносен резултат и търпените мъки и страдания от страна на
ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установен е факта на
сключен с ответното дружество застрахователен договор за Гражданска отговорност
.
Съдът приема, че ищците попадат в кръга на лицата, които
имат право да получат обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на пострадалия - поради установената непосредствено близка тяхна
родствена връзка с него, поради което същите са легитимирани да получат
обезщетение за установените неимуществени вреди.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди приложение намират разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки и страдания съобразени с критерия за справедливост, визиран
в чл. 52 ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Според настоящия съдебен
състав неимуществените вреди, претърпени от ищците, се изразяват в силни
душевни болки по внезапно починалия им близък човек – баща и съпруг . От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищците по преживяват
смъртта на починалия И.В.П. тежко. Същевременно съдът намира, че загубата на съпруг е голяма и тежка психическа травма, която е причинила на първата ищца болки, мъки
и страдания, променила е внезапно и непоправимо
живота й – мъка по смъртта
на съпруга, липсата на
опора в живота. Макар и вече
пораснал синът на пострадалия, също е понесъл тежко загубата му, тъй като са
живеели в едно домакинство, поддържали са ежедневни контакти и са имали много
добри и близки отношения.
Във връзка с
изложеното, настоящият състав като се съобрази
с тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване
на неимуществените вреди на ищците от
смъртта на техния баща и съпруг е необходима
сума в размер от по
100 000 лева за всеки един от тях.
Тези размери
обаче следва да се намалят на основание чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като се установи,че
пострадалият има сериозен принос за настъпването на катастрофата. Според
съдебния състав съпричиняването на И.В.П. се изразява , както в предприемането на неправилната
маневра, така и в това,че е бил без предпазен колан,а според КСМАТЕ,ако такъв е
имало пострадалия е нямало да изпадне от автомобила и вероятно е нямало да има
толкова тежки травми. Съдът приема 90%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
При това положение ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците по 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Над уважените размери до претендираните такива от по 120 000
лв. за всеки един от ищците исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По претенцията за
лихви:
Ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност на акцесорното вземане за присъждане
на законна лихва на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД ,според който текст с изтичане на тригодишна давност
се погасяват: вземанията за лихви
и за други периодични плащания. Процесното ПТП е станало на 19.08.2013 г.,поради което лихвите върху уважените
размери на главниците следва да се начислят от 21.10.2013 год.,а не както е
поискано от ищците от 19.08.2013 г.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Р.Д.П. направените разноски в съобразно с уважената
част от иска в размер на 119 лв.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 357
лв. и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, тъй
като ищците са освободени /първия частично-63%, а втория изцяло/ от заплащане
на държавна такса по делото, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 652 лв – държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К. „Л.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д
да заплати на Р.Д.П.,
ЕГН ********** и В.И.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. Д.Н., със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.45 ЗЗД сумите от по 10 000 лв. за всеки един от тях – представляващи обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния съпруг и баща
И.В.П.,
настъпила при ПТП на 19.08.2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 21.10.2013 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ всеки един
от посочените субективно съединени искове – в частта за горницата – над
присъдената сума до пълния предявен от всеки ищец размер от по 120 000 лв.
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ******** да заплати на Р.Д.П., ЕГН ********** разноски в размер от 119 лв., а по сметка на СГС сумата от 652 лв.
ОСЪЖДА поотделно Р.Д.П.,
ЕГН ********** и В.И.П., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума от по 328.50 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.П.П., ЕГН **********-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от уведомяването им
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: