№ 105
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507782 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на взискателя „М.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, и представлявано
от В.С. - Изпълнителен директор, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт Л.И. със съдебен адрес: гр. София, ул. ********* , против
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 09.04.2021 г. по изп. дело № 20168520400057 по
описа на ЧСИ К.П., рeг. № 852, с район на действие СГС, с което е
прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановлението. Твърди се, че изпълнителното дело е прекратено
единствено по отношение на длъжника Ц. Л.Ц.. Видно от постановлението за
прекратяване по отношение същия, съдебният изпълнител е счел, че
последното валидно изпълнително действие е от 27.11.2017 г. (датата на която
са изпратени запорните съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД и „Уникредит
Булбанк“ АД), т.е. съдебният изпълнител не е зачел молбите от взискателя за
извършване на справки за трудови договори и налагане на запор върху
1
трудовото възнаграждение, за действия годни да прекъснат срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Счита, че не са налице основанията за прекратяване на
изпълнителното дело поради настъпване на т.нар. „перемпция“, доколкото
същата е свързана единствено със случаите на бездействие от страна на
кредитора в определен от закона срок, каквото в настоящия случай не бил
налице. Посочва, че както молбата за образуване, така и с всички молби, е
проявил инициативност, за да получи удовлетворение на вземането си, като е
поискал извършване на действия по принудително изпълнение.
Обстоятелството, че в резултат на извършените справки не е установено
трудово правоотношение и не е наложен запор върху трудово възнаграждение
на Ц. Ц., не може да се вмени вина на взискателя и да обоснове извода, че е
налице бездействие от негова страна. Твърди се, че „М.“ АД е проявил
активност, поддържал е висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, като за целта е
депозирал молби с искане за извършване на справка за регистрирани трудови
договори и налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
Несъстоятелен е аргументът на съдебния изпълнител при постановяване на
отказа, че депозираните молби от страна взискателя не представляват
изпълнителни действия и не прекъсват перемпцията, която вече е била
настъпила. Моли съда да отмени Постановлението за прекратяването.
Длъжникът Ц. Л.Ц., редовно уведомен на 08.06.2021 г., не е депозирал
възражение в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20168520400057
по описа на ЧСИ К.П. рeг. № 852, с район на действие СГС, изпраща по реда
на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и
редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано на 07.04.2016 г. по молба
от „Р. (България)“ ЕАД въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
29.01.2016 г. по ч.г.д 1390/2016 г. по описа на СРС срещу солидарните
длъжници Ц. Л.Ц., ЕГН ******* и К.П. Ц.а, ЕГН *********. В молбата за
образуване на изпълнителното дело са обективирани искания за извършване
2
на изпълнителни действия, а именно: налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжниците, в случай че са страни по трудови/служебни
правоотношения; налагане запор върху банковите сметки на длъжниците,
разкрити в „Р. (България)“ ЕАД. Възложено е извършване на действия по
смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ.
На 11.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до РУ „Социално
осигуряване“, гр. София, което е получено от третото задължено лице и е
постъпил отговор, че няма да правят удръжки доколкото размерът на
получаваната пенсия е под установена минимална работна заплата за
страната;
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1452/11.04.2016 г. е връчена на
длъжника Ц. Ц. на 22.06.2016 г.
На 11.04.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Р. (България)“ ЕАД,
което е получено от третото задължено лице и запорът е наложен;
На 27.05.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска
банка“ АД, което е получено от третото задължено лице и запорът е наложен;
На 15.03.2017 г. „Р. (България)“ ЕАД е подало молба с вх. №
01586/15.03.2017 г., с която е заявило, че прехвърля на вземанията си по
изпълнителния лист към цесионера „М.“ АД.
На 26.04.2017 г. „М.“ АД е подал молба с вх.№ 02638/26.04.2017. с която
твърди, че е цесионер на „Р. (България)“ ЕАД и прилага копия на документи,
касаещи цесията. „М.“ АД оттегля правомощията по чл.18 ЗЧСИ по
изпълнителното производство.
Депозирана е молба с вх. № 03149/19.05.2017 г. за извършване на справки
трудови договори и молба с вх.№ 04009/05.07.2017 г. за справки в БНБ за
открити банкови сметки на името на длъжника Ц. Ц..
От направените справки се установява, че длъжникът няма регистрирани
трудови договори, но има регистрирани банкови сметки.
С молба с вх. № 06964/21.11.2017 г. взискателят е поискал налагане на
запор на банковите сметки на длъжника Ц. Ц. в „Банка ДСК“ ЕАД и в
„Уникредит Булбанк“ АД.
На 27.11.2017 г. със запорни съобщения изх. № № 3930 и 3931/27.11.2017
г. са наложени запори на вземанията на длъжника Ц. Ц. в „Уникредит
Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.
Постъпили са молби от взискателя с вх. № 04939/25.07.2019 г., вх.№
3
02124/20.05.2020 г. и с вх.№ 05539/30.11.2020 г. с идентични искания: за
справка за регистрирани трудови договори за длъжника и налагане на запор
на трудово възнаграждение. Справките са извършени и по трите молби, като
не е установено длъжникът да работи.
На 09.04.2021 г. е издадено Постановление, с което ЧСИ е констатирал
прекратяването на изпълнителното производство срещу Ц. Л.Ц., настъпило по
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното
изпълнително действие длъжника е от 27.11.2017 г.
На 19.04.2021 г. е подадена жалба с вх. № 7841, въз основа на която е
образувано настоящото дело, срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на
принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в
срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 1
ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с
незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема
за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист
бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа
на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не
са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде
представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440
и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
4
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г., когато взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният
изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото
прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени:
насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че взискателят
не е бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично е поддържал
висящността на производството, като е подавал молби с посочени
изпълнителни способи в тях, както и периодично са извършвани исканите в
молбите изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Подаването на
молбите на посочените дати е било през около едногодишни периоди, което
показва проявена активност от „М.“ АД. Съдържанието на молбите с вх. №
№ 04939/25.07.2019 г., 02124/20.05.2020 г. 05539/30.11.2020 г. в частта,
касаеща извършването на съответните справки сочи и конкретен
изпълнителен способ – запор върху трудово възнаграждение, т.е. в тях
имплицитно се съдържа искане за извършване на същинско изпълнително
действие от страна на ЧСИ. То действително е поставено в зависимост от
резултата от извършването на справките - последният е неясен към момента
на депозиране на молбите. За да може взискателят да посочи и поиска
конкретно изпълнително действие, следва да е било установено, че
длъжникът притежава имущество, върху което да може да се насочи
принудителното изпълнение. Налице са подготвителни действия, които могат
да осигурят реалното прилагане на конкретен изпълнителен способ, който
иначе, без проявена активност от взискателя, би бил невъзможен.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че доводите на ЧСИ в
обжалваното Постановление - че молбите на взискателя не представляват
валидни искания за извършване на изпълнителни действия, които да са годни
да прекъснат течението на срока по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, са
5
неоснователни. Взискателят е положил грижата на добрия търговец да
проследява във времето евентуално настъпилата промяна в имущественото
състояние на длъжника. Същият не разполага с друг процесуален способ за
това освен да иска от ЧСИ да извършва справки, като едновременно с това е
обезпечил висящността на изпълнението чрез конкретизиране на
изпълнителното действие, обусловено от резултата от справката – запор
върху трудово възнаграждение. Всяка една от подадените молби е прекъсвала
перемпцията. Преди изтичането на перемпцията от 2019 г с молба от
30.11.2020 г. е дадено начало на нов 2- годишен срок. Изпълнителното
производство не е прекратено по право и постановлението, с което ЧСИ е
констатирал този факт и е прогласил прекратяването, е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, а на ЧСИ бъде указано да продължи изпълнението.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 09.04.2021 г. за прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изп. дело № 20168520400057 по
описа на ЧСИ К.П. рeг. № 852, с район на действие СГС.
УКАЗВА на ЧСИ К.П. рeг. № 852, с район на действие СГС да продължи
изпълнителното производство по изп. дело № 20168520400057 и по
отношение на длъжника Ц. Л.Ц..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6