Р Е Ш Е Н И Е № 71
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 24.02.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №741 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по повод въззивна жалба от ЗД Л.И. АД, а впоследствие и насрещна
въззивна жалба от Б.Н.Г. лично и като законен представител на М.Д.И., против
постановеното решение №107 от 02.07.2019 г. по т.д.№3/2019 г. по описа на
Окръжен съд К..
С обжалваното решение е осъдено
застрахователното дружество да заплати на Т.Д.И., М.В.И., Б.Н.Г.
застрахователно обезщетение в размер по
150 000 лв. на всеки един от тях, на Б.Н.Г., като законен представител на М.Д.И.
- в размер на 180 000 лв. за претърпените от тях неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д. Т. И., настъпила на **.**.**** г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане, като са
отхвърлени претенциите до пълния им предявен размер - за разликата над
150 000 лв. до 180 000 лв. за първите трима, както и за разликата над
180 000 лв. до 200 000 лв. за
четвъртата. С решението застрахователното дружество е осъдено и да заплати
на Б.Н.Г., като законен представител на М.Д.И.,
сумата от 26 429,90 лв., представляваща имуществени вреди, претърпени от
малолетната М.Д.И. от невъзможността за получаване на ежемесечна издръжка за
периода от 21.09.2016 г. до навършване на пълнолетие – 21.09.2034 г. вследствие
смъртта на Д. Т. И., като е отхвърлен
иска за разликата над 26 429,90 лв. до 30 240 лв. Присъдени са и разноски, и ДТ по сметка на
бюджета на съдебната власт.
Жалбоподателят –
застрахователното дружество е останал недоволен постановеното решение в частта
му, с която са уважени претенциите за неимуществени вреди на Т.Д.И., М.В.И., Б.Н.Г.
за разликата над 100 000 лв. до присъдените 150 000 лв. на всеки един
от тримата, както и в частта му, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди на Б.Н.Г.,
като законен представител на М.Д.И., за разликата над 130 000 до
присъдените 180 000 лв.
Счита решението в тези обжалвани
части за неправилно, поради противоречие с материалния закон и събраните по
делото доказателства. Така се е достигнало до определяне на обезщетение, което
е завишено с оглед принципа на справедливостта и постоянната съдебна практика.
В тази връзка е изложил аргументите си, че не са отчетени обективните критерии,
включващи се в понятието справедливост, като отношения на общност и близост, на
обич и подкрепа, възрастта и социалното положение на починалия, както и
обстоятелствата при извършване на ПТП, а именно, че същото е по непредпазливост.
Моли да се отмени решението в обжалваните
части и се отхвърлят претенциите за разликата над 100 000 лв. до
присъдените 150 000 лв. на всеки един от тримата ищци Т.Д.И., М.В.И., Б.Н.Г.,
както и за разликата над 130 000
лв. до 18 000 лв. на четвъртата ищца, както и за лихва. Претендира
направените разноски.
В срока за отговор е постъпила насрещна
въззивна жалба с инкорпориран в нея отговор, в който се счита същата за
неоснователна и недоказана.
Насрещната въззивна жалба е от Б.Н.Г. лично и
като законен представител на М.Д.И., и се отнася до решението в частта му, с
която са отхвърлени претенциите на Б.Н.Г. за разликата над 150 000 лв. до
180 000 лв. и на Б.Н.Г., като
законен представител на М.Д.И., за разликата над 180 000 лв. до
200 000 лв.
Считат,
че решението в тези обжалвани части е неправилно, поради нарушения на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Излагат аргументи, че не са отчетени обективните критерии при
определяне размера на обезщетението, като
младата и активна възраст на починалия, невръстната възраст на детето,
дълбочината на болките и страданията, доказания стрес и отражението му върху
психиката на ищците, както и допълнителните критерии, като повишения стандарт
на живот, увеличените размери на минималната и на средната работна заплата,
конкретните нива на застрахователно покритие към момента на вредата.
Молят
да се отмени решението в обжалваните части , като им се присъди обезщетение в
пълния претендиран размер – 180 000 лв. за първата и 200 000 лв. за
втората. В останалата част молят да се потвърди обжалваното решение. Претендират
направените разноски за две инстанции.
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор, в който се счита
същата за неоснователна. Моли се да се остави без уважение, като се потвърди
решението в тези части.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет
на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Решението е връчено на
застрахователното дружество на 17.07.2019 г. Въззивната жалба срещу него
е депозирана по пощата на 31.07.2019 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване
валиден съдебен акт. Връчена е на ответните страни на 02.09.2019 г. Насрещната въззивна жалба е
подадена по пощата на 16.09.2019 г. в срока за отговор и от надлежни страни.
Видно от данните по делото, ищците са, както следва: Т.Д.И. и
М.В.И. – родители на починалия при ПТП Д.
Т. И., Б.Н.Г. – във фактическо съжителство с починалия, М.Д.И. – малолетна
дъщеря на починалия. Всички те претендират обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на Д. Т. И. в резултат на ПТП от **.**.**** г.,
а последната и имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността и да получава
ежемесечна издръжка от баща си, поради неговата смърт при ПТП.
Несъмнено
установено по делото е ПТП от **.**.****
г., както и смъртта на Д. Т. И. в резултат на ПТП. Образувано е нохд №9/2017 г.
на Окръжен съд К., по което е постановена ефективна присъда, като водачът на
МПС В. Н. П. е признат за виновен за нарушение правилата на движение по
чл.21,ал.1 от ЗДвП, забраняващи при избиране на скорост в населено място да
превишава 50 км/ч, по чл.19, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водачът на МПС да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. И..
Установява се и няма спор, че собственикът на автомобила, причинил
вредите, е имал валидна застраховка Гражданска отговорност, сключена с
ответното застрахователно дружество на 02.06.2015 г., с покритие 02.06.2015 г.
– 01.06.2016 г.
Съобразно въведеният спорен предмет с въззивната и насрещната въззивна
жалба спори се относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както следва: над 100 000
лв. до 150 000 лв. за първите двама ищци, над 100 000 лв. до
180 000 лв. за третата ищца и над 130 000 лв. до 200 000 лв. за
четвъртата ищца.
Ищците
са изложили твърдения в исковата молба за това какви са били отношенията им с
починалия и как се е отразила върху тях смъртта му. Твърдят, че изпаднали в
стрес и не можели да спят нощем, сънували кошмарни сънища с автомобилни
катастрофи. Настъпила трагедия. Били много привързани един към друг, задружно
семейство, починалият бил опора в живота им и се грижил с всички сили за тях,
поради което изпаднали в шок, емоционалното им състояние се влошило изключително
много. Родителите започнали да употребяват успокоителни лекарства. За жената, с
която живеел на съпружески начала, той бил най-обичният човек, а освен това на
нея и предстояло отглеждане и възпитание на невръстното им дете без опората и
подкрепата на баща му. Все още не можели да се отърсят от кошмара.
Твърдят, че починалият е живеел на съпружески начала с третата ищца от
години, били прекрасно семейство, много силно се обичали и разбирали, имали
много трайна и дълбока емоционална връзка, като планирали да сключат и
граждански брак. От съжителството им се родила дъщеря им М., като това станало
четири месеца след смъртта на баща и.
Така, тя никога нямало да види баща си, както и да усети бащина обич и грижа.
Третата ищца срещнала и големи трудности при завеждането на дело за
произход на М. от баща и Д. Т. И..
За
установяване на твърденията си в исковата молба ищците са ангажирали
съдебно-техническа и съдебно медицинска експертиза, както и свидетелски
показания да търпените от тях страдания.
Към
настоящия момент ответното застрахователно дружество оспорва размерът на
претенциите.
Разпитан като свидетел е П. П. Т., познат на ищците и колега на
родителите му. Видно от показанията му, той познавал семейството, всички били в
много добри отношения, уважавали се, обичали се. Смъртта на Д. се отразила
много зле на родителите му. Не знае дали те ще я преодолеят. Баща му всяка
сутрин продължавал да ходи на гробищата, в студ и в лед, да си говорят нещо.
Сега, след катастрофата, живеели в къща, но преди да я купят живеели заедно с Д.
в апартамент. Взаимно си помагали. Свидетелят посочва, че отношенията между Б.
и Д. също били много добри. Виждало се, че се обичат и уважават. Тя била
бременна, когато той починал от катастрофата. Сега живеела с детето в
апартамента.
От
показанията на свидетелката Л. Я. Д. се установява, че била приятелка с ищцата Б.
от малки, а след като тя заживяла с Д. се запознала с него и семейството му. Посочва, че преди смъртта на Д., двамата били много щастливи заедно и се
разбирали. Първоначално живеели заедно с
родителите му, но после те си купили къща и се преместили от апартамента. Всички
били в много добри отношения, редовно си ходили на гости, уважавали се,
помагали си, грижили се един за друг. Била на гости в апартамента, когато
станала трагедията. Всички били емоционално сринати. Детето разпознава баща си
по снимки.
Така събраните свидетелски
показания са непротиворечиви и непосредствени. Ето защо, следва да бъдат взети
предвид при преценяване на претърпените
болки и страдания на ищците. Следва да се имат предвид и деянието, довело до
настъпване на смъртта, като се отчетат констатациите на съдебно-медицинската
експертиза в тази връзка и механизма на ПТП. Въз основа на тях се установява,
че смъртта на Д. Т. И. е в резултат на
блъскане на пешеходец от движещ се автомобил, при което са причинени тежка
съчетана черепно-мозъчна травма, травма
на гръдния кош, корема и крайниците. Разкъсани са били двата бели дроба, далакът
и левият бъбрек, като настъпила остра кръвозагуба и аспирация/вдишване/на
кръв.
Въз основа на така събраните доказателства
следва да се прецени размерът на застрахователното обезщетение,
който се основава на чл.52 от ЗЗД, която разпоредба урежда възмездяването на
неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Следва
да се отчетат вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността
на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към
настоящия момент, работоспособността на пострадалия, нормативно определените
лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени
условия в страната, както и да се обсъдят всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай.
От
показанията на разпитаните свидетели се потвърждава изложената фактическа обстановка
в исковата молба за отношенията между починалия, родителите му и жената, с
която живеел на съпружески начала и чакали дете, а именно взаимна обич,
привързаност и подкрепа. Установяват се и претърпените от тях болки и страдания,
които са изпитали и продължават да изпитват към настоящия момент – стрес и
емоционален срив от загубата на Д., който бил тяхната опора. Те ще бъдат до
края на живота им, още повече, че М. никога няма да види баща си и да усети
неговата грижа и обич.
Всички посочени обстоятелства за отношенията преживе, за настъпването на
смъртта на Д. и как тя се е отразила на ищците, нормативно определените лимити на
застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в
страната, водят до извод, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, се явява сумата от 150 000 лв.за всеки ищец.
До
този извод е достигнал и окръжният съд при постановяване на решението си за
първите трима ищци, поради което обжалваното решение в тази част следва да бъде
потвърдено. В тази връзка неоснователни са
оплакванията за намаляване на присъдения размер, съответно за
увеличаване на присъдения размер по отношение на Б.Г.. Несъмнено са отчетени
съществуващите отношения между починалия, родителите и жената, с която е живеел
на съпружески начала, а именно данните за начина им на живот, първоначално с
родителите, а после самостоятелно, за връзките им по-между им, за обичта им и
за помощта, която са си оказвали, както между родители и деца. Честотата и
периодичността на поддържаните отношения, са преценени при определяне размера
на обезщетението, като не се сочат от страните конкретни обстоятелства в тази
връзка, отклоняващи се от обичайните. Социалното положение на починалия в
случая няма значение за болките и страдания на ищците. По отношение на
четвъртата ищца се явява частично основателна въззивната жалба и неоснователна
насрещната въззивна жалба. Не са налице основания са присъждане на по-високо
обезщетение от това на роднините и на база наведените твърдения и събрани
доказателства. Ето защо, решението в тази му част следва да бъде отменено за
разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв., като се отхвърли
претенцията за този размер.
По
отношение на разноските -
Жалбоподателят е претендирал разноските,
като в първата инстанция са в размер на 600 лв. по приложен списък по чл.80 от ГПК и вносни бележки, включващ
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, а във въззивната
инстанция 4 450 лв. – ДТ 4000 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 450
лв. Общият размер за две инстанции се
явява 5 050 лв., които за отхвърлената част 140 000 лв. от общо претендираната 740 000 лв. и по
силата на простото тройно правило е основателен
за 955,40 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от ответниците.
Ответниците също са претендирали
разноските – адвокатско възнаграждение за двете инстанции по силата на
чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложили са списък по чл.80 от ГПК, както и два договора
за правна помощ пред първата и пред въззивната инстанция, от които се
установява, че е уговорено безплатно възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2
от ЗАдв. Съгласно чл.7,ал.2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за първата инстанция и т.4 за въззивната инстанция,
се дължи възнаграждение в размер на 27 240 лв./ 17 920 лв. за
първата инстанция и 9320 лв. за втората
инстанция според обжалваемия интерес/.
При уважени 600 000 лв. и по силата на простото тройно правило на
пълномощника на ответниците се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 22 086,49 лв.
Следва да се коригира и
определената ДТ на основание чл.78,ал.6 от ГПК, чийто размер съобразно
уважените претенции е 24 000 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №107 от 02.07.2019 г. по т.д.№3/2019 г. по
описа на Окръжен съд К. в частта му, с която ЗД Л.И. АД е осъдено да заплати на
Т.Д.И., М.В.И. и Б.Н.Г., както и на Б.Н.Г., като законен представител на М.Д.И.,
застрахователно обезщетение в размер по
150 000 лв. на всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д. Т. И., настъпила на **.**.**** г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №107 от 02.07.2019 г. по т.д.№3/2019 г. по
описа на Окръжен съд К. в частта му, с която е отхвърлен предявения иск от Б.Н.Г.
срещу ЗД Л.И. АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер разликата
над 150 000 лв. до 180 000 лв., както и в частта му, с която е
отхвърлен предявения иск от Б.Н.Г., като законен представител на М.Д.И., срещу ЗД
Л.И. АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер разликата над
180 000 лв. до 200 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д. Т. И., настъпила на **.**.**** г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №107 от
02.07.2019 г. по т.д.№3/2019 г. по описа на Окръжен съд К. в частта му, с която
ЗД Л.И. АД е осъдено да заплати на Б.Н.Г., като законен представител на М.Д.И.,
застрахователно обезщетение в размер разликата над 150 000 лв. до
180 000 лв., както и в частта му за разноските и ДТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.Н.Г., като
законен представител на М.Д.И., срещу ЗД Л.И. АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер разликата
над 150 000 лв. до 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
вследствие смъртта на Д. Т. И., настъпила на **.**.**** г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА
ЗД Л.И. АД да заплати на адвокат Я.М.С. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 22 086,49 лв. за първата и въззивната инстанции.
ОСЪЖДА
Т.Д.И., М.В.И., Б.Н.Г., както и Б.Н.Г., като
законен представител на М.Д.И., да заплатят на
ЗД Л.И. АД направените разноски в размер на 955,40 лв. за първата и
въззивната инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗД Л.И.
АД да заплати ДТ в размер на 24 000 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.