М О Т
И В И
Към присъда по НЧХД № 798/2020 г. на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по тъжба на В.П.Г., с която същият е
повдигнал обвинение срещу подсъдимия М.С.Х., за това че: На 29.05.2020 г. в гр. Асеновград, противозаконно е
повредил чужда движима вещ колесен трактор – багер
марка „Катерпилар“ модел 432Е с рег. № РВ 3994 ЕН,
собственост на В.П.Г. ЕГН **********, като причинената повреда е на стойност
2 237 лева и деянието е извършено по непредпазливост. Престъпление по чл.
216, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител В.Г. чрез
повереника си -
адвокат К., поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка,
описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и налагане на справедливо
наказание.
В наказателното
производство не е предявен граждански иск от частния тъжител.
Подсъдимият М.Х. не се признава за
виновен, но дава обяснения, в които отрича авторството и вината си в
извършването на престъплението, в което е обвинен, както и отрича изобщо да е
извършвал действия, с които да е причинил съставомерния
резултат. Лично и чрез защитника си адв. Р., моли за оправдателен диспозитив.
Съдът след анализ и преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.С.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с
висше образование,неосъждан, управител на фирма „МВ Лескултури“
ЕООД, адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 57, вх.А, ет. 1, ап. 32, с ЕГН **********.
Тъжителят В.Г. притежавал комбиниран багер
марка „Катерпилар“ с рег. № РВ 3994 ЕН. Г. бил нает
от управителя на дружеството „Таня-99“ ЕООД за извършването на изравнителни
работи в производствената база находяща се в двора на
бившия завод „Химик“. В двора на същия завод се помещавала и производствена
база на дружество „Ангел Стоилов 96“АД. Управителят на дружеството Ангел
Стоилов възложил на подсъдимия Х. да организира отрязването на две тополи,
които се намирали в имота на дружеството, като възлагането станало по телефона.
За отрязването на дърветата било издадено надлежно разрешение от Община
Асеновград на фирма „Авангардни технологии и рязане“ ЕООД, което също било
представлявано от Ангел Стоилов. За изпълнение на задачата, която подсъдимият Х.
***- Асеновград, с която имал и предишни взаимоотношения, същият наел свидетеля
Н.П.. Същият срещу заплащане следвало технически да извърши отрязването на
дърветата с моторен трион. На 29.05.2020 г. М.Х. и Н.П. пристигнали на обекта и
се заели с подготовката за поваляне на дърветата. Тъй като духало вятър, а
дърветата били високи и били разположени в непосредствена близост до главния
път, подсъдимият Х. предложил на В.Г. срещу заплащане с кофата на багера да
натисне дърветата и да им придаде посока на падане навътре към двора на базата.
По това време, В.Г. бил до портала на завода и бил в престой с багера, поради
което се съгласил срещу заплащане да извърши определената работа, а именно да
притиска дърветата с кофата на багера по време на рязане и да ги повали към
двора. За извършване на услугата, Х. и Г. постигнали устна уговорка без да
уговарят подробности каква ще е ролята на всеки от тях при повалянето на
дърветата, а и от естеството на работата било ясно какво точно трябва да се
извърши. Като се уговорил с Г., Х.
тръгнал да се връща към дърветата, които били на известно разстояние. През това
време свидетелят П. ги подготвял за отрязване като направил кос срез от едната
страна на едната топола. В това време установил, че дървото е кухо, същото
започнало да вибрира, което индицирало, че може да
падне. Тези обстоятелства били веднага забелязани и от подсъдимия Х., който
веднага казал на П. да спира движението от едната страна на пътя, а М.Х.
започнал да го спира от другата страна. Така двамата спрели по няколко коли, които
щели да преминат през опасната зона. В това време, тъжителят Г. се придвижил с
багера към дърветата и започнал да захожда към едното от тях, за да го подпре.
Подсъдимият М.Х., който през това време спирал движението по пътя едва в този момент видял, че Г. с
багера отива към дърветата и започнал да му прави знаци с ръце, за да спре.
Явно Г. не го забелязал и продължил движението си като минал покрай дърветата,
за да заходи, като в този момент едната топола се пречупила и паднала върху
багера. В резултат на падането на
тополата, върху багера били нанесени повреди. Между Г. и Х. възникнал спор, кой
трябва да поеме щетите върху багера, както и относно техния размер. Първоначално
М.Х. обещал да съдейства на Г. за намиране на части и за определено
обезщетение, което двамата не успели да уточнят. В последствие прекъснал
отношенията си с него, а Г. подал жалба в прокуратурата. С Постановление на РП-
Асеновград бил постановен отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер, тъй като според прокурора се касаело за
престъпление по чл. 216 ал. 6 от НПК, преследвано по частно правен наказателен
ред. В резултат на това била депозирана настоящата тъжба. От заключението на
изготвената авто-оценъчна експертиза се установява,
че причинените по багера щети в резултат на падането на тополата са на стойност
2237 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимия М.Х. и показанията на свидетелите Н.П., Д. А. и Н. К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни по отношение на
обстоятелствата, които те са възприели. Същите обаче не съдържат никаква информативност по отношение на главния факт, а именно какви
са били конкретните уговорки между Х. и Г. при възлагането и приемането на
работата и следвало ли е Г. да чака конкретни указания от Х. при подхода към
дърветата или поради естеството на задачата и компетентността си като багерист
сам е следвало да се ориентира и определи начина, по който ще извърши задачата.
При установяване на фактическата обстановка, съдът ползва и приложените по
делото писмени доказателства, както и заключението на АОЕ-за, което кредитира в
пълна степен.
В предвид установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, съдът намира, че няма спор по отношение на
основните факти от обективна страна, а именно, че тополата в крайна сметка е
паднала върху багера, докато той се е придвижил край нея и му е причинила
повреда. От субективна страна обаче, относно изобщо наличието на вина и нейната
форма от страна на подсъдимия, довела до така настъпилия съставомерен
резултат липсват доказателства освен обясненията на подсъдимия Х.. Същият обаче
отрича да е виновен в причиняването на резултата макар и под формата на непредпазливост
и заема защитна позиция в обясненията си, че в крайна сметка Г. след като е
приел да извърши задачата сам и без да изчака указания е тръгнал към дърветата,
без знанието на подсъдимия, който след като го е видял, че отива към дървото се
е опитал, но не е успял да го спре и поради
неблагоприятно и случайно стечение на обстоятелствата дървото е паднало
точно в този момент и е притиснало багера.
При така установената фактическа обстановка
и при така събраните доказателства съдът намира, че обвинителната теза,
изложена в тъжбата и поддържана в процеса е разколебана и обвинението не е
доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. Причинно-следствената връзка между твърдените
действия на подсъдимия в контекста и при обстановката описана в тъжбата и настъпилия
съставомерен резултат е разкъсана до степен на
предположение по отношение на главния факт. Това е така, защото не е доказано
по несъмнен начин субективния състав на престъплението, а именно наличието на
виновно поведение под формата на съзнавана или несъзнавана непредпазливост от
страна на подсъдимия при възникването на съставомерния
резултата и в крайна сметка се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. За да е налице виновно деяние под формата на непредпазливост, деецът следва
да не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но да е бил
длъжен и да е могъл да ги предвиди, или като е предвиждал настъпването на тези
последици да е мислел да ги предотврати. Анализът на случая в аспекта на конкретните
действия, които е извършвал както подсъдимият, така и пострадалият в момента на
възникване на събитието, довело до резултата сочи, че подсъдимият М.Х. не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици,
тъй като не бил наясно, че пострадалият Г. се насочва към дървото в момента, в
който е спирал движението, а когато го е забелязал се е опитал да го спре. Следователно
и не е бил наясно, че същият се насочил към опасната зона на падане на дървото
и съответно с опасността то да падне именно върху него. От друга страна, приемайки
задачата, при която не е доказано, че е следвало да изчаква конкретни указания
от Х. и без да е получил такива, Г. сам е приел риска от изпълнението и при
което е възникнал инцидента. Ето защо, като взе в предвид правилото на чл. 303
ал.1 от НПК, че присъдата не може да
почива на предположения и изискването по ал.2 на същия текст за несъмнена доказаност на обвинението, съдът счита, че е налице една от
хипотезите на чл. 304 от НПК, а именно, че подсъдимият М.С.Х. не е извършил
деянието, предмет на обвинението повдигнато с тъжбата, поради което Съдът го
призна за невинен и го оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
190 ал.1 от НПК направените по делото разноски от подсъдимия следва да се
възложат на частния тъжител. Такива не са претендирани
от страна на подсъдимия М.Х. и не е доказано извършването на разноски чрез
писмени доказателства, поради което и съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: