РЕШЕНИЕ
Номер 25123.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500352 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 73/20.03.2020г. по гр.д. № 157/2019г районен съд-гр.
Девин е приел за установено по отношение на Р. Ш. Ф. с ЕГН ********от
с. Любча, общ. Доспат, обл. Смолян и Ф. Ш. Б. с ЕГН ********* от с.
Любча, общ. Доспат, обл. Смолян, че СЪЩИТЕ дължат на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София п.к. 1766, район Витоша, кв. Малинова долина, ул.
Рачо Петков- Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6,
представлявано от Р.И. М.- Т. – управител, чрез пълномощника си Г. А.-
юрисконсулт, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
между „Обединена българска банка” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, сключен
на 31.01.2018г., по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 04.05.2011 г., сключен между Р. Ш.Б. /в качеството на
кредитополучател/ и „Обединена Българска Банка“ АД /в качеството му на
кредитодател/ в качеството им на наследници на Р. Ш. Б. – б.ж. на с. Любча,
обл.Смолян, сумите, както следва: 2696.03 лв. – главница ; 131.91 лв. -
договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г.; 100.98 лв. -
наказателна лихва върху главницата от 2696.03 лв. за периода от 25.05.2011г.
до 18.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 2696.03
лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.04.2012 г. до
окончателното и изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
с № 498/08.06.2012г. по ч.гр.дело № 198/2012 г. по описа на Районен съд –
Девин.Със същото решение са осъдени Р. Ш. Ф. с ЕГН ******** от с.
1
Любча, общ. Доспат, обл. Смолян и Ф. Ш. Б. с ЕГН ******** от с. Любча,
общ. Доспат, обл. Смолян ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1766,
район Витоша, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 6,
сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от Р. И. М.- Т. – управител,
чрез пълномощника си Г. А.- юрисконсулт 841.02 лева /осемстотин
четиридесет и един лева и 02 ст./ – разноски, от които 509.00 лева по
настоящото дело и 332.02 лева по ч.гр.дело № 198/2012 г. по описа на
Районен съд – Девин.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№862/27.05.2020г. от от Р. Ш. Ф., ЕГН
********* и Ф. Ш. Б., ЕГН ***********, чрез адв. Н. Т. против решение №
73/20.03.2020г. по гр.д. № 157/2019г. по описа на Районен съд-гр. Девин
Намират че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост,
противоречие на закона и процесуални нарушения.По отношение на
погасителната давност считат че първоинстанционния съд неправилно е
тълкувал т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС, като е приел че докато трае изпълнителният процес давност не тече.От
образуваното изп. дело 4053/2013г. по описа на ЧСИ №841 Н. М., считат ,че е
видно, че изпратената покана за доброволно изпълнение от С4.2013г. е
изпратена до длъжника на непълен адрес, а именно: с. Любча, общ. Доспат.
Същата не е получена от длъжника, а от Р. Ф.- сестра на починалия и
ответник по делото на 11.04.2013г. Връчването на Поканата за доброволно
изпълнение намират ,че е нередовно, тъй като Р.Ф. е омъжена и живее на друг
адрес в същото село, а починалият по това време живее и работи в гр София,
видно от справките за трудови правоотношения и по твърдения на Р. Ф..
Същата твърди, че по това време не е поддържала контакт и не е могла да
предаде полученото съобщение за Р. Б..
Твърди ,че на 09.04.2013г. са наложени запори върху откритите банкови
сметки на длъжника, а изпратените запорни съобщения на 04.04.2013 и
23.02.2015г. до работодателя ПИ БИ ЕС ЕКСПЕРТ ЕООД не са връчени, тъй
като фирмата не е намерена на адреса и реално същия не е наложен и не може
до се счете за валидно изпълнително действие. Следователно намира ,че
последните валидни изпълнителни действия са наложените запори върху
банковите сметки на 09.04.2013г. Считат ,че именно от тази дата започва да
тече и погасителната давност, като същата е изтекла в полза на длъжника на
09.04.2013г., а преди това е настъпила и перемпция по изп. дело, като същата
настъпва по силата на закона съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази насока е
ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Считат ,че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността,поради това съдебният изпълнител е следвало да
прекрати изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не по чл.
433, ал. 1, т. 2 по искане на взискателя, което намира ,че е нарушение.
В обжалваното решение, съдът е приел , че ответника е уведомен за
сключената цесия с исковата молба, въпреки че на адреса на длъжника са
изпратени, но твърди ,че не са получени 2 бр. уведомления за цесия, не е
2
получено и от наследодателят, тъй като към датата на цесията същият вече е
починал. Считат, че връчването е нередовно, тъй като исковата молба е
подадена, в хипотезата на изтекла погасителна давност.
По отношение обявяване на кредита за предсрочно изискуем считат ,че съда
неправилно е счел, че кредита е обявен за предсрочно изискуем с исковата
молба, тъй като не е спазена процедурата от взискателя за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. За да настъпи счита
,че е необходимо наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
и. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания
по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ- чл.418, ал.З ГПК. Считат че извлечението от
счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не
представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.Поради това
моли съда да отмени обжалваното решение и реши спора по същество
Претендира разноски.
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.№862/27.05.2020г.
от "ЕОС Матрикс"ЕООД чрез юриск. Г. А. с който поддържа становище ,че
въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди като
законосъобразно и обосновано обжалваното решение Претендира юриск.
възнаграждение .Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
на другата страна.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.Смолян жалбоподателите
Р. Ш. Ф. и Ф. Ш. Ф. редовно призовани не се явяват и не изпращат
3
представител.
Въззиваемият „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София редовно
призован не изпраща представител за да ангажира становище по въззивната
жалба.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител ,с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен
акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание на
предявеният иск – чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл.86 ЗЗД
.Ищецът ЕОС МАТРИКС „ЕООД гр.София твърди ,в исковата молба, че на
04.05.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит без обезпечение
между Р. Ш. Б. /в качеството на кредитополучател/ и „Обединена Българска
Банка“ АД /в качеството му на кредитор/, с който съгласно чл. 1 от Договора
банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 2708
лева, а в чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредита се усвоява по
посочената банкова сметка на 05.05.2011г. като олихвяването започва от
посочената дата. Съгласно чл.4 от договора редовната главница по кредита се
олихвява ежемесечно с лихва в размер на 7.5 % годишно. Към момента на
сключване на договора годишният процент на разходите, определен съгласно
Закона за потребителския кредит, е в размер на 8.3 Съгласно чл.7, ал 1 при
забава на плащането на главницата от страна на кредитополучателя,
включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен
процент, съгласно уговореното в чл.4 за редовна главница и наказателна
надбавка в размер на 5 пункта. Към момента на сключване на договора
лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане на главницата и
при предсрочна изискуемост, е в размер на 12.5 %. Съгласно ал.2 при друго
неизпълнение от страна на Кредитополучателя, банката има право да
начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно
договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в
размер на 5 пункта. Твърди, че съгласно чл. 10 от Договора кредитът е
следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, в размер на 32.78 лв., считано от 25.05.2011г. на 25-то число от
съответния месец. Съгласно чл.11 крайният срок за издължаване е 25.04.2021
г. Твърди, че в чл.15, ал.4 страните са уговорили, че кредитополучателят се
задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в
Договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес. Твърди, че в чл.
21 от Договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на
две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
4
Твърди, че е налице неизпълнение от страна на длъжника по договора,
сключен на 14.05.2011г.,изразяващо се в неплащане на погасителните вноски,
считано от 25.05. 2011г. Счита, че поради липса на изпълнение, в полза на
ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба и
съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение
заедно с обезщетение за забавата, в случай, че длъжникът не изпълни точно
задълженията си. Банката е предприела действия за принудителното
удовлетворение на вземанията си. Твърди, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на основание чл. 417 т.2 ГПК и в
последствие е образувано ч.гр. дело № 198/2012 г. по описа на районен съд -
гр. Девин, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В условията на евентуалност, в случай, че главните установителни искове
бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, поради липса на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.79
ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД и предвид указаното в т.11б от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, предявяват осъдителни искове, обективно съединени в
условията на кумулативност, с процесуалноправна квалификация: чл.124, ал.1
ГПК, вр. с чл.210 ГПК и материалноправна квалификация чл.432, ал 1 ТЗ, вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, с които молят съда да осъди ответниците
да заплатят сумите, представляващи изискуеми вземания по договор за
предоставяне на потребителски кредит, сключен на 04.05.2011г. между Р.
Ш. Б. /в качеството на кредитополучател/ и „Обединена Българска
Банка“ АД /, а по-конкретно -по 1/2 дял за всеки от наследниците, както
следва: изискуема главница за падежирали вноски от 25.03.2014 г. до
25.03.2019 г. по Договор за потребителски кредит без обезпечение от
04.05.2011 г.; предсрочно изискуема главница за вноски от 25.04.2019 г. до
25.04.2021 г. по Договор за потребителски кредит без обезпечение от
04.05.2011 г.; договорна (възнаградителна) лихва за падежирали вноски от
25.03.2016 г. до 25.03.2019 г. по Договор за потребителски
кредит без обезпечение от 04.05.2011г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Твърди, че в чл.124, ал.2 ГПК е предвидено, че
може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се
задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на
решението. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по
чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника. Длъжникът изпада в забава, считано от датата на
получаване на исковата молба /в този смисъл е и Решение № 706/30.12.2010 г.
5
на ВКС по гр.д.№ 1769/2009 г. ГК, III ГО). Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Това уведомяване може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал.З ГПК. Твърди, че на 31.01.2018г. е
сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена
българска банка” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който
„Обединена българска банка" АД, в качеството му на цедент, прехвърля на
„ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с
необслужвани вземания, изрично посочени в приложение към договора за
цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с
физически и юридически лица. Следователно, считано от 31.01.2018г., „ЕОС
Матрикс" ЕООД се явява частен правоприемник на „Обединена българска
банка" АД .Моли съда да постанови решение, с което със сила на пресъдено
нещо, да признае за установено по отношение на ищеца, че Р.Ш. Ф., ЕГН
******* и Ф. Ш. Б., ЕГН ********* дължат на „Обединена Българска Банка“
АД парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит от
04.05.2011 г. сключен между Р. Ш.Б./в качеството на кредитополучател/, от
една страна, и „Обединена Българска Банка“ АД /в качеството му на
кредитодател/, от друга страна, в качеството им на наследници на Р. Ш. Б.,
респективно задължени лица по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение, сключен на 04.05.2011 г., както следва: 2696.03 лв. -
главница; 131.91 лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до
18.04.2012г.; 100.98 лв. - наказателна лихва за периода от 25.05.2011г. до
18.04.2012г., ведно със законна лихва за забава върху главницата за периода
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането. Претендира разноските направени и в заповедното
производство.
Ответниците поддържат становище в писменият отговор на исковата
молба, че исковете за недопустими и неоснователни. Считат, че новият
кредитор „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, няма специалното качество ( банка) и не
може да се ползва от този ред осигуряващ пряко принудително изпълнение
спрямо длъжника. Затова в тези случаи при прехвърляне на вземането след
подадено заявление от кредитор - банка на друг кредитор, легитимиран да
предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът, който ще продължи участието
си в делото, а цесионера само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието на
всички страни в процеса, включително и длъжника. Считат, че не са
представени доказателства за сключването на договора за цесия, както и не е
спазена процедурата съгласно чл. 99 от ЗЗД. Твърдят ,че цесията не им е
съобщена, както и няма доказателства да е била съобщена на
кредитополучателя. Поради това считат ,че ищеца не е активно легитимиран
да води иск за установяване съществуването на вземането и така
предявените искове са недопустими и производството по делото следва да
бъде прекратено, а заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени
по ч.гр.д. 198/2012г. обезсилени и излага подробни съображения.
6
Претендират за разноски.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 198/2012г.по описа на районен
съд гр.Девин е издадена заповед за задължение по чл. 417 от ГПК №
498/08.06.2012г., по която е разпоредено длъжникът Р. Ш. Б., с ЕГН
******** от с. Любча, община Доспат, обл. Смолян да заплати на
Кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, Код по Булстат:
********* с адрес: гр. София, ул. Света София № 5, представлявана от
Ст. П. В. – Главен изпълнителен директор и Р. И. Т. – Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си адв. М. Д.К. с адрес: гр. София, ул. Юри
Венелин 30 Б, ет. 1 сумите: 2928.92 лева , от които 2696.03 лева -
главница; 131.91 лева - договорна лихва за периода от 25.05.2011 г. до
18.04.2012 г., 100.98 лева – наказателна лихва за периода от 25.05.2011 г. до
18.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2696.03 лева,
считано от 19.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 332.02 лева -
разноски по делото, от които 58.58 лева – д.т. и 273.44 лева – адв.
възнаграждение като вземането произтича от следните обстоятелства:
Договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 04.05.2011г.
По делото се установява ,а и страните не спорят , че на 04.05.2011г.
между „Обединена Българска Банка“ АД гр. София с ЕИК: *********, в
качеството на Кредитор и Р. Ш. Б. от с. Любча, обл. Смолян, в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение, за сумата в размер на 2 708.00 лв. като разрешеният
кредит е преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя, като
същият се задължава да върне ползвания кредит, заедно е дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора.
Видно от текста на чл.чл.4 ,ал.1 от Договора е уговорено, че
редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 7.5 %
годишно като олихвяването се извършва ежемесечно. Съгласно чл. 5 ,ал.1 от
Договора годишният процент на разходите към датата на отпускане на
кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит е в размер на
8,3 % процента. Ответникът се е задължил да погаси задължението си на
120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната
част от годишната такса за управление и обслужване, в размер на 3278 лева,
считано от 25.05.2011г. на 25 число на месеца.
На ответната страна за прехвърлянето на това вземане от Банката-
кредитодател на ищцовото дружество, са изпратените две уведомления – изх.
№ 19-УЦ-00175/13.12.2019г. и изх. № 19-УЦ-00176/13.12.2019г. (л. 156- 159
по делото), за извършеното прехвърляне на вземането от „Обединена
Българска Банка” АД на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Вярно е ,че по делото
няма доказателство да са получени писмата от адресатите, както и няма
данни уведомяването на ответниците за обявяването на вземането за
предсрочно изискуемо, да е станало по друг начин преди завеждането на
настоящия иск. Съдът намира че правилно районният съд е приел , че
7
уведомяването на ответниците на вземането за предсрочно изискуемо е
станало с връчването на исковата молба, и приложените към нея договор за
цесия, пълномощно и уведомителни писма от "ЕОС Матрикс" ЕООД
По делото е назначена , изслушана, приета и неоспорена СИЕ като
вещото лице М. Р. установява ,че след преустановяване на плащанията е
останало непогасено задължение по кредита в размер на главницата- 2696.03
лв.; 131.91 лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 18.04.2012г.;
100.98 лв. - наказателна лихва върху главницата от 2696.03 лв. за периода от
25.05.2011г. до 18.04.2012г. Поради това законосъобразно и обосновано
районният съд е приел ,че исковата претенция следва да се уважи в
посочените по-горе размери като главницата да се присъди, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2012 г. – датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК от кредитора. Заявление е било депозирано на
19.04.2012г. от кредитора Обединена българска банка АД гр.София срещу
длъжника Р. Ш. Б., като договора за цесия между ОББ АД гр.София и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД гр.София е извършено на 31.08.2018 г. Прехвърлянето
на процесното вземане е станало преди предявяване на установителния иск с
правно основание чл.422 ГПК /04.04.2019г./Вярно е че в конкретния случай
цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София няма качеството на заявител
по чл.417 ГПК,но при условие ,че са изпълнени указанията по чл.415,ал.1
ГПК ,то цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ЕООД би могъл да предяви срещу
наследниците на починалия длъжник установителен иск за остатъка от
неизплатеното вземане. Прехвърлянето е настъпило преди инициирането на
исковия процес, поради което не се прилага разпоредбата на чл.226 ал.l ГПК
и правото да постави начало на исковия процес е на цесионера в качеството
му на материален носител на спорното право към момента на подаване на
исковата молба. /В този смисъл е т.10б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/
С исковата молба и приложенията към нея кредитора /частен
правоприемник/ е уведомил надлежно длъжниците ,наследници на
починалия на 23.03.2018г. длъжник Р. Ш. Б. /В този смисъл е решение
№3/16.04.2014г. на ВКС Іт.о./
Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че докато трае
изпълнителният процес давността се прекъсва Най-напред е било образувано
изп.д. №4053/2013г. по описа на ЧСИ Н. Л. М. по молба от 03.04.2013г. на
ОББ АД гр.София
Съдът намира ,че като при редовна искова молба давността се
прекъсва. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от Р. Ф. на
11.04.2013г/на стр.208 от първоинстанционното дело /. Правилно районен съд
–Девин е приел ,че от 25.05.2011г. започва да тече давностният срок като
същият изтича на 25.05.2016г. ,а давностният срок за лихви започнал да тече
на 25.05.2011г. изтича на 25.05.2014г. Заявлението по реда на чл.417 ГПК е
подадено на 19.04. 2012г. т.е. преди изтичане на давностният срок както за
главницата така и за лихвите
8
Ще следва да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно и
обосновано обжалваното решение на районен съд гр.Девин ,като окръжен съд
гр.Смолян на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд
С оглед изхода на спора ще следва да бъдат осъдени
жалбоподателите да заплатят в полза на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София
разноски представляващи юриск. възнаграждение в размер на 100 лева
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 73/20.03.2020г. по гр.д. №
157/2019г районен съд-гр. Девин като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА Р. Ш. Ф. с ЕГН ********от с. Любча, общ. Доспат, обл.
Смолян и Ф. Ш. Б. с ЕГН ************от с. Любча, общ. Доспат, обл.
Смолян да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1766, район Витоша, кв.
Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 6, сграда Матрикс Тауър,
етаж 4-6, представлявано от . И. М.- Т. – управител,разноски представляващи
юриск. възнаграждение в размер на 100/сто /лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9