Решение по дело №9979/2017 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  53

04.01.2018 година, град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9979 по описа на съда за 2017г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2  ЗЗД от „С.-БЛРС“ ЕООД срещу „НБВ-фиш“ ООД за установяването на задължение в размер на 716.86 лева, и законна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение.  

Ищецът твърди, че между страните е подписан договор от ...г. за наем на недвижими имоти, намиращи се в поземлен имот с идентификатор .... Договорът бил сключен за срок от 10 години, при цена от 720 лева на месец с ДДС, платима до 15-то число на текущия месец. Ответникът не изпълнил задълженията си за периода от месец 10.2015г. до месец 01.2017г. в размер на общо 11528.26 лева. За сумата била издадена заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение в срок. Въпреки това на 04.05.2017г. ответникът заплатил сумата от 10811.40 лева с която били погасени част от задълженията. Останала дължима единствено сумата от 716.86 лева, представляваща част от наема за месец януари 2017г. Иска се да бъде установено съществуването на задължението, заедно със законната лихва от подаване на заявлението до погасяването и законната лихва от подаване на заявлението до плащането върху погасената главницата от 10811.40 лева. Претендира разноски.   

Ответникът, подава в срок отговор на исковата молба, с които оспорва претенцията. Твърди, че малко след предаването на имотите било установено, че част от тях били негодни за ползване. Покривите на административно-производствената сграда и на склада били в окаяно състояние и се появили течове след първия дъжд. Въпреки отправените в тази насока покани, ищецът не извършил ремонт и такъв бил направен от ответника. В началото на 2017г. след пореден снеговалеж установили, че покривите отново са протекли. Уведомили ищеца, но от негова страна не били предприети действия. Поради съществуващ риск от срутване ответникът изнесъл всички свои съоръжения и така бил лишен от възможността да ползва всички наети обекти по предназначение. Поради това намира, че не дължи изпълнение на вноската за наем за месец януари. Оспорва и дължимостта на законната лихва върху сумата от 10811.40 лева от подаване на заявлението до плащането, тъй като същата била погасена. След посоченото плащане от претендираните суми останала единствено вноската за месец януари 2017г. в размер на 720 лева, която ответникът намира, че не дължи. Иска да бъде отхвърлена претенцията. Не претендира разноски.  

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „С.-БЛРС“ ЕООД срещу „НБВ-фиш“ ООД, по което е образувано ч. гр. дело № 4748/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от ...г., за задължения за наем по фактури, вкл.  процесната, както и за разноските.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване на съобщението. Междувременно е постъпило плащане на част от сумата по заповедта, поради което претенцията е предявена единствено за останалото непогасено задължение за наем по фактура от ...г., като е направено искане за законната лихва върху платената част от подаване на заявлението до плащането. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По иска с правна квалификация чл. 232, ал. 2  ЗЗД:

С доклада по делото, обективиран в определение от 10.11.2017г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор от ...г. за наем на недвижими имоти, намиращи се в поземлен имот с идентификатор ... по КК и КР на гр. С., както и че имотите били предадени на ответника на същата дата. Тези обстоятелства се установяват и от представените документи и признанието на ответника.

Предвид горното между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задълженията си, като е предал държането на наетите вещи на ответника и за последния е възникнало задължение за заплащането на уговорената цена и разходите във връзка с ползването. Ответникът с отговора си не оспорва задълженията до ...г., а признава тяхното съществуване. Възраженията му са насочени единствено към задължението за наем за януари 2017г. Счита, че не дължи същото, тъй като не му е било осигурено ползването на наетите вещи от ищеца. За установяване на направените от него възражения обаче не са ангажирани доказателства въпреки изрично дадените в тази насока указания по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада на делото. Ето защо те не могат да бъдат възприети за обосноваването на неоснователността на претенцията.

До изтичането на месец януари 2017г. не се установява да е настъпило прекратяване на правоотношението и ответникът дължи уговорената за вещите наемна цена от 720 лева с ДДС, като падежът по чл. 6, ал. 1 от договора е настъпил. Ищецът претендира по-малка стойност, предвид извършено плащане, поради което претенцията се явява основателна в пълния и размер.

            Относно искането за законна лихва върху платената сума:

            Общият размер на присъдените в заповедното производство суми е 11528.26 лева, като видно от представените фактури, тази стойност включва наемни вноски за периода месец 10.2015г. – месец 01.2017г. и разходи за ел. енергия. Ответната страна признава всички задълженията за периода до месец декември 2016г. включително, а видно от представеното платежно нареждане ги е заплатила. Задълженията й за месец януари 2017г. се установяват от представените доказателства, както бе посочено по-горе. Падежът на задълженията е настъпил към дата на подаването на заявлението в съда и поради това ответникът дължи законната лихва върху платената сума от 31.03.2017г. (подаването на заявлението) до 04.05.2017г. (датата на плащането). Върху сумата от 10811.40 лева за посочения период обезщетението за забава е в размер на 105.32 лева, изчислено на основание чл. 162 ГПК чрез електронен калкулатор.

Възраженията на ответника за заплащане на законната лихва не се установяват. В представеното платежно нареждане като основание е посочено „по фактури за наем за м. 10.2015г. до 30.12.2016г.“. Общата стойност от 10 811.40 лева представлява точният сбор на задълженията за наем и за ел. енергия до 30.12.2016г. Погасяването и на част от задължението за януари 2017г. е станало поради претендирането на по- малка сума за месец октомври 2015г. от тази по фактурата. В счетоводния документ е посочена общата стойност на наема от 720 лева с ДДС, а в заповедното производство е претендиран непогасен остатък от 716.86 лева. Поради това не може да се приеме, че плащането е включвало и суми за погасяването на законната лихва върху главницата. Остатъкът от пратената сума (след погасяване на всички задълженията до края на 2016г.) правилно е бил отнесен от ищеца за погасяване на задължението за наем за месец януари 2017г. по правилото на чл. 76, ал. 1, изр. второ ЗЗД.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото, следва да се присъдят разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай, тъй като ответникът не е погасил всички задължения по издадената заповед и е подал възражение срещу нея, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на процесния иск, като по всички разноските следва да се произнесе съдът в настоящото производство. За да не дължи разноски ответникът не следва да е станал причина за завеждането на делото. От представеното платежно нареждане обаче е видно, че погасяването на задълженията е било извършено след образуване на заповедно производство и получаването на препис от заповедта. Поради това страната е станала причина за завеждането на делото и следва да понесе разноските за него в пълен размер.

Отделно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 35.66 лева за държавна такса, тъй като ответникът е станал причина за завеждане и на установителния иск, като е подал възражение срещу издадената заповед. В настоящия случай, тъй като главният иск е по чл. 422 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, държавната такса дължима за неговото разглеждане е по-малка от дължимата съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. От обща стойност от 50 лева следва да се приспаднат внесените в заповедното производство, като за сумата от 716.86 лева се припадат 14.34 лева. Ето защо дължима по установителния иск е разликата до 50 лева, или 35.66 лева.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „НБВ-фиш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Бранислав Велешки“ № 7, дължи на „С.-БЛРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша, № 31-33, главница в размер на 716.86 лева, представляваща наем за месец януари 2017г. по договор за наем от ...г., за която е издадена фактура № ... от ...г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 31.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 105.32 лева, представляваща законната лихва върху платените 10811.40 лева за периода от датата на постъпване на заявлението в съда– 31.03.2017 г. до дата на плащането- 04.05.2017г., за които е била издадена Заповед № ... от ... г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4748/2017 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „НБВ-фиш“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „С.-БЛРС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 266.23 лева /двеста шестдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/- разноските по ч. гр. дело № 4748/2017 г. по описа на ПРС и по настоящото гр.д. № 9979/2017г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            СЪДИЯ : /п/

      /Тоско Ангелов/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ