№ 409
гр. Русе , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200719 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М.Н. против Наказателно постановление /НП/ № 20-
1085-004017/04.01.2021 г., издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото изложеното в АУАН-а не отговаря на обективната действителност. В тази
насока се моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В.В. от АК-Русе, който с пледоарията си доразвива изложеното
в жалбата. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и претендира направените съдебно-деловодни разноски за
процесуално представителство.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 29.03.2021
г., а жалбата е подадена на 05.04.2021 г., видно от приложеното на л. 5 от делото п.к.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.09.2020 г. М.Н. управлявал по ул. „Арда“, находяща се в гр. Русе, област
Русе, в посока ул. „Стефан Стамболов“, лек автомобил „Опел Астра 1,6I”, с
регистрационен номер Р3404РМ, негова собственост. В МПС-то се намирА.
свидетелката АС. Л. М. - на предната седалка до шофьора и синът на Н. – на задната
седалка. Около 19:05 часа М.Н. достигнал кръстовището, което се образува между ул.
„Арда“ и ул. „Стефан Стамболов“, урегулирано с пътен знак „Б1“. След като се огледал
наляво - посоката на движение на еднопосочната ул. „Стефан Стамболов“, Н. навлязъл
в кръстовището.
По същото време свидетелят И.П. се придвижвал с ППС - електрическо колело,
по ул. „Стефан Стамболов“ срещу посоката на движение, а именно от дясно наляво
спрямо управлявания от Н. лек автомобил. Свидетелят П. възприел последния на около
пет метра от него, но въпреки това решил да премине кръстовището. Непосредствено
след това настъпило ПТП между предната дясна част на управляваното от Н. МПС и
предната част на управляваното от свидетеля П. ППС. Н. и свидетелят П. провели
разговор във връзка с причините за настъпване на ПТП-то и съответно вината на всеки
един от участниците, след което продължили по пътя си, като преди това свидетелят П.
снимал регистрационния номер на МПС-то. Свидетелят П. не споделил на
жалбоподателя за причинени му материални щети.
Впоследствие свидетелят П. случайно срещнал свидетелят С. Н., на който
2
разказал за случилото се и по съвет на последния се обадил на телефон 112. В тази
връзка на местопроизшествието бил изпратен свидетеля М.А. – служител на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. При пристигането си свидетелят А. установил
само свидетеля П., които му предоставил снимка на регистрационния номер на другия
участник в ПТП-то. След извършена справка било установено, че собственик на МПС-
то е М.Н.. В хода на извършената проверка свидетелят П. и Н. били поканени да дадат
проби за алкохол, които били отрицателни, и им били снети обяснения.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят М.А. приел, че с поведението си
М.Н., като не е пропуснал ППС с предимство на кръстовище и е допуснал ПТП, е
осъществил нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, и като не е оказал съдействие за
установяване на вредите от ПТП-то, е осъществил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН с., който бил подписан от Н. с
отбелязване, че има възразжения. Такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квА.фикация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за
нарушението на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН с № 20-1085-004017/10.11.2020 г. (Бланкетен номер АА841218),
който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила, НП № 20-1085-
004017/04.01.2021 г., докладна записка с рег. № 1085р-10133/23.11.2020 г., писмени
обяснения от М.Н. и И.П., снети в хода на административнонаказателното
производство, ведно с приложени схеми на случилото се, Протокол за ПТП от
10.11.2020 г., ведно с приложени снимки към него, справка за нарушител/водач, както
и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите М.А., И.П., С. Н., Г.И. и
А.М., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
3
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дА. правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител
– автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, упълномощен съз
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушенията, във връзка с които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В тази
насока съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че другият участник в ПТП-
то не е индивидуА.зиран въобще. Действително и в в двата административни акт е
посочено, че ПТП-то е станало с участие на управляван велосипед без да е посочен
конкретен водач. Съдът счита, че посоченият пропуск не е довел до ограничаване на
правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, доколкото, както се посочи и по-горе,
в НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, а
и в нито един момент не е било нА.це спор относно личността на управлявА.я ППС-то.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
4
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна нарушението на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнА.зиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство. В § 6, т. 31 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на „предимство“, като това е правото на един участник в движението да
премине пред друг през дадено място от пътното платно. По делото не е нА.це спор, а
и видно от доказателствената съвкупност, че жалбоподателят в качеството си на водач
е управлявал ППС – МПС (лек автомобил) на кръстовище, на което единият от
пътищата – ул. „Стефан Стамболов“, е сигнА.зиран като път с предимство. Не е нА.це
и спор, че свидетелят И.П. е упралявал ППС – електрически велосипед, по ул. „Стефан
Стамболов“. В тази насока, непропускайки свидетелят П., М.Н. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че незаконосъобразното
поведение на свидетеля П., изразило се в управление на ППС-то срещу посоката на
движение, изключва отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП въвежда задължение да се пропуснат всички ППС-та, движещи се по път с
предимство, включително и придвижващите се в нарушение на правилата за движение.
Така произшествието не би настъпило ако жалбоподателят бе изпълнил задължението
си да пропусне движещият се по пътя с предимство. Що се касае до поведението на
свидетеля П., съдът се съгласява, че същият е извършил нарушение на правилата за
движение, във връзка с което е била и ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината
пряк умисъл относно нарушаването на правилата за движение и несъзнавана
непредпазливост по отношение на причиняването на пътно транспортното
произшествие. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си – движение в нарушение на правилата за предимство, и се създава опасност от
настъпване на ПТП, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици с
формалното нарушение правилата на движение и пряко ги е целял. По отношение на
настъпилото ПТП жалбоподателят не е предвиждал настъпването на сблъсъка между
двете ППС-та, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди в качеството си на водач на
МПС, движещ се по път без предимство.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 във
5
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП. Посочената норма предвижда административно
наказание „Глоба“, определено в в абсолютен размер – 200 лева, в каквато насока се е
произнесъл и АНО, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметен.
Съдът намира, че в случая не са нА.це предпоставките за квА.фицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП въвежда задължение за
водачите на ППС, участници в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са причинени имуществени вреди, да окажат съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Така въведеното от законодателя
задължение за водач-участник в ПТП може да стане по много начини – чрез откриване
собственика на увреденото МПС, чрез оставяне на данни за контакт, чрез уведомяване
на органите на МВР и др. В процесния случай по безспорен начин се установи, че
между управляваното ППС от жалбоподателя и управляваното от свидетеля П. ППС е
възникнало ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, както и че съгласно легалната
дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП жалбодателят има качеството на участник в
ПТП, доколкото именно със своето поведение при управление на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Същевременно, съобразявайки нА.чната по делото
доказателствена съвкупност, съдебният състав не споделя заключението на АНО, че
М.Н. не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ от ЗДвП, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Видно от показанията на свидетелите П. и М. – очевидци на случилото се, след
настъпване на ПТП-то Н. е спрял и е излязъл от автомобила си, като е провел разговор
с другия участник в ПТП-то – свидетелят П.. Последният не споделил да е претърпял
имуществени вреди следствие от ПТП-то, такива не били възприети непосредствено и
от жалбоподателя. След приключване на разговора Н. и свидетелят П. едновременно
напуснА. местопроизшествието. В тази насока съдът приема, че към този момент
между участниците в ПТП-то е било нА.це съгласие относно обстоятелствата във
връзка с ПТП и съответно не е възникнало задължение за М.Н. да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието, доколкото такива не са били
констатирани нито от него, нито от свидетеля П.. За прецизност следва да се посочи, че
такива липсват и в изготвения Протокол за ПТП от 10.11.2020 г., подписан от Н. и П..
Що се касае до обстоятелството, че при пристигането на свидетеля А. на
местопроизшествието М.Н. не се е намирал на местопроизшествието, съдът счита, че
6
същото не следва да обоснове ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства се установи, че
свидетелят П. е подал сигнал на телефон 112 след проведен разговор със свидетеля С.
Н., на който споделил и за претърпени вреди. Посоченото се е случило, след като Н. и
свидетелят П. вече се били разделили. Тоест към този момент няма как
жалбоподателят да се е намирал на местопроизшествието, напуснато доброволно от
двамата участници.
По гореизложените мотиви и при така констатираното нарушение по чл. 50, ал.
1 от ЗДвП при ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно в
тази част. Доколкото по делото не се установи жалбоподателят да е осъществил
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, в тази част наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното и при така констатираното нарушение при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция М.Н. е бил представляван
от адв. В.В. от АК-Русе, като в тази връзка е направено и искане за присъждане на
разноските за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор
за правна помощ /л. 27/ жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 300 лева за
процесуално представителство в брой. С оглед изхода на спора – отмяна на
наказателното постановление само по отношение на първото нарушение, то искането
следва да се уважи само до сумата в размер на 150 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-004017/04.01.2021 г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта, в
която на М. ИВ. Н. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-004017/04.01.2021 г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта, в
която на М. ИВ. Н. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени
7
административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на М. ИВ. Н., с ЕГН: **********, сумата
в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8