№ 11955
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110108997 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Й. К. Л. срещу „**********“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено спрямо
ответника, че ищeцът не му дължи сума в общ размер на 279.77 лв., представляваща
начислено от ответника задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр.
************, с абон. № **********, по фактури, издадени в периода от 21.01.2014 г. до
23.06.2015 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него процесната сума, която фигурира
по партидата на имота в информационната система на дружеството, както и че той я е
оспорил, но служители на дружеството са заявили, че ако не се издължи, вземането ще бъде
събрано със съдебен изпълнител. Възразява, че не дължи сумата поради липса на
облигационна връзка с ответника, тъй като е само обитател на процесния имот и няма
качеството на потребител по силата на закона. Оспорва реалната доставка на услугата.
Оспорва размера на задължението при твърдения, че не е правен регулярен отчет, не са
спазени нормативните изисквания при отчитането на общия водомер и на индивидуалните
водомери на адреса, а задължението е начислено въз основа на показанията на
несертифицирано средство за търговско измерване. Релевира възражение за изтекла 3-
годишна погасителна давност по отношение на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
прави признание на иска. Моли разноските по делото да се възложат на ищеца на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждането му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сума за предоставени В и К услуги.
1
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес.
В конкретния случай с инкорпорирания в Определение № 18420/23.04.2025 г. проект за
доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно, че
ответникът претендира извънсъдебно от ищеца сума в общ размер на 279.77 лв.,
представляваща начислено от ответника задължение за предоставени В и К услуги за имот,
находящ се в гр. ************, с абон. № **********, по фактури, издадени в периода от
21.01.2014 г. до 23.06.2015 г. С оглед на това за ищеца е налице правен интерес от отричане
на начисленото от ответника вземане.
В случая ищецът отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К
услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната
стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
В случая ответникът се отказва от защита по предявения иск, като го признава изцяло.
Поради това, въпреки че ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на
иска, с доклада по делото са обявени за безспорни всички твърдени от ищеца факти,
включително това, че той не е потребител на В и К услуги за имота.
Следователно предявеният иск е основателен, тъй като не се доказва
материалноправната легитимация на ищеца да отговаря за задължения, произтичащи от
евентуалната доставка на В и К услуги в процесния имот.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ответникът прави признание на иска и по делото липсват
доказателства за предприети от него конкретни действия, които да са провокирали неговото
завеждане, съдът намира, че с поведението си той не е станал причина за предявяване на
иска. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че вземането се води дължимо в
неговата система, защото този факт макар да обуславя наличие на правен интерес за ищеца
от предявения иск с цел внасяне на яснота в техните отношения, не представлява обусловен
2
от поведението на кредитора повод за неговото предявяване. Не следва друг извод и от това,
че дружеството е издало справка, включваща процесното задължение, най-малкото защото
справката е издадена по изрично искане на ищеца. Същевременно искът е основателен
поради това, че вземането срещу ищеца изобщо не е възникнало в полза на ответното
дружество, поради което е ирелевантно за отговорността за разноските дали ищецът се е
позовал извънсъдебно на изтекла погасителна давност и дали ответникът е зачел
възражението му. При тези съображения съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 78, ал.
2 ГПК, поради което на ищеца не се дължат разноски. Ответникът, от своя страна, не
претендира такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. К. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. **************, вход от ул. „***********“, не дължи на
„**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************, сума в общ размер на 279.77 лв., представляваща начислено от ответника
задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. ************, с абон. №
**********, по фактури, издадени в периода от 21.01.2014 г. до 23.06.2015 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3