РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Г.,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 14032 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 166164 от 15.07.2019 г., постановено по гр. дело № 74261/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 74 -ти състав, е признато за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу И.Г.Г.-К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И.Г.Г.-К. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
3868/2015 г. по описа на СРС, 74 -ти състав, както следва: сумата от 3225.91 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 г. до
30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаденото заявление по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение 23.01.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 943.20 лв., представляваща изтекла
мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.2012 г. до 09.01.2015 г., като
са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от
3225.91 лв. до пълния предявен размер от 4731.23 лв. за периода от 01.01.2012
г. до 30.04.2014 г. и акцесорния иск за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 943.20 лв. до претендираният размер от 1110.03 лв. за периода
от 29.02.2012 г. до 09.01.2015 г.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 704.20 лв.,
представляваща разноски в заповедното и
исковото производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 223,29 лв., представляваща разноски в исковото производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените главен
и акцесорен установителни искове, предвид конкретното оплакване в жалбата, е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. И.М.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд и в
противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ОУ е приел, че не може да се извърши
прихващане със стари задължения на ответника със суми за възстановяване по
изравнителни сметки. Сочи, че ответникът дължи пълния размер на предявените искове.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените
искове.
Въззиваемият
ответник е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба на ищеца,
с който оспорва същата, излагайки подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която частично са уважени предявените
от ищеца обективно съединени главен и акцесорен искове, е подадена въззивна
жалба и от ответника И.Г.Г.-К.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е приел,
че стойността на топлинната енергия е неправилно определена в изслушаната СТЕ,
тъй като през процесния период в имота не е имало поставени отоплителни тела и
работещи отоплителни уреди, което се установявало от представените Констативни
протоколи от 20.06.2014 г. и от 24.06.2014 г., което изключвало реалната
консумация на топлинна енергия и било отразено и в представените по делото
главни отмети. Сочи още, че неправилно е бил определен размерът на присъдената
в полза на ищеца лихва за забава, тъй като не било посочено по кои фактури,
каква лихва за забава се присъжда. Изтъква, че в нарушение на нормативно
установените правила ищецът е извършил прихваща със стари задължения. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемият
ищец не е подал отговор на въззивната жалба на ответниците и не взема становище
по същата.
Третото
лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е подал отговор на въззивните жалби, не
изразява становище по същите и не се
представлява в съдебно заседание.
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за
неоснователни по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Във връзка с оплакванията в жалбата на „Т.С.” ЕАД:
По отношение на оплакването,
че първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон и на ччл. 32, ал. 3
ОУ не е зачел извършено от ищеца прихващане със суми за възстановяване от
процесния период със задължения на ответника от предходен отчетен период /стари
задължения/ и е отхвърлил иска до пълните им предявени размери, следва да се
отбележи, че подобно възражение за прихващане не е въвеждано нито със заявлението
по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба, поради което периоди, извън процесния,
са извън предмета на спора. Принципно по своето правно естество „прихващането”
представлява упражняване на потестативно компенсаторно право. Но тъй като това
компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да породи погасителният
ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на „Т.С.” ЕАД, с което
упражнява потестативно право за погасяване на две насрещни и еднородни парични
задължения, следва да са били налице всички материални предпоставки, уредени в
разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното изявление за прихващане
по своята правна същност е способ за погасяване на две насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно
вземане. Основна предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното
волеизявление е двете задължения да са ликвидни и изискуеми. За да бъде
ликвидно едно вземане, то трябва да бъде безспорно установено по своето основание
и размер. Ищецът не е установил, че паричното вземане, с което е извършил
извънсъдебната компенсация, е било ликвидно. Дори не са наведени фактически
твърдения, от които да се изясни точно
с кои вземания – по период и размер, е извършвана тази извънсъдебна
компенсация. Не съществува процесуална пречка ищцовото дружество в съдебно
заседание да наведе като отбранително средство срещу твърдението на ответника,
че му се е дължало връщане на процесната сума след изравнителния период,
възражение за прихващане за погасяване на две изискуеми, еднородни и заместими
задължения до размера на по-малкото от тях и в случай че съдът установи, че
предявеното материално право чрез възражение е основателно, то ще се превърне в
ликвидно и годно за компенсация. Но до края на устните състезания в първата
съдебна инстанция ищецът не е направил възражение за прихващане на процесното
вземане за предходни периоди, поради което без да е установено, че насрещното
вземане на ищеца, с което е извършено материалното прихващане, съществува и е
било ликвидно, настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице надлежно
погасяване чрез компенсация на задължението на ответниците към ищеца – със суми
по изравнителните сметки за релевантния период. От друга страна, без да е
предявено по съдебен ред това възражение, ответника не може да се защити, като
оспорват твърдени от ищеца вземания за
предходни на процесния период. Ето защо оплакванията в тази насока на ищеца
във възивната жалба принципно са неоснователни.
По отношение на наведеното във възивната жалба на ответницата И.Г.Г.-К. оплакване
следва да се отбележи, че реално
доставената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се на
адрес: гр. София, ул.******, е на стойност 3225,91 лв., представляващ разликата между
прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за
възстановяване по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон,
до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Във връзка с оплакването
във въззивната жалба следва се изясни, че изчисленията през процесния период са
извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.с.“ ЕООД,
като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на
доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този
момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение
на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания и
съобразно показанията на ИРРО монтирани в процесния жилищен имот, а за БГВ до
03.10.2012 г. въз основа на броя обитатели, като след тази дата на база
показания на 1 бр. пломбиран водомер. Вещото лице е посочило, че до имота е
осигурен достъп за процесния период и е извършен реален отчет на 08.05.2012 г.,
22.05.2013 г. и 19.05.2014 г., като е извършен и междинен отчет при смяната на
ИРРО. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената
топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема
фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е
анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология, както и че уредите за топлинно отчитане
са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.
Ето защо са необосновани
оплакванията във въззивната жалба, че ищецът не е установил реално доставената
топлинна енергия до процесния топлоснабден обект, поради което настоящата
съдебна инстанция приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата 3225,91 лв. Този извод не се опровергава от представените
по делото Констативни протоколи от 20.06.2014 г. и 24.06.2014 г., тъй като тези
документи са частни свидетелстващи такива и не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила - арг.
чл. 180 ГПК, още повече, че от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ
се установява, че при смяната на ИРРО в имота е извършен междинен отчет, т.е.
измерено е реално доставеното от ищеца количество топлинна енергия преди и след
смяната на ИРРО.
Ето защо решението в частта, с
която е уважен предявеният главен иск за сумата от 3225,91 лв., представляваща
незаплатената стойност на доставената до имота на ответника топлинна енергия
следва да бъде потвърдено.
По отношение оплакването,
касаещо размера на дължимата мораторна лихва следва да се отбележи, че същото е
частично основателно. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като
това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от ОУ, действащи към процесния
период, е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен
процент за процесния период и правилата, уредени в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е
изчислил, че мораторната законна лихва върху сумата от 3225,91 лв., изтекла за
периода от 29.02.2012 г. до 09.01.2015
г. – съгласно заявеното в процесното заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и съобразявайки се с настъпването на падежа по всяка
една от процесните доставки, възлиза в размер на 614,63 лв. До този размер
акцесорният се основателен, като за разликата над тази сума до уваженият размер
от 943,20 лв. искът следва да бъде отхвърлен, което налага отмяна на
обжалваното решение в тази му част.
С оглед изхода на спора в
настоящото съдебно производство трябва да бъде изменено определението на СРС,
обективирано в обжалваното решение, с което ответника е осъден да заплати на
ищеца сторените в първоинстанционното и заповедното производство разноски над сумата от 652,21 лв. до уважения
размер от 704,20 лв.
С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК съобразно уважената част от
предявената въззивна жалба, в полза на въззивника трябва да бъде присъдена
сумата от 97,32 лв., представляваща сбора от заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 166164 от
15.07.2019 г., постановено по гр. дело № 74261/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74
-ти състав, в частта, с която е
прието за установено по предявения от „Т.С." ЕАД срещу И.Г.Г.-К.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Г.Г.-К.
дължи на „Т.С.” ЕАД разликата над сумата от 614,63 лв.
до уважения размер от 943.20 лв., представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.2012 г. до
09.01.2015 г., както и в частта, с която в полза на „Т.С." ЕАД са
присъдени разноски над сумата от
652,21 лв. до уважения размер от 704,20 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С." ЕАД срещу И.Г.Г.-К., ЕГН
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата
от 614,63 лв. до уважения размер от 943.20
лв., представляваща изтекла мораторна лихва върху главницата за периода
от 29.02.2012 г. до 09.01.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166164 от 15.07.2019 г., постановено по гр. дело №
74261/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 -ти състав, в останалата обжалвана част, с която е признато за установено по
предявения от „Т.С." ЕАД срещу И.Г.Г.-К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И.Г.Г.-К., ЕГН **********дължи
на „Т.С.” ЕАД, сумата от 3225.91 лв.,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаденото заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
23.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3868/2015 г. по описа на СРС, 74 -ти
състав, както следва:
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да
заплати на И.Г.Г.-К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 97,32
лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.”
ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: