РЕШЕНИЕ
№ 33/23.05.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 24.04.2019г.
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ СЪБИНА ХРИСТОВА
ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 100 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на А. В. С. , чрез адв. К. , против решение № 2/18.01.2019 г. по гр.дело № 214/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът на въззивника с правно основание чл.5 ЗЛС вр. с чл.336 ГПК да бъде уважен. Навеждат се оплаквания, че съдът е постановил решението единствено на базата на събраните писмени доказателства, без да вземе предвид гласните. Жалбоподателят възразява, че резултатите от втората тройна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза не отразяват обективното състояние на ответника, тъй като повтарят изцяло първата. В нея недопустимо е включено вещо лице, участвало и в първата експертиза.
Отговор на въззивната жалба е подаден от адв. Т. , процесуален представител на С. В. С. Моли да не бъде уважавана жалбата като неоснователна. Твърди, че съдът е съобразил разпоредбата на чл.5 ЗЛС и е извършил конкретен анализ на относимите обстоятелства съобразно юридическите и медицинските критерии, посочени в разпоредбата. За наличието на медицинските критерии единствено компетентно е вещо лице съгласно т.5 на ППВС№5/1979 г. Съдът е съобразил заключенията на вещите лица по делото, лично проведения от него разпит на ответника и се е произнесъл и по юридическите критерии. Вродената лека умствена изостаналост на С. С. не е диагноза и константа и до настоящия момент не е била пречка лицето да се грижи за своите работи. Представената с въззивната жалба искова молба е доказателство, че въззиваемият може да извършва правни действия и да се съветва с адвокат, а въздигането на внушаемостта в критерий е в противоречие със закона. Приложената експертиза по н.ч.х.д № 1069/2017 г. по описа на Бургаския районен съд е неотносима и следва да не бъде приемана.
Представителят на А. прокуратура Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Бургаският апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства и в рамките на въззивните оплаквания приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил исковата претенция на А. В. С. за поставяне на ответника С. под запрещение като страдащ от психическо заболяване, което не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
За да достигне до крайния извод за неоснователност на иска, съдът е приел, че не е налице първата посочена от правната норма на чл. 5 от Закона за лицата и семейството предпоставка за поставяне на едно лице под запрещение и след като не е налице конкретно болестно състояние при ответника, не намерил основание да се обсъжда наличието на втората материална предпоставка, а именно как това състояние се отразява върху възможностите на лицето за съзнателни действия и насочване на волята, защото е обсъдил, че тя ще е налице само тогава, когато болестта е причинила неспособност лицето да се грижи за своите работи или значително е намалила способностите му за това.
Въззивникът е предявил иск по чл. 5 ЗЛС за поставяне под запрещение на брат му – ответника. Като основание на претенцията е посочено поведение на ответника в резултат на негово вродено състояние на лека умствена изостаналост, изразяващо се лековерие и склонност към поддаване на внушения от страна на други лица извън семейството.
В хода на делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза по която в.л. д-р С. дава заключение за наличие на лека степен на ментален дефицит, който не влияе на годността на личността да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за делата си. Поради оспорване на заключението е назначена комплексна СППЕ от три вещи лица – двама психиатри и психолог които потвърждават че ответникът е в състояние на граничен интелектуален вариант и състоянието му не е пречка сам да се грижи за делата си.
По делото са разпитани свидетели от близкия кръг на ответника, хора с които той общува, които споделят обстоятелства от ежедневието на ответника, описват способностите му да се справя с делничните си грижи, да борави с пари и да взема решение по личните си дела.
В рамките на личните си контакти съдът е установил чрез въпроси, че ответникът познава имущественото си състояние и това, че след смъртта на родителите си притежава имоти, за които се тревожи да не му бъдат отнети.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че по делото не е доказано основание за поставяне на ответника под запрещение, макар и ограничено. Интелектуалното развитие на ответника преценено от вещите лица макар и забавено не му е попречило да формира способности , които да му позволяват да живее самостоятелно и да се обслужва – учил е в помощно училище до 8 клас, работил е като пощальон дълги години, притежава социални умения, посещава клуб за пенсионери, способен е да изгражда лични контакти, приятелства, обичайното му поведение е спокойно, ведро има добра ориентация за време и място и за собствената си личност. Живее сам и според способностите поддържа дома си, купува си храна и често по 1-2 бири. Споделял е че очаква при навършване на необходимата възраст да бъде пенсиониран. По предходно дело през 2017г. съдът е отхвърлил иск по чл. 5,ал.1 ЗЛС предявен от св. Д. /л. 34/
Ответникът е на 68години, като до предявяване на иска е живял с родителите си до смъртта им, а след това сам. Не се оспорва че е бил подпомаган финансово от брат си – ищеца.
Въз основа на тези данни следва извод, че не се налага ограничение в дееспособността на ответника. Такава мярка не е съответна на нуждите на ответника от подкрепа. Доколкото той има нужда от такава тя е по-скоро от социално-битов характер. Ограничаване дееспособността на личността се допуска при доказан нейн интерес от това, докато в случая този интерес би бил накърнен при позитивно съдебно решение.
По изложените съображения въззивният съд достига до краен извод съвпадащ с изложения в обжалваното решение, поради което го потвърждава.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/18.01.2019 г. по гр.дело № 214/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.