Решение по дело №13461/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1818
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20211110213461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1818
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213461 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Застрахователно дружество Евроинс-живот“
ЕАД, против наказателно постановление /НП/ №38-94 от 13.08.2021 г.,
издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“
/ДАНС/, въз основа на съставен на 08.03.2021 г. против „Застрахователно
дружество Евроинс-живот“ ЕАД, представлявано заедно от А.Г.Г. и Р.Г.Б.,
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по закона за
мерките срещу изпиране на пари №ФР-10-1484, за това, че „Застрахователно
дружество Евроинс-живот“ ЕАД, задължено лице по чл.4,т.5 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, в качеството си на
застрахователно дружество, извършващо дейност на територията на
Република България, не е идентифицирало законния представител на клиента
си „Леско“ ЕООД – Х.С., съгласно изискванията на чл.54,ал.7,изр.1,
вр.чл.53,ал.1 и чл.15,ал.1 от ЗМИП /чрез официален документ за самоличност
и снемане на копие от него/, преди сключване на застрахователна полица
№26000242 с дата на издаване 20.12.2019 г., рискова застраховка „Живот“, с
което на 20.12.2019 г. в гр.София е извършило нарушение на чл.54,ал.7,изр.1,
1
вр.чл.53,ал.1 и чл.15,ал.1 от ЗМИП, поради което и на основание и чл.53 от
ЗАНН и чл.116,ал.1,т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В НП е отразено и че за идентификация на законния представител на
„Леско“ ЕООД – Х.С., е използвано единствено удостоверение за пребиваване
на гражданин на Европейския съюз с №*********, издадено от Министерство
на вътрешните работи на Република България на 09.06.2017 г., валидно до
17.01.2022 г., което удостоверява единствено правото на пребиваване на
територията на Република България, но не е официален документ за
самоличност, съгласно чл.3,ал.4 от Закона за българските документи за
самоличност.

Недоволно от НП и наложената с него имуществена санкция
„Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД, представлявано от
юрисконсулт Наумова, го обжалвало чрез административнонаказващия орган
пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, при
следните доводи: в административнонаказателното производство са
извършени съществени процесуални нарушения, с което е накърнено правото
на защита на наказаното лице – не са обсъдени и анализирани всички
обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение, а именно, че по отношение
на „Леско“ ЕООД е извършена идентификация, съгласно изискванията за
такова на юридическо лице по чл.54 от ЗМИП - приложени са в съвкупност
мерки за неговата идентификация, според изискванията на закона и това не е
повлияло върху изготвяне на оценката на риска /рисковия профил/ на
конкретния клиент. Отделно и при алтернативност са изложени доводи и за
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Във връзка с така
посоченото се иска НП да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява.

2
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, се
представлява от юрисконсулт Петкова, която пледира НП да бъде
потвърдено, тъй като отговаря на нормативните изисквания и материалният
закон е приложен правилно, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена като
неоснователна, считайки и че случаят не е маловажен. Представени са и
писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Н. същият свидетелства за
участието си в извършената на дружеството-жалбоподател проверка в
периода 31.08.2020 г. – 14.09.2020 г., в изпълнение на заповед на директора на
Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, и установеното при нея, в т.ч.
и излага като цяло отразената в АУАН фактология.

По делото са приложени в копия: заповед на председателя на ДАНС
относно компетентността на актосъставителя; заповед на директора на САД-
ФР-ДАНС № ФР-9-109 от 26.08.2020 г. за извършване на проверка от
31.08.2020 г. до 14.09.2020 г. на „Застрахователно дружество Евроинс-живот“
ЕАД; документи, сведения, справки, във връзка с кореспонденцията между
ДАНС и „Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД относно
проверката, в т.ч. и удостоверение за постоянно пребиваване на Х.С., като
последните документи са изпратени от Дружеството на ДАНС на 11.09.2020
г.; Констативен протокол от 08.03.2021 г. от извършената проверка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за безспорно установено, че
на 20.12.2019 г. в гр.София, между „Застрахователно дружество Евроинс-
живот“ ЕАД /в качеството на застрахователно дружество, извършващо
дейност на територията на Република България / и „Леско“ ЕООД /като
клиент/ била сключена застрахователна полица №26000242, рискова
застраховка „Живот“, по силата на която се установяват деловодни
взаимоотношения между посочените дружества, което породило задължение
за „Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД, съгласно разпоредбите
на ЗМИП да идентифицира преди сключване на застрахователната полица
законния представител на клиента си „Леско“ ЕООД - Х.С. - в качеството му
3
на управител на Дружеството - по нормативно изискуемия начин - чрез
официален документ за самоличност и снемане на копие от него.
„Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД извършило, във връзка с
изготвяне на оценката на риска /рисковия профил/ на конкретния клиент,
необходимата идентификация на дружеството „Леско“ ЕООД като
юридическо лице, и идентифицирало законния представител на „Леско“
ЕООД - Х.С., но не според горепосочените изисквания на ЗМИП, а чрез
удостоверение за постоянно пребиваване на същия в страната като
гражданин на Европейския съюз с №*********, издадено от Министерство на
вътрешните работи на Република България на 09.06.2017 г., валидно до
17.01.2022 г., като било приложено и копие от същото. В това удостоверение
за Х.С. са посочени: имена, пол, дата на раждане, гражданство, ЛНЧ, адрес в
Република България, и има снимка на лицето.
На 26.08.2020 г. директорът на САД-ФР-ДАНС издал заповед № ФР-9-
109 за извършване на проверка, от 31.08.2020 г. до 14.09.2020 г., на
„Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД, резултатите от която да
му бъдат докладвани 7 дни след нейното приключване. Във връзка с
проверката били изискани от Дружеството съответните документи,
последните от които, включително и във връзка със сключената с „Леско“
ЕООД застрахователна полица №26000242, били представени на ДАНС на
11.09.2020 г. При така извършената проверка били установени
горепосочените обстоятелства. За извършената проверка на 08.03.2021 г. бил
изготвен Констативен протокол, като било прието, че „Застрахователно
дружество Евроинс-живот“ ЕАД не е идентифицирало законния представител
на клиента си „Леско“ ЕООД - Х.С., съгласно изискванията на съответните
разпоредби от ЗМИП /чрез официален документ за самоличност и снемане на
копие от него/, преди сключване на застрахователна полица №26000242,
издадена на 20.12.2019 г., рискова застраховка „Живот“, и с това на 20.12.2019
г. в гр.София е извършило нарушение на чл.54,ал.7,изр.1, вр.чл.53,ал.1 и
чл.15,ал.1 от ЗМИП, за което на 08.03.2021 г. на „Застрахователно дружество
Евроинс-живот“ ЕАД бил съставен и връчен АУАН. Въз основа на АУАН
било издадено обжалваното НП, екземпляр от което бил получен за
Дружеството на 24.08.2021 г., което го обжалвало пред СРС, с изпратена на
31.08.2021 г. жалба, адресирана до административнонаказващия орган.

4
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
/показанията актосъставителя Н., които са ясни, последователни и
непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на
писмените и гласни доказателства, като прецени относимостта им към
предмета на делото и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо
интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при
спазване на процедурата за това. Разгледана по същество, жалбата като цяло е
основателна.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.

Съдът приема, че НП е издадено и АУАН е съставен от съответно
компетентен и оправомощен за това орган, в рамките на предвидените в чл.34
от ЗАНН срокове.

5
Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз
основа на доказателствения материал, че „Застрахователно дружество
Евроинс-живот“ ЕАД, преди сключване на застрахователна полица
№26000242 с дата на издаване 20.12.2019 г., рискова застраховка „Живот“, е
идентифицирало както клиента си „Леско“ ЕООД, така и законния му
представител Х.С.. Вярно е, че чл.53,ал.1 от ЗМИП регламентира, че
идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него, което в
случая формално не е изпълнено, но фактически физическото лицето е
идентифицирано с данните, посочен в ал.2 на чл.53 от ЗМИП – „При
идентифицирането на физически лица се събират данни за: имената; датата и
мястото на раждане; официален личен идентификационен номер или друг
уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в
официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и
на който има снимка на клиента; всяко гражданство, което лицето притежава;
държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е
достатъчен)“, които са налични в удостоверението му за постоянно
пребиваване като гражданин на Европейския съюз с №*********, издадено от
Министерство на вътрешните работи на Република България на 09.06.2017 г.,
валидно до 17.01.2022 г., съдържащо данни за имена, пол, дата на раждане,
гражданство, ЛНЧ, адрес в Република България на Х.С., със снимка на
последния, копие от което удостоверение било приложено.

Имайки предвид гореизложеното, обстоятелството, че при извършената
идентификация на Х.С. не е използван негов официален документ за
самоличност, доколкото според § 1, т.12 от ДР на ЗМИП „Не са "официални
документи за самоличност" документите за пребиваване и чуждестранното
свидетелство за управление на моторно превозно средство“, по преценката на
този съдебен състав категорично отвежда към разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно описаното в НП нарушение,
каквато хипотеза изобщо не е обсъдена от административнонаказващия
орган. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
6
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, като в тази връзка следва
да се отбележи и че административнонаказващият орган не е посочил в НП и
дали описаното нарушение е за първи път.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

В обобщение: изложените от съда до тук аргументи водят до извода, че
обжалваното НП следва да бъде отменено и то не може да служи за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
„Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД в случая.

Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение, съдът
намира, че искането на юрисконсулт Петкова за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №38-94 от 13.08.2021 г.,
издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“,
против „Застрахователно дружество Евроинс-живот“ ЕАД, представлявано
заедно от А.Г.Г. и Р.Г.Б., за това, че „Застрахователно дружество Евроинс-
7
живот“ ЕАД, задължено лице по чл.4,т.5 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари, в качеството си на застрахователно дружество,
извършващо дейност на територията на Република България, не е
идентифицирало законния представител на клиента си „Леско“ ЕООД – Х.С.,
съгласно изискванията на чл.54,ал.7,изр.1, вр.чл.53,ал.1 и чл.15,ал.1 от ЗМИП
/чрез официален документ за самоличност и снемане на копие от него/, преди
сключване на застрахователна полица №26000242 с дата на издаване
20.12.2019 г., рискова застраховка „Живот“, с което на 20.12.2019 г. в
гр.София е извършило нарушение на чл.54,ал.7,изр.1, вр.чл.53,ал.1 и
чл.15,ал.1 от ЗМИП, поради което и на основание и чл.53 от ЗАНН и
чл.116,ал.1,т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8