О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 11 30.03.2022г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди
двадесета и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа КАНД № 15 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по молба от «М ДИ СИ» ЕООД, подадена чраз процесуалния му
представител адв.А.С., за допълване на Решение № 58/ 02.03.2022г., постановено
по КАНД № 15/ 2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за
разноските. Претендира се присъждане на сторените от дружеството
разноски за правна помощ в съдебното производство пред Административен съд –
Стара Загора – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
480.00лв. с вкл.ДДС.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответната страна – Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, е направила възражение за прекоммерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което моли неговият размер
да бъде намален до установения в Наредба № 1/ 2004г. минимален такъв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания в съдебните производства пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно
чл. 144 от АПК, субсидиарно приложение в административния процес относно реда
за присъждането на разноски намират разпоредбите на ГПК. Искането за репариране
на направени разходи в процеса, ведно с приложени към него документи, които да
удостоверяват основанието и размера на сторените разноски, следва да бъде
отправено в рамките на висящо съдебно производство, тоест преди приключването
му със съответния съдебен акт, с оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на съдебният акт
не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на разноски. При
втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по
дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече
постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или
в правните изводи на съда.
Направеното от процесуалния представител на „М
ДИ СИ“ ЕООД искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за
разноските, се основава на първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК. Същото е
депозирано в срок, от легитимирано лице /страна в производството по КАНД № 15/
2022г./ и като такова се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, е
основателно.
С
Решение № 58 от 02.03.2022г., постановено по КАНД № 15/ 2022г. по описа на
Старозагорския административен съд е оставено в сила Решение № 147/
02.11.2021г., постановено по АНД № 20215510200557 по описа за 2021г. на Районен
съд – Казанлък, с което е отменено наказателно постановление № 44/ 10.05.2021г.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за наложена на „М
ДИ СИ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2000.00лв. на основание чл.200,
ал.1, т.2 от Закона за водите.
В
постановеното решение касационният състав на Административен съд – Стара Загора
е пропуснал да се произнесе по искането на пълномощника на ответника по касация
за присъждане на разноски по делото, направено в подадения отговор по
касационната жалба и поддържано в допълнително представеното по делото молба
вх.№ 724/ 03.02.2022г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК /изм., ДВ.бр.15 от
2021г/, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.
Освен
изхода на делото, предпоставки за ангажиране отговорността за разноски са и
тези разноски реално да са понесени от страната, за която изходът на делото е
благоприятен и искането за тяхното присъждане да е направено своевременно.
В
случая всички тези предпоставки са налице.
Постановеното
от Старозагорския административен съд Решение № 58 от 02.03.2022г. е благоприятно
за молителя. Претенцията за присъждане на разноски е предявена своевременно – с
писмена молба, депозирана преди съдебното заседание, в което е приключено
съдебното дирене, процесуалният представител на касатора е направил искане за
присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на
разноските. Видно от приложените по делото документи – договор за правна защита
и съдействие от 27.01-2022г. и платежно нареждане от 28.01.2022г. /лист 23 и 24
от делото/ „М ДИ СИ“ ЕООД е заплатило уговореното адвокатско възнаграждение за
осъществената от адв.С. правна помощ - изготвяне на писмен отговор на
касационната жалба и процесуално представителство по КАНД № 15/ 2022г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искането за допълване на съдебния акт –
Решение № 58 от 02.03.2022г., постановено по КАНД № 15/ 2022г. по описа на
Старозагорския административен съд, в частта му относно разноските, е
основателно и следва да бъде уважено. Неоснователно се явява направеното от
пълномощника на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая се претендира
възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лв. с вкл.ДДС /400лв. без ДДС/, което
се отклонява незначително от нормативно установения минимален размер, определен
по правилата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 370лв. без ДДС, поради
което следва да се присъди в полза на ответника по касация пълния размер на претендираната
от него сума за разноски.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА
Решение № 58 от 02.03.2022г., постановено по КАНД № 15/ 2022г. по описа на
Административен съд-Стара Загора, като:
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ с административен адрес: гр.Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ № 35, да заплати
на „М ДИ СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Павел
баня, бул.“Освобождение“ № 3, сумата от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща договорено и заплатено адвокатски възнаграждения за осъществено
процесуално представителство пред касационната инстанция.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.