№ 16
гр. Търговище, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т. Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500258 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Д. Б. от гр. Търговище, чрез
пълномощник адв. И., ТАК, срещу решение № 440/11.10.22 г., постановено
по гр. д. № 570/22 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от Б. Д. Б., с ЕГН ********** от гр. Търговище,
против ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ иск за отмяна
на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено със
заповед № 167/28.04.2002 г., издадена от Областния управител, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника
разноски за юриск.възнаграждение в размер 180 лв. на осн. чл. 78 ал.8 ГПК
във вр. чл.37 ЗПП и във вр. чл.23 т.4 от НЗПП.
С оплаквания за нарушаване на закона и необоснованост, по изложени в
жалбата доводи и съображения, въззивницата моли за отмяната на
постановеното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Основните оплаквания се свеждат до следното:
Съдът е приел, че е налице извършено от ищцата дисциплинарно нарушение,
съгласно посоченото в обжалваната заповед, без да обсъди направеното от
ищцата възражение, че не е ясно коя точно хипотеза по изброените в чл.187,
1
т.10 е приел, че е налице, тъй като в заповедта за наказание са посочени
текстове от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, публикуван в ДВ през 2020г. и Вътрешните правила за
документооборота в Областна администрация Търговище, като последните,
според жалбоподателката, не представляват документ от категорията на
изброените в т.10 на чл.187 от КТ и затова не би следвало да бъде посочван
като основание за налагане на дисциплинарно наказание; Счита, че не е
нарушила тези правила, тъй като видно от писмения отговор на ответника,
графикът за дежурствата се изработва предварително, като всяка промяна се
отразява в последващ график, от който един екземпляр се оставя в стаята на
дежурните, а останалите остават в областна администрация и в края на всеки
месец се прави окончателен график, който се предоставя в счетоводството –
тя не е унищожила графиците за трите дни, а ги е върнала, правила е
корекции върху тях, за да не се бърка, но както станало ясно такива
екземпляри има в администрацията и окончателният такъв е предоставен за
всеки месец в счетоводството на областна администрация; От изложените
кратки/бланкетни мотиви на съда не ставало ясно, защо съдът приема, че е
налице нарушение на чл.2, т.8 и т.11 от Кодекса за поведение на държавните
служители, публикуван в ДВ през 2020г., след като тя не е запозната с този
Кодекс (признавайки, че е запозната с предходния), а това е било задължение
на работодателя й, съобразно чл. 25 от КПСДА: не е обсъдено възражението
й за липса на нарушение по т.8-почтеност, а единственият мотив на съда е, че
на ищцата е било ясно, че не й се полагат тези пари и не трябвало да ги иска
от своите колеги, като липсва довод защо приема, че е приела материална
облага, която не й се полага и как тя е могла да повлияе върху обективното
изпълнение на задълженията й по служба - условия, кумулативно посочени в
т.8. Неправилно е и приетото от съда извършване на нарушение по т. 11, без
да е обсъден факта, че дежурствата, с които е заместила колегите си, били
около месец преди да стане въобще въпрос за компенсиране на поетите
дежурства от нея техни дежурства, за което говорила с тях нормално, поради
което счита, че не е нарушила правилата за колегиалност и учтивост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор със
становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения, с молба
решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за
юриск.възнаграждение. Проследявайки фактологията, излага подробни
2
съображения, че съдът обосновано е приел, че ищцата е извършила
дисциплинарните нарушения, за които е била наказана, анализирайки всички
доказателства по делото. Във връзка с оплакванията в жалбата относно
графиците, възразява, че в последствие, на 29.03.22г., госпожа Б. е върнала
графиците ведно с писмените си обяснения до работодателя, в процеса на
дисциплинарното производство, като обаче, върнатите графици са били
забелени и одраскани, с нанесени от нея поправки, което практически ги е
направило неизползваеми; счита за неоснователни обясненията на ищцата, че
е прибрала и забелила графиците „да не се бъркат по тях“, а умишлено ги е
укрила от колегите си и в последствие ги е върнала в неизползваем вид, като
по този начин е нарушила и чл.21 и сл. от глава IV. Архивиране и
съхраняване на документалния фонд на Областна администрация - област
Търговище от „Вътрешните правила за деловодната дейност и използването
на електронната система за регистрация и контрол на документооборота в
Областна администрация Търговище“. Позовавайки се на чл. 136,ал.1, изр.2
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските с която се възлага
като императивно задължение на работодателят, утвърждаващ поименни
графици за дежурство, да ги съхранява най-малко 3 години, счита, че реално,
унищожавайки ги тези поименни графици, чрез зацапване и задраскване,
ищцата е нанесла вреда на работодателя си, пречейки му да изпълни
императивното си задължение за съхранение на създадени от
администрацията по надлежния ред официални документи. По отношение на
второто възражение в жалбата, че вътрешните правила не може да са част от
хипотезата на чл.187, ал.1. т. 10 от КТ- възразява, че по длъжностна
характеристика на ищцата е въведено задължението да познава вътрешните
правила на администрацията, в т.ч. и процесните. Освен това по делото са
представени и писмени доказателства, официално заверена разпечатка от
деловодната система, неоспорена от ищцата, доказващи, че същата се е
запознала с посочените вътрешни правила, като е написала “Запознах се!“.
Счита, че съдъ е изложил подробни съображения защо приема наличието на
нару,шенията по т. 8 и 11, за които е наложено съответно на тежестта
наказание, при съобразяване с предходно наказание „забележка“.
След проверка по чл. 269-272 от ГПК, съдът намира следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
3
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният иск е обоснован с обстоятелството, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, с доводи, че ищцата не е допуснала описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение на трудовата
дисциплина, съгласно чл. 187, т.10 от КТ, тъй като не била наясно какви са
тези други трудови задължения, извън предвидените й в длъжностната
характеристика, не й били известни изискванията на цитирания в заповедта
Кодекс за поведение на служителите в дължавната администрация (КПСДА),
но е спазвала всички изисквания по длъжностната си характеристика
принципно и последователно. Приела е цитираните в заповедта суми в размер
30 лв., тъй като смятала, че й се полагат за поетите от нея извънредни
дежурства от своите колеги за съответния месец, като замените не били
отразени в графиците за този месец. Не се е държала неуважително с колегите
си, те й дали парите и получаването им не е повлияло върху обективното
изпълнение на задълженията й по служба. Не е нагрубявала или обиждала
колегите си, възразява срещу посочения в заповедта период на нарушението,
обхващ почти цял месец, водещо до неяснота кога го е извършила; възразява,
че не е нарушила нормите на поведение, визирани в посочените в заповедта т.
8 и т.11 на чл. 2 от КПСДА. Относно вмененото й нарушение на чл. 21 до чл.
30 (които не са й известни) от Вътрешните правила за деловодната дейност и
използването на електронната система за регистрация и контрол на
документооборота на Областна администрация –Търговище, възразява, че от
самата заповед е видно, че всъщност графиците са преместени от папката и са
върнати на обичайното им местоположение, с единствената идея да не пречат
на по-нататъшната работа, а и е върнала същите веднага, след като е разбрала,
че е налице проблем в тази връзка. Счита, че не е допуснала виновно
нарушение, поради което моли отмяна на наложеното й наказание.
В отговора си ответната страна е възразила, че обжалваната заповед е
правилна и законосъобразна, спазена е процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, както и че в заповедта подробно са описани
нарушенията, за които е наложено, признава, че ищцата е върнала парите на
колегите си, но след започване на дисциплинарно производство, върнала е и
графиците за дежурствата, след поставянето на този въпрос пред
4
административното ръководство. При подробно изложени доводи и
съображения по всички пунсктове от исковата молба, ответникът моли за
отхвърляне на иска, претендира разноски.
След съобразяване на събраните доказателства, становищата и
възраженията на страните в процеса, въззивът приема следното от фактическа
страна:
С обжалваната заповед, на осн. чл. 188, т.2 от КТ вр. с чл.187,ал.1,т.10
от КТ вр. с чл. 2, т. 8 и т. 11 от Кодекса за поведение на служителите в
държавнатака администрация (КПСДА) и чл. 21-чл. 30 от Вътрешните
правила за деловодната дейност и използването на електронната система за
регистрация и контрол на документооборота на Областна администрация –
Търговище, във връзка с извършено на дисциплинарно нарушение в периода
от 07.03.22 г. до 29.03.22 г., й е наложено дисциплинарно наказание
„ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ“, като в мотивната част на
заповедта изрично и подробно са посочените трите случая, за които е прието,
че са извършени нарушения, поради което е наложено наказанието - две от
нарушенията се изразяват в некоректно, непочтено и неколегиално
отношение към колеги, след като ищцата се е съгласила да си смени
дежурствата, поради уважителни причини за отсъствие на колегите й,
поемайки тяхно дежурство, но в замяна е поискала и получила от тях
заплащане на суми за поетото дежурство, а третото нарушение е свързано с
повреждане /отбелязвания с химикал, задрасквания и корекции с коректор,
така че част от написаното не се чете/ и премахване на графиците на
дежурните по ОСС за м.февруари 2022г., които графици са изготвени от
ст.експерт, съгласувани от директора на съответната дирекция и от
гл.секретар и утвърдени от областния управител /съответно на 29.01.2022г.,
18.02.2022г. и на 19.02.2022г./.
Няма спор по основните факти:
Видно от приложения трудов договор № 24/04.06.2018 г., ищцата е
назначена на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ /за неопределено време/ на длъжността
„Оперативен дежурен в Извънщатния състав“ /извън утвърдената численост
на персонала, регламентиран с ПМС № 212/1993 г. за организиране на
денонощно дежурство за оповестяване при привеждане от мирно време във
военно положение, при стихийни бедствия и крупни производствени аварии/
5
в Областна администрация на област Търговище, с 8 часов работен ден, на
смени, по график. За неуредените в трудовия договор въпроси се прилагат
разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му и ПВТР на
администрацията. Неразделна част от трудовия договор е утвърдената
длъжностна характеристика и уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ. Екземпляр
от трудовия договор и от длъжностната характеристика са връчени на ищцата
на 04.06.2018г., когато е постъпила на работа. В личното й трудово досие,
приложено в копие, има 3 длъжностни характеристики, подписани съответно
на 04.06.18г., на 09.11.19г. и на 10.01.2020г., като и в трите, в раздел Х.
„Изисквания за заемане на длъжността“, т.3„Други изисквания за
длъжността“ /документи, които служителят трябва да познава/ са посочени:
Правилникът за вътрешния трудов ред /ПВТР/, както и всички вътрешни
актове на Областна администрация, а в т.4. „Личностни качества“ са
изброени: умение за работа в екип, инициативност, коректност, прецизност,
лоялност. Изискванията за личностните качества, посочени в раздел X. т.3 от
длъжностната характеристика отговарят на принципите за поведение,
регламентирани в чл. 2 КПСДА, в сила 08.05.2020г. Визираното в р.Х.т.4 от
длъжностната характеристика, като изискуемо личностно качество -
коректност, за заемане на длъжността е залегнало в уредбата на Глава V
„Взаимоотношения с колегите“, чл. 14 ал.1 от КПСДА: В отношенията си с
колегите, включително при използването на информационни и
комуникационни технологии, служителите в държавната администрация
проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което
накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава
враждебна или обидна среда. Съгласно чл.107а, ал.21 КТ, при изпълнение на
трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на
КПСДА Принципите, формулирани в чл.2 т.8 и т.11 от КПСДА от 2020г./ са
били уредени и преди това - в чл.2 ал.1 и ал.6 от КПСДА от 2004 г. Екземпляр
от всички вътрешни правила на Областна администрация-Търговище се
съхранява в стаята на Главния секретар и са общодостъпни за всеки
служител, който желае да се запознае с тях; от страна на администрацията е
оборудвано работното място със служебен компютър и служебен интернет,
който също е канал за комуникация и през който посочените нормативни
актове и всички вътрешни актове на Областна администрация могат да бъдат
видяни и всеки служител да се запознае с тях – и тези обстоятелства не са
6
спорни в процеса.
На 05.02.2022г. Белчо Б.-оперативен дежурен в извънщатната численост
на Областна администрация - Търговище, се обръща към прекия си
ръководител г-жа Е. Д. - ВрПД директор на дирекция АПОФУС, с молба да
смени дежурството си на 06.02.2022г. След полученото й съгласие,
дежурството му е възложено на ищцата. На 08.03.2022г. при разговор между
Б. и ищцата, последната е поискала да й се възстанови левовата
равностойност на деня на дежурството, която определила на 30лв. Като
новоназначен служител (от м.11.22 г.) Б. решил, че има такава практика и дал
на ищцата поисканите 30 лева.
На 18.02.2022г. В.М. - оперативен дежурен в извънщатната численост
на Областна администрация - Търговище уведомил администрацията, че
майка му е починала и погребението ще бъде на 19.02.2022г., когато бил
дневна смяна по график. Възложено е на ищцата да поеме съответното
дежурство, за което тя е изразила съгласие. На 09.03.2022г., в началото на
paботния ден Марков съобщава на Мая Т.-главен експерт в дирекция
АПОФУС с функции в областта на човешките ресурси, че по искане на Б. Б.,
на 07.03.2022 г. й е заплатил сума в размер на 32.50 лв. за поемане на смяната
му на 19.02.22 г. Това се потвърждава и от обясненията му дадени със Z-
64/23.03.22г.
На 09.03.2022г., за изясняване на случая, сигнализиран от В.М., Е. Д. -
ВрПД директор на дирекция АПОФУС и С.О. - старши експерт в дирекция
АПОФУС, посещават стаята на оперативните дежурни и установяват, че част
от графиците липсват. По сведение от В.М., при почистване от Б. Б. те са
премахнати от папката, в която се съхраняват. В последствие, при даване на
писмените си обяснения със Z-59-13/29.03.22г., ищцата върнала въпросните
три графика, като в обясненията си заявила, че ги е махнала, „за да не се
бъркат по тях“. По графиците са извършени забелвания и зачерквания от
ищцата във вр. със сменените дежурства. В писмените си обяснения по
случая Z-59-12/23.03.22г. ВрПД директора на дирекция АПОФУС е
приложила график на дежурните за м. февруари с отразени всички промени
за месеца, одобрен от обл.управнител на 22.03.22г. По отношение на
оперативния процес във връзка с изготвяне на графиците на оперативните
дежурни, съгласно практиката на администрацията в предходния месец се
7
изготвя график за смените на оперативните дежурни от старши експерт в
Дирекция АПОФУС С.О., съгласува се от директор дирекция АПОФУС и гл.
секретар и се утвърждава от Областният управител в качеството му на
работодател. Ако се наложат промени в графика, те се отразяват с последващ
график.. Екземпляр от всеки график се предава и в счетоводството, и в стаята
на оперативните дежурни от старши експерт Орцев. В края на месеца се
прави окончателен график, който се предава в счетоводството.
Всички гореописани обстоятелства не се оспорват от ищцата.
Не се оспорва и обстоятелството, че е проведена надлежна процедура
по изслушването й, че писмено уведомление от 24.03.22г., връчено й на
същата дата, ведно с описаните в него приложения (11бр.) й е предоставена
възможност за обяснения, каквито тя е дала писмени от 29.03.22г.(л.29),
личното й изслушване на 31.03.22 г. (л. 34), при което е потвърдила
писмените си обяснения, не е изложила допълнителни устни такива, не е дала
допълнителни пояснения.
Спорът е не дали е осъществено някое от описаните в заповедта деяния,
а дали същите представляват нарушение на трудовата дисциплина.
При така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 вр. с чл. 188, т. 1 ввъ вр. с
чл. 186 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. КТ е предвидил нарочна процедура по
налагането на дисциплинарните наказания (чл. 193, ал. 1 КТ), както и е въвел
изисквания относно съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание (чл. 195, ал. 1 КТ).
В конкретния случай във въззивната жалба не са наведени доводи, а и
от събраните доказателства се установява, че работодателят е спазил
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като са взети обяснения на служителя преди
налагане на наказанието, Наказанието е наложено в рамките на преклузивния
срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Заповедта съдържа в детайли индивидуализация на
всяко едно от трите нарушения, съгласно изискванията на закона. По тази
причина оспорената заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарното
наказание, е издадена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195,
8
ал. 1 КТ. С оглед изложеното са налице предпоставките за разглеждане на
спора по същество.
В обжалваната заповед подробно и точно са описани извършените от
ищцата нарушения, посочено е кои конкретно правила и норми от трудовото
законодателство, във връзка с КПСДА са нарушени, като безспорно
нарушаването на нормите на чл. 2 от този кодекс (в конкретиката на т. 8 и 11
–в случая) е нарушение на трудови задължения от категорията на тези,
посочени в общата норма (неизчерпателна) на чл. 187, ал. 1 т. 10 от КТ.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата
дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на
работника или служителя, а съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ: „При определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя“.
Налагането на дисциплинарни наказания е най-силното средство на
работодателя за укрепването на трудовата дисциплина. Когато по съответния
ред бъде установено извършването на дисциплинарно нарушение от работник
или служител, работодателят може да упражни правото си да му наложи едно
от трите изчерпателно изброени в Кодекса на труда дисциплинарни
наказания: забележка, предупреждение за уволнение или дисциплинарно
уволнение. Първите две от тях се изразяват в морален укор към простъпката
на работника или служителя, целящ да обърне внимание върху допуснатата
грешка и да даде израз на нетърпимостта към подобно поведение.
Дисциплинарните наказания от морален характер имат своето значение и
смисъл в отношенията между страните по действащото трудово
правоотношение. Чрез тях работодателят отправя своя укор и указва на
съответния работник или служител да коригира поведението си в
съответствие с изискванията на закона, вътрешните правила в предприятието
и трудовия си договор, т. е. занапред да изпълнява точно своите трудови
задължения. Дисциплинарната власт на работодателя е съвкупност от
правомощия и е елемент от трудовото правоотношение.
Съгласно КТ и утвърдената съдебна практика, преценката за тежестта
на извършеното дисциплинарно нарушение трябва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към нарушението, като се вземат предвид
9
характера на изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните
трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо
доверие, доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при
изпълнение на работата. Също така следва да бъдат съобразени и последиците
от извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат
да повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя
биха могли да настъпят неблагоприятни последици. При това следва да бъдат
съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици
за работодателя, както и субективното отношение на работника или
служителя към извършеното нарушение и последиците към него. (в този
смисъл решение № 372/01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г.о.,
решение № 167/15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., ГК, ІV г. и др.)
При тази преценка трябва да бъде взета предвид и възможността от
поведението на работника/служителя да настъпят вреди както за
работодателя, така и за трети лица, за които да бъде ангажирана
отговорността на работодателя. Наличието на такава възможност води до по-
голяма тежест на дисциплинарното нарушение, която ще е още по-голяма ако
вредите реално са настъпили. В случай, че възможността за настъпване на
вредите не е реализирана, от значение за определяне на тежестта на
дисциплинарното нарушение ще е това дали настъпването на вредите е било
ограничено от работодателя или от трети лица, или пък е в резултат от
действията на извършилия дисциплинарното нарушение работник или
служител. Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 от КТ
извършването на дисциплинарните нарушения не е обусловено от
настъпването на вреди. Затова настъпилите вследствие на нарушението вреди
водят до по-голяма тежест на същото. В този случай от значение е както
тяхната количествена, така и тяхната качествена характеристика. По-големия
размер на ведата обуславя по-голяма тежест на нарушението отколкото
вредата с по-малък размер (решение № 267/17.03.2021 г. на ВКС по гр.д.
390/2020 г., ІV г.о.) Същевременно вредата, която въобще не може или трудно
може да бъде поправена обуславя по-голяма тежест на нарушението,
отколкото вредата, която може да бъде поправена лесно. Освен това в тези
случаи от значение за тежестта на нарушението е формата на вината на
работника или служителя. Също така от съществено значение е и
обстоятелството дали вредата е причинена при нарушение на създадени от
10
работодателя вътрешноведомствени правила и норми, целящи опазване на
имуществото на работодателя, а също така избягването или ограничаването
на вреди от дейността му (решение № 244/07.11.2017 г. по гр. д. № 574/2017 г.
на ВКС, ГК, ІV г. о.). В този случай нарушението е по-тежко, отколкото в
случаите когато такива правила и норми не са налице.
Въззивната инстанция намира за безспорно, че така описаното по-горе
поведение на ищцата във всеки един от посочените три случая е
дисциплинарно нарушение. Ищцата е служител при Областен управител на
област Търговище от 04.06.2018г. , т.е. заема тази длъжност и има
професионалния опит от близо 4 години до м.03.2022г. Недопустимо и
нелогично е след толкова години трудов стаж на заеманата длъжност, да
смята (както продължава да твърди и в исковото производство), че й се
полагат пари от колегите й, чиито дежурства (смени) е поела, след като се е
съгласила да поеме тези дежурства, със знанието и разрешението на
съответния ръководител, и знае, че съгласно вътрешните правила и
установената практика, следва размяна в дежурствата, а ако това не е
отразено в графиците, то отговорността е на служителя, който ги изготвя.
След като е сключила трудов договор като служител с Областен управител на
област Търговище като работодател, както и няколко последващи
допълнителни споразумения по чл.119 от КТ, очевидно ищцата знае, че
единствен работодателят й заплаща положения от нея труд. Всяко едно друго
заплащане, от страна на колеги, като „компенсация“ за поемане на
дежурството им, е недопустимо, същото поставя в неудобно положение
колегите й, нарушава доверието между служителите и поставя под
напрежение състава на оперативните дежурни. Поведението на ищцата да
поиска и да получи пари от колеги, които се е съгласила да замести в
определено дежурство, поради тяхното отсъствие по уважителни причини,
когато това заместване е съгласувано с прекия ръководител и с директора на
съответната дирекция, по същество е получаване на материална облага, която
не й следва (заплащането на положен труд е регламентирано с получаване на
раб.заплата, компенсации – в определени случаи, извънреден труд и др., а не
с разплащане между самите служители), граничеща с „изнудване“ за пари -
поведение, недопустимо за служител, укоримо още повече с оглед
местоработата й в държавната администрация. Това поведение е некоректно и
непочтено (чл. 2, т. 8), неколегиално (чл. 2, т.11), в противоречие с
11
изискванията за личностни качества по длъжностната и характеристика и в
противоречие с принципите по чл. 2, т. 8 и т. 11 от КПСДА. От проведената
процедура по дисциплинарното производство и събраните от работодателя
доказателства, се установява, че няма такава практика при замяна на
дежурствата, която би била в разрез и с предвидения в КТ начин на
заплащане на положен от служителя труд. Неоснователно е оправданието на
ищцата за това й поведение с обстоятелството, че замените в дежурствата не
били отразени в графиците за съответния месец. За несвоевременното им
корегиране, ищцата е следвало да се обърне към прекия си ръководител, респ.
към областния управител, устно или със съответната докладна, предвид и
установената при ответника практика.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че не й е известно какви са
разпоредбите на чл.21-чл.30 от ВПДДИЕСРКД - ищцата лично се е запознала
с утвърдените на 17.01.2022г. ВПДДИЕСРКД, на 04.02.2022г. Съгласно § 2 от
раздел VI „Заключителни разпоредби“ , тези вътрешни правила са
задължителни за всички служители от Областната администрация на област
Търговище. Отстраняването на графиците за дежурствата за м. февруари
2022г., утвърдени от Областния управител, от мястото, където се съхраняват
в стаята на дежурните, поправките в тях с редица отбелязвания с химикал,
задрасквания и корекции с коректор, така че част от написаното в тях не се
чете, е в нарушение на разпоредбите за съхраняването на документалния фонд
на Областна администрация по чл.21-чл.30 от ВПДДИЕСРКД, макар да не
води и да не е довело до някакви вреди за работодателя (в каквато насока е
възражението на въззиваемата страна), нито за невъзможност за надлежно
архивиране, доколкото е установено, че екземпляр от тези графици освен в
дежурната стая, се съхранява и в счетоводството, обуславящо само по-
ниската степен на нарушението. Независимо от това, се касае за нарушение
на установените правила, за нанасяне на поправки и забелвания не по
надлежния ред, предвид и прадназначението на въпросните графици – да не
се нарушават предварително определените смени и дежурства, и за улеснение
на самите оперативни дежурни. Изготвените графици за дежурства са
документи, създаващи права и задължения за оперативните дежурни,
изготвени и утвърдени по надлежния ред и никой няма право да ги поврежда,
променя или отстранява от мястото, където е разпоредено да се намират.
Неоснователен е и доводът на ищцата, поддържан и във въззивната
12
жалба, че не била запозната с КПСДА, приет 2020 г. По силата на чл.107а,
ал.1, т. 21 от КТ, при изпълнение на трудовите си задължения служителите
трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, задължението по чл. 25 от Кодекса е за
новоназначените служители. Непознаване на задълженията не може да доведе
до отпадане на отговорността за тяхното неизпълнение, а е и, меко казано,
несериозно служител, който работи в областната администрация от 2018 г. да
се позовава на това, че не познава задълженията си и нормативните актове, в
които те са уредени, предвид и посоченото в длъжностната характеристика,
подписана от ищцата, както и признанието на ищцата (в т.ч.и в самата жалба),
че е била запозната с предходния КПСДА Принципите, формулирани в чл.2
т.8 и т.11 от КПСДА от 2020г. са били уредени и преди това - в чл.2 ал.1 и
ал.6 от КПСДА от 2004 г.
При определяне на вида дисциплинарно наказание по чл. 188 т. 2 КТ,
работодателят е изпълнил прецизно и задължението си по чл.189 ал.1 от КТ, а
именно: взел е предвид тежестта на нарушенията, описани в докладната
записка; обстоятелствата, при които са извършени, както и конкретното
поведение на служителя – касае е се за две еднакви по вид нарушения,
извършени в рамките на два последователни дни (7-8.03.22г.), прибраните
графици, с корекции от самата ищца са върнати след началото на изясняване
на случая както със замените, така и с отсъствието на графиците от
надлежното им място (в дежурната стая); връщането на взетите суми на
колегите й, но след започване на дисципланарното производство. Въпреки
изразеното съжаление за постъпките си (в писмените обяснения и при
непосредственото й изслушване на 31.03.22 г.) ищцата е убедена, че
извършеното не е нарушение на трудовата дисциплина, за което свидетелства
и позицията й както в исковата молба, така и във въззивната жалба.
Работодателят е съобразил и предишно наложено наказание „забележка“, за
нарушение, извършено в същия период 8.03.22г. срещу 9.03.22г., като
въпреки отмяната на тази заповед с решение от 08.02.23 г. на ОС по
В.гр.276/22 г., правилно е съобразено, че се касае за нарушение на трудовата
дисциплина, както и съдът е приел в мотивите си, макар и с невисока степен,
обусловило отмяната му.
Предвид гореизложените доводи и съображения, съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен, поради което и поставеното
13
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, въззивницата следва да заплати сторените от въззиваемата
страна разноски за юриск.възнаграждение – 180 лв., на осн.чл. на осн. чл. 78
ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП и във вр. чл.23 т.4 от НЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 440/11.10.22 г., постановено по гр.
дело № 570/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от Б. Д. Б., с ЕГН **********
от гр. Търговище, против ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на ОБЛАСТ
ТЪРГОВИЩЕ иск за отмяна на дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“, наложено със заповед № 167/28.04.2002 г., издадена от
Областния управител, както правилно и законосъобразно, на осн.чл. 272, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Търговище, съдебен адрес:
гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.1, чрез пълномощник адв. Ц. И. от АК –
Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на Областна администрация Търговище,
представлявана от Областен управител на област Търговище, гр. Търговище,
ул. „Стефан караджа“ № 2, разноски за юриск.възнаграждение за въззивната
инстанция, в размер на 180 лв., на осн. чл. 78, ал.8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП
и във вр. чл. 23, т.4 от НЗПП.
Решенето не подлежи на касационно обжалване - чл. 280 ал.3 т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14