Решение
гр.
София, 18.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І-18 състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5563 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 74 ЗЗД.
Ищецът З. „Б.И.“
АД твърди, че на 24.06.2014 г. в гр. Варна настъпило ПТП между л.а. „Пежо 106“,
рег. № *******, управляван от З.С.К., с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Б.И.“ АД, и л.а. „Опел Астра“, рег. № *******, управляван от
А.Р.М., с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД. Твърди,
че причината за настъпилото произшествие е поведението и на двамата водачи в
равна степен. При управлението на л.а. „Пежо“ водачът З.К.бил отнел
предимството на л.а. „Опел“, който се движел с превишена скорост от 87 км/ч.
при разрешена 50 км/ч. В резултат от случилото се пострадала Г.Я.Н., пътник в
л.а. „Пежо“ на предна дясна седалка. С Решение № 111/15.02.2016 г. по т.д. №
1006/2015 г. на ОС Варна, З. „Б.И.“ АД, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на водача К., е осъдено да заплати обезщетение на
пострадалата за имуществени вреди (4363, 02 лв.) и
за неимуществени вреди (70 000 лв.), ведно със законна лихва, както и съдебни
разноски по делото. На това основание бил иЗ.аден изпълнителен лист, вземането
по който било реализирано в последвалото изпълнително производство. Твърди се,
че процесната сума е присъдена и изплатена вследствие на вреди, настъпили при
съизвършителство в равна степен от М. и К.. Въз основа на това ищецът
претендира от З. „Л.И.“ АД (застраховател на гражданската отговорност на М.)
сумата от 37 181, 51 лв., представляващи половината от платеното обезщетение (в
общ размер на 74 363,02 лв.), ведно със законната лихва от датата на исковата
молба. Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.И.“
АД оспорва иска по основание, включително и относно механизма на ПТП, наличието
на независимо съизвършителство, причинната връЗ.а и вината на водача А. М..
Твърди, че виновен за инцидента е само К. и че при така описаната обстановка
сблъсъкът между двата автомобила е бил непредотвратим. Оспорва наличие на
настъпил риск по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва и вследствие на
процесното събитие да са настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер
по отношение на Г. Н.. Твърди, че същата е допринесла за настъпилото събитие
поради неизползването на предпазен колан. Оспорва иска по размер. Твърди
неоснователност на искането за лихва и оспорва разноските на ищеца. Претендира
от своя страна разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Срещу З. „Б.И.“
е иЗ.аден изпълнителен лист от 30.03.2016 г. по т.д. № 1006/15 г., ОС Варна,
като застрахователя е осъден да заплати на Г.Я.Н. сумата от 70 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 24.06.2014 г., ведно със
законната лихва, както и сумата от 4363, 02 лв. като обезщетение на
имуществените вреди (разходи за лечение) от същото ПТП, ведно със законната
лихва от 23.06.2015 г. Видно от покана за доброволно изпълнение, при ДСИ – РС
Варна е образувано изп.д. № 1116/16 г., като ЗД „Б.и.“ АД е поканено да заплати
присъдените суми на Г. Н.. От удостоверение, издадено на 19.09.2016 г., се
установява, че посочените по-горе суми са изплатени от ЗД „Б.И.“ на пострадалата.
В тази насока ССЕ е установила, че плащане по сметката на ДСИ е направено на
14.04.2016 г., като е преведена сумата от 98 559, 96 лв., включваща
главница от 74363, 02 лв. На Г. Н. е преведена сумата от 92 077, 26 лв.
Приетата по
настоящото дело САТЕ е отразила, че на 24.06.2014 г. около 11.20 ч. л.а. Опел
Астра, рег. *******, управляван от А.Р.М., се движел от гр. Б.към гр. Варна със
скорост от 87 км/ч. Насрещно, със скорост от около 60 км/ч, се движел л.а. Пежо
106, рег. № *******, с водач З.С.К., като на предна дясна седалка пътувала Г.Я.Н.
– 50 г. В района на раЗ.лона за центъра на с. Езерово и към фирма „Е.“ (в
рамките на населеното място) водачът К. предприел изпреварване на автомобили
пред него и завой на ляво на кръстовището, като изцяло бил разположен в
насрещната лента за движение. Вещото лице е посочило, че преди и след
кръстовището разделителната линия по пътя, по който са се движели колите е била
непрекъсната М1. Когато възприел насрещната кола водача М. предприел аварийно
спиране, но не успял да предотврати удара. Той бил челен за л.а. Опел и
странично кос за л.а. Пежо, започващ след десния калник върху дясна врата и
колонка. След удара л.а. Пежо извършил сложно ротационно движение, напуснал
платното и след навлизане в канавката се преобърнал по таван. За да се укаже
помощ на пътничката Н., автомобилът бил обърнат на колела, а пострадалата била
освободена от колана, който според вещото лице е бил надлежно използван от нея
(пояснено е, че ако коланът не е бил използван, то с оглед спецификата на
механизма му, той е щял да се прибере задължително автоматично, а не да остане
по начин, в който е намерен и заснет в материалите по проведеното следствие). Посочено
е, че водачът М. не е имал възможност да предотврати удара от момента, в който
л.а. Пежо се е насочил и навлязъл в пътната лента на л.а. Опел (тъй като
опасната зона за спиране е била 87-88 м, а отстоянието на л.а Опел от мястото
удара в момента на навлизането на л.а. Пежо в насрещната лента е било 58 м.)
Ако обаче л.а. Опел се е движел със скорост под 64 км/ч инцидентът е можел да
бъде предотвратен.
От СМЕ по
настоящото дело се установява, че Г.Я.Н. е получила контузия на мозъка във
фронталната и дясната слепоочна област, контузия на гърдите, с кръвоизлив в
дясната гръдна половина с навлизане на свободен въздух в лявата гръдна кухина,
контузия и кръвоизлив в корема, раЗ.ъсване на слеЗ.ата, контузия на черния
дроб, счупване на двете рамена на лявата срамна кост на таза, счупване на шийката
на дясната бедрена кост, счупване на дясната ацетабуларна ямка, счупване на 5-ти
поясен прешлен и спондилолистеза на счупения прешлен върху първи сакрален
прешлен. Тези увреди в различни части на тялото са посочени като иЗ.лючително
тежки и сложни за лечение. Пострадалата е постъпила в лечебно заведение със
загуба на спомен за случилото се, била извършена операция на корема поради
кръвоизлив на черния дроб и слезката, като след приключването й се е наложило нова
хирургическа намеса за изваждане на далака. След стабилизиране пострадалата е
продължила лечението си в клиника по ортопедия в периода от 2.07.2014 г. до
16.07.2014 г., където по оперативен път била наместена счупената бедрена шийка
(стабилизирана с 3 винта) и фрактурата на сакралната кост (фиксирана с метална
плака и 6 винта), а тазът бил обездвижен с външен фиксатор. В периода от
16.07.2014 г. до 19.07.2014 г. пострадалата била лекувана в неврологична
клиника, поради увредите на гръбначния стълб, където е била подготвяна за
операция. По нейно желание обаче тази интервенция е отложена и е поставен
поясен корсет. В о.з. от експерта е пояснено, че гръбначната операция при
състоянието на пациентката не е била уместна. Поради възникнала гнойна инфекция
около иглите на външния фиксатор на таза потърпевшата отново е била в болница
от 24.07.2014 г. до 28.07.2014 г., където оперативно са лекувани гнойните
огнища, вкл. с антибиотична терапия. Общия лечебен и възстановителен период е
продължил повече от 1 година, като търпените болки и страдания са били
най-интензивни през първите 3-4 месеца, и 2-3 месеца след началото на
рехабилитацията. Според вещото лице представените разходни документи
удостоверяват плащания от ищцата във връзка с лечението на множеството травми.
Експертът (след преценка на данните в
протоколите от досъдебното производство за извършения оглед и събраните там свидетелски
показания) е приел, че пострадалата е пътувала без колан. Отразено е, че механизмът на увредите е сложен и само
може да се предполага, че при използване на предпазен колан травмите по
главата, гърдите и корема е можело да бъдат избегнати или да бъдат в по-лека
степен. Подчертано е обаче, че и при поставен колан травмите в дясната част на
тялото са щели да настъпят.
По делото са
депозирани фактура № 126 от 21.10.2014 г. с приложен фискален бон за сумата от
231, 26 лв. за медикаменти, фактура № 124 от 25.09.2014 г. с приложен фискален
бон за сумата от 161 лв. за медикаменти, фактура № 131 от 20.11.2014 г. с
приложен фискален бон за сумата от 165, 56 лв. за медикаменти, фактура № 9517
от 2.07.2014 г. с приложен фискален бон за сумата от 1400 лв. за външен
фиксатор за таз, фактура № 187 от 2.07.2014 г. с приложен фискален бон за
сумата от 990 лв. за медицИ.ки изделия съгласно талон на л. 50 (винтове,
синтезен материал), фактура № 186 от 2.07.2014 г. с приложен фискален бон за
сумата от 1390 лв. за медицИ.ки изделия, съгласно талон на л. 52 (плака).
Депозирана е и квитанция от 14.07.2014 г. за платена сума от 34 лв. за патерици.
Във фактура № 8761 от 22.07.2014 г. с приложен фискален бон е отразено плащане
на сумата от 25 лв. за термометър и дамски тампони.
При така
очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
На първо място
по един от основните спорни въпроси, настоящият състав приема, че в случая е
налице съвместно причиняване на процесния инцидент от водачите и на двете
превозни средства. От една страна категорично се доказва, че водачът К. (управляващ
л.а. Пежо) не е взел предвид правилата на ЗДвП и ППЗДвП, а именно – чл. 20, ал.
2, чл. 21, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 42, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП и чл. 63, ал.
2 т. 1 ППЗДвП. К. е управлявал автомобила с превишена скорост от 60 км/ч (тъй
като за населено място тя е 50 км/ч) и не е съобразил същата с характера и интензивността
на движение, по начин, че да извърши безопасно предприетата маневра, евентуално
да намали и спре при възникналата опасност. Освен това той е бил длъжен при
предприемането на завой на ляво да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като отделно от това е имал задължение и да не съЗ.ава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. На последно място, той не се е съобразил и с маркировката (непрекъсната
линия М1), за която има забрана да бъде пресичана, и е прекосил същата, както е
посочено в САТЕ и при разпита на вещото лице в о.з. Поради всички тези
неправомерни действия К. е провокирал настъпването на процесния инцидент.
Поради факта, че презумпцията
на чл. 45, ал. 2 ЗЗ. не е оборена, следва да се приеме, че това противоправно поведение на дееца е и виновно.
В същото време,
поведението на другият водач – А. М., управляващ л.а. Опел, също е способствало
за настъпването на инцидента. Установено е, че въпреки ограничението на
скоростта в населено място, той се е движел с над максимално допустимата – а
именно с 87 км/ч, с което е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Вещото лице по САТЕ е
посочило, че ако л.а. Опел се е движел със скорост под 64 км/ч ударът е можел
да бъде предотвратен.
При наличните
данни следва да се приеме, че с поведението си водачът К. е нарушил повече
правила за движение, следователно приносът за ПТП от негово страна следва да се
определи в размер на 2/3, а за водача М. – в размер на 1/3.
От
противоправното поведение и на двамата водачи и провокирания от тях инцидент е
пострадала пътничката Г. Н.. Същата е получила изключително тежки физически
увреждания в различни анатомични области, била е неколкократно оперирана и
целият възстановителен и лечебен период е продължил дълго – около 1 година,
като е бил съпроводен с болки и страдания (най-интензивни през първите 3-4 месеца, и 2-3 месеца след началото на
рехабилитацията). Състоянието на ищцата е било толкова усложнено, че дори
извършването на една от операциите (на гръбнака) е била основателно отказана, с
оглед риска за пациентката. При наличните данни и при съобразяване на принципа
на справедливост в чл. 52 ЗЗ., съдебната практика, застрахователните лимити,
момента на инцидента и обществено икономическите условия към него, възрастта на
пострадалата и тежестта на травмите, съдът приема, че за обезщетяване на
неимуществените вреди се следва сумата от 70 000 лв. В този смисъл съдът
възприема становището на съдът, разгледал иска по чл. 226 КЗ (отм.).
За имуществените
вреди на пострадалата също са събрани доказателства. От тях се установява, че
за лечение и възстановяване са заплатени средства на стойност общо от 4371, 82
лв., като съдът не възприема и не включва в тази стойност сумата по фактура №
8761 от 22.07.2014 г. (за термометър и дамски тампони), като намира, че тя не касае
процесния инцидент.
По отношение на
становището, че пострадалата при инцидента е допринесла за вредните последици,
поради неизползване на колан, съдът приема следното: Вещите лица по САТЕ и СМЕ
са заявили противоположни позиции, като първото е приело, че предпазен колан не
е бил използван, а второто, че такъв е бил поставен. Съдът приема, че събраните
доказателства налагат извода, че ищцата е пътувала с колан. От една страна
автоекспертът е разяснил, че положението на колана след инцидента е обусловено
от това, че същият е бил използван и поради увредите в автомобилното купе не е
можел да бъде прибран автоматично от наличния за това механизъм. От друга
страна изводът на вещото лице по СМЕ по своето естество съставлява мнение въз
основа на извършения и отразен в протоколите на следствените органи оглед и въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство свидетелски
показания. Становището на вещото лице се позовава на тези, събрани в хода на
наказателното производство, доказателства, а не е изградено върху специалните
му знания. В о.з. вещото лице по СМЕ е
разяснило, че увредите в дясната част на тялото са причинени от навлизането на
твърдите части от автомобила в купето, от страната където е пътувала
пътничката, а за счупването в лявата част на таза е заявил, че няма как да бъде
получено ако лицето е било с колан. Не е изяснено обаче, дали травмите в лявата
област не са резултат именно от въЗ.ействието с голяма сила отдясно на твърдите
части на автомобила, които са навлезнали в купето и вероятно са изтласкали
тялото на ищцата към неговата вътрешност. Съдът намира, че изискването за пълно
и главно доказване на възражението за съпричиняване не е изпълнено. Събраните
доказателства не могат с категоричност да установят, че ищцата е била без
колан, респ. че ако е използва такъв някои увреди (без да е изяснено и кои
точно) биха били предотвратени.
Що се касае до
основателността на предявения иск по чл. 74 ЗЗ., съдът намира, че същият следва
да бъде частично уважен. Съгласно цитираната норма този, който е изпълнил едно
чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата
на кредитора. В разглеждания казус от събраните доказателства и поради липса на
спор по някои от съществените обстоятелство, се установява, че гражданската
отговорност на водача К. е била застрахована при ищеца-застраховател, който
след проведеното пред ОС Варна производство по реда на чл. 226 КЗ (отм.) е бил
осъден да заплати сумите от 70 000 лв. и 4363, 02 лв. в полза на
пострадалата Н. като обезщетение за търпените от процесното ПТП вреди. Обема на
отговорността на застрахователя се определя от тази на застрахования. В случая
се установява, че К. е причинил инцидента в условията на съизвършителство с
друго лице – водача М., като по силата на правилото на чл. 53 ЗЗ. те отговарят
солидарно. Макар в отношенията между тях да е налице разделност (чл. 127, ал. 2 ЗЗД), кредитора (в случая увредената) може да иска изпълнение, от който и да е
от тях – чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Н. е претендирала обезщетението пряко от
застрахователя на виновният водач К. по реда на чл. 226 КЗ (отм.) и ищецът,
изпълнявайки своето задължение по съдебното решение (за което действие
безспорно е имал правен интерес) е платил на потърпевшата Н. цялата стойност на
обезщетението. Така той е встъпил в правата й, но само до размера на тези
вреди, които са причинени от другият водач М.. Тъй като гражданската отговорност
на това лице на свой ред е застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД, исковата
претенция е насочена основателно именно спрямо този застраховател. Що се касае
до размера на същата следва да се има предвид посоченото по-горе, че К. е
допринесъл за 2/3 от вредните последици, а М. – за 1/3. Ето защо ищецът (застраховател
на К.) може да получи плащане от ответника-застраховател само за 1/3 от
присъдените като обезщетение в полза на пострадалата суми. В този смисъл
исковете следва да се уважат в размер на 23 333, 34 лв. (за присъдените
неимуществени вреди) и в размер на 1457,27 лв. За горницата те подлежат на
отхвърляне, а върху сумите следва да се начисли лихва от датата на исковата
молба.
С оглед изхода
на спора на ищцовата страна се следват разноски в размер на 2693,65 лв., а на
ответника се следват съответно 169,96 лв. разноски и 450 лв. за юрисконсултска
защита.
Воден от
изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 74 ЗЗД ЗК „Л.И.“, ЕИК ********, да заплати на ЗД „Б.И.“,
ЕИК********, сумата от 23 333, 34 лв., съставляваща
част от платено от ЗД „Б.И.“ в полза на Г.Я.Н. обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 24.06.2014 г., ведно със законната лихва от 5.08.2016
г. - датата на исковата молба, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до пълния предявен размер от 35 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 74 ЗЗД ЗК „Л.И.“, да заплати на ЗД „Б.И.“,
сумата от 1457,27 лв., съставляваща част от платено от ЗД „Б.И.“ в полза
на Г.Я.Н. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.06.2014 г.,
ведно със законната лихва от 5.06.2016 г. - датата на исковата молба, до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 2181,51 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“
да заплати на ЗД „Б.И.“ разноски в размер на 2693, 65 лв. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.Инс“
да заплати на ЗК „Л.И.“ разноски в размер на 619,96 лв. на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: