Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 18.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. № 10010/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- С.Н.Ч., ЕГН **********,***,
твърди, че на 01.04.2016 г., около 08.00 ч. в гр. Хисаря, по бул. „Ген. Гурко“
се движил т.а. „Мерцедес 310Д“ с peг. № *******, управляван от водача И.Р.Х.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като при приближаване към
нерегулирано Т-образувано кръстовище с ул. „Шейново“ не намалил скоростта си и
не пропуснал приближаващия от дясната му страна л.а. „Пежо 306“ с peг. № *******,
управляван от него, в резултат на което последвал удар между двете МПС. Излага,
че в резултат от описаното ПТП са му причинени
следните травматични увреждания: контузия
на торако-абдоминалис; сътресение на мозъка със загуба на съзнание;фрактура на
7 ребро вляво; контузия на шията. Ищецът твърди, че търпи силни болки и много
страдания, не се чувства добре физически и емоционално. В резултат на
претърпените травматични увреждания е имал контузия в областта на главата,
шията, коремната област и болки в наранените области. Вследствие на
сътресението на мозъка, месеци наред има главоболие и виене на свят, не е можел
дълго време да чете и гледа телевизия. Счупването на 7 ребро е довело до трайно
затруднение на движението на снагата за дълъг период от време. В резултат от
контузията на шията е следвало
продължително време да носи яка за врата, което е създало значителни
неудобствата, свързани със самообслужването, тъй като ограниченията в
движенията на шията ограничават и много други дейности. За времето на
възстановяване е имал затруднения в движенията на снагата и врата, изпитвал е
силни болки при всяко движение и вдишване, като за този период за ежедневното
си обслужване е разчитал единствено на своите близки, чувствал се е много зле
физически и психически. Освен това е бил нетрудоспособност за срок от 93 дни.
Заявява, че преди настъпването на процесното ПТП е бил в добро здравословно
състояние, работоспособен мъж, грижил се е за всичките си задължения, но след
инцидента живота му напълно се променя. Изпитвал е цялостен дискомфорт, като
оплакванията му продължават и към настоящия момент, с нарушения на съня,
напрегнатост, и липса на възможност за физическо и психическо натоварване.
Освен болките е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще
остане за цял живот в неговото съзнание. Заявява, че във връзка с описаното ПТП
е образувано ДП
№66/2016 г. по описа на РУП-Хисаря, пр.пр. №3563/2016 г. по описа на
РП-Пловдив. Намира, че виновен за настъпването на процесното
ПТП е водачът на товарния автомобил „Мерцедес 310Д“ с peг. № *******, който е
имал валидна застраховка за риска „гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество. Предвид това представя доказателства за сезирането
на последното с искане да му се определи обезщетение, но посочва, че до
настоящия момент то не е дало отговор на отправената претенция. Предвид
изложеното намира, че за него е налице правен интерес от водене на настоящия
иск като претендира присъждането на обезщетение в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на изтичането на срока за произнасяне от
страна на застрахователното дружество до окончателното изплащане. Претендира
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ З. “Б.В.И.Г.”***, пл. “*******, ЕИК: *******, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., чрез А.Б. - юрисконсулт не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ по отношение на
товарния автомобил „Мерцедес 310Д“ с peг. № ******* към момента на настъпване на ПТП. Оспорва
обаче механизма на възникване на ПТП, наличието на
виновно и противоправно поведение у водача на този автомобил, твърдените
неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и твърдяното ПТП.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера
като прекомерен, както и претенцията за лихва върху главницата от датата на
настъпване на ПТП. Прави доказателствени искания и претендира разноски за
производството.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
От представените материали по ДП №66/2016 г. по описа на РУП-Хисаря, пр.пр.
№3563/2016 г. по описа на РП-Пловдив, които са използвани при изготвянето на заключението на АТЕ, се установява, че по
процесното ПТП е образувано наказателно производство.
Видно от представеното с исковата молба писмо с изх. № П 00025/13.01.2017г.
от дружеството ответник, по образуваната по молба на ищеца преписка по щета З. “Б.В.И.Г.” официално е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска
експертиза, както и от допълнителното такова, ценено от съда изцяло като
компетентно и обосновано, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош и корема; счупване на VII ляво ребро; сътресение
на мозъка; навяхване на шията. Проведено е следното лечение: болнично - от 01
04 2016 г до 04 04 2016 г - 3 дни и домашно - амбулаторно - от 04 04 2016 г до
02 07 2016 г - 3 месеца; За навяхването на шията е поставена полутвърда шийна
яка на Шанц за 12 дни. Пострадалият е бил в отпуск по болест за получените
травми от 01 04 2016 г до 02 07 2016 г. Обичайният процес на възстановяване при
ищеца е продължил 3 месеца. Причините
за настъпване на инцидента не са от технически характер и се изразяват в
субективното поведение на водача на т.а. Мерцедес, който не се е съобразил с
наближаването на нерегулирано кръстовище и не е контролирал скоростта си на
движение.
Заключението на компл. експертиза установява следния
механизъм на възникване на ПТП: на 01 04 2016 г, около 08.00 ч, в гр Хисаря, по
бул Ген Гурко, се движи лекотоварен авто мобил Мерцедес 310Д с per № *******,
управляван от водача Х. *** към болницата, като наближава Т - образното
кръстовище с ул Шейново. В същото време по ул. Шейново се движи л.а. Пежо 306 с
per № *******, като водачът предприема маневра ляв завой по бул Гурко. В
резултат от движението на двата автомобила, недавайки предимство на
десностоящия автомобил ( Пежо 306 ), следва удар, при които са причинени
телесни повреди и материални щети. От
техническа гледна точка ударът би бил предотвратим, ако водачът на т.а.
Мерцедес се е съобразил с правилата на движение и е намалил или спрял
движението на управлявания от него автомобил, за да преопусне намиращия се
отдясно л.а. Пежо 306 на нерегулирано кръстовище. С оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищеца, механизма на ПТП,
деформациите на л.а. на ищеца и мястото, на което е седял, дават основание да
се приеме, че вероятността да е бил с поставен предпазен колан е по-голяма. Ако
ищецът е бил без поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, би
получил травматични увреждания в по-голяма степен и в повече области на главата
и крайниците. Предпазният колан го е запазил от по-големи и по-тежки увреждания-
сочат вещите лица.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на комплексната СМ и АТЕ, От което се установява, че ПТП е причинено от субективното поведение на водача на т.а. Мерцедес, който не се е
съобразил с наближаването на нерегулирано кръстовище и не е контролирал
скоростта си на движение.
В този смисъл възражението на ответника за наличиена
съпричиняване от страна на пострадалия е неснователно.
Не се събраха доказателства, че ищецът е управлявал
л.а. без поставен предпазен колан.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвидтравматичните увреждания, икономическите условия в страната
и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 30 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да
се отхвърли.
По
изискванията на КЗ застрахователят е в забава от датата, на която изтича срокът
за произнасяне по заведената претенция- 04.04.2017г.
С оглед
изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение
не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1029.60лв.(с вкл. ДДС). При това
решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 400лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 440 от 1100лв.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса
върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1 200лв., както и 200лв. възнаграждение на
вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.”***,
пл. “*******, ЕИК: *******, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р.,
да заплати на С.Н.Ч., ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), заедно със
законната лихва върху тази сума от 04.04.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 30 000 лв. / тридесет хиляди лева/ до пълния предявен
размер от 50 000лв.(петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА С.Н.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на З. “Б.В.И.Г.”***, пл. “*******, ЕИК: *******, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р. на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 440лв.(четиристотин
и четирдесет лева).
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.”***, пл. “*******, ЕИК: *******,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р. да заплати на адв.П.К. от САК, адвокатско
възнаграждение в размер на 1029.60лв.(с вкл. ДДС).
ОСЪЖДА З. “Б.В.И.Г.”***, пл. “*******, ЕИК: *******,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 200 лв.(е хиляда и двеста лева), както
и 200лв.(двеста лева)
разноски по възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: