Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 31.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20034 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Ищецът П.В.Р. е предявил искове при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с право основание чл. 79
от ЗЗД за осъждане на ответницата Е.М.Д. да заплати на ищеца следните суми:
1) сумата от 500.00 лева представляваща
депозит (кауцион), заплатен на основание чл. 18 от
Договора за наем;
2) за заплащане на сумата от 450.00
лева представляваща пропорционална част на заплатения на 08.10.2019 г. наем за
месец октомври и реално ползване на имота от наемателя до 11.10.2019 г.
Законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.04.2019 г., в качеството му на
наемател, е сключил договор за наем с ответника на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ** с
уговорен месечен наем в размер на 500.00 лева, платим до десето число на
текущия месец. Посочва, че е заплатил на ответника депозит в размер на 500.00
лева в деня на подписване на договора за наем.
Заявява, че по искане на ответника наетият имот е бил
освободен, считано от 11.10.2019 г., като след това ищецът изпратил до
ответника покана за прекратяване на наемния договор и приложен екземпляр от
Анекс за прекратяване на договора. В тази връзка заявява, че връчването на
поканата е било безуспешно.
Навеждат се твърдения, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1450.00 лева, състояща се от следното: сумата от 500.00 лева представляваща
депозит (кауцион), заплатен на основание чл. 18 от
Договора за наем; сумата от 500.00 лева представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяването на договора на основание чл. 23, б. „б“ от
Договора за наем; сумата от 450.00 лева, представляваща пропорционална част на
заплатения на 08.10.2019 г. наем за цял месец и реално ползване на имота от
наемателя до 11.10.2019 г., на която е прекратен договора.
По същество ищецът иска от съда ответникът да бъде осъден
да заплати гореописаните суми.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
от ГПК.
Оспорва предявените искови претенции и наведените
твърдения. Счита същите за неоснователни. Не оспорва, че е получен депозит в
размер на 500.00 лева при сключването на договора на наем на 09.04.2020 г.
Посочва, че в началото на месец септември 2019 г. ищецът
казал на ответника, че може да напусне апартамента, за което щял да го уведоми
предварително. В тази връзка посочва, че ищецът уведомил ответника в края на
септември, че напуска имота, като това се случило реално на 11.10.2019 г.
Навеждат се доводи, че не били заплатени
наемите за м. 09 и 10.2019 г., поради което не следвало да се връща сумата от
450.00 лева за месец 10.2019 г.
Още ответникът твърди, че договорът за наем не е прекратен
(както и към настоящия момент), вкл. с едностранно предизвестие при неспазен на
срок за предизвествие, тъй като уведомлението не е
било получено от ответника, а едва с получаване на исковата молба и
приложенията към нея. В тази връзка се посочва, че щом договора за наем не е
прекратен, то не се и дължи връщане на депозита, както и обезщетение за
неспазено предизвестие, като дори и да е бил прекратен договора – то това е
било по инициатива на самия ищеца.
Отделното от горното се посочва, че депозитът не следва
да се връща, поради това, че ищецът не е заплатил дължимите от него
консумативни разноски, свързани с ползването на имота, както и че са причинени
вреди на самия имот, свързани с прокарването на интернет.
По същество, моли за отхвърляне на претенциите.
Претендират разноски.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото писмен договор за наем от
09.04.2019 г., съдът намира за установено пълно и главно, че между страните е
възникнало валидно облигационно наемно правоотношение, по силата на което
ответницата, в качеството й на наемодател, е предоставила за временно и
възмездно ползване на ищеца, в качеството му наемател, недвижим имот, находящ се на бул. **, за срок от 12 месеца с уговорен
месечен наем в размер на 500.00 лева, платим на 10-то число на текущия месец,
за който се дължи наема.
В деня на сключване на договора за наем ищецът е заплатил
и депозит в размер на 500.00 лева, което се установява от специално изготвената
за тази цел разписка, подписната от двете страни, а отделно от това – и от чл.
18 от Договора за наем.
От представените по делото писмени доказателства –
банкови документи от 08.10.2019 г. и 03.09.2019 г. за превеждане на сумата от
по 500.00 лева за месеците м.09.2019 г. и м.10.2019 г. по сметка на К* Д* Д*; кореспонденция между страните
чрез мобилното приложение „Вайбър“ и приетата в тази
връзка Съдебно компютърно-техническа експертиза, установяваща авторството на
съобщенията – съдът намира за доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си за
заплащане на дължимия наем за м.09 и м.10.2019 г. От горните доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установява, че ответницата е
указала на ищеца да заплати наема за септември и октомври 2019 г. на трето лице
К* Д*Д*, което е и сторено. От това
следва правният извод, че наемателят е погасил задължението си за заплащане на
дължимия наем за месеците м.09 и м.10.2019 г., като е без значение за
погасителния ефект на изпълнението обстоятелството, какви са вътрешните
отношения между ответницата и третото лице. В тази връзка съдът приема, че К* Д* Д* е лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да
получи изпълнението по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Съдът стига до правни
извод, че не се установи наличието на хипотезата на чл. 19, б. в от Договора за
наем, която дава правото на наемодателя да задържи заплатения депозит. Отделно
от това, по делото не са ангажирани доказателства от ответника в подкрепа на
твърденията му, че са причинени щети върху имота по време на ползването му. Ето
защо съдът стига до заключение, че ответницата е длъжна да върне на ищеца
пълния размер на депозита в размер на 500.00 лева, на основание чл. 21 от
Договора.
Между страните не съществува спор, че наемателят е освободил
имота на 11.10.2019 г. Но освобождаването, само по себе си, няма за последица
автоматично преустановяване на облигационната връзка между страните, доколкото по делото няма данни да е налице взаимно съгласие между страните
за прекратяване на договора. Видно от приложената по делото „Вайбър“ кореспонденция (л.90), на 01.10.2019 г. ищецът е
уведомил ответницата, че прекратява договора за наем с едномесечно предизвестие.
Предизвестието е изтекло съответно на 01.11.2019 г., поради което наемното
правоотношение между страните е прекратено на считано от 02.11.2019 г. Тъй като
ищецът е заплатил месечен наем за периода от 09.10.2019 г. до 09.11.2019 г. в
размер на 500.00 лева, ответникът дължи връщане на част от наема в размер на
133.33 лева, заплатен за периода от 02.11.2019 г. до 09.11.2019 г.
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни
искове са частично основателни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
разноски. В тази връзка е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който претендираните и реално сторените разноски са в размер на 1151.50
лева. Възражението на ответника за прекомерност на претендираните
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство защита и съдействие в
обезпечителното и исковото производство, е основателно. Следва да бъде присъден
минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед
правната и фактическа сложност на делото – 150.00 лева за обезпечителното
производство и 300.00 лева за исковия процес. Разноските следва да бъдат редуцирани
на 701.50 лева. От тази сума следва да бъде присъдена сумата от 467.66 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
Ищецът от своя страна дължи разноски на ответника,
съразмерно на отхвърлителната част от исковете в
размер на 140.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.М.Д., ЕГН:********** да
заплати на П.В.Р., ЕГН:********** следните суми:
1) сумата от 500.00 (петстотин)
лева представляваща депозит (кауцион), заплатен от
ищеца на основание чл. 18 от Договора за наем от 09.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане;
2) сумата от 133.33 (сто тридесет
и три лева и тридесет и три стотинки) лева представляваща пропорционална част
на заплатения наем за периода от 02.11.2019 г. до 09.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 133.33 лева до претендираните
450.00 лева.
ОСЪЖДА Е.М.Д. ЕГН:********** да заплати на П.В.Р. ЕГН:**********
сумата в размер на 467.66 (четиристотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща, направени от ищцата съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В.Р. ЕГН:********** да заплати
на Е.М.Д. ЕГН:********** сумата в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, представляваща, направени от ищцата
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: