Р Е Ш Е Н И Е
№ 744
гр. Русе, 17.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6067 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Енерго - Про Продажби” АД против Д.И.М., в която се твърди, че ответникът е клиент на
дружеството с клиентски № ****и абонатен № ****, с адрес: гр. Русе, ****.
Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца, основно задължение на потребителя е да заплаща потребената от
него електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в тези Общи
условия. Твърди се, че за посочения имот има неплатени фактури за потребена
електроенергия, издадени за периода от 21.01.2019г. до 11.04.2019г. на обща
стойност 808,16 лева. Поради забава в плащанията по всяка от фактурите, на
ответника била начислена и лихва за забава в общ размер на 10,17 лева. За
събиране на тези суми ищецът депозирал заявление пред Районен съд – Русе, по
което е образувано ч.гр.д. № ****/2019г. и издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането, се моли в настоящото производство да бъде признато
за установено задължението на ответника Д.И.М.
към ищцовото дружество за сумата от 818,33лв., в която са включени неплатените
фактури в размер на 808,16лв. издадени за консумирана електрическа енергия и
такса възстановяване в периода 21.01.2019г. - 11.04.2019г. за обект с клиентски
№ ****и абонатен № ****, на адрес: гр. Русе, ****, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 10,17лв.,представляваща сбора от мораторната
лихва по всяка една фактура за ел.енергия от падежа й до 03.05.2019г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника изразява становище за допустимост, но
за неоснователност на предявеният иск. Оспорва размера на претендираната сума.
Счита, че Общите условия на ищцовото дружество не обвързват ответника доколкото
няма доказателства по делото същите да са му били надлежно връчени, каквото е
изискването на чл. 147а от Закона за защита на потребителите. Моли се
предявеният иск да бъде оставен без уважение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа
енергия и такса за възстановяване на електрозахранване за имота с адрес гр.
Русе, **** с клиентски № ****и абонатен № ****, ищцовото дружество е издало в
периода 21.01.2019г. до 11.04.2019г. 6бр. фактури на обща стойност 806,16лв.
Със заявление №***
от 18.10.2017г. ответникът Д.И.М. лично е заявил желание да му се предоставят услугите
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
ищцовото дружество за горепосочения имот, като е предоставил документ за
собственост на същия.
Според изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза, в счетоводството на ищцовото
дружество клиентски № ****и абонатен № **** е с титуляр ответника и за периода
21.01.2019г. до 11.04.2019г. има просрочени и неплатени задължения по 6бр.
фактури на обща стойност 808,16лв. Претендираната по тях за заплащане
електрическа енергия е за реално отчетена такава. Вещото лице е изчислило
дължимото обезщетение за забава върху процесните фактури в размер на 10,17лв.
Ищцовото дружеството
е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№****/2019г.
по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за дължима главница в размер на 808,16лв. по процесните
фактури и обезщетение за забава в размер на 10,17лв. представляващо сбора от
мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 03.05.2019г., както и
законната лихва върху главницата считано от 22.05.2019г. до окончателното й
плащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл. 415,
ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен
иск за претендираното вземане.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по
делото писмени доказателства, установяват, че между страните (по инициатива на
ответника) са възникнали облигационни отношения във връзка с доставянето на
електрическа енергия за посочения по-горе имот, за който се претендира заплащане на
потребена електроенергия. Правата и задълженията на страните в това
правоотношение са регламентирани в публично известни Общи условия, за които
ответникът изрично е декларирал, че е запознат в депозираното от него заявление
от 18.10.2017г. В чл. 17 от ОУ е предвидено задължение за ответника като клиент
на ищцовото дружество да заплаща стойността на използваната електрическа енергия
по реда и в сроковете посочени в ОУ. Няма
доказателства по делото за прекратяване на възникналото облигационно
правоотношение както и за заплащане на процесните фактури, които са издадени
въз основа на реален отчет на средството за измерване на електрическата енергия
потребена от процесния имот. С оглед на това следва да се приеме, че
предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в размер
на 525лв., включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за
особен представител и възнаграждение за вещо лице и 75лв. разноски за
заповедното производство.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.М. ЕГН********** *** дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 808,16лв. -
главница за незаплатена електрическа енергия и такса присъединяване по шест
фактури издадени в периода 21.01.2019г. до 11.04.2019г., сумата от 10,17лв. представляваща сбора от
мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 03.05.2019г., както и законната лихва върху главницата
считано от 22.05.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
Заповед №***/23.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№****/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Д.И.М. ЕГН**********
*** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258 сумата от 525лв. разноски за настоящото производство и
сумата от 75лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: