Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр. Сливен,
31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Радостина Желева и на прокурора Христо Куков, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова касационно административно-наказателно дело № 72
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Е.В.В. ***, против
Решение № 236 от 08.07.2020 г., постановено по АНД № 143/2020 г. по описа на
Сливенски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 6644 от
05.12.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на Е.В.В. ***, на основание
чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б. “а“
от ЗП.
В касационната жалба се твърди, че решението Районен съд Сливен е
постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът
счита за необоснован изводът на съда, че НП е законосъобразно, тъй като при
издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че не е
извършил нарушение, тъй като пътят, където бил спрян за проверка, бил в ремонт,
не бил отворен за обществено ползване и представлявал строителен обект, в изграждането на който участвал и той, като
служител на „Пътно поддържане Сливен“ ЕООД. Твърди, че като водач не следва да
носи отговорност за липсата на разрешение за движение с извънгабаритно превозно
средство, тъй като не бил в кръга на лицата, подлежащи на санкциониране. Моли
обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произнасяне по същество с
решение, с което да бъде отменено процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София не изпраща
представител. В писмено становище от пълномощник оспорва касационната жалба.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка, като изводите му са съобразени със събраните доказателства. Моли
съда да остави в сила решението. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Административен съд
Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на
Прокуратурата, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на
обжалваното решение, счита касационната жалба за неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка на 20.11.2019 год. бил съставен АУАН № 0007255 против Е.В. за това,
че на 20.11.2019 год. на път II-53,
на 100 м след разклона за път I-6 посока гр. Сливен - гр. Ямбол управлява МПС с
4 оси с две управляеми оси, марка ДАФ, модел ФАД ЦФ 85.410 с per. № …………., като осъществява движение без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от
разрешение се доказвала от направеното измерване, при което било констатирано
надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: при разстояние между осите
1,36 м на двойната задвижваща ос (3-та, 4-та) на МПС, сумата от натоварването
на ос на двойната ос е 25,770 т., при максимално допустимо натоварване на оста
19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в" на Наредбата. Измерването
било извършено с техническо средство ролетка № 1301/18 (5 м) и електронна везна
модел DFW-KR № 118829. В акта било отразено, че ППС превозва фракция, както и
че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Въз
основа на съставения акт, срещу който не било подадено възражение, било
издадено Наказателно постановление № 6644/05.12.2019 год. от Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, с
което на Е.В. било наложено административно наказание „Глоба" в размер на
1000,00 лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, буква „а" от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на
Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Нарушението било ясно и точно описано, като същото било
конкретизирано по време, място и начин на извършване, установен бил и
нарушителят. Приел също за установено и доказано, че използваното за
измерването техническо средство отговаряло на законовите изисквания на Закона
за измерванията. Приел за безспорно осъществяването от обективна и от
субективна страна състава на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от ЗП, от
страна на настоящия касатор. Не
приел възражението, че движението на извънгабаритното ППС се осъществява
по път, който не е част от републиканската пътна мрежа, доколкото подобно
възражение не е било заявено в хода на административнонаказателното
производство, а нарушителят е изпълнил условията на чл.37 ал.3 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ и заплатил веднага дължимите пътни такси.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира,
че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства са определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на
различните категории пътни превозни средства и техните ремаркета, които не
представляват опасност за участниците в движението. За да е съставомерно
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, е необходимо ППС да е
„извънгабаритно” по смисъла на чл.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. или „тежко”
по смисъла на чл.3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне
един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е
по-голям от стойностите по чл.5 от Наредбата,
както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва да е
по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл.6, или да се установи
натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на чл.7 от същата наредба.
В конкретния
случай е безспорно установено, че ППС, което е управлявал В. в деня на
проверката, е било „извънгабаритно” с оглед констатираните след измерване
стойности на допустимата му максимална маса и натоварването на осите. Съгласно
§1, т.8 пр. първо от ДР на ЗП “Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки
и извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба
на закона движението на извънгабаритно ППС представлява специално
ползване на пътя и за това е необходимо издаването на разрешение. Водачът на
ППС е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на
“извънгабаритно” или „тежко” такова и в случай, че е така, да не допуска
движение в обхвата на пътя. По отношение възражението на касатора,
че не е осъществявал превоз на тежко ППС по републиканската пътна мрежа,
настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на РС Сливен, препраща
към тях на основание чл.221 ал.2 от АПК, поради което не следва да ги
преповтаря.
Съгласно нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП
с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се
наказват физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Съдът
не споделя изложените от касатора доводи, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността
му за деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като той не е
собственик на въпросното ППС. Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б."а"
от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с
разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено
разрешение. Именно поради това субект на това нарушение е и лицето, което
фактически извършва дейността по ползване на пътя, като управлява
извънгабаритно ППС. В тази връзка е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Не е спорно и че отговорността на
жалбоподателя, ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от
ЗП не игнорира изискването на чл.15, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, съгласно който собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в АПИ или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова
разпоредба, спрямо задължените лица обаче, не освобождава водачите на
съответното ППС от задължение да спазват предписаното правило на чл.26, ал.2,
т.1, б."а" от ЗП и респективно при неизпълнение на същото да не носят
отговорност. Още повече, че от съдържанието на приложената санкционна норма на
чл.53, ал.1 от ЗП е видно, че същата предвижда налагане на наказание глоба на
физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които
извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно пътно
превозно средство без разрешение, то попада в кръга на субектите на нарушението
и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършеното.
По тези съображения настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено при правилно приложение на
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените отменителни
основания. Своевременно се явява искането на
ответника по касацията за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на касатора.
Съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120.00 лева. С оглед гореизложеното съдът
намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Водим от горното, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
236/08.07.2020г. на районен съд Сливен, постановено по АНД № 143/2020г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е.В.В. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“
разноски в размер на 80,00 (осемдесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: