Р Е Ш Е Н И Е № 112
гр. Сливен, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието
на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 93 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ИА „Автомобилна администрация“, РД “Автомобилна администрация” Бургас,
подадена против Решение № 260129 от 29.03.2021 г., постановено по АНД № 1600/2020
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление НП № 22-0000397 от 16.11.2020 г., издадено от и.д. директор на РД
„АА“, Бургас, с което на „Д.“ ООД, ЕИК ………., пр. от у. С.В.Д., за нарушение на
чл. 7а, ал.2, предл. 3 от Закона за автомобилните
превози / ЗАвтПр
/ и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от с.з., е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излага
съображения, че: НП е законосъобразно; Деянието е правилно квалифицирано; АНО
правилно е определил и наложил наказание имуществена санкция по чл. 96г, ал.1,
пр. 2 от ЗАвтПр;
Районният съд неправилно е приел, че липсва посочване на мястото на извършване
на констатираното нарушение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно
решение с постановяване на решение по същество, с което НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание ат адв. Д.И. ***, който поддържа
отговора на касационната жалба. Моли решението на РС Сливен да бъде оставено в
сила, като законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за незаконосъобразност
на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд е
направил извод, че са допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените. Съдът е извел доводи, че следва както в акта, така и в наказателното
постановление, изрично да е описано нарушението – датата и мястото на
извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, за да може описаното деяние да се
подведе под конкретната правна норма. Приел е, че както в АУАН, така и в НП не
са намерили отражение фактите, които са релевантни за ангажиране на
отговорността на дружеството по чл.96г, ал.1, предл.2,
а именно, че в качеството си на работодател дружеството е допуснало да извърши
превоз водач, който не притежава удостоверение за психологическа годност.
Приел, че в обстоятелствената част и на АУАН и на наказателното постановление е
посочено, че дружеството жалбоподател е осъществило превоз, при изброени
условия, каквото поведение не е предвидено да се санкционира с нормата на чл.
96г, ал. 1 от ЗАвтП. Изложеното мотивирало районния съд да отмени НП като
незаконосъобразно, поради нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо. Изводът на Районния съд
за незаконосъобразност на процесното НП е правилен.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 29.10.2020 г. в
гр. Сливен, служители на РД „АА“ Бургас приключили извършвана комплексна
проверка на дружеството „Д.“ ООД. Те установили, че за периода 25.08.2020 год.-
27.08.2020 год. дружеството, в качеството си на превозвач е извършило обществен
случаен превоз на 33 пътника от гр. Сливен, до с. Ягода, обл.
Стара Загора с автобус „Сетра“ с рег
№ ………, с в. П. Д. И., което не отговаря на изискванията за психологическа
годност по чл.152 ал.1, т.2 от ЗДвП. Проверяващите установили, че
удостоверението за психическа годност на И. е било валидно до 14.08.2020 год. В
констативен протокол от 29.10.2020 год. проверяващите отразили установеното от
тях при извършената проверка. На 29.10.2020 г. бил съставен АУАН на „Д.“ ООД, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал.2, предл.3
от ЗАвтПр. Въз основа на съставения АУАН, на 16.11.2020
г. е издадено процесното НП, в което е възпроизведено
съдържанието на АУАН, прието е от наказващия орган, че „Д.“ ООД е нарушило чл.
7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтПр
и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр.
Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на касатора деяние – „извършил превоз“, каквото не е
предвидено в санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно посочената
разпоредба, наказуемо е назначаването на работа или допустителството
да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени със ЗАвтПр и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. В настоящия случай от фактическа страна не е описана
нито една от двете форми на изпълнително деяние, което нарушава правото на
защита на касатора, доколкото не е ясно по кое
обвинение същият следва да се защитава – за това, че е наел на работа водач,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност или за това, че е
допуснал такъв водач да извърши превоз. Допуснатото нарушение препятства
правото на защита на касатора и представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно
незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно допуснати
нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно е приел първоинстанционният съд, че е допуснато и друго процесуално
нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Последното не отговаря и на изискванията на чл. 42,
т.3 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, като в него не е посочено мястото, на което
е извършено нарушението. В обжалвания
акт административнонаказващият орган е посочил
единствено мястото на извършване на проверката, което безспорно не е мястото,
където е извършено нарушението.
Гореизброените нарушения обуславят процесуална незаконосъобразност на
атакувания властнически акт. С допуснатите нарушения в
административно-наказателното производство е ограничено правото на защита на
наказаното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е
необходимо да се формират правни изводи относно наличието или не на
доказателства, установяващи извършване на описаното в наказателното
постановление нарушение.
По изложените съображения, изводът на Районния съд, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, е правилен и
постановеното първоинстанционно съдебно решение
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията
на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по
касационната жалба направените от него по делото разноски в размер на 500 лева
– платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260129
от 29.03.2021 г., постановено по АНД № 1600/2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК …………., пр. от у. С.В.Д., сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: