ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 116 24.01.2020
година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти януари и две хиляди и двадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от
мл. съдия Христова в.гр.д. №1641 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Д.П.**“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, представлявано от И.Д.П.,
чрез процесуалния му представител адв. С.З. срещу отказа на държавен съдебен
изпълнител от СИС при РС С.З. да образува изпълнително дело, изпратено му по
подсъдност от държавен съдебен изпълнител от СИС при РС Т., респективно срещу
прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Сочи,
че изпълнителното дело е било изпратено от ДСИ при РС Т. на ДСИ при РС С.З. по
подсъдност, тъй като настоящият и постоянният адрес на наследниците на
починалия длъжник се намират в гр. С.З.. Излага, че произнасянето на ДСИ с
протокол при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК прави действието неправилно и процесуално незаконосъобразно
и налага неговата отмяна. Посочва още, че в заключителната част на протокола на
ДСИ неправилно е вписано, че изпълнителното дело е по описа на СИС при РС Х.,
към която изпълнителна служба нямал никакво отношение. Изтъква, че преди
изтичането на двугодишния период от 04.03.2013 г. до 04.03.2015 г. е поискал
извършването на други (нови) изпълнителни действия – налагане на възбрана на
недвижим имот, от 09.02.2015 г., за което изпълнително действие е платена и
такса, видно от намиращата се по делото вносна бележка. Моли съда да отмени атакуваните
действия на ДСИ.
Длъжникът
по делото, П.М.М., не взема становище по
жалбата.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотиви на ДСИ П.М.. В тях, на
първо място, ДСИ излага съображения, че не следва да се произнесе с
постановление, тъй като не прекратява изпълнителното производство, а отказва да
образува такова поради наличие на предпоставките за неговото перемиране.
Посочва, че не са налице и изискванията на чл. 434 от ГПК за произнасяне с
разпореждане. По отношение изписването на СИС при РС Х. в протокола сочи, че се
касае за техническа грешка, а оплакването на взискателя в тази връзка счита за
ирелевантно към настоящото производство. Привежда подробни съображения относно наличието
на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради
изтичане на двугодишен период, през който не са поискани и не са предприемани
изпълнителни действия. Аргументира се, че след прекратяване на процеса
взискателят не може да го възобнови, а може само да започне нов изпълнителен
процес. Посочил е, че прогласяване на перемпцията може да се извърши от
съдебния изпълнител, образувал изпълнителното производство, поради което
изпълнителното дело е било върнато в цялост на СИС при РС Т..
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №20192320400022 по описа на СИС
при РС Т. и изпълнително дело №20137650400327 по описа на
ЧСИ Г.И., с рег. №765 и район на действие
района на ОС С.З., писмени доказателства, намира
за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №20137650400327 по описа на ЧСИ Г.И.,
е било образувано на 12.02.2013 г. по молба на „Д.П.**“ ЕООД по изпълнителен
лист, издаден по гр.д. №7097/2012 г. по описа на РС С.З., с който С.М.М. е
осъден да заплати на „Д.П.**“ ЕООД сумата 4000 лева за главница и законната
лихва върху главницата от 11.12.2012 г. до изплащане на вземането, за причинени
имуществени вреди на МПС вследствие на виновно причинено ПТП от длъжника на
23.08.2008 г. По това изпълнително дело е изпратена покана за доброволно изпълнение,
правени са справки, налагани са запори на банкови сметки на длъжника.
С
молба от 05.03.2019 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
преместено при ДСИ Ж.Б.към РС Т. с оглед на предстоящи вземания на длъжника в
община Т..
Изпълнителното
дело е изпратено от ЧСИ Г.И. на ДСИ при РС Т. с писмо от 08.03.2019 г. и
получено в СИС при РС Т. на 11.03.2019 г., където е образувано под №20192320400022.
С молба от 25.02.2019 г. взискателят е поискал да бъде образувано изпратеното
изпълнително дело и е посочил два недвижими имота в землището на с. Д., общ. Т.,
собственост на длъжника.
От
направена справка за длъжника се е установило, че същият е починал на
13.09.2018 г., а от направена справка в Служба по вписванията Т. се е
установило, че длъжникът се е разпоредил с посочените в молбата на взискателя
два недвижими имота, находящи се на територията на общ Т., през 2014 г.
ДСИ е
посочила на взискателя, че наследници на починалия длъжник се явяват неговата
съпруга и трима синове, като му е съобщила и регистрираните им постоянни и
настоящи адреси по справката, направена по изпълнителното дело. Адресите се
намират на територията на обл. С.З.. ДСИ е указала на взискателя писмено да
посочи срещу кой или кои от законните наследници иска да продължи
изпълнителното дело.
С молба
от 11.04.2019 г. взискателят е посочил изпълнителното дело да продължи срещу
съпругата на длъжника. Поискал е да се извършат справки, посочил е изпълнителни
способи за събиране на дължимата сума.
С молба
от 11.09.2019 г. взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено по
подсъдност на ДСИ при РС С.З., тъй като постоянните адреси на наследниците на
длъжника се намират в гр. С.З..
Изпълнителното
дело е било изпратено на 03.10.2019 г., а на 09.10.2019 г. ДСИ при РС С.З. се е
произнесъл с обжалвания отказ. Изп. дело №20192320400022
по описа на РС Т. им е било върнато. За отказа на ДСИ при РС С.З. взискателят е
бил уведомен от ДСИ при РС Т. със съобщение, връчено му на 25.10.2019 г.
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на
29.10.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Уредбата
на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица са изрично
посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното
производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния
изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ.
отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка
предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може
да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. отказа на
съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
В конкретния случай взискателят обжалва отказ
на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, но законодателят
не е овластил взискателя да оспорва подобен отказ. Постановеният от ДСИ при РС С.З.
отказ не попада в нито една от изчерпателно уредените хипотези на обжалваеми
действия на съдебния изпълнител. Подлежи на обжалване отказът да се извърши
изпълнително действие, но в случая не се касае за изпълнително действие,
каквито са, например, запорът, възбраната, описът, оценката на имущество,
назначаването на пазач, насрочването на продан и др. Подлежат на обжалване
спирането, прекратяването и приключването на изпълнението, доколкото при
постановяването им е възможно да бъдат накърнени правата на взискателя да
получи удовлетворение на правото, което се изпълнява принудително. В случая не
е налице и такова произнасяне.
Предвид изложените съображения, съдът намира,
че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
За
пълнота на изложението настоящият състав на въззивния съд намира за необходимо
да добави следното. Законът не предвижда възможност за обжалване на отказ да се
образува изпълнително дело, тъй като взискателят, който разполага с
изпълнителен титул, би могъл да сезира друг съдебен изпълнител със същата
молба. Видно от материалите по делото, взискателят е получил обратно
изпълнителния лист. Нещо повече, при наличие на основанието по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, на което се е позовал ДСИ, след прекратяване на изпълнителното
производство, докато давността за вземането не е изтекла, взискателят може да
инициира нов изпълнителен процес за същото вземането, тъй като прекратяването
на изпълнителното производство не погасява вземането, нито обезсилва
изпълнителното основание или изпълнителния лист, ако същите не са обезсилени на
друго основание.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на взискателя „Д.П.**“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, представлявано
от И.Д.П., срещу отказа на ДСИ към РС С.З. да образува
изпълнително дело.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело №1641/2019 г. по описа на ОС С.З..
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: