№ 3
гр. Бургас , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Петя И. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Е. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20202000600222 по описа за 2020
година
С присъда №27/25.02.2019г., постановена по НОХД № 18/2019г.,
Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия Е. Ю., роден на ..г. в гр.А., Р.Т.
за виновен в това, че на 28.11.2018г., около 06,07 часа, на път 1-7, км.301
посока гр. Елхово-ГКПП „Лесово“, обл.Ямбол, при управление на товарна
композиция – влекач „Волво FH 460“ с турски рег. №.., с прикачено
полуремарке, марка „Тирсан“ с турски рег. № .., е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на В.Г.К., ЕГН:... от с.У., обл.Х., поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр . чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 54 и
чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, изпълнението на което наказание на основание чл. 66 ал.1 от НК
е отложил за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК вр. с чл.37 т.7 от НК, съдът е лишил
подсъдимия Е. Ю. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от две години.
1
Осъдил е на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Е. Ю. да заплати
в полза на държавата по сметка на ОД МВР Ямбол направените в
досъдебното производство разноски в размер на 2765,39 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от частните обвинители А. Д. К., Г. В. К., Н. Г. К. и А. Г. М., чрез повереника
им – адвокат Т.Н. от АК-Х.. С подадената жалба частните обвинители
атакуват присъдата в нейната санкционна част, като изтъкват доводи за явна
несправедливост на отмереното наказание. Поддържа се, че данните по
делото не разкриват наличие на причина от медицински характер, която да е
препятствала подсъдимия във възможността да възприеме намиращите се в
района на произшествието пътни знаци. Поради това и несъобразяването от
последния със съществуващото ограничение на скоростта в пътния участък,
се претендира да е проява на груба негова небрежност. Позовавайки се на
заключението на изготвената по делото АТЕ, жалбоподателите акцентират и
върху констатациите, направени от вещото лице, че пострадалият В.К. не е
разполагал нито с време, нито с възможност да предприеме спасителна
маневра, с което да предотврати произшествието. Така изведените от данните
по делото обстоятелства частните обвинители сочат, че не са били съобразени
от съда при отмерване санкцията на подсъдимия, поради което и същата се
явява прекомерно занижена. Възразява се срещу приложението на чл.66 ал.1
от НК, с аргумент, че с отлагане изпълнението на наказанието, целите на
индивидуалната превенция не биха могли да бъдат постигнати. Поставя се
акцент върху увеличения през последните години брой на възникналите в
процесния пътен участък транспортни произшествия, довели до отнемане на
множество човешки животи, в каквато насока се претендира, че наказанието,
определено на подсъдимия не би могло да изпълни предвидената в закона
генерална превенция. Направено е искане пред въззивния съд да упражни
правомощието си по чл. 337 ал.2 т.1 и т.2 от НПК и да увеличи размера на
наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС
до максималния такъв, предвиден за съответното престъпление, както и да се
отмени приложението на чл.66 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на
подадената жалба. Счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е
2
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното
производство по Глава 27 от НПК, съобразно реда, по който е протекъл
процесът - чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. При правилно изяснените по
делото факти, разкриващи пряка причинна връзка между допуснатото от
водача Е. Ю. нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и настъпилата смърт на
пострадалия намира, че законът е приложен правилно. Сочи, че в процеса по
индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд задълбочено е
изследвал както индивидуалните характеристики на деянието и самия деец,
така и коректно е отчел наличните по делото смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, на основата на които е достигнал до обосновани изводи
за справедливия размер на санкцията. Напълно се солидаризира с
аргументацията на първостепенния съд относно наличието на предпоставките
за приложение на института на условното осъждане. Изразява несъгласие с
доводите на частното обвинение, че високият ръст на престъпленията по
транспорта в процесния пътен участък, е фактор, обуславящ по-висока
санкция на дееца и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Акцентира върху положителните характеристични данни на
подсъдимия, в каквато насока и поддържа позиция, че с условното му
осъждане, ще бъдат постигнати целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата
на ЯОС да бъде потвърдена като правилна.
Частните обвинители А. Д. К., Г. В. К., Н. Г. К. и А. Г. М. не се явяват
пред въззивната инстанция, редовно призовани. Същите се представляват от
упълномощения повереник - адвокат Т.Н. от АК-Х..
Повереникът поддържа подадената жалба ведно с изложените в нея
съображения. Счита, че определеното от съда наказание не съответства на
степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Акцентира върху тежестта на допуснатото нарушение на пътните правила, а
именно такова по чл. 21 ал.2 от ЗДвП, като сочи, че максимално допустимата
скорост е била надвишена от подсъдимия почти два пъти, при отсъствие на
обективни причини, препятстващи го да възприеме обозначаващия
допустимата скорост пътен знак. Намира, че направеното от подсъдимия
самопризнание по фактите на обвинението и изразеното от последния
съжаление за извършеното не следва да бъдат отчитани като смекчаващи
3
отговорността му обстоятелство. Аргументирайки висока степен на
обществена опасност на осъщественото от водача Е. Ю. престъпно деяние,
повереникът пледира за увеличаване размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода до максималния такъв, предвиден за съответното
престъпление, а именно 6 години, с отмяна на приложението на чл.66 ал.1 от
НК, както и увеличаване срока на кумулативната санкция – лишаване от
право да управлява МПС до размера от 9 години.
Пред въззивния съд подсъдимият Е. Ю. не се явява, редовно призован
чрез упълномощения си защитник – адвокат Б.Й. от АК-Х.. С
упълномощаването на защитника Й., подсъдимият е декларирал, че макар да
не е получил по надлежния ред призовка от съда, е уведомен за датата и часа
на съдебно заседание чрез своя адвокат, като с оглед епидемичната
обстановка и въведените в Р.Т. ограничителни мерки, няма да се яви за
разглеждане на делото. Отразено е също така в представеното по делото
писмено пълномощно изявление на подсъдимия, че желае делото да бъде
гледано в негово отсъствие и с изказани съболезнования на близките на
пострадалия, същият моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена.
На основание горните изявления на подсъдимия, обективирани в
представеното по делото писмено пълномощно, както и с оглед изричната
декларация на защитника Й., че е осъществил контакт по телефона с
подзащитния си, уведомявайки го за правата му в процеса и датата, на която
делото е насрочено за разглеждане пред въззивната инстанция, съставът на
съда възприе наличие на хипотеза по чл. 269, ал.3, т.4 б.“в“ от НПК и
разгледа делото в отсъствия на подсъдимия Е. Ю..
Защитникът на подсъдимия – адвокат Б.Й. от АК-Х. ангажира позиция
за неоснователност на жалбата на частните обвинители. Счита, че
атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на
процесуалния и материалния закон, като наложеното на подсъдимия
наказание съответства на обществената опасност на деянието и неговия автор,
на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на
целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Изтъква, че подсъдимият е направил
пълно признание по фактите на обвинението, изразявайки съжаление за
4
допуснатото от него грубо нарушение на пътните правила и настъпилия
вредоносен резултат. Счита, че обстоятелствата по делото и доказателствата в
тяхна подкрепа са били адекватно анализирани и отчетени от съда в процеса
на индивидуализация на санкцията, поради което моли присъдата на ОС-
Ямбол да бъде потвърдена.
Въззивната жалба е подадена от лица, които съгласно чл.318, ал.4 от
НПК имат право на жалба, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК
петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на
въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Ямбол е приложил стриктно
установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият
Е. Ю. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372,
ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е. Ю. е роден на ..г. в гр.А., Р.Т., завършил начално
образование, неосъждан, семеен, трудово ангажиран - работи като
международен шофьор във фирма „А..Н.Т.Л.Ш.“ – И., Р.Т.. Същият е
правоспособен водач на МПС - притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство № .. за категории - В, В1, ВЕ, С, Cl, С1Е, СЕ, D,
D1, D1Е, DE, F и М, издадено на 08.05.1974 г., със срок на валидност до
23.03.2027 г. /спр. л.209 от ДП/.
5
На 28.11.2018г. около 06.07ч. на път 1-7 в посока от гр. Елхово-към
ГКПП-Лесово, обл. Ямбол, подсъдимият Е. Ю. управлявал товарна
композиция - влекач марка „Волво FH 460" с турски per. №.., с прикачено към
него полуремарке марка „Тирсан" с турски per. № ... Превозното средство,
както и полуремаркето били собственост на фирма „А..Н.Т.Л.Ш.“ /А.N.L.S./-
гр. И., Р.Т., към която фирма подсъдимият Ю. работел като шофьор. Времето
било лошо – дъждовно, пътната настилка в района била асфалтова, мокра,
било тъмно.
По същото време в обратна посока от КГПП-Лесово към гр. Елхово се
движил лек автомобил „Опел Астра" с per. № У ==, управляван от В.Г..К. от
с. У., обл. Х.. Автомобилът се движил със скорост от около 50 км.ч.
Пострадалият К. пътувал сам в автомобила, който бил собственост на В.П.Ст.
от гр. Елхово.
На около км. 301 от пътя на пътното платно имало поставени
двустранно /отляво и отдясно/ пътни знаци, сред които и знак В26-„Забранено
е движението със скорост по - висока от 50км в час, с допълнителен контур с
жълтозелен флуоресцентен светлоотразителен фон, указващ концентрация на
пътнотранспортни произшествия в пътния участък.
В процеса на движение по път 1-7 около км. 301 подс. Ю. следвало да
премине през десен завой при ограничение на максималната скорост за
движение до 50 км. в час. Пренебрегвайки ограничението на скоростта в
пътния участък, подсъдимият навлязъл в десния завой със скорост от около
88-90 км.ч., при което вследствие съществуващите пътни условия – занижено
сцепление на гумите с мократа настилка, във втората половина на завоя
полуремаркето на автомобила напуснало дясната лента за движение,
плъзгайки се и завъртайки се по равнината, като същото навлязло в лявата,
насрещна лента за движение и заело цялото платно за движение. В този
момент, лекият автомобил „Опел Астра“, управляван от пострадалия К.,
който бил разположен в лентата си за движение, бил ударен и изхвърлен от
пътя. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на ПТП била
около 50 км.ч., а тази на товарната композиция – около 83 км.ч. За товарния
автомобил ударът бил странично кос, съсредоточен в левите състави на
полуремаркето, като първият контакт на лекия автомобил с него бил
6
приплъзващ, след което последвал интензивен сблъсък в лявата гума на
първия мост на полуремаркето, която преминала над двигателния отсек на
лекия автомобил. След удара автомобилът бил изтласкан назад и наляво
/спрямо посоката на движение на товарната композиция/, извън пътното
платно на около 13 метра назад от мястото на сблъсъка в крайпътните площи,
а товарната композиция продължила движението си напред, като
полуремаркето постепенно се прибрало в дясната си лента за движение.
Последвало рязко навлизане в десните крайпътни площи-банкет и канавка
като влекачът се завъртял по часовниковата стрелка на около 180 градуса, а
полуремаркето на около 70-80 градуса. На около 80 метра след мястото на
сблъсъка влекачът спрял в десния банкет, насочен обратно на първоначалната
си посока, а полуремаркето се разположило косо на оста на пътя, като задните
му състави били опрени върху лявата мантинела.
След настъпване на произшествието, в района на същото преминал
автомобил, управляван от свидетеля С.Д., който подал сигнал на тел. 112.
Местопроизшествието било посетено от полицейски екип на РУ-
Елхово. По-късно на мястото пристигнал екип на Спешна помощ,
медицинските лица от който констатирали смъртта на пострадалия К.. На
водача Ю. била извършена проверка за алкохол и употреба на наркотични
вещества с технически средства, резултатите от които били отрицателни.
Извършен бил оглед на местопроизшествието, установената при който
обстановка, следи и веществени доказателства били надлежно отразени в
протокол/ спр. л.2-43 от ДП/.
Така приетите за установени фактически положения, които не се
оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в
материалите по делото.
Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички
фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са
единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е
направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по
делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното
7
производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите СС.Т.Д., П.Ж.К., Ф.В.Ч., С.Т.С., А.И.С., И.Х.Д. и В.П.Ст. /спр.
л.57-59, л.141, л.160-163 от ДП/; писмени доказателствени средства -
протокол за оглед на местопроизшествие от 28.11.2018 г. /спр. л. 2-12 от ДП/;
веществени доказателствени средства - фотоалбум към протокол за оглед на
местопроизшествие / спр. л. 14-43 от ДП/; писмените доказателства: справка
от НАОП-Ямбол/ спр. л.187 от ДП/, справка от БАН –Национален институт
по метеорология и хидрология“ /спр. л.189 от ДП/, Препис - извлечение от акт
за смърт на В.К. /спр. л.196 от ДП/, Удостоверение за наследници №
538/17.12.2018г. на Община- Тополовград /спр. л.202 от ДП/, свидетелство за
регистрация на МПС, с превод на български език /спр. л.203-207 от ДП/,
справка за съдимост /спр. л.64 от ДП/, документи от трудово досие на В.К.
/спр. л.165-174 от ДП/, медицинска документация за провеждано от подс.Ю.
лечение с превод на български език /спр. л.27-44 от НОХД № 18/19г. на ОС-
Ямбол/; заключенията на изготвените по досъдебното производство
експертизи, както следва: съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия
на труп - № 276/2018 г. /спр. л. 127-130 от ДП/; тройна автотехническа
експертиза /спр. л.81-102 от ДП/; оценителна автотехническа експертиза /
спр. л.104-112 от ДП/; химическа експертиза – Протокол № 407/05.12.2018 г./
спр. л.135-136 от ДП/.
Правилно в преценката си по чл. 372 ал.4 от НПК, за доказателствена
обезпеченост на признатите от подс. Ю. фактически обстоятелства, отразени
в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Ямбол е
възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им
заключения по назначени в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, тройни
автотехническа, оценителна и химическа експертизи, установяващи в
комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства.
Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища,
съдържими в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от
специалист в съответната научна област и на основата на събрания по делото
доказателствен материал, представени са ясно, аналитично и достъпно, с
разяснения относно подходите и методите на анализ и изследване.
Обосновано съдът е приел, че не са налице данни по делото, които да внесат
8
съмнение в научната обоснованост, пълнотата и достоверността на
изготвените експертни заключения, в каквато насока отсъстват и възражения
на страните.
Съгласно данните от назначената в хода на досъдебното производство
съдебно медицинска експертиза на труп № 276/2018 г. /спр. л. 127-130 от ДП/,
при огледа и аутопсията върху трупа на В.Г.К. е установена тежка
несъвместима с живота съчетана автомобилна травма, с обхващане на главата,
гърдите, корема и крайниците. Описвайки в подробен план всяко от
уврежданията, констатирани по тялото на пострадалия, като непосредствена
причина за смъртта на К., настъпила на 28.11.2018г., вещото лице е приело
констатираната при аутопсията тежка, несъвместима с живота гръдна травма
с множествени счупвания на ребрата, контузия на белите дробове, разкъсване
на аортата и настъпване на тампонада на перикарда. Така установените
увреждания според експерта са довели да остра сърдечносъдова
недостатъчност, която основно се обуславя от диастулната недостатъчност на
сърцето поради изпълването на перикардната торбичка с кръв. Като значима
за настъпването на смъртта вещото лице е посочило и тежката коремна
травма, както и травмата на крайниците. Вследствие множествените травми,
получени при ПТП от пострадалия в областта на гръдния кош, белите
дробове, аортата, корема и коремните органи, както и значителните
травматични увреждания на горните и долните крайници, същият е изпаднал
в остро шоково състояние. Смъртта на пострадалия по данни от експертизата
е била неизбежна предвид, че получените от него увреждания са били тежки,
съчетани, с обхващане на няколко области на тялото и със засягане на важни
органи и системи.
Възприет е в експертното заключение категоричен извод относно
наличието на пряка причинна връзка между смъртта на пострадалия и
настъпилото пътно транспортно произшествие.
Като механизъм на получените увреждания експертът е посочил
съприкосновение на тялото на пострадалия с твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, притискане на травмираните части на тялото между такива
предмети и удряне на тези области от тялото в предмети с описаната
характеристика. Всички установени при огледа и аутопсията върху трупа на
9
пострадалия К. травми според експерта са в резултат на възникналото ПТП.
На основата на локализацията на уврежданията, експертът е приел, че ударите
по тялото на пострадалия са били предимно в областта на лявата половина на
главата, двустранно в областта на гръдния кош /предимно отпред и в ляво/,
както и областта на предните и странични повърхности на левите крайници –
констатации, съответстващи на разкрития посредством автотехническата
експертиза механизъм на възникване на ПТП.
При извършен химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна
проба от трупа на В.К. не е установено наличие на етилов алкохол -
протокол за химическа експертиза № 407/05.12.2018 г. /спр. л.135-136 от ДП/.
Правилно по-нататък в изводите си за доказателствена обезпеченост на
фактите на обвинението, представени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът се е основал на заключението по назначената тройна
автотехническа експертиза, извършена от доц. д-р С.С., инж. Д.Б. и инж.
М.М., което в достатъчна степен на обоснованост и пълнота дава отговор на
поставените от разследващия орган задачи, свързани с изследване
техническите параметри на възникналото ПТП / спр. л.81-102 от ДП/. Видно
от същото вещите лица са установили скорост на лекия автомобил "Опел
Астра“ с рег.№ .., управляван от пострадалия К., непосредствено преди
същият да влезе в съприкосновение с товарната композиция и към момента
на удара с последния – около 50 км/ч. Скоростта на товарна композиция -
влекач марка „Волво FH 460" с турски per. №.., с прикачено към него
полуремарке марка „Тирсан" с турски per. № .., управлявана от подс. Ю., към
момента на навлизане на последния в кривата на десния завой, е установена
по експертен път в стойности около 88-89 км/ч., при разрешена за съответния
пътен участък - 50 км.ч. Извършвайки анализ на съдържимите в гласните
доказателствени източници фактически обстоятелства, обективните находки,
фиксирани и отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и
техническите данни на товарната композиция, вещите лица са дали
заключение, че поради високата скорост на движение на товарната
композиция и заниженото сцепление по мокрия асфалт, в процеса на
преодоляване на десния завой, в неговата втора половина, ремаркето на
композицията е напуснало дясната лента за движение, навлизайки в лявата
10
такава, като същото е заело целия габарит на платното за движение. Това е
довело до сблъсък с движещия се в насрещната лента л.а. „Опел“, който е бил
„изхвърлен“ от мястото, на което се е намирал до позицията, в което е
намерен при огледа на местопроизшествието, а именно извън платното за
движение, на 13 метра назад от мястото на сблъсък. Ударът между двете ППС
според експертизата е настъпил на около 11, 5 метра преди мерната линия, в
лентата, по която се е движил л.а.“Опел“. За товарната композиция ударът е
бил странично кос, съсредоточен в левите състави на полуремаркето, като
началото на контакта с автомобила се сочи да е започнало на 5,0 метра преди
позицията на инструменталния сандък, а ударът за лекия автомобил „Опел“ е
бил челно кос, обхващащ фронталаните му състави, по-силно изразено в ляво.
След инициалния контакт, двигателният отсек на лекия автомобил е бил
прегазен от левите гуми на полуремаркето, а впоследствие „изхвърлен“ назад
и наляво спрямо посоката на движение на товарната композиция, като след
завъртане на около 90 градуса, същият се е позиционирал в крайпътните
площи. Към момента на удара с лекия автомобил, скоростта на движение на
управляваната от подсъдимия товарна композиция, е изчислена от вещите
лица на около 83 км/ч.
Като причина за настъпване на процесното ПТП вещите лица са извели
избора на скорост от водача Ю., с която е управлявал товарната композиция,
несъответстваща на указаната такава с пътни знаци в пътния участък, пътните
и атмосферни условия. При навлизане в кривата на завоя последният е
въздействал с волана по начин, по който композицията е описала моментна
крива, която е несъвместима с постъпателната скорост. Като последица се е
достигнало до завъртане на задната част на полуремаркето по посока на
часовниковата стрелка /наляво, с център на ротация „царския болт-лафета“,
разположен върху шасито на влекача/, което е довело до транслация на
задните части на полуремаркето напред и наляво, с последвало от това
навлизане на крайните, задно-леви състави на полуремаркето в насрещната
лента, с цялостното й заемане на широчина.
При създалата се пътна обстановка, изведена по експертен път, вещите
лица правят извод, че мерки за предотвратяване на произшествието е
следвало да се предприемат единствено от водача на товарната композиция –
подсъдимия Ю., който е следвало да управлява повереното му ППС със
11
скорост до 50 км/ч, съобразявайки конкретните пътни и атмосферни условия.
По отношение на другия участник в ПТП – пострадалият К., управлявал л.а.“
Опел Астра“ в насрещната лента посока ГКПП Лесово – гр.Ямбол,
експертизата е категорична, че при създадената за него опасност за движение,
той не е имал никаква възможност да предотврати произшествието. За същия
експертизата сочи, че е бил в „капан“ – нито е имал време, нито възможност
за каквото и да е решение, съответно-реакция за избягване на сблъсъка.
Данните от назначената по делото оценителна автотехническа
експертиза установяват, че стойността на материалните щети по лекия
автомобил „Опел Астра" с per. № У ==, управляван от пострадалия К. е
1300лв., като определената пазарна стойност на същия е 1600 лв.
Стойността на причинените материални щети по товарната композиция,
собственост на фирма „А..Н.Т.Л.Ш.“ /А.N.L.S./ - гр. И., Р.Т., управлявана от
подс. Ю., е изчислена от експертите в размер на 4990.00 лв., при пазарна
стойност към датата на деянието - 109 000лв. /спр. л.104-112 от ДП/.
Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели като
гласни доказателствени източници, съдът макар да не се е ангажирал със
задълбочен анализ на същите, е дал своята оценка за достоверността им.
Отчитайки отсъствието на противоречивост в данните, съобщени от лицата,
възприели процесната пътна обстановка, в различни етапи от динамичното и
развитие, и при съпоставката им с останалите, налични по делото
доказателства, правилно първостепенният съд е приел, че те се явяват годна
процесуална основа за извеждане на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Правилно в изводите си по фактите на обвинението, първостепенният
съд е кредитирал данните, изнесени от разпитаните по делото свидетели -
С.Д., ПП.К., И.Д.в, които макар да не се установяват като очевидци на
произшествието, доколкото са посетили същото непосредствено след
възникването му, са възприели факти и обстоятелства, пряко относими към
предмета на делото. Съобщеното от тях във връзка с местоположението на
обектите и лицата, участници в ПТП напълно синхронизира както с данните,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, датиращ от 28.11.18г.,
така и с обясненията на самия подсъдим, в частта, в която същият описва
12
обстановката след произшествието.
Разпитан в хода на досъдебното производство, свидетелят ПП.К. –
младши автоконтрольор в РУ-Елхово, дава категорични сведения, че водачът
Ю. е бил тестван с техническо средство – „Дрегер 7410+“, инв.№ .. и с полеви
тест „Dreger Drug Check 3000“ за употреба на алкохол и наркотични вещества,
с отчетени отрицателни резултати. В случая, макар по делото да не са
представени конкретни данни за техническата годност и периодична проверка
на измервателните устройства за употреба на алкохол и наркотични вещества,
първата инстанция не е имала основание да не кредитира показанията на
посочения свидетел, на чиято доказателствена основа да приеме за установен
факта, че подсъдимият Ю. не е управлявал товарната композиция след
употреба на алкохол и наркотични вещества. Спор относно този факт не е
налице по делото, поради което и с оглед реда, по който се е развило
производството пред първата инстанция, последната правилно е преценила
отсъствие на необходимост от допълнителна проверка на обстоятелствата,
съобщени от св. Караджов.
Като безпротиворечиви и последователни се установяват също и
показанията на останалите, разпитани по делото свидетели, сред които и
близките на пострадалия, свидетелстващи за неговата месторабота, обичайния
му начин на придвижване до работното място, както и ангажираността на
последния на конкретната дата, с пътуване до ГКПП - Елхово, към който
момент е възникнало ПТП.
Обсъждайки гласните доказателствени източници по делото, напълно
основателно съдът не се е доверил на поддържаните от подсъдимия в
неговите обяснения на досъдебното производство твърдения за механизма на
възникване на ПТП /независимо от направената констатация, че ги
кредитира/. Споделеното от подсъдимия, че автомобилът, управляван от
пострадалия е криволичил по пътя, което е наложило да намали скоростта си
на движение на товарната композиция, довело от своя страна до завъртане на
полуремаркето по широчината на пътното платно, не намира подкрепа в
заключението по назначената тройна автотехнческа експертиза, която е
категорична, че така представената обстановка на произшествието не
кореспондира по никакъв начин с обективните данни от протокола за оглед-
13
следи, находки и увреждания по превозните средства /спр. л.97 от ДП-
забележка на експертите/. Отразено е също така от вещите лица в отговора им
на задача №3 от експертизата, че на мястото на ПТП не са открити следи от
приложено аварийно спирачно действие, което води до извод, че преди и към
момента на сблъсъка между двете ППС нито един от участниците в
произшествието не е реагирал с аварийно спиране /спр. л.91 от ДП/.
Съобразявайки горното, както и отчитайки резултатите от извършения
химически анализ на иззетата при аутопсията кръвна проба от трупа на В.К.,
които не установяват наличие на етилов алкохол в кръвта му /спр. л.135-136
от ДП/, въззивният съд прие, че развитата от подсъдимия теза за възможно
алкохолно повлияване на пострадалия, с предизвикване от страна на
последния на произшествието, е само защитна такава и доколкото е напълно
опровергана от доказателствата по делото, не позволява изводи, различни от
приетите такива от първата инстанция досежно механизма на процесното
ПТП и причините за неговото възникване.
Въззивният съд се солидаризира и с преценката на първата инстанция
досежно валидността на приложените по делото писмени и веществени
доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие от
28.11.2018 г. и фотоалбум към него. Цитираните писмени и веществени
материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с
общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със
специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което
и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по
фактите.
При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка
от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за
доказана деятелност на подсъдимия Е. Ю., съставомерна по чл.343, ал. 1, б „в“
вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Аргументирайки правната рамка на изведената от
доказателствата по делото и призната от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от
НПК фактология по казуса, първостепенният съд правилно е приел, че
допуснатото от подсъдимия нарушение на пътните правила, е
регламентираното такова в разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
В конкретния случай подс. Ю., управлявайки поверената му товарна
14
композиция – влекач, марка „Волво FH 460" с турски per. №.., с прикачено
към него полуремарке марка „Тирсан" с турски per. № .., посока гр.Елхово
към ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, не се е съобразил с наличната в участъка от
пътя сигнализация с пътен знак В-26, очертан с допълнителен контур с
жълтозелен флуоресцентен светлоотразителен фон /участък с концентрация
на пътнотранспортни произшествия - чл.39 ал.4 от ППЗДвП/, забраняващ
движението със скорост по - висока от 50 км/час. Същият съгласно
установеното по експертен път, се е движил със скорост от 88-90 км/ч,
явяваща се над разрешената такава от 50 км/ч. Избраната от водача Ю.
скорост, съчетана с условията на пътя – занижено сцепление на гумите
поради мократа настилка, според автотехническата експертиза са станали
причина при преодоляване на опасния десен завой, в неговата втора
половина, ремаркето на товарната композиция да напусне дясната лента за
движение и да навлезе в лявата такава, по която се е движил автомобила на
пострадалия, вследствие на което и след последвал сблъсък, последният е бил
„изхвърлен“ от пътя. Предотвратяването на произшествието по данни от
автотехническата експертиза е било възможно при движение на товарната
композиция с разрешената в съответния пътен участък скорост от 50 км/ч.,
при която не би се достигнало до транслация на полуремаркето /плъзгане и
завъртане по равнината/, по който механизъм в конкретния случай същото е
навлязло в лявата, насрещна лента, заемайки цялото платно за движение. При
така застъпеното становище на вещите лица, законосъобразни се явяват и
изводите на първостепенния съд, че неразрешената скорост, с която водачът
Ю. е управлявал процесния товарен автомобил, стои в пряка причинна връзка
с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалия К..
Пренебрегвайки предписанието на пътен знак В-26, подс.Чемериз е създал
пътна ситуация, в която за пострадалия К. не е съществувала никаква
възможност за реакция, с оглед предотвратяване сблъсъка с ремаркето на
товарната композиция. Същият съгласно експертното становище е бил
поставен в „капан“ – нито е имал време, нито възможност за каквото и и да е
решение, съответно реакция за избягване на сблъсъка.
Наличието в района на произшествието на пътен знак В 26 – „Забранено
движението със скорост, по - висока от означената“ - 50 км/ч., е факт,
несъмнено установен по делото на база данните, отразени в огледния
15
протокол ведно с изготвения фотоалбум към него, като видно от снимковия
материал /спр. л. 42 от ДП/, забраната за движение над 50 км/ч. е
предшествана от знак В 26 „Забранено движението със скорост, по - висока от
означената“ - 70 км/ч., като в участъка е бил поставен и предупредителен знак
А 1 „ Опасен завой надясно“, с всеки от който пътни знаци подсъдимият не се
е съобразил при движението си по пътя. В този смисъл, позовавайки се на
изчислената по технически път от автотехническата експертиза скорост, с
която водачът Ю. е управлявал товарния автомобил – 88-90 км/ч., явяваща се
над лимитираната с пътен знак В-26, първостепенният съд правилно е
достигнал до извод, че отговорността на подсъдимия следва да се ангажира на
плоскостта на "превишената скорост" /ТР № 28/84 г., ОСНК/.
За да гарантира безопасността на движение, както личната, така и на
останалите участници в движението, подс. Ю. е следвало да съблюдава
ограничението на скоростта, въведено с вертикална сигнализация за
процесния пътен участък, което ограничение закономерно е обвързано с
избягване на предвидими опасности на пътя. Данните по делото, коректно
интерпретирани в автотехническата експертиза сочат, че ограничението на
скоростта в района на ПТП е във връзка с наличието в същия на опасен завой,
като следва да се отчете също обстоятелството, че участъкът е с концентрация
на пътнотранспортни произшествия, за което сочи и допълнителния контур
на пътния знак В 26 с жълтозелен флуоресцентен светлоотразителен фон -
чл.39 ал.4 от ППЗДвП. Неблагоприятни за движението в случая са били и
климатичните условия – дъждовно време/мокра пътна настилка, оказващо
влияние върху сцеплението на гумите с настилката, които обстоятелства на
свой ред са били пренебрегнати от страна на подсъдимия в избора му на
скорост на движение.
В настоящия казус не е налице хипотезата на случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, тъй като доказателствата сочат, че е съществувала
обективна възможност при правомерно поведение от страна на подсъдимия, а
именно съобразено с изискванията на чл.21 ал.2 ЗДвП вр. чл.47 ал.3 – В-26 от
ППЗДвП, да бъде предотвратено възникналото ПТП. При категоричната
установеност по делото, че подсъдимият се е движил с неразрешена скорост
от около 88-90 км/час, която се явява и несъобразена с конкретните пътни
условия /Решение № 331/2013 г., І н.о./, препятствайки по този начин
16
възможността си да отреагира ефективно на опасността на пътя,
регламентираната в закона хипотеза на отпадане наказателната отговорност
на дееца, е неприложима.
Настъпилото ПТП е по изключителна вина на подсъдимия Ю.. При
фактически установеното навлизане на полуремаркето на товарната
композиция в лявата, насрещна лента за движение, с разпростиране на
същото върху целия габарит на платното за движение, движещият се в лявата
лента пострадал К. е бил поставен в невъзможност да предприеме каквито и
да е действия за избягване на удара. Пострадалият водач на „Опел Астра“,
съобразно ангажираното от вещите лица експертно становище, при
създадената опасност на пътя, не е имал нито време, нито възможност да
предотврати сблъсъка с автомобила.
При изграждане на изводите си относно субективните параметри на
деянието, извършено от подс. Ю., първостепенният съд правилно и в
съответствие с указаното в т.3 б.“б“ от ППВС № 1/ 83 год. е приел, че деецът
е действал виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Съдът е
съобразил и т.5 от Тълкувателно решение №2/2016г. ОСНК, ВКС, посочвайки
изрично вида на непредпазливата вина, а именно небрежност.
В аспекта на установените по делото фактически положения,
обосновани се явяват изводите на съда, че подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Управлявайки товарната композиция по път І-7, посока от
гр.Елхово към ГКПП-Лесово, обл.Ямбол, в ранните часове на деня – около
06,07 часа, в дъждовно време, в участък с опасен завой надясно, подс. Ю. е
следвало да предвиди, че при избраната от него скорост на управление на
автомобила – 88-90 км/час, надвишаваща значително разрешената такава в
пътния участък от 50 км/час, и несъобразена с конкретните пътни условия, е
възможно да настъпи ПТП. Освен че е могъл, подсъдимият е бил длъжен, в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка – зона на
действие на пътен знак В-26, с допълнителен жълтозелен флуоресцентен
светлоотразителен контур, сигнализиращ за концентрация на
пътнотранспортни произшествия в участъка, да предвиди опасността от
17
неблагоприятни последици и да вземе необходимите по закон мерки за
безопасно движение. Имайки предвид също дългогодишния стаж на
подсъдимия като водач на МПС и категориите, придобита правоспособност –
В, В1, ВЕ, С, Cl, С1Е, СЕ, D, D1, D1Е, DE, F и М, несъмнено е, че същият е
имал необходимия професионален опит, рутина и квалификация, които да
способстват правилната му преценка за съответно на пътната обстановка
поведение, осигуряващо безопасно движение. Поради това и правилно ОС-
Ямбол е приел, че подс. Ю. е действал виновно /небрежно/.
Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от
прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция единствено от
частните обвинители А. Д. К., Г. В. К., Н. Г. К. и А. Г. М., чрез повереника им
– адвокат Т.Н. от АК-Х., с основно оплакване за прекомерно занижен размер
на наложените на подс.Ю. наказания лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС, както и неправилно приложение на чл.66 ал.1 от
НК.
Акцентирайки върху конкретното, допуснато от подсъдимия нарушение
на правилата за движение по пътищата, довело до възникване на ПТП,
липсата на съпричиняване от страна на пострадалия в настъпването на тежкия
съставомерен резултат, както и на основата на очертана динамика на
пътнотранспортните произшествия с подобни характеристики в региона,
жалбоподателите аргументират теза, че обемът наказателна принуда се явява
недостатъчен за постигане на целите по чл.36 от НК. Искането е за
увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и лишаване от
право да се управлява МПС, с отмяна приложението на чл.66 от НК.
В рамките на очертаните в закона правомощия, апелативният съд, като
подложи на внимателна преценка атакувания съдебен акт и в санкционната
му част, намери следното:
Развитите съображения за явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание, не могат да се споделят, поради което и искането на
частните обвинители за увеличаване размера на всяка от кумулативните
санкции, настоящият състав на съда намери за неоснователно.
При решаване на въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да
18
изтърпи за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр.чл.342 ал.1 от
НК, първоинстанционният съд е съобразил законоустановената наказуемост
на това престъпление към датата на неговото извършване – 28.11.2018 год., а
именно лишаване от свобода за срок от две до шест години и лишаване от
права съгласно чл.343г НК.
Съблюдавайки правилото на чл. 373 ал.2 от НПК, след анализ и оценка
на данните по делото, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, съдът е достигнал до извод, че санкцията на дееца следва да
бъде определена при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Приел е сериозен
превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, на която основа е
определил наказание на последния под средния размер, предвиден в закона за
съответното престъпление /в близост до долната граница/, а именно две
години и три месеца лишаване от свобода, редукцията на което е довела до
окончателното му отмерване в размер от една година и шест месеца лишаване
от свобода. Наказанието по чл.343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК съдът е
определил в размер от 2 години, отчитайки че по силата на чл.58а ал.5 от НК
същото не подлежи на редукция.
Решението си в горната насока съдът е мотивирал на основата на
обективна и комплексна оценка на всички факти, имащи значение за
индивидуализиране на санкцията, като сред обсъдените такива са и
конкретните обстоятелствата, върху които частното обвинение акцентира,
обосновавайки необходимост от по-строг подход към подсъдимия.
Анализирайки значимите за отговорността на дееца обстоятелства, ОС-Ямбол
не е допуснал неоправдано надценяване или подценяване на съществуващите
такива в кориците на делото.
В обсега на установените по делото факти, първоинстанционният съд
правилно е приел, че степента на обществена опасност на деянието не може
да бъде преценена като ниска, предвид констатацията за допуснато от водача
Ю. нарушение на пътните правила, гарантиращо във висока степен
безопасността на участниците в движението. Безспорно е, че нарушението по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, свързано с режима на скоростта, което подс. Ю. е
допуснал в дейността си по управление на МПС, е едно от най-тежките такива
на правилата за движение по пътищата, довело в случая до възникване на
19
ПТП, с последица – смъртта на пострадалия К.. Значимо в казуса се явява и
обстоятелството, че величината на избраната от водача Ю. скорост на
движение от около 88-90 км/час, надвишава драстично допустимата такава от
50 км/ч, което с оглед останалите характеристики на пътната обстановка,
разкрива явното му пренебрежително отношение към правилата за
безопасност и очертава завишена степен на обществена опасност както на
неговата личност, така и на извършеното деяние. Несъмнено е също така, че
от страна на пострадалия не е било проявено поведение, което да допринесе
за настъпване на произшествието. Тъкмо напротив, напълно в съответствие с
изискванията на пътното законодателство като водач на МПС последният се е
движил съответната на посоката му на движение лява лента и съобразно
разрешената скорост от 50 км.ч., като действията му по никакъв начин не са
създали опасност на пътя. Изправен пред невъзможност да реагира на
появилото се пред него препятствие – навлязлото в лява лента полуремарке на
управляваната от подсъдимия товарна композиция, пострадалият е бил
поставен в „капан“, както сочат експертите от автотехническата експертиза,
изключващо възможност за последния да предотврати произшествието. Така
изведените характеристики на процесното ПТП обаче, които
жалбоподателите изтъкват в подкрепа на искането си за увеличаване на
санкцията, не са останали извън вниманието на първоинстанционния съд.
Макар и с пестеливост на изложените съображения, ОС-Ямбол е направил
правилна преценка, че фактическите особености и механизъм на конкретно
реализираното от подсъдимия деяние не го разкриват като такова, с
подчертано по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
останалите престъпления от този вид. Настъпилият тежък съставомерен
резултат не надхвърля минимално изискуемия вредоносен такъв, което е от
съществено значение за отмерване санкцията на дееца съобразно критерия за
справедливост. Обществената опасност на деянието освен това, сама по себе
си, не се явява основен критерий за отговорността на дееца, доколкото
данните за неговата личност също имат своето важно значение /Решение
№306/2007г., I н.о., ВКС/.
Нито едно от посочените в жалбата на частните обвинители
обстоятелства, разкриващи спецификата на конкретно реализираното от
подсъдимия ПТП, рефлектираща върху изводите за тежестта на
20
инкриминираното деяние, не е останало без адекватна оценка от първата
инстанция в дейността на последната по индивидуализиране на наказанието.
Тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на пътните правила,
явяващо се отегчаващо отговорност му обстоятелство, първата инстанция
правилно е приела, че се компенсира от значително по-обширната съвкупност
от смекчаващи обстоятелства, на чиято основа и в хипотезата на чл.54 от НК,
е наложила наказание, гравитиращо до долната граница на предвиденото
такова за съответното престъпление.
Поддържаното от жалбоподателите твърдение, че несъобразяването от
водача Ю. с предписанието на пътния знак В 26 - въвеждащ забрана за
движение със скорост над 50 км/ч., не се дължи на негово болестно състояние,
не повлиява изводите относно тежестта на извършеното от последния деяние.
Спор по въпроса за здравословното състояние на подсъдимия към момента на
възникване на ПТП от гледна точка на съществуващата за него обективна
възможност да възприема измененията на пътната обстановка, не е налице по
делото, като такъв не се повдига и от самия подсъдим. Направеното от
последния по реда на чл. 371 т.2 от НПК признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е ясен показател за това, че
същият не оспорва допуснатото нарушение на режима на скоростта - чл. 21
ал.2 от ЗДвП, довело в комплекс с пътните условия /занижено сцепление на
гумите с настилката/ до транслация на полуремаркето на товарната
композиция /плъзгане и завъртане по равнината/ и навлизането му в лявата,
насрещна лента за движение, посочено от прокурора като такова, стоящо в
причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат. Приетите от
първата инстанция фактически положения са изцяло в съгласие с изложените
такива в обстоятелствената част на обвинителния акт като почиващи на
доказателствената наличност, поради което и в рамките на съдържимите в тях
данни от значение за отговорността на дееца, съдът основателно не се е
ангажирал с нарочно обсъждане на въпроса за обективно съществуващата за
водача Ю. възможност да възприеме наличието на пътните знаци в участъка,
както и налице ли е била причина от медицинска характер, която да повлияе
неговите възприятия.
Що се отнася до представените пред първата инстанция медицински
документи, свидетелстващи за диагностицирани при подсъдимия заболявалия
21
– Инсулин-зависим диабет, висок холестерол, Атеросклеротична болест на
сърцето и Хипертония, за които на последния е предписано специално
лечение /спр. л.27-45 от НОХД № 18/19г. на ОС-Ямбол/, то независимо, че
касаят здравния статус на водача Ю. и към инкриминирания период /датата на
тяхното издаване е преди 28.11.2018г./, обсъждането им би могло да бъде
отнесено единствено във връзка с решаване на въпроса за тежестта на
санкцията, която подсъдимият следва да понесе за извършеното от него
престъпление, както впрочем това е сторил и окръжният съд.
Съдебният състав на въззивната инстанция се солидаризира с подхода
на първостепенния съд в анализа и оценката на категорията обстоятелства,
носещи сведения за личността на дееца, имащи характера на смекчаващи
такива и благоприятстващи правното му положение от гледна точка на
тежестта на санкцията, която същият следва да понесе за извършеното
престъпление. Изследвайки данните за семеен, социален и трудов статус на
подс. Ю., както и обективно установеното процесуално поведение на
последния в рамките на наказателния процес, воден срещу него, ОС-Ямбол
обосновано е достигнал до извод, че същите характеризират в позитивен план
личността на подсъдимия. Правилно съдът е приел, че подс. Ю. се установява
като личност с ниска степен на обществена опасност. Фактическите
констатации сочат, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, семейно и
трудово ангажиран, оказал съдействие при разследването с подробните си
обяснения за обстановката на ПТП /в рамките на правото му на защита/,
демонстрирал критичност към извършеното и изразено съжаление за
настъпилия тежък резултат. Сведенията, представени от разпитания по делото
свидетел Филип Чавдаров – упълномощен представител на дружеството -
работодател на подсъдимия –„А..Н.Т.Л.Ш.“ /А.N.L.S./ - гр. И., Р.Т., разкриват,
че причинените от произшествието щети на дружеството са били напълно
възстановени от подсъдимия, поради което и е заявен отказ от страна на
последното за ангажиране отговорността на техния работник /спр. л.141 от
ДП/. Коректно също така като обстоятелство, смекчаващо отговорността на
подсъдимия съдът е отчел влошеното здравословно състояние на последния,
за което по делото са представени множество медицински документи,
удостоверяващи диагностицираните при него заболявания и предписано
лечение, цитирани вече по-горе в решението.
22
Оценката на тези обстоятелства е довела до законосъобразен извод, че
същите не обуславят приложените на чл. 55 от НК, но при определяне на
наказанието по реда на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, обосновават
съществено смекчаване отговорността на дееца.
Основателно, в дейността си по индивидуализация на наказанието,
съдът не е отчел самопризнанието на подс. Ю., като благоприятстващо в
допълнителна степен правното му положение. В случая, данните по делото
разкриват, че при първия разпит на подсъдимия, непосредствено след
привличането му в качеството на обвиняемо лице, а именно на 28.11.2018г.
/спр. л.48-49 от ДП/ същият, макар да е представил подробни сведения за
обстановката на ПТП съобразно личните си възприятия и реализирано право
на защита, не е направил самопризнание за извършеното деяние.
Обясненията, съдържащи самопризнание, са били депозирани едва при
втория му разпит като обвиняем - на 16.01.2019г. /спр. л.52 от ДП/, към който
момент вече са били събрани достатъчен обем обвинителни доказателства.
Този втори разпит на подсъдимия се е състоял след извършването на редица
действия по разследването – оглед на местопроизшествие, разпити на
свидетели, възприели обстановката на произшествието непосредствено след
настъпването му, назначаване и извършване на съдебномедицинска и
автотехническа експертизи. Горното сочи, че установяването на авторството
на деянието, на неговия механизъм и причините за настъпването му е било
възможно и гарантирано и без самопризнанията на подс. Ю.. Затова и макар
съдът да е отчел в положителен аспект за подсъдимия проявеното от него
съдействие при разследването, чрез даване на подробни сведения за
обстановката на ПТП, изразеното съжаление и критично отношение към
извършеното, законосъобразно не е третирал самопризнанието му като
отделно смекчаващо обстоятелство със съответната тежест. Така възприетия
от съда подход напълно съответства на задължителните постановки на ОСНК
на ВКС, залегнали в т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г.,
указващи, че в хипотезите на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК самопризнанието може да се третира като смекчаващо обстоятелство
със съответната тежест, само ако е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител. Ето защо в
разглеждания казус реалното значение на самопризнанието на подсъдимия
23
Ю. не следва да бъде надценявано, доколкото обективно не е подпомогнало в
съществена степен разкриването на обективната истина, поради което и
преценката на първата инстанция, че законоустановената от чл. 58а, ал. 1 от
НК благоприятна последица от самопризнанието е достатъчна за правилната
индивидуализация на наказанието, се явява правилна.
Несподеляеми са също и доводите, наведени в жалбата за неадекватно
отчитане от съда на обстоятелството, че се касае за престъпление, попадащо
сред тези с най-висок ръст в региона, санкционирането на които от гледна
точка на генералната превенция, изисква прилагането на по-строг подход.
Динамиката на престъпленията по транспорта, каквото се явява и
разглежданото по конкретното дело, видно от мотивите на атакувания акт, е
сред обстоятелствата, които съдът е отчел при формиране на изводите си за
справедливостта на санкцията, макар и без да навлиза в задълбочено
обсъждане. Напълно основателно обаче съдът не е придал доминиращ
характер на този факт от обективната действителност, тъй като при
индивидуализацията на наказанието трябва да се постигне баланс между
посочените в чл. 36 от НК цели, като не се допуска подценяване или
приоритет, на която и да е от функциите на наказанието. Съдът е длъжен да
отчита всички индивидуализиращи конкретната престъпна проява
особености, защото отговорността на дееца е насочена не само към
общопревантивния ефект, но следва да съответства и на степента на
персоналната му обществена опасност и на конкретната обществена опасност
на извършеното деяние. Ето защо само по себе си обстоятелството, че
съществува засилената тенденция към извършване на престъпления от вида
на реализираното такова от подс. Ю., не може да обуслови извод за
необходимост от налагане по-тежко наказание на подсъдимия, тъй като е
юридически неоправдано същото да бъде разглеждано изолирано от
останалите обстоятелства, приети като значими за индивидуализиране
отговорността на дееца / Решение № 74 от 3.04.2019 г. на ВКС по н. д. №
155/2019 г., II н. о., НК; Решение №193/05.11.2018г. на ВКС по н.д. №
724/2018г., I н.о., НК; Решение № 497/12.03.15 г. на ВКС по к.н.д. № 1562/14
г., II н.о., НК/.
Що се отнася до обществените очаквания и нагласи, за които се
демонстрира желание да бъдат удовлетворени със строгото санкциониране на
24
извършителите на транспортни престъпения, то е необходимо да се отбележи,
че те не могат да бъдат третирани като обстоятелства, относими към
индивидуализация на наказанието и към преценката налице ли са
предпоставките за условно осъждане на дееца. И това е така не само поради
динамичната промяна в нагласите на обществото, обусловена от редица
социални закономерности, а и защото законът изисква съдът да взема
решението си единствено по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по конкретното дело,
ръководейки се от закона, което категорично изключва повлияването от
други фактори, в това число и външния натиск на обществото /в т.см.
Решение №289/12.12.2016 г. по н.д. №1082/2016 г на ВКС, ІІІ н.о.; Решение
№219/27.01.2015г. на ВКС, ІІІ н.о; Решение №212/02.12.2019г. на ВКС, III
н.о./. Ето защо, дори така наведените в жалбата възражения да бъдат
разглеждани в аспекта на преследваната от закона генерална превенция, то
същите не могат да обосноват корекция на атакувания съдебен акт в желаната
от частното обвинение насока.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че
определеното наказание от две години и три месеца лишаване от свобода,
редуцирано по правилата на чл. 58а ал.1 от НК до размера от една година и
шест месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо, а адекватно
отмерено в съответствие с разпоредбата на чл. 36 НК, като същото ще
въздейства не само за поправянето и превъзпитанието на дееца, но и ще
изпълни функциите на генералната превенция – ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. В случая не са
налице каквито и да е основания за по-голяма от проявената от първата
инстанция строгост към подсъдимия, тъй като определеното наказание
очевидно съответства на изискванията за индивидуализацията му и
кореспондира със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и е в състояние да постигне личната и генерална превенции. Поради
това и искането на частните обвинители за корекция на наказанието в насока
на неговото увеличаване, съдът прие за неоснователно.
Като неоснователни въззивната инстанция прецени и заявеното от
частните обвинители оплакване за неправилно приложение от съда на
института на условното осъждане - чл.66 ал.1 от НК.
25
Настоящият състав на съда споделя съображенията на първата
инстанция, на основата на които последната е възприела, че за постигане
целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е
наложително същият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване
от свобода.
ОС-Ямбол е направил внимателна преценка на предпоставките,
визирани в чл. 66, ал. 1 НК, както и отражението на условното осъждане
върху постигането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Разсъжденията на първата инстанция са били базирани върху множеството
смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подс.
Ю., за когото деянието се явява инцидентна проява в живота. Тези данни, в
съчетание с демонстрираното от него критично отношение към извършеното
и изразено съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на
подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото.
Доказателствата по делото установяват, че в рамките на воденото срещу
подсъдимия Ю. наказателно производство, последният е демонстрирал
поведение, свидетелстващо за осъзната лична вина за причинените тежките
последици. Същият е проявил критичност към извършеното, изразил е
съжаление и се е разкаял. Въззивният съд намира, че всичко установено в
производството за личността на подсъдимия, за неговата възраст,
здравословно състояние, социална, трудовата и семейна ангажираност, водят
до извод, че съответните положителни промени в съзнанието на последния и
превъзпитанието му към спазването на законите и добрите нрави не изискват
отделянето му от настоящата социална и трудова среда и изолирането му от
обществото. Положителната преценка за справедливостта на приложението
на чл.66 от НК във вр. чл.348, ал.5, т.2 от НПК въззивният съд направи и
съобразявайки указаното в т.1 на Тълкувателно решение №2/2016г., ОСНК,
ВКС, че при решаването на въпроса за отлагане или не на изтърпяването на
наказанието приоритет има поправянето на осъдения. Тази цел, според
законодателя и застъпеното от ВКС в ТР разбиране, надделява над останалите
индивидуални и общи цели на наказанието. За да бъде отговорено на въпроса
дали е наложително осъденият да изтърпи определеното му наказание
лишаване от свобода, съдът трябва да отчете степента на обществена
опасност на деянието и преди всичко тази на дееца, без да подлага отново на
26
преценка смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, която
дейност вече е извършена от съда при определяне на наказанието по реда на
Глава V от НК. Общата превенция, макар и значим фактор, ВКС приема, че
не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е придал водеща роля.
В разглеждания случай персоналната характеристика на подс. Ю. убедително
сочи на възможност за поправянето и превъзпитанието му без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо, приемайки, че постигането
на целите на чл.36 от НК е обезпечено с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд е
достигнал до правилен извод.
Изпитателният срок, индивидуализиран на четири години, позволява да
се реализира предупредителния ефект на условното осъждане както върху
подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, защото през
този период, ако подсъдимият не спазва установения в страната правов ред, е
налице реален риск той да изтърпи отложеното наказание.
Досежно наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК –
Лишаване от право да се управлява МПС съдът, като съобрази, че
определения от ОС-Ямбол размер от две години съответства на степента на
обществена опасност на конкретното транспортно престъпление, ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия като личност и водач на МПС,
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, коментирани по-горе,
възприе същото за справедливо. При отмерване срока на това кумулативно
наказание съдът е съблюдавал разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, както и
задължителната тълкувателна практика - ТР №61/1980 год. на ОСНК и
Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС. Така наложеното от ЯОС
наказание, въззивният съд намира, че в достатъчна степен ще въздейства
осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния от
следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му
като водач на МПС. Ето защо в тази и част, присъдата следва да бъде
потвърдена.
С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е
присъдил в тежест на подсъдимия Ю. направените по делото разноски в
размер на 2 765,39 лева, постановявайки да бъдат заплатени по сметка на
27
органа, който ги е направил – ОД МВР-Ямбол.
По гореизложените съображения въззивната инстанция намира
атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна във всичките й части, а
наложените наказания и приложението на чл.66 от НК за справедливи.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27/25.02.2019г., постановена по НОХД
№18/2019г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28