Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София, 05.07.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - „Д” състав в публичното заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия :
Калина Станчева
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12660 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 189495/02.09.2020 г. по гр. д. № 34593/2019 г.
на Софийски районен съд, 56 с - в, 119 СУ „А.М.А.“, Булстат: ******, е осъдено
да заплати на А.М.К., ЕГН **********, по искове с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ, сумата от 1 750 лв.
- обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
настъпила на 05.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 05.07.2016 г., както и сумата от 145 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на
05.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 17.06.2019 г. до окончателното плащане. Исковете са отхвърлени за
разликата до пълния предявен размер от 3 500 лв., за
обезщетението за неимуществени вреди и за разликата до пълния предявен размер от 290 лв., за
обезщетение за имуществени вреди. Страните са осъдени съразмерно за разноски,
съобразно изхода от спора.
Въззивна
жалба срещу решението в частите, в които са уважени исковете, е подал ответника
119 СУ „А.М.А.“, чрез представителя си, с
доводи, че е необосновани и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила в тези части. Поддържа, че ищецът
е нарушил нормите на безопасност при изпълнение на работата си. Въпреки, че
претърпеният инцидент по време на изпълнение на работата му като „работник по
ремонт и поддръжка“ безспорно е трудова злополука, поддържа, че не са налице
основания за присъждане на обезщетения за причинените му неимуществени и
имуществени вреди. Сочи, че ищецът не е положил необходимите усилия да избегне
злополуката и да извърши работата с предприемане на необходимите мерки за
безопасност, при наличните опит и знания за изпълнение на длъжността. Поддържа,
че е недопустимо получаването на вредите, чието обезщетяване се иска, ако са
били спазени всички изисквания на изпълнение на работата му. Излага, че е
необяснимо протичането на ток през оградата, която е ремонтирана, както и защо
служителят не е работил с необходимите предпазни средства. Сочи се, че с
действията си работникът е причинил
злополуката, поради което за училището не възниква задължение за обезвреда. Сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства
в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилен извод, че се дължи
присъждане на обезщетения за вреди. Служителят не е уведомил училището за
проблеми с ръката си или за намаляване на работоспособността, три години след
инцидента, а напротив - продължил е работа без възражения след изтичане на
болничните. Излага, че не са настъпили вреди за ищеца в резултат от процесната злополука, а ако се приеме, че такива са
настъпили, то те са изцяло в условията на съпричиняване.
Неоснователно съдът е възприел заключението на СМЕ, тъй като от ищеца не е
представена медицинска документация. Моли да се отмени решението в уважената
част и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.
Ищецът А.М.К., чрез
представителя си, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК оспорва жалбата на ответника
като неоснователна. Поддържа, че в тази уважената част от исковете решението е
законосъобразно, обосновано и съобразено с материалния закон и доказателствата
и не са налице основания за отмяна. Неоснователни са оплакванията за неправилно
приложение на материалния закон и че трудовата злополука е изцяло по вина на
служителя. Възражението на ответника не почиват на събраните по делото
доказателства. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част.
Въззивна
жалба срещу решението, в частта, в която исковете за заплащане на обезщетение
за вреди са отхвърлени до пълните размери, е подал и ищеца А.М.К.. В нея излага
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тези части, както
и за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Поддържа, че са се осъществили предпоставките за присъждане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Сочи се, че в нарушение на
материалния закон съдът е намалил обезщетението, като е приел, че има съпричиняване на вредоностния резултат, в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Неоснователно
СРС е приел, че ищецът е проявил груба небрежност при причиняване на
вредоносния резултат, позовавайки се на показанията на свидетеля А., заместник
директор на училището, понеже служителят не е използвал предпазна маска и
ръкавици при работата с електрожен. Съдът не е съобразил факта, че ищецът е
искал от ответното училище закупуването на предпазни ръкавици и маски, а в деня
на злополуката е бил със свои лични ръкавици и маска. Сочи, че този свидетел не
е бил очевидец на инцидента, освен това е ноторно
известно, че не може да работиш с електрожен без предпазни ръкавици и маска,
защото иначе се получават изгаряния. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да се уважат исковете за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди изцяло. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът 119 СУ „А.М.А.“, оспорва жалбата в писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС в оспорената част е
съобразено със закона и събраните по делото доказателства. Счита, че не са
възникнали задължения за училището за заплащане на обезщетения, тъй като
работникът с поведението си изцяло е допринесъл за настъпване на злополуката.
Излага съображения, че според свидетелските показания, ищецът се е чувствал
добре към момента на злополуката, тъй като се установява, че му е предложена
помощ с транспорт до болница, която той е отказал. Поддържа, че е безспорно
установено, че служителят е работил без предпазни средства – ръкавици и маска.
Излага доводи, че работникът е допринесъл за злополуката с поведението си и за
ответника не е възникнало задължение за обезвреда. Отново
се поддържа, че три години след инцидента служителят не е уведомил училището,
че има проблеми с ръката или че е намалена работоспособността му. Поддържа, че
ЯМР и рехабилитациите, проведени от служителя, са манипулации след инцидента и
не могат да служат за ангажиране на деликтната
отговорност на работодателя. Не се установява точния дял на инцидента в
търпените от ищеца болки и страдания предвид липсата на медицинска
документация. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част.
Съдът, като взе предвид становищата
и доводите на страните, по реда на въззивното
обжалване, както и представените по делото доказателства в тяхната цялост,
намира за установено следното :
СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 200 КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като
следи и без довод на страните за допуснати нарушения на императивните
материално правни норми.
Решението се оспорва изцяло по въззивни
жалби на двете страни. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено. Отговорността
на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна, като за нея се прилагат както специалните правила на КТ,
така и общите правила на отговорността
при непозволеното увреждане.
Настоящият състав се солидаризира с
изводите на СРС, че за да възникне такава отговорност за заплащане на
обезщетение на работника за вреди причинени от трудова злополука, от обективна
страна следва да са осъществени следните предпоставки : ищецът да установи, по
предвидения в КСО ред, че е претърпял трудова злополука, произтичаща от изпълнение на задължения по трудовото правоотношение с ответника, че от тази злополука са претърпени
вреди - болки, страдания и разстройство на здравето и не на последно място - те
трябва да са в непосредствена и пряка причинна връзка със злополуката. Доказателствената тежест относно посочените факти е на
ищеца.
Ответникът по иска (работодателят)
следва да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, в това число - наличието
на предпоставки за съпричиняване на злополуката при
условията на груба небрежност - по чл. 201, ал. 2 КТ, в каквато единствено
хипотези законът допуска отговорността на работодателя да бъде намалена.
По
делото не е спорно, че към 05.07.2016 г., когато е настъпила злополуката,
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „работник по ремонт и поддръжка“.
Не
е спорно, че с влязло в сила разпореждане № 19579/25.07.2016
г. на длъжностно лице при ТП - София град на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от осигурителя 119 - то СОУ „Акад. Михаил Арнаудов" злополука,
станала на 05.07.2016 г., е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Установява се също така,
че злополуката е осъществена при или по повод на изпълняваната от ищеца работа
- електрозаваръчни работи по предпазна метална ограда
с използване на преносим електрожен, като вследствие на падане на асфалтовата
настилка, пострадалият е получил контузия на раменния пояс и мишницата на
лявата ръка.
Основателно
СРС е приел, че функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа,
като елемент на фактическия състав на трудовата злополука по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200 КТ, се установява от влязлото в сила разпореждане по чл. 60 ал. 1 КСО.
Следователно е спазено първото
изискване, съгласно константната практика на ВКС, за уважаване на иска по чл. 200 КТ - проведена е и е приключила с
влязъл в сила акт процедурата по административен ред, с която злополуката
е призната за трудова, по смисъла на чл.
57 и сл. от КСО. (в този смисъл : решение
№ 339/10.10.2011 г. по гр.
д. № 859/2010 г., IV ГО на ВКС; решение № 374/23.07.2014 г. по
гр. д. № 3766/2013 г., IV ГО на ВКС; решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., IV ГО на ВКС; решение № 410/29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г., III ГО на ВКС; решение № 109 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г., IV ГО и др.).
Според
лист за преглед на пациент № 020478/05.07.2016
г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", ищецът е бил имобилизиран,
дадено му е направление за ядрено - магнитен резонанс и му е препоръчано
лечение.
Не
е спорно и се установява от фактура N 2694/13.07.2016
г., издадена от МДЛ - М - Тех, и фискален бон от 13.07.2016 г., че на ищеца е
извършена медицинска услуга - ЯМР (ядрено магнитен резонанс), за която е
заплатена сума от 290 лв.
От представените по делото болнични листи № Е20165344108 от 06.07.2016 г. и № Е 20165344109 от
16.07.2016 г. за временна нетрудоспособност се установява, че в периода от
06.07.2016 г. до 19.07.2016 г., вкл. ищецът е ползвал отпуска поради временна неработоспобност, като в болничните листове е посочено, че
за доказване трудова злополука.
Във
връзка с вида на травмата и причинната връзка с претърпените от ищеца болки и
страдания в резултат от нея пред СРС е прието и не е оспорено заключение на СМЕ,
което съдът намира за компетентно изготвено и кредитира, както и свидетелски
показания.
От
заключението се установява, че е налице пряка причинно - следствена връзка
между получените от ищеца увреждания, описани в медицинската документация по
делото : увреда на сухожилието на мускула, повдигащ
ръката настрани, частична увреда на предната част на
ставната капсула и частична увреда на мястото, където
тази капсула се залавя за лопатката, и процесната трудова
злополука. Съдът намира за неоснователни възраженията в обратния смисъл,
поддържани в жалбата на ответника.
Според
експертизата, при оказаната на ищеца първична медицинска помощ в „Пирогов“ е
поставена имобилизация на лявата раменна става и
ищецът е насочен към ЯМР на ставата, за по-точна диагностика. При извършване на
ЯМР на 13.07.2016 г. са установени автрозо – артритни промени на лявата раменна става, увреда на сухожилията на сухожилията на мускула, повдигащ
ръката настрани, частична увреда на предната част на
ставната капсула, както и на мястото, където се захваща за лопатката.
Според
вещото лице, при такъв вид травми ръката се обездвижва за период от 15 - 20 дни,
след което, при нужда, се провеждат курсове на рехабилитация. При извършения от
вещото лице личен преглед на ищеца, той е представил карта за проведена
рехабилитация в болницата в „Овча Купел“. Експертът е дал становище, че през периода
на лечение ищецът е претърпял болки и страдания за период от около 20 - 25 дни,
като през първите 15 дни болките са били с по - голям интензитет. Ищецът се
оплаква от болки в лявата раменна става и ограничение на полезните движения,
като вещото лице е установило обективно ограничение на движенията в лявата
раменна става при повдигане на лявата ръка настрани от 100 градуса, при норма
от 180 градуса.
Търпените от ищеца болки се
установяват и от показанията на свидетеля Петър Герджиков.
На
следващо място, от доказателствата, обсъдени по – горе, се установява, че за изготвянето
на ЯМР на лявата раменна става ищецът е заплатил сума в размер на 290 лв. Тези
разходи също са в причинна връзка с претърпяната злополука.
В заключение и като съобрази
доказателствата в тяхната съвкупност, въззивният състав споделя изводите на СРС,
че по делото се установяват обстоятелствата, че ищецът е претърпял
неимуществени и имуществени вреди - болки и страдания от процесната
трудова злополука, които са в пряка причинна връзка с нея.
Въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията на ответника в жалбата му, че
служителят не е уведомил училището за възникнали проблеми с ръката си или за
намаляване на работоспособността си три години след инцидента и е продължил
работа, след изтичане на болничните без възражения. Обстоятелството, че ищецът
се е върнал на работа след възстановяването от злополуката не влияят на извода,
че е настъпила трудова злополука по време на изпълнение на трудовите му
задължения, която е причинила временна нетрудоспособност на работника, от която
той претърпял вредите, които се установяват в производството. За възникване
отговорността на работодателя за обезщетяване на такива вреди не е необходимо
лицето да има трайно намалена трудоспособност, както се посочи и по – горе.
По следващият спорен въпрос между страните и по двете въззивни жалби - относно размера на обезщетението за
неимуществените вреди и налице ли е основание за намаляването му, при условията
на чл. 201, ал. 2 КТ, въззивният съд
намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост въз основа на
събраните по делото доказателства за претърпените увреждания във връзка с трудовата
злополука. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, влошаване здравословното състояние, моралните, физически и психически страдания от осакатяването, нивото на
възстановяване на пострадалия и т. н. (т. II от
ППВС 4/1968 г.)
При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят още тежестта на увреждането, продължителността на периода на възстановяване след него, степента и интензитета на конкретно изживените физически и емоционални страдания, стрес, психично натоварване и продължителността им, продължителността на временната
неработоспособност на ищеца, неговата възраст и възможността за пълно
възстановяване след претърпяната травма.
В
случая от заключението на СМЕ се потвърждава, че в резултат на установената по
предвидения от закон ред трудова злополука, ищецът е претърпял увреда на сухожилието на мускула, повдигащ ръката настрани,
частична увреда на предната част на ставната капсула
и частична увреда на мястото, където тази капсула се
залавя за лопатката. Според болничните листи и заключението на СМЕ, периодът на
лечение на ищеца, през който е претърпял болки и страдания, е бил около 20 - 25
дни, като през първите 15 дни болките са били с по - голям интензитет.
Преценявайки в съвкупност факторите - тежестта на увреждането, продължителност на периода на
възстановяване, степента и интензитета на конкретно изживените
физически болки и страдания и тяхната продължителност, продължителността на временната неработоспособност на ищеца,
както и неговата възраст, настоящият съдебен състав споделя
изводите на СРС, че справедливата репарация на
претърпените от него неимуществени вреди от трудовата злополука е в размер на 3 500 лв., колкото
се претендира в исковата молба.
Относно наличието на
предпоставките за прилагане на чл. 201,
ал. 2 КТ - за признаване процент съпричиняване, с
който да се намали дължимото от работодателя обезщетение, въззивният състав
приема следното :
Съгласно трайно установената съдебна практика, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, на който са позовава жалбоподателя - ответник,
отговорността на работодателя за обезщетяване вредите от настъпила трудова
злополука може да бъде намалена само ако се докаже, че пострадалият е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука при условията на груба
небрежност.
Небрежността като понятие в гражданското право е модел
на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа. За да е налице груба
небрежност, следва служителят да не е положил грижата, която и най - небрежния
не би положил - т. е. да е осъзнавал, че ще настъпят вредоносни последици, но да се е надявал, че няма да
настъпят или че ще ги
предотврати. (в този
смисъл решение № 348 от 11.10.2011 г.
по гр. д. № 387/10 г. на IV ГО ВКС, решение № 79 от
27.02.2012 г. по гр. д. №
673/2011 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 125/2016 г. по гр. д № 4417/2015 г. ВКС, решение
№ 25/2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. ІІІ г. о. ВКС, решение № 290/2015 г. по гр. д № 15/2015 г. ІV г. о. на ВКС и др.)
В практиката последователно се приема, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа, каквото обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне.
Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да
избегне злополуката, при полагане на дължимата грижа. В практиката се приема още, че не всяко нарушение на правилата
на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване
на обезщетението, а само това, при
което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия
за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение, като преценката винаги е конкретна и зависи от установените
по делото факти. (така в решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., Г. К., ІV ГО на ВКС).
Във всички случаи, съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК ответникът следва да проведе
пълно и главно доказване на фактите,
върху които е основал възражението си за съпричиняване
на работника поради груба небрежност при изпълнение на работата, която да доведе до намаляване отговорността за
обезщетение при трудова злополука. Ако не
е проведено доказване на такава груба небрежност в поведението на служителя, по смисъла на императивната норма на чл. 201, ал. 2 КТ, размерът
на обезщетението не може да се намали.
За
разлика от СРС въззивният състав намира, че в
производството не се установяване проявена от ищеца груба небрежност - нито от
писмените доказателства, нито от показанията на свидетеля на ответника Симеон
Иванов А., който не е бил очевидец на инцидента, поради което показанията му в
тази част не могат да бъдат кредитирани. Не се установява ищецът да е предприел действията по извършване на електрозаваръчни
работи по предпазната метална ограда с преносим електрожен, без да използва
предпазни ръкавици и маска. Обстоятелството, че тези предпазни средства са били
лични, собствени на ищеца, а не са предоставени от работодателя, не може да се
вмени във вина на ищеца и да освободи от отговорност работодателя.
Според настоящия състав, доказателствата в цялост не
обосновават тезата на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредата от злополуката, още по – малко при условията на груба небрежност. Не се
установява той да е можел да
предвиди, че ще го удари ток при електрозаваръчни
работи по предпазна метална ограда с преносим електрожен или настъпване
на вредоносните последици за него, които да се е надявал, че няма да
настъпят или че ще може да предотврати.
Въззивният състав намира за
несъстоятелно становището на ответника, че ищецът е създал опасността от
увреждане на здравето си и е допринесъл за настъпването му като грубо е нарушил
правилата за работа, тъй като не е установено
конкретно поведение на служителя, което да се изразява в груба небрежност при изпълнение на работата му, а
не в проявена обикновена небрежност. Разграничението между двете е от значение, тъй като ако проявената небрежност е обикновена, а не груба, отговорността на работодателя не се намалява при условията на чл.
201, ал. 2 КТ. След като работодателят не е ангажирал доказателства, които да установяват непротиворечиво факта на грубата
небрежност, с която да са нарушени конкретните правила за работа и за безопасност на работното място, не може да се приема, че е реализирана
хипотезата на чл. 201, ал.
2 КТ. (в този
смисъл : решение № 195 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 310 от
27.01.2014 г. по гр. д. №
1145/2012 г., Г. К. ІІІ
Г. О. на ВКС и т. н.)
При
така направените изводи в съвкупност, въззивният съд, за разлика от СРС намира,
че не са доказани предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване
при условията на проявена груба небрежност от служителя.
Като
се съобрази изложеното следва, че жалбата на ищеца срещу решението в частта, в
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ за
неимуществени и имуществени вреди от процесната
злополука над уважените размери, съответно :
над 1 750 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
до пълния предявен размер от 3 500 лв.
и над 145 лв. до пълния предявен размер от 290 лв. за имуществени вреди, е основателна. Решението следва да се отмени в тези части и исковете да се уважат за пълните
размери със съответните законни лихви.
Жалбата
на ответника срещу решението, в частта, в която исковете са уважени, е изцяло
неоснователна.
По разноските пред СРС : Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се
отмени и в частта, в която в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за СРС.
В
полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер на още 250
лв., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС още 175, 80 лв.
държавна такса и разноски за вещо лице.
По разноските пред СГС :
При
този изход на спора, право на разноски има въззивника
- ищец, съобразно уважената част от исковете (жалбата на ищеца). В полза на
ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв. В
полза на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Ответникът дължи 60 лв. държавна
такса, по жалбата на ищеца.
Доколкото
насрещната въззивна жалба няма да бъде уважена,
разноските по нея остават в тежест на ответника.
Така
мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
189495/02.09.2020 г. по гр. д. № 34593/2019 г. на СРС, 56 с - в, в
частите, в които са отхвърлени исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, предявени от А.М.К.,
ЕГН ********** срещу 119 СУ „А.М.А.", Булстат: ******, за присъждане на сумата
над 1 750 лв. до 3 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила
на 05.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
05.07.2016 г. и над сумата от 145 лв. до 290 лв., обезщетение за имуществени вреди,
вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.07.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.06.2019 г.
до окончателното плащане и А.М.К. е осъден за заплащане на разноски в полза на 119
СУ „А.М.А.", на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
119 СУ „А.М.А.",
Булстат: ******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******, кант. 11, чрез адв. Я.да заплати на А.М.К., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Ч., на основание чл. 200 КТ, сумата над 1 750 лв. до пълния размер от 3 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания,
причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 05.07.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.07.2016 г. и сумата над 145 лв. до пълния размер от 290
лв., обезщетение
за имуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 05.07.2016
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -
17.06.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 189495/02.09.2020 г. по гр. д. № 34593/2019 г. на СРС, 56 с - в, в частите, в частите, в които исковете по чл. 200 КТ са
уважени.
ОСЪЖДА 119 СУ „А.М.А.", Булстат: ******, с адрес по
делото : гр. София, ул. „******, кант. 11, чрез адв. Я.да
заплати на А.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
Ч., разноски,
както следва : за СРС - още 250 лв. от платения
адвокатски хонорар, а за СГС - адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
119 СУ „А.М.А.",
Булстат: ******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******, кант. 11, чрез адв. Я.да заплати
по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, разноски, както следва : още 175,
80 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице, а по сметка на СГС - 60 лв.
държавна такса по жалбата на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.