Мотиви
по НОХД № 1498/2012 г.
по описа на ПОС, наказателно отделение
Срещу подсъдимия Г.В.Р. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. ”а” и б. ”б”
вр. чл.26 ал.1 НК за това, че на 08.05.2012 г. в гр.Пловдив при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 ал.1 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- 1 брой дамска чанта от
естествена кожа 15 х 15 см на стойност 49.00 лв.; 1 брой мобилен телефон марка
„Нокия”, модел „С3 00” и карта памет 2 GB на стойност 160.00 лв.; 3
брой секретни ключове на стойност 7.50 лв.; 1 брой ключодържател кожено куче
под формата на портмоне на стойност 3.53 лв.; 1 бр.сиво портмоне на стойност
4.28 лв.; парична сума в размер на 10.00 лв.; 1 брой слушалки за телефон на
стойност 1.98 лв. /собственост на Е.Г.П./, всички вещи на обща стойност 236.28 лв.;
1 брой диоптрични очила с метална рамка сиво-синя с хелиоматични стъкла на
стойност 199.00 лв. /собственост на Н.П.П./, от владението на Е.Г.П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила;
- 1 брой златен синджир, 14
карата, тип „жица” – дължина 35 см., приблизително тегло 6 гр. х 62.00 лв. на
стойност 372.00 лв. с висулка от жълт камък тип „Сваровски” на стойност 55.00
лв. /собственост на М.Х.З./ на обща стойност 427.00 лв. от владението на М.Х.З.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, като
общата стойност на отнетите вещи възлиза на 862.28 лв.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет предявеният от М.Х.З. срещу подсъдимия Г.Р.
граждански иск в размер на 300 лв., представляващ обезщетение за претърпените
от инкриминираното деяние имуществени вреди.
Пострадалата М.З. е
конституирана като частен обвинител и граждански ищец в процеса.
Представителят на
обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Счита, че на същия следва да бъде наложено наказание при балансиращи
вината обстоятелства в размер на десет години лишаване от свобода, за
изтърпяването на което да бъде определен първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. По отношение на предявения срещу подсъдимия граждански
иск счита, че същият е доказан по основание, поради което предлага да бъде
уважен в пълен размер.
Частният обвинител и
граждански ищец М.З. се присъединява към становището на прокурора. Моли
предявеният срещу подсъдимия граждански иск да бъде уважен.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. С.П. счита, че обвинението е доказано само за извършения
грабеж спрямо пострадалата Е.П., за което предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 НК. По отношение на
обвинението в частта му, касаеща деянието спрямо пострадалата З., защитникът
счита, че не е доказано авторството на подсъдимия, поради същият следва да бъде
признат за невинен и оправдан, а предявения срещу него граждански иск – да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Подсъдимият Р. поддържа
изложеното от защитника му, в последната си дума моли да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за грабежа над пострадалата П. в размер под пет години.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от
фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Г.В.Р. е роден на
*** ***, обл. Пловдивска. Той е българин от ромски произход, български
гражданин е. Живее на съпружески начала с И.В.К., има две малолетни деца. Има
завършено начално образование, не работи. До момента е осъждан за извършени
престъпления от общ характер с общо 11 съдебни акта, като от значение за
квалификацията на деянието, предмет на настоящото обвинение, са следните
осъждания:
- с присъда по НОХД №
1078/2005 г. по описа на Районен съд Пловдив - за престъпление по чл.142 от НК
и престъпление по чл.152 от НК, извършени в периода от 26.12.2004 г. до
28.12.2004 г., за които са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от
по три години, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода. Присъдата е
влязла в сила на 28.12.2005 г.;
- с протоколно определение по
ЧНД № 2041/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив, на основание чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 от НК са кумулирани наложените на подсъдимия Р. наказания по НОХД
№ 284/2010 г. по описа на Районен съд
Девня за престъпление по чл.343в, ал.2 НК – пробация за срок от три години,
по НОХД № 4647/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив за престъпление по
чл.343в, ал.2 НК – лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца
и по НОХД № 8560/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив за престъпление по
чл.343в, ал.2 НК – лишаване от свобода в размер на осем месеца, като му е наложено едно общо
най-тежко наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението
е влязло в сила на 10.05.2011 г.
През месец май 2012 г. подсъдимият
Г.Р. ***, не работел, нямал доходи и решил да си набави парични средства, като
чрез сила отнема златни накити или дамски чанти, ведно със съдържимото в тях от
жени по улиците из гр.Пловдив. С такива намерения късно вечерта на 07.05.2012
г. подсъдимият излязъл и започнал да обикаля из централната градска част. По
същото време свидетелките Н.П. и Е.П. били с приятели в парка зад търговски
комплекс „Гранд”, находящ се на ул.”Капитан Райчо” в гр.Пловдив. Около полунощ
двете свидетелки решили да се прибират и тръгнали към жилището на свидетелката П.,
находящо се в жилищен блок на бул. ”****” № 70. Свидетелката П. носила с
презрамка на рамо дамска чанта от естествена кожа, ведно с намиращите се в нея
вещи – мобилен телефон марка „Нокия”
модел С3 00 с карта памет 2 гигабайта, 3 броя секретни ключове, 1 брой
ключодържател – кожено куче под формата на портмоне, 1 брой портмоне, парични
средства на стойност 10 лева, 1 брой слушалки за телефон и 1 брой диоптрични
очила с метална рамка сиво-синя с хелиоматични стъкла на свидетелката П..
Подсъдимият, около 00.10 часа
на 08.05.2012 г., вървял по тротоара на бул. ”Христо Ботев” и забелязал, че
двете свидетелки приближават към него. Наоколо нямало други хора и той решил да
отнеме дамската чанта с вещите от свидетелката П.. Подсъдимият побягнал към
свидетелките, спрял пред тях и казал „Дайте всичко”. Свидетелките се
притеснили, застанали една до друга, при което той започнал да им нанася удари
с ръце. Подсъдимият посегнал към лицето на свидетелката П., при което свидетелката
П. успяла да хване ръката му и с другата си ръка опитала да го удари. В
последващия момент подсъдимият се отскубнал и нанесъл удари с отворена ръка по
лицето на свидетелката П. и по лицето на свидетелката П.. Подсъдимият дръпнал
силно чантата от рамото на П.. Презрамката се скъсала, подсъдимият издърпал
чантата, взел я и тичешком се отдалечил.
След като се прибрала, свидетелката
П. разказала на майка си и тя подала заявление за случилото се във II РУП
при ОД на МВР – Пловдив.
Впоследствие подсъдимият Р.
похарчил паричните средства, разпоредил се е с отнетите вещи, с изключение на
мобилния телефон, който задържал за себе си.
На 08.05.2012 г., около 18.00
часа, свидетелката М.З. приключила работа и се отправила към дома си по
обичайния маршрут, преминаващ през пешеходната алея на бул. ”Дунав” в гр.Пловдив.
З. носила на врата си накит – златен
синджир тип „жица”, с дължина 35 см, с тегло 6 грама, с висулка от жълт камък
тип „Сваровски”. По същото време подсъдимият Р. бил в близост, видял свидетелката
З. и се отправил към нея с намерение да вземе накита й. Р. вървял срещу
свидетелката и след като се разминали, се обърнал и я последвал. В последващия момент
подсъдимият посегнал към З. и рязко издърпал накита й. Тя се опитала да задържи
с ръка накита, но от упражнената от подсъдимия сила, синджирът се скъсал, като
малка част останала в ръката й. Подсъдимият издърпал другата част заедно с
висулката от жълт камък тип „Сваровски” и побягнал. З. се стреснала много и
впоследствие подала сигнал за случилото се в III РУП при ОД на МВР Пловдив.
На 16.05.2012 г. подсъдимият
и сестра му Р.Н. отишли в офис на „**** – заложна къща” ЕООД, находящ се в
гр.Пловдив на бул. ”***” № 99. Там поискали да заложат мобилния телефон марка
„Нокия” модел С3 00 с карта памет 2 гигабайта. Свидетелят А.П. - комисионер в заложната къща, се съгласил,
съставил заложен билет за сделката на
името на Н. и им дал сумата от 60.00 лева.
Свидетелят П. на 13.06.2012
г. предал доброволно за нуждите на досъдебното производство мобилния телефон
марка „Нокия”, модел С3 00 с карта памет 2 гигабайта и заложен билет № 372 на
името на Р.Н..
В хода на разследването
свидетелките П. и З. разпознали подсъдимия Р. като извършител на деянията. На
30.08.2012 г. мобилният телефон марка „Нокия” модел С3 00 с IМЕI № ****
с карта памет 2 гигабайта бил върнат на свидетелката П. срещу разписка.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза се
установява, че стойността на отнетите
вещи възлиза, както следва:
- на отнетите от свидетелката
Е.П.: дамска чанта от естествена кожа 15/15 см на стойност 49.00 лв., мобилен
телефон марка „Нокия” модел С3 00 с карта памет 2 гигабайта на стойност 160.00
лв., 3 броя секретни ключове на стойност 7.50 лв., 1 брой ключодържател кожено
куче под формата на портмоне на стойност 3.35 лв., 1 брой сиво портмоне на
стойност 4.28 лв., парични средства на стойност 10 лева, 1 бр.слушалки за
телефон на стойност 1.98 лв. и вещ на свидетелката Н.П. – 1 бр. диоптрични
очила с метална рамка сиво-синя с хелиоматични стъкла на стойност 199.00 лв.;
- на отнетите от свидетелката
М.З.: златен синджир тип „жица” с дължина 35 см приблизително 6 грама на обща
стойност 372.00 лв., висулка от жълт камък тип „Сваривски” на стойност 55.00
лв.,
като общата стойност на
вещите, предмет на инкриминираното деяние е в размер на 862.28 лв.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област
Така описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие и изцяло от
показанията на свидетелите Е.П., Н.П., М.З., А.П., П.И. и Д.С., както и от
приложените по делото писмени доказателства – протоколи за разпознаване /л.36 и
л.40 от досъд. произв./, справка за съдимост /л.48 – л.57 от досъд. произв./,
характеристична справка /л.69 от досъд. произв./, протокол за доброволно
предаване /л.74 от досъд. произв./, разписка /л.76 от досъд. произв./, заложен
билет /л.77 от досъд. произв./. Съдът кредитира изцяло показанията на
посочените свидетели като последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Р. в частта им, в която същият отрича да е отнемал
вещи от свидетелката З.. Твърденията му се опровергават от събраните по делото
доказателства. Още в хода на досъдебното производство пострадалата З. е дала
описание на външността на извършителя, а при проведеното разпознаване
категорично е посочила като такъв подсъдимия /л.40 от досъд. произв./. В
показанията си в хода на съдебното следствие свидетелката отново описа подробно
случилото се на 08.05.2012 г., като посочи, че още докато вървял срещу нея,
погледите им се срещнали и огледала добре мъжа, който, непосредствено след
разминаването им, издърпал част от златния й синджир и висулката на него.
Отново бе категорична и за това, че този мъж е подсъдимият Р.. Действително,
пострадалата е заинтересована от изхода на делото, но преценката на цялостното
й процесуално поведение в хода на досъдебното и съдебно производство по делото
дават основание на съда да направи извода си за нейната добросъвестност и
обективност. Съмнения в достоверността на показанията на свидетелката З. не
внася и различното описание, което дават тя и свидетелките П. и П. за облеклото
на извършителя на грабежа, на което обърна внимание защитата. При положение, че
нападението на последните две е извършено в ранните часове на 08.05.2012 г., а
това на З. -привечер на същия ден, е нормално през изминалото време подсъдимият
да е сменил дрехите си.
Не може да бъде споделено и
становището на защитника, че процедурата по извършване на разпознаване от
свидетелката З. е опорочена, тъй като преди това й е показван снимков материал.
Съдът счита, че проведеното оперативно разпознаване не е основание от
доказателствения материал да бъде изключен резултатът от процесуалното
разпознаване, тъй като то не е оказало влияние върху него. От показанията на
свидетелите С. и З. се установява, че при разглеждане на предоставените й
снимки, последната не се е спряла категорично на нито едно от лицата, е
посочила само някои от тях, които приличат на извършителя. При извършеното
впоследствие процесуално разпознаване е спазен изцяло редът, предвиден в чл.169
и сл. НПК. Непосредствено преди него е извършен разпит на пострадалата, при който
тя отново е дала подробно описание на външния вид на лицето, което й е отнело
вещта. На самото разпознаване са присъствали две поемни лица и защитник на
подсъдимия, упълномощен лично само за това процесуално - следствено действие.
Изготвеният протокол е подписан от всички присъствали на разпознаването лица,
без каквито и да е възражения относно спазване на процедурата за извършването
му. При тези данни съдът счита, че твърдяното процесуално нарушение не е
налице.
Неоснователно е и възражението
на защитника за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
това, че няма законосъобразно образувано досъдебно производство. Действително
разпитът на пострадалата З. е извършен от полицейски орган на III РУП
при ОД на МВР Пловдив – свидетеля Д.С. /л.87 от досъд. произв./. От изисканата в
хода на съдебното следствие справка се сочи, че това действие било извършено
при условията на чл.194, ал.3 вр. чл.212 , ал.2 НПК /л. 47 от съд. произв./. По
делото липсва надлежен акт за възлагане по реда на чл.194, ал.3 НПК на
полицейския служител С. да извърши действия по чл.212, ал.2 НПК, вкл. и разпит
на пострадалата З.. Такъв не е и издаден, видно от писмо /л.75 от съд. произв./
на началника на посоченото полицейско управление, тъй като според него не бил
необходим. При липса на нарочен акт, с който на полицейския служител Д.С. е
възложено по реда на чл.194, ал.3 НПК, в случая от прокурор или разследващ
полицай, да извърши разпит на пострадалата З., съдът приема, че досъдебното
производство не е образувано с неговото провеждане. Именно поради тази причина
и беше допуснат разпита на С. като свидетел в хода на съдебното следствие. Изключването
на протокола за проведения от него разпит от доказателствената съвкупност обаче
не може да повлияе фактически на започналото наказателно производство, за което
е уведомен и прокурора /л.1 от досъд. произв./. Съдът счита, че допуснатото
нарушение, освен че е неотстранимо, не е довело и до нарушаване правото на
защита на подсъдимия. Това е така, тъй като впоследствие, с постановление на
прокурора /л.4 от досъд. произв./, досъдебното производство е било обединено с
това, водено срещу Г.Р. за грабеж с пострадали Н.П. и Е.П.. След обединяването
на двете досъдебни производства е извършен нов разпит на свидетелката З. и
разпознаване от нейна страна, а по-късно Р. е привлечен като обвиняем.
Съдът не споделя становището
на защитата, че заключението на стоково - оценъчната експертиза не следва да
бъде кредитирано. Фактът, че частта от инкриминирания златен синджир, останал в
пострадалата З. не е бил предоставен на вещото лице, не води на съмнение в
неговата правилност и обоснованост, при положение, че заключението е изготвено
по писмени данни.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият Г.В.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” вр.чл.26 ал.1 от НК, затова, че на 08.05.2012 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив – извършил е
деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
не е било отложено по реда на чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва:
- 1 брой дамска чанта от
естествена кожа 15 х 15 см на стойност 49.00 лв.; 1 брой мобилен телефон марка
„Нокия”, модел „С3 00” и карта памет 2 GB на стойност 160.00 лв.; 3
броя секретни ключове на стойност 7.50 лв.; 1 брой ключодържател кожено куче
под формата на портмоне на стойност 3.53 лв.; 1 брой сиво портмоне на стойност
4.28 лв.; парична сума в размер на 10.00 лв.; 1 брой слушалки за телефон на
стойност 1.98 лв. /собственост на Е.Г.П./, всички вещи на обща стойност 236.28
лв.; 1 брой диоптрични очила с метална рамка сиво-синя с хелиоматични стъкла на
стойност 199.00 лв. /собственост на Н.П.П./, от владението на Е.Г.П., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила;
- 1 брой златен синджир, 14
карата, тип „жица”, дължина 35 см., приблизително тегло 6 гр. х 62.00 лв. на
стойност 372.00 лв. с висулка от жълт камък тип „Сваровски” на стойност 55.00
лв. /собственост на М.Х.З./ на обща стойност 427.00 лв. от владението на М.Х.З.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, като
общата стойност на отнетите вещи е в размер на 862.28 лв.
Престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното
настъпване.
С оглед на изложеното по-горе,
при обсъждане обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката З. съдът
намира за неоснователно и възражението на защитника, че подсъдимият не е
авторът на инкриминираното деяние спрямо пострадалата З., а на друг грабеж, за
който си е признал и за който срещу него се води друго наказателно
производство, видно от изискания в хода на съдебното следствие обвинителен акт
/л.69- л.74 от съд. произв./
При така установената правна
квалификация на извършеното от подсъдимият Р. престъпление, както и като се
съобрази с неговата висока степен на обществена опасност, с оглед личността на
подсъдимия и най - вече за постигане целите по чл.36 НК, съдът счита, че
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, следва да бъде определено
при условията на чл.54 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
взема предвид младата му възраст, тежкото му материално положение – безработен
и наличието на две малолетни лица.
Отегчаващо обстоятелство – осъждането му /извън тези обуславящи правната
квалификация на настоящото деяние/ с приложение разпоредбите на чл.25 вр. чл.23 НК по ЧНД № 2041/2011 г. на ПРС с наложено общо най-тежко наказание „пробация”
за срок от две години за седем отделни престъпления по чл.343в, ал.2 НК. При
така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът счита, че е
налице превес на смекчаващите такива. Ето защо най-справедливо в разглеждания
случай е на подсъдимия Г.Р. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
близост до предвидения от закона минимум в размер на шест години, което
най-пълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Налице са основанията на чл.61,
т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, поради което така наложеното на подсъдимият Г.Р. наказание
шест години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на правото на собственост и стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения на основание чл.
45 и сл. от ЗЗД граждански иск от пострадалата М.З. за причинените й
имуществени вреди. С оглед на установената безспорна фактическа обстановка по
делото гражданският иск се явява основателен. Макар, съобразно заключението на
стоково – оценъчната експертиза, стойността на отнетите вещи да е в размер на
427 лв., пострадалата З. добросъвестно заяви, че претендира обезщетение в
размер на 300 лв., тъй като част от златния синджир е останал у нея. Ето защо
съдът счита, че така предявения граждански иск е доказан и по размер, поради
което следва да бъде уважен.
По делото са били направени
разноски в общ размер на 60 лв., за възнаграждение на вещо лице, които ведно с
дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск - 50 лв., подсъдимият
Г.Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС.
По изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: