Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София
05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, V въззивен
състав в публично заседание на осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСВА
при секретаря Пенка Цанкова и с
участието на прокурор Снежана Станчева, като разгледа докладваното от съдия Гетов
ВНОХД № 3224 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
Присъда № 279149 от 19.11.2019 г. по НОХД № 15307 г. Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 8 –ми състав е признал подсъдимият Д.И.Л. за виновен в това, че за
периода от месец май 2016 г. до месец май 2018 г. в град София, след като е бил
осъден с решение от 24.03.2014 г. по гр. дело № 661/2014
г. на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, влязло в законна сила на 24.03.2014 г, да
издържа свой низходящ - сина си А.Д.Л.,
роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител Р.О. О., като му
заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 25 /двадесет и
пет/ месечни вноски в
размер на 120.00 лева, всяка от тях за посочения период, или общо всички в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева, поради което на основание чл. 183, ал. 1 НК вр. чл.
54 вр. чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК му е наложил наказание „пробация“ за срок
от една година, включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. На основание чл. 189, ал. 3 от НК е
осъдил подсъдимият Д.И.Л. да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на 58,65 лева и 5 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
По
депозирана въззивна жалба е образувано ВНОХД 3224/2020
г. по описа на СГС, НО, V въззивен
състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за явна
несправедливост на наложеното му наказание. Излагат се твърдения от страна на
подсъдимия, че е добросъвестен баща и не е оставял детето си без социална и
финансова грижа. В заключение иска от съда да се извърши корекция на периода,
за който е осъден да плати издръжка, от 2 години на 1 година и да се намали
срока на наложеното му наказание „пробация“ .
С
първоначалната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В
проведеното разпоредително заседание на 10.09.2020 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция,
както и ангажирането на нови доказателства.
На
провелото се съдебно заседание на 23.11.2020 г. защитата на подсъдимия е
представила като писмено доказателство сключено между подсъдимия Л. и Р.О.
споразумение на основание чл. 51 от Семейния кодекс, което съдът е приобщил към
доказателствената съвкупност. Процесуалния представител на подсъдимия е довел и
свидетеля А. Д., който да бъде разпитан пред въззивния съд. С оглед на
направените искания от страна на защитата, съдът е провел съдебно следствие, по
време на което е разпитал А. Д.. На 08.01.2021 г. в съдебно заседание
е разпитана повторно обвинителка Р.О., с което процесуално деяствие е
приключило съдебното следствие пред настоящата инстанция.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като излага
твърдения че подзащитният му е внасял по един или друг начин средствата,
необходими за издръжка на детето си. Излага доводи, че не може да се заключи по
категоричен начин, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си за заплащане на
дължащата от него родителска издръжка,
поради което моли съда да отмени решението на предходната инстанция и да
оправдае подсъдимия.
Частната
обвинителка твърди, че коментираните постъпления на парични задължения се
отнасят за период, предхождащ периода,
който е обект на изследване в конкретното наказателно производство.
Прокурорът
в производството пред настоящата инстанция моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, като счита оспорваният съдебен акт за правилен и мотивиран.
Навежда твърдения, че изводите на районния съд се подкрепят и от приобщената
доказателствена маса пред въззивния съд. Намира наложеното наказание на
подсъдимия за правилно и определено при спазване на изискванията на чл. 36 и
чл. 54 от НК.
Подсъдимият
моли съда за снизхождение.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в
протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното: Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите
на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с
приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата
да бъде преповтаряна отново.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване, в това число: показанията на
свидетелката Р.О. /показанията на
свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5 вр. ал. 1, т.2, пр. 2 от НПК/, копие от решение от 24.03.2014 г. на СРС, III-то гражданско отделение по гр. д. № 661 по описа за
2014 г. /л.8- 9 от ДП/,
справка от НОИ /л.11 от ДП/, копия на платежни документи /л. 15- 21 от ДП/,
копие на искова молба на Д.Л., ведно с договор за правна защита /л. 24 – 27 от ДП/
справка
за съдимост /л. 31 от ДП/, заключение на
съдебно-оценителна експертиза /л.34 – 36 от ДП/ справка за собственост на МПС /л. 45 от ДП/, справка
Търговски регистър /л. 46 от ДП/.
Пред настоящата съдебна инстанция бяха
разпитани свидетелите А. Д. и Р.О., както и беше приобщено следното писмено
доказателство – споразумение по чл. 51 от СК между Р.О.О. – Л.и Д.И.Л. /л. 24 от въззивно производство/.Въззивният съд изгради своите фактически и правни
изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция, както и на приобщените пред него
такива, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Съдът
намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по
съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. Настоящата инстанция, споделяйки изцяло извършената оценка
на доказателствения материал от първия съд, като определя показанията на
свидетелката О., дадени пред предхдоната инстанция и приобщените от досъдебното
производство като логични, последователни и непротиворечиви спрямо останалия
приобщен доказателствен материал. Същите намират опора в приобщените като
писмени доказателства - решение от
24.03.2014 г. на СРС, III-то г.о.по гр.
д. № 661, с което е прекратено брачното правоотношение между свидетелката и
подсъдимия и последният е осъден да изплаща месечна издръжка на непълнолетното
им дете – А.Л. в размер на 120 лева, както и в приобщените по време на
досъдебната фаза справки копия от платежни документи, от които се установява че
Д.Л. е изпълнявал задължението си за издръжка в период, предшестващ
инкриминирания период. Съдът, в този състав, изцяло споделя и изводите на
районния съд относно кредитирането на заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза, от което се установява размера на дължимата
неизплатена сума за издръжка, която подсъдимия Д.Л. дължи на своя син. Същото
отговаря на поставените му въпроси и е изготвено от вещи лица в съответната
област на науката. Пред
настоящата инстанция е проведено съдебно следствие, по време на което е
разпитан свидетеля А. Д.. Същият излага информация, че познава подсъдимият и
неговата бивша съпруга и частна обвинителка в настоящото производство – Р.О..
Пред съда излага доводи, че е купил моторно превозно средство от подсъдимия,
като изплащал определена парична сума от 350 лева периодично първоначално на подсъдимия, а след
това е давал в продължение на 6 или 7 месеца същата сума на неговата бивша
съпруга, с цел да покрие задължението на подсъдимия за издръжка. Като твърди,
че този период обхваща времето, през което Д.Л. е бил в Германия да работи, а
за предоставените парични средства отрича да са съставени каквито и да е
платежни документи, от които да се установи плащането. Предвид установените обстоятелства
от приобщеното гласно доказателствено
средство пред настоящата инстанция е разпитана повторно и свидетелката Р.О.. Същата
пред съда заявява, че познава свидетеля А. Д., като казва че е получавала
еднократно парична сума от него в размер на 280 лева, като за тази престация
липсват съставени документи. Излага твърдения, че предоставената и парична сума
е била за период, който е предхождащ инкриминирания период от м. май 2016 до м.
май 2018 г. Като излага информация, че пари са и давани два или три пъти и от
по-малкия брат на подсъдимия. Съдът
съпоставяйки приобщените гласни доказателствени средства в хода на съдебното
следствие, счита че същите подкрепят фактическата обстановка, установена от
предходната инстанция и се намират в синхрон с приобщената доказателствена
съвкупност. С оглед на което реши да кредитира показанията на свидетеля Д. частично,
досежно обстоятелството по закупуването от него на лекия автомобил на
подсъдимия и изплащането му на вноски, както и относно периода през който е
плащал уговорените парични вноски на Р.О.. Като тези обстоятелства се потвърждават
и от приобщеното пред въззивния съд като писмено доказателство споразумение по
чл. 51 от СК, от което се установяват уговорките, произтичащи от прекратеното
брачното отношение между подсъдимия и свидетелката О., в това число и в чие
владение остава лекия автомобил, за който свидетеля Д. говори. Твърденията на
свидетеля Д. намират опора относно изложените обстоятелства и в показанията на
частната обвинителка, дадени пред съда. Относно твърденията, отнасящи се до точния
брой пъти, които е предоставял паричната сума на свидетелката Р.О., тъй като
същите не намират потвърждение в доказателствената маса и не могат да бъдат с
категоричност установени, съдът реши да не ги кредитира. Настоящата инстанция
не може да приеме за достоверно и размера на предадените от свидетеля пари, тъй
като съгласно изложените от него твърдения става въпрос за парична сума от 350
лева, което сведение се намира в противоречие с казаното от Р.О., че А. Д. й е
предал 280 лева еднократно. Съдът цени депозираните пред него свидетелски
показания на Р.О. като достоверни, съответстващи на обективната истина. От тях
се установява, че посочените плащания от страна на свидетеля Д. са били за
период предхождащ, процесния, за който подсъдимият е осъден. Като това
обстоятелство се потвърждава от изложените от свидетелката твърдения по време
на досъдебното производство, от които се установява че Д.Л. е работил в Германия
във времеви период около развода им през 2014 година, както и от показанията на свидетеля Д., който излага
сведения за това, че е предавал споменатите парични суми на бившата съпруга на
подсъдимия, тъй като последният е бил в Германия. Доказателство в тази насока е
и приетата в хода на досъдебното
производство справка от НОИ за сключени трудови договори, от която е видно че подсъдимият е бил в трудовоправни
отношения през част от инкриминирания период, за който дължи издръжка, като е
работил на територията на страната.
С
оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната
жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо
да посочи следното:
Настоящата инстанция е сезирана с жалба
от страна на подсъдимия, в която се излагат доводи за несправедливост на
наложеното наказание „пробация“, както и твърдения, че се дължи издръжка за
една година, а не за две, както е приел от обективна страна контролираният съд.
Съдът счита направената жалба за неоснователна. Съображенията в тази насока отнасящи
се за периода, за който подсъдимият дължи издръжка са изложени подробно в
частта на настоящия акт, в която се анализират представените пред въззивната
инстанция доказателства относно направените плащания на издръжката чрез
свидетеля Д.. По отношение на възражението, направено във връзка с наложеното
наказание „пробация“ и свързаните с него пробационни мерки и тяхната
продължителност, съдът намира че така наложеното наказание съответства на изискванията,
поставени от чл. 36 от НК. Като съдът правилно е отчел смекчаващите отговорността
обстоятелства в това число необремененото съдебно минало на подсъдимия при
определяне на кое от двете алтернативни наказания – „лишаване от свобода“ в
срок от една година или „пробация“ да наложи спрямо подсъдимия Л.. Като в
настоящия случай съдът не може да уважи направеното възражение на защитата във
връзка с редуциране на наложения срок на наказанието „пробация“ от 1 година в
минималния допустим законов такъв съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 от НК в размер
на 6 месеца. Доводи в тази връзка са свързани с продължителността на времето,
през което подсъдимият е осъществявал състава на престъпното посегателство по
чл. 183, ал. 1 от НК. Видно от разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК, за да е
осъществен състава на престъплението се изисква деецът да не е плащал издръжка
за период от два месеца или повече, а съгласно установената фактическа
обстановка подсъдимият Л. не е изпълнявал задължението си по заплащане на
издръжка за период от 25 месеца. Предвид което настоящата инстанция няма как да
не вземе предвид при индивидуализация на наложеното наказание броя на
неизплатените месечни вноски, дължащи се от подсъдимия за издръжка на малолетния
му син.
При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че подсъдимият Д.Л. е осъществил с поведението си обективните и субективните
признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Като
от обективна страна се доказа по безспорен начин, че подсъдимият Д.Л. е бил
осъден с Решение от 24.03.2014 г. на СРС, III-то
г.о.по гр. д. № 661 да заплаща месечна издръжка в размер от 120 лева на свой
низходящ, неговия малолетен син А.Л.,
роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител – Р. О. до
настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се изразява в
трайно и непрекъснато бездействия в определен период от време, представляващо
неизплащане на определената издръжка в размер на повече от две месечни вноски.
В конкретния случай от доказателствената съвкупност по безспорен начин се
установява, че подсъдимият Л. не е изпълнявал своето задължение спрямо сина си
– Антов Л. за периода от м. 05.2016 до м. 05.2018 г. включително, или не е
изплатил общо 25 месечни вноски на обща стойност от 3000 лева. Като
изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие, при дължимо активно
поведение, състоящо се в изплащане на
установената издръжка.
От субективна страна деянието е
осъществено под форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че
дължи месечна издръжка на своя низходящ, като е бил запознат с постановеното и
влязло в сила съдебно решение, с което същият е осъден да изплаща конкретната
сума, и е осъзнавал че чрез бездействието си не изпълнява дължимото. По отношение
на наказанието в духа на разсъжденията, направени във връзка с възраженията, изложени във въззивната жалба по отношение на
размера на наказанието, съдът намира че предходната инстанция е спазила
изискванията на закона и правилно е индивидуализирала наложеното на подсъдимия
наказание.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда №
279149 от 19.11.2019 г. по НОХД № 15307/2018 г.
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 8 –ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.