№ 107
гр. Шумен , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500181 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1460/ 15.04.2021 год., депозирана от А. Н. М. против
протоколно определение от 06.04.2021 год., постановено по гр.дело № 665 по описа за 2021 год. на
Районен съд – Шумен, с което съдът на осн. чл. 7 от ЗЗДН е прекратил съдебното производство по
гр.дело № 665 по описа за 2021 год. на Районен съд – Шумен и е изпратил делото по
компетентност на РС – Исперих.
Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно. Жалбоподателят сочи се, че на
08.04.2021 год. от ищцата Ъ. А. Н. е депозирана молба за оттегляне на молбата за защита от
домашно насилие. С молбата е отправено искане до съда за прекратяване на производството по
гр.дело № 665 по описа за 2021 год. на Районен съд – Шумен. На същата дата е постъпило и
становище от ответната страна А. Н. М., в което последният изразява съгласие за оттеглянето на
молбата и счита, че горепосоченото гражданско дело следва да бъде прекратено, поради
десезиране на съда. Поради изложеното, жалбоподателят счита, че съдът, който е постановил
атакуваното определение, е следвало сам да го измени като прекрати делото, поради оттегляне на
иска на осн. чл. 232 от ГПК и да обезсили издадената в полза на ищцата заповед за незабавна
защита. Навежда твърдение, че предвид депозираната на 08.04.2021 год. молба не са били налице
основания за даване ход на делото и за изпращането му по компетентност на РС-Исперих. Отправя
искане за отмяна на атакуваното разпореждане, като счита, че производството следва да се
прекрати, поради оттегляне на молбата от страна на ищцата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при
наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и се запозна с приложените
към делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№ 665/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано по
1
депозирана от Ъ. А. Н. молба за издаване на заповед за незабавна защита срещу А. Н. М..
С определение № 74/ 12.03.2021 год. по гр.д.№ 665/2021 г. по описа на РС – Шумен съдът е
разпоредил издаването на заповед за незабавна защита, по силата на която А. Н. М. се задължава да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си Ъ. А. Н., както и се забранява
на същия да се доближава до Ъ.Н., както и до дома, в който живее, находящ се в с. Г... и до
училището, което посещава в гр. И... С определение № 75 от същата дата първоинстанционният
съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2021 год. от 10:30
часа.
По делото е депозирано възражение за местна подсъдност рег. № 571/17.03.2021 год. от А.
Н. М., с което моли съда на осн. чл. 7 от ЗЗДН да прекрати делото и да го изпрати по
компетентност на РС – Исперих. Изложени са твърдения по съществото на спора. Към
Възражението са приложени удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Ъ. А. Н., от които е
видно, че същите са в гр. Исперих, както и медицинско заключение на доц. Д-р Н.С.А.-Б.
специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия касателно психичното състояние на Ъ.Н..
Подадена е и молба рег. № 1087/ 05.04.2021 год. от А. Н. М., в която моли съда да не дава
ход на делото, тъй като е възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, поради заболяването си,
като представя болничен лист в подкрепа на твърдението си. Моли на осн. чл. 7 от ЗЗДН делото да
бъде изпратено по компетентност на РС – Исперих.
С протоколно определение от проведеното на 06.04.2021 год. открито съдебно заседание
съдът е приел, че са налице пречки за даване ход на делото, предвид сочената причина за отсъствие
на ответника, а именно влошеното му здравословно състояние и не е дал ход на делото. Освен това
съдът се е произнесъл и по направеното възражение за местна неподсъдност на делото и приел
същото за основателно, поради което на осн. чл. 7 от ЗЗДН е прекратил производството по гр.дело
№ 665 по описа на РС-Шумен за 2021 год. и го е изпратил по компетентност на РС-Исперих.
След провеждане на откритото съдебно заседание е депозирана молба рег. № 1158/
08.04.2021 год. от Ъ. А. Н., с която заявява, че оттегля молбата си за защита от домашно насилие и
моли да бъде прекратено производството по гр.д. № 665/ 2021 год. по описа на ШРС. По молбата
съдът се е произнесъл с резолюция, че същата следва да бъде изпратена по компетентност на РС –
Исперих.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Първоинстанционният съд правилно, съобразявайки представените към молбата от
05.04.2021 год. писмени доказателства относно заболяването на молителя, е преценил, че са
налице пречки по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК за даване на ход на делото, поради и което не е
дал ход на делото. Освен това, с протоколното си определение от 06.04.2021 год. съдът е уважил
депозираното от жалбоподателя в настоящото производство възражение за местна неподсъдност
на делото. След направена от съда служебна справка в НБД „Население“ относно постоянния и
настоящ адрес на молителката Ъ.Н., съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 7
от ЗЗДН и делото следва да се изпрати за разглеждане на местно компетентния съд, който в случая
2
е РС – Исперих. Съдът е длъжен служебно да следи единствено за родовата подсъдност и за
местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот (чл. 109 от ГПК), които са
абсолютни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, за разлика от останалите
местни подсъдности (вкл. тази по чл. 7 от ЗЗДН), които са относителни такива. 2 дни след
постановяване на атакуваното протоколно определение е постъпила молбата на ищцата за
оттегляне на претенцията. Тази молба следва да бъде съобразена от местнокомпетентния съд,
който в случая, съобразно нормата на чл. 7 от ЗЗДН, се явява РС – Исперих. Именно РС – Исперих
разполага с правомощието да прекрати делото на осн. чл. 232 от ГПК, ако счете, че са налице
условията за това.
Несъстоятелно е възражението, че атакуваното определение не било преграждащо и като
такова можело да се изменя/ отменя от постановилия го съд. В този смисъл са и мотивите в т. 9 в)
от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 год. по т.д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, в които
изрично е прието, че първоинстанционното определение, което решава въпроса за
подведомствеността и подсъдността, има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на
делото пред сезирания съд и като такова подлежи на въззивно обжалване на основание изричните
норми на чл. 15, ал. 2 и чл. 121 ГПК. Тъй като това определение подлежи на инстанционен
контрол, то не може да бъде изменяно или отменяно от съда, който го е постановил.
Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай не са налице основания за
отмяна на атакуваното определение. Частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното
определение като правилно и законосъобразно следва да се уважи.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 06.04.2021 год., постановено по гр.дело №
665 по описа за 2021 год. на Районен съд – Шумен, с което съдът на осн. чл. 7 от ЗЗДН е прекратил
съдебното производство по гр.дело № 665 по описа за 2021 год. на Районен съд – Шумен и е
изпратил делото по компетентност на РС – Исперих.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му
на жалбоподателя пред Върховния касационен съд на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3