Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
10.04.2019г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
съдебно заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица
Чиркалева
като разгледа докладваното
от съдия Чиркалева АНД (К) № 146 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Областна дирекция по безопасност на храните“ –
Хасково, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №21/14.01.2019г., постановено
по АНД №396/2018г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Касационният
жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
твърдение за недопустимост на съдебния акт, поради просрочие на жалбата против
наказателно постановление. В тази връзка сочи, че от представена по делото
справка от „Български пощи“ било видно, че отмененото от районния съд
наказателно постановление било връчено на 20.03.2018г., а обратната разписка за
това била върната на административния орган на 21.03.2018г. От изпратената до
районния съд Справка–извлечение от оператора „Български пощи“ било видно, че
наказателното постановление било получено именно на 20.03.2018г. от сина на Н.
П.. Твърди неправилност на изводите на съда касаещи процедурата по връчване,
уредена в чл.58, ал.1 от ЗАНН, като сочи че неправилно съдът приел нормите на
НПК във връзка с връчването за неприложими. Изтъква, че административният орган
не можел да носи отговорност за действията на сина на наказаното лице, което се
било подписало, с имената на баща си, както и за действията на връчителя –
служител на „Български пощи“. Посочва още, че било всеизвестен факт, че в
повечето случаи юридическите лица и едноличните търговци вписвали за седалище и
адрес на управление постоянния адрес по местоживеене на управителя, а наказателното
постановление следвало да бъде връчено по седалище и адрес на управление на
търговеца, който в случая съвпадал с домашния адрес на физическото
лице-търговец, на който адрес било логично да пребивават членовете на
семейството. Сочи, че в оспореното съдебно решение било нелогично обоснована
отмяната на НП на основание нарушение при връчване по чл.58, ал.1 от ЗАНН.
На
следващо място за неправилен счита извода на районния съд, че
административнонаказващият орган нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради неточно посочване на мястото на нарушението. Твърди, че не може за
място на извършване на нарушението да се приеме деловодството на
административния орган, като в тази връзка пояснява, че нарушението било
извършено чрез бездействие от страна на наказаното лице, което било установено
в деня на проверката. В случая, проверения обект работил с неверни данни по
отношение на фирмата притежаваща разрешение да извършва дейност с храни, в
следствие на извършена промяна в обстоятелствата. Тоест лицето което извършвало дейност в обекта сменило
фирмата осъществяваща дейността, без да уведоми ОДБХ – Хасково за настъпването
на промяната. Смята, че при уведомяването лицето нямало задължение да се яви
лично в сградата на административния орган. Промяната на обстоятелството
подлежащо на вписване можело да бъде заявено чрез уведомително писмо. Счита, че
мястото на извършване на нарушението, изразяващо се в бездействие, било мястото
на осъществяване на търговската дейност – Снек бар „Evergreen“,
който бил в гр. Д., зад „Планета Пайнер клуб“.
Ответникът
– ЕТ „Симпъл – Н. П., не излага становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково дава заключение по чл.217, ал. 4 от АПК за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила решението на районния съд като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С
атакуваното Решение №21/14.01.2019г., постановено по НАХД №396/2018г. Районен
съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление №1-2018 от 13.03.2018г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Хасково, с
което на основание чл.48, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за храните (ЗХ), на
ЕТ „Симпъл – Н. П.“ гр.Димитровград е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева за нарушение по чл.15 от ЗХ, във връзка с чл.14, ал.1, т.7 от ЗХ.
За да отмени
наказателното постановление районният съд посочил, че жалбата против него е
подадена в срок. Не приел възражението на АНО, че в случая приложение намира
чл.180 от НПК, тъй като текстът касаел процедура по лично връчване на книжа в
наказателния процес. Отбелязал, че е налице специална процедура за връчване на
препис от НП, визирана в чл.58 от ЗАНН, която изисквала лично връчване на
нарушител и едва ако се удостоверило, че той не е бил намерен на посочения
адрес, НП се приемало за редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Формирал извод за това, че липсват предпоставки за прилагане на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а самото НП било връчено не лично на титуляр/представител на търговеца, а
на неустановено по делото лице. В случая изключението на чл.180, ал.2 от НПК не
било неприложимо. Касаело се за административно производство и за адресат лице,
което в разглеждания аспект не следвало да се счита за свързано с хипотезата
„пълнолетен член на семейството му“. В заключение посочил, че след като не била
осъществена редовна процедура по връчване на НП, то срокът за обжалването му от
наказаното лице не бил започнал да тече. По същество на спора съдът приел, че
нарушението било извършено в гр. Хасково и въпреки направеното възражение за
неподсъдност е компетентен да разгледа и реши спора, поради това, че
възражението за неподсъдност било просрочено. Във връзка с място на извършване
на нарушението посочил, че отговорността за деяние, осъществено чрез бездействие,
възниква там, където трябвало да се извърши дължимото действие, като констатирал,
че в случая АНО не се съобразил с това законово изискване и по този начин
нарушил разпоредбата чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по този начин опорочил изцяло
НП, което го правило незаконосъобразно.
При
касационната проверка, настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Правилно районният съд е приел, че подадената пред
него жалба е допустима. Това е така защото действително срокът за оспорване на
НП не е започнал да тече, поради факта, че наказателното постановление не е
било връчено, съотв. получено от наказаното лице. Наред с последното, не е доказано, че положеният в известието за
доставяне подпис е на лице, което има някаква връзка с адресата на санкционния
акт. Правилно е прието, че подписът не е на адресата на НП, като последното е
установено посредством назначената от съда съдебно-графологична експертиза,
която по несъмнен начин сочи, че изследваният ръкописен подпис не е бил
изпълнен от Н. С. П.– собственик на фирма ЕТ „Симпъл – Н. П.“, въпреки, че в
известието за доставяне е отразено неговото име като получател на санкционния
акт.
Съгласно
чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тази правна норма, макар и
лаконична, изчерпателно урежда реда за съобщаване на наказателните
постановления. Изискването е препис от наказателното постановление да бъде
връчен срещу подпис на нарушителя, като получаването на този препис е
предоставено изцяло в преценката на АНО или казано по друг начин, по какъв
начин АНО ще връчи препис от НП срещу подпис не е изрично уредено. Ето защо, са
допустими всички правни способи за връчване на препис от наказателното
постановление. Тези способи, следва да гарантират, че именно нарушителят ще
получи НП, като няма пречка това да стане и чрез трето лице, след като
съществува гаранция, че на адресата на НП ще бъде връчен препис от него. Освен
това следва да се посочи качеството на това трето лице, както и да се обозначи
или докаже връзката му с наказаното лице. Съгласно чл.84 от ЗАНН, за
призоваването и връчването на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на
НПК, като в чл.180 и следващите НПК, който регламентира, че когато лицето, за
което са предназначени призовките, съобщенията и книжата, отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му,
като съгласно ал.6 на същия текст, лицето, чрез което става връчването,
подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата
на лицето, за което са предназначени, а съгласно ал.7 от същия, връчителят
отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и
отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката,
съобщението или книжата.
В случая
обаче, в приложеното по делото известие за доставяне е отразено, че пощенската
пратка, съдържаща процесното наказателно постановление, е получена на адреса на
жалбоподателя, ул. П. Х.“ №., гр. Д., на датата 20.03.2018г., от лицето Н. П.,
т.е. от собственика на фирмата, санкционирана с НП, т.е. нормата на чл.58, ал.2
от ЗАНН не е приложима – не е налице връчване на друго лице на пратката, поради
отсъствие на адресата ѝ. В този случай, при посочване в известието за
доставяне на Н. П., следва и положеният в същото подпис да е негов, което обаче
не е така. При това положение, не може да се приеме, че пратката е била връчена
надлежно. Дали наличният в известието за доставяне подпис е положен от сина на Н.
П. е ирелевантно, тъй като в случая е установено, че е соченият за получател на
НП в действителност не е получил пратката, като вместо него се е подписало
друго лице. Не се доказва пред районния съд, а и не се подкрепя от данните и
доказателствата по делото твърдението на касатора, че получател е синът на Н.
П.. Безспорно в случая е налице разминаване на отразения в известието получател
и действителната воля на адресата на пощенската пратка, поради липса на подпис
под имената му. Основателно и обосновано е прието от районния съд, че не е
налице надлежно връчване, следователно срокът за оспорване на наказателното
постановление не е бил започнал да тече. Жалбата е била допустима и правилно е
разгледаната от първоинстанционния съд.
Правилен
е и извода на съда, че отговорността за деяние, осъществено във формата на
бездействие, възниква там, където е трябвало да се извърши дължимото действие.
В случая това е Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, където
ЕТ „Симпъл – Н. П.“ е следвало да изпълни задължението си по чл.15, ал.1, във
вр. с чл.14, ал.1, т.7 от Закона храните. Предвид последното съдът разгледал
жалбата не е бил местнокомпетентен да се произнесе по нея, но това не е довело
до опорочаване на постановеното съдебно решение, доколкото възражението за това
е било направено след първото по делото съдебно заседание. Не се споделя обаче
извода на първоинстанционния съд, че нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на нарушението.
Както в АУАН, така и в НП ясно е описано
вмененото на жалбоподателя деяние с всички негови реквизити, като е посочено,
че не е уведомил именно Областна Дирекция по безопасност на храните – Хасково. Последното по недвусмислен начин, точно и ясно
определя мястото на извършване на деянието, осъществено чрез бездействие. Не се
споделя убеждението на първата инстанция, че мястото на извършване на
проверката следва да се счита за посочено, като място на извършване на
нарушението. Макар и в касационната жалба да се излагат доводи в такава насока,
нито от изложеното в АУАН, нито от изложеното в НП може да се направи извод в
такава насока. Описанието на извършеното чрез бездействие административно
нарушение инкорпорира в себе си и мястото на неговото извършване и то
безпротиворечиво е посочено, като Областна дирекция по безопасност на храните –
Хасково.
На следващо място, не се споделя извода
на районният съд, че липсва дата на извършване на нарушението. Доколкото същото
се осъществява чрез бездействие и продължава и към датата на констатирането му,
именно последната - 04.01.2018г. е и дата на неговото извършване.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че не са нарушени разпоредбите на чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че липсват други нарушения от
категорията на съществени при издаване на АУАН и НП, които да представляват основание
за отмяна на наказателното постановление.
Предвид
изложеното, като е отменил наказателното постановление на процесуално основание
е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а
доколкото в последният липсва произнесе по съществото на спора делото следва да
се върне на друг състав за произнасяне по същество.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.2-ро, вр. с чл. 222, ал.2,т.1-ва от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №21/14.01.2019г., постановено по НАХД №396/2018г.
по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.