№ 441
гр. Ловеч, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310102361 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. Ц. А. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адв. Д. М.,
против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че ищцата е
сключила с ответното дружество Договор № 1031360 за предоставяне на потребителски
кредит от 17.06.2021 г., съгласно който трябва да върне сумата по кредита в общ размер на
6750.00 лева, при получена сума от 5000.00 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ -
49.66% и лихвен процент – 35.00%, на 18 на брой вноски. Посочва се, че въз основа на чл. 5
от договора, ищцата сключила с „Фератум Банк“ ЕАД Договор за предоставяне на
поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения договор за потребителски кредит, като
по договора за поръчителство следвало да заплати сумата от 4950.00 лева, разпределена на
18 вноски, включени и начислени към всяка една вноска по договора за предоставяне на
потребителски кредит.
Ищцата счита, че Договор № 1031360 за предоставяне на потребителски кредит от
17.06.2021 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен, поради противоречие със
закона, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11 ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал.
4 от ЗПК. Позовава се на неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, според
която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
1
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая, според ищцата, в
договора за потребителски кредит, който е сключила, е посочена само абсолютна стойност
на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. При това
положение не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи
или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на възнаграждение по договор за гарант,
а поради невключването му в ГПР, последният не съдържал всички действителни разходи
по кредита.
Счита също, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в
размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Същевременно, посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10, в което е
прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП, като тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че договора за предоставяне на
потребителски кредит е нищожен, ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от договора е
нищожна, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
както и поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, а
също и при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Отново излага
съображения, че с предвиждането за заплащане на сума за поръчителство, се заобикаля
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Въз основа на изложеното, ищцата моли да се прогласи нищожност на Договор № 1031360
за предоставяне на потребителски кредит от 17.06.2021 г., поради противоречие със закона,
а в условията на евентуалност, да се прогласи нищожност на клаузата на чл. 5 от същия
договор.
Претендира присъждане и на направените разноски в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт Гардения Георгиева, с който
моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, както и за
2
присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В отговора
са изложени подробни аргументи срещу доводите на ищцата за нищожност на договора за
кредит на заявените основания.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. В депозирано писмено
становище, процесуалният й представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Представил е списък на разноски, в който претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Евдокимова, която моли за
отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Поддържа съображенията,
изложени в отговора на исковата молба, като доразвива същите в представена писмена
защита.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Установява се, че на 17.06.2021 г. е сключен посочения в исковата молба и
приложен към нея Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1031360, между
ответника „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и ищцата М. Ц. А., в
качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на ищцата
кредит в размер на сумата от 5000.00 лева, който следва да се върне на 18 броя вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Според чл. 3 от договора, за целия
период на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сума в размер на
6750.00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер
на 5000.00 лева и лихва в размер на 1750.00 лева, при лихвен процент 35.00 %. В чл. 4 е
посочено, че общият разход по кредита е 1750.00 лева, при ГПР по кредита в размер на
49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в
общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от чл. 8.4 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредит на
„Фератум България“ ЕООД, които са неразделна част от процесния договор за кредит,
общият разход по кредита, годишният процент на разходите /ГПР/ по всеки кредит и
общата сума, дължима от кредитополучателя към момента на сключване на договора за
потребителски кредит /т.е. информацията по чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК/, се посочва в
договора. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит и се изчислява при следните допускания: а/ Договорът ще е
валиден за срока, за който е сключен, и кредиторът и кредитополучателят ще изпълняват
своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; б/ лихвеният
процент и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора; в/ общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло.
3
Установява се, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора за кредит, същият се
обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като
с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението.
Представен е договор за гаранция /поръчителство/, сключен на 18.06.2021 година,
между „Фератум Банк“, със седалище и адрес на управление в Малта, в качеството на
„гарант“, и ищцата М. Ц. А. – клиент, по силата на който гарантът предоставя гаранция,
като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит № 1031360/17.06.2021 г. с отпусната сума 5000.00 лева и
краен срок за издължаване 09.12.2022 г. /чл. 1.4 и 1.5 от договора за гаранция/. В чл. 1.6 от
същия договор е уговорена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в общ размер
на сумата от 4950.00 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция, платима на 18
бр. месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл. 2.3 от
договора за гаранция /поръчителство/ е посочено, че гарантът се задължава солидарно с
клиента да отговаря спрямо кредитора, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за
потребителски кредит между клиента и кредитора в размер до 6000.00 лева, а клиентът се
задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията в размер и по
начина, посочен в по-горе.
От заключението на допуснатата по искане на ответника съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че таксата за услугата, предоставяна от гаранта, не е включена при
изчисляване на ГПР.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Фератум
България“ ЕООД, като кредитодател, и ищцата, като кредитополучател, в резултат на
сключения между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1031360/17.06.2021 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ищцата паричен
кредит, а тя се е задължила да го върне. Установи се по делото, че във връзка с този договор
за кредит е сключен и договор за гаранция /поръчителство/ от 18.06.2021 г. между трето
лице /гарант/ и ищцата, по който е уговорено заплащане на такса, дължима от ищцата в
полза на третото лице /гарант/, което се е задължило да отговаря солидарно с нея за
задълженията й по договора за кредит.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване
нищожност на сключения договор за предоставяне на потребителски кредит.
Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по договорно
правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената с него защита, доколкото
при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират
благоприятно върху патримониума на ищцата.
4
Разгледан по същество, искът е основателен.
Касае се за Договор за паричен заем, по отношение на който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит /т. 10/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване.
Според чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед
изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В случая, в чл. 4 от процесния договор за кредит е посочено, че общият разход по
кредита е 1750.00 лева, при ГПР по кредита в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от
Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл. 8.4 от Общите условия е преповторена част от разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от
ЗПК, според която годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Безспорно се установи, че във връзка с договора за кредит е сключен и договор за
гаранция /поръчителство/, по който потребителят дължи такса /възнаграждение/ на третото
лице /гарант/, обезпечило задълженията му по кредитния договор. Касае се за
5
възнаграждение, което също следва да е включено в ГПР по кредита, което следва от
легалната дефиниция на понятието „Годишен процент на разходите“, дадена в чл. 19 ал. 1 от
ЗПК. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че таксата за
предоставяната услуга от гаранта, не е включена при изчисляване на ГПР по процесния
кредит.
Съдът счита, че по този начин процесният договор за кредит е сключен в противоречие със
закона – чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР по кредита не е
включено като разход възнаграждението, което се дължи от кредитополучателя по
гаранционната сделка, обезпечаваща задълженията му по кредитния договор. След като
посочения в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действително прилагания
между страните, потребителят реално се явява лишен от информация за действителния
размер на приложимия по договора ГПР и е бил въведен в заблуждение относно стойността
на разходите, които следва да прави по обслужване на кредита, което отново води до извод
за нарушение на разпоредбите на чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
От друга страна, съдът намира, че е налице и заобикаляне на императивната норма на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по
потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет, т.е.
ако в ГПР беше включено и въпросното възнаграждение /размерът му е близък до сумата по
кредита/, същият неминуемо ще надвиши максимално допустимия предел по смисъла на чл.
19 ал. 4 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл. 19 ал. 5 от ЗПК – нищожност на
клаузата, надвишаваща този предел.
По изложените съображения, предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1031360/17.06.2021 г., се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се обяви неговата нищожност, на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона – с
разпоредбите на чл. 11 ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.
Предвид уважаването на главния иск, не е необходимо съдът да се произнася по предявения
при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от
същия договор за кредит.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на
исковата претенция изцяло, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат. Видно от представения списък на
разноски и приложените преводни нареждания, ищцата е направила разноски за държавна
такса по делото в размер на 310.00 лева, която сума следва да й бъде заплатена от ответника.
От приложения към списъка на разноски договор за правна защита и съдействие от
30.11.2021 г. между ищцата и адвокат Д. В. М., е видно, че между тях е постигнато съгласие
адвокатът да осъществява процесуално представителство на ищцата по настоящото дело
безплатно, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2
6
от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. С оглед това правило и при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, сумата от 660.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза адв. Д. М. по т. 2 от списъка
на разноски следва да се отхвърли, тъй като съдът не е разглеждал предявения при
условията на евентуалност иск.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на
направените от него разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по иск, предявен от М. Ц. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. „А“, ет. 9, офис 20, представлявано от
управителите Ивет В.а Димитрова и Д.а В.а Николова, за нищожен, на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона /с
разпоредбите на чл. 11 ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК/ Договор № 1031360 за
предоставяне на потребителски кредит от 17.06.2021 г., сключен между М. Ц. А., като
кредитополучател, и „Фератум България“ ЕООД, като кредитор.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на М. Ц. А., с
горните данни, сумата 310.00 лв. /триста и десет лева/, представляваща разноски по делото
за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с горните данни, да заплати на адвокат Д. В.
М. от АК-Пловдив, с адрес на кантора: ***, сумата 660.00 лв. /шестстотин и шестдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ищцата М. Ц. А. по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Д. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение в
негова полза по т. 2 от списъка на разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за присъждане на направените от
него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8