РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. К., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140101842 по описа за 2023 година
Производството е Бързо съгласно чл.310, ал.1 т.1 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът Н. Й. М. твърди, че въз основа на трудов договор заемала при ответника
длъжността „учител”. Твърди, че със заповед № ******** г. работодателят налага на ищцата
М. най - тежкото дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение“, като основанието
за налагането му е чл.187, ал.1, т.3, предложение първо и трето, т.7, т.10, предложение второ
и четвърто и чл.190, ал.1, т.3 КТ. В процесната заповед ответната страна записала, че
трудовото правоотношение на ищцата ще се счита за прекратено от датата на връчването й.
Сочи, че във връзка с образуваното дисциплинарно производство директорът на детската
градина с писмо - искане с изх. № ****** г. изисква писмени обяснения от ищцата. В
отговор на тях и в срока, определен от работодателя й тя ги е предоставила. В тях ищцата
подробно описала цялата фактическа обстановка, която по никакъв начин не
кореспондирала с наложеното й възможно най - тежко дисциплинарно наказание. Твърди, че
ищцата заема позицията председател на синдикалната организация на СБУ в Детска градина
„******“ - К.. В тази връзка работодателят е трябвало да поиска и получи предварителното
съгласие на синдиката. Сочи, че това не било сторено, поради което и на основание
разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ, следва да бъде отменена заповедта за уволнение като
незаконна само на това основание. Твърди, че работодателят не е предоставил на Н. М. за
попълване декларация по чл.333 КТ за това дали същата се ползва или не от закрила по
чл.333 КТ, което съставлявало съществено нарушение. Сочи, че конкретната фактическа
обстановка, обусловила налагането на дисциплинарното уволнение не кореспондира със
случилото се в Детска градина „******“ - К. на *** г., което от своя страна представлява
1
самостоятелно основание процесната заповед № ****** г. да бъде отменена, като
неправилна и незаконосъобразна. В допълнение сочи, че в оспорваната заповед липсвало
дата на връчване, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да
отмени заповедта за уволнение, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и да осъди ответника да й заплати сумата 10 766.70 лв. /съгласно допуснато
изменение на размера на иска/ - обезщетение за времето през което ищцата е останала без
работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, а именно за периода
от 16.11.2023 г. до 16.05.2024 година, както и законната лихва за забава върху
претендираната главница, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът ДГ „******“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че на *** год., между 13.55 ч. и 14.05ч., г-жа Н. Й. М.
като учител на 3-та подготвителна група, която се помещава на третия стаж в сградата на
Детска градина „******“ в гр.К., е оставила без надзор 28 деца от поверената й група,
тръгвайки по етажите на сградата да търси помощник- възпитател, който в този момент
изпълнява своите задължения по длъжностната си характеристика. Г-жа Н. Й. М., слизайки
по стълбите е говорила на висок тон, държала се грубо с касиер-домакина в детската
градина - г-жа Т. Д. Н.. В опит да я успокои медицинската сестра- г-жа А. П. била също
обект на напдаки. С извършеното г -жа Н. Й. М. поставила в риск 28 деца на възраст между
5-6 год. и не изпълнила трудовите си задължения предвидени в длъжностната й
характеристика, като нарушила Правилника за дейността на ДГ „******“-гр.К., утвърден
със Заповед ****** г. и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „******“ гр.К.,утвърден
със Заповед № ******** г.Етичния кодекс на ДГ „******“, утвърден със Заповед № ******
Твърди, че на основание чл.193, ал.1 от КТ, на 09.10.2023 г. на служителя е връчено писмо-
искане с изх.№ **** год., с което й е даден 3-дневен срок за даване на обяснения. С вх.
№***** год. е постъпило писмено обяснение от г-жа Н. Й. М., в което се твърди, че не е
извършила дисциплинарно нарушение на *** год. и не следва да бъде наказвана. Твърди, че
с поведението си г-жа Н. Й. М. безспорно е извършила нарушение на трудовата дисциплина
по см. на чл.187, ал.1, т.3, предл. първо и трето, т.7, т.10, предл. второ и четвърто от КТ във
вр. с чл.47,т.1,т.2,т.5,т.6,т.10 чл.50, чл.51, чл.60 от Правилника за вътрешния трудов ред на
Детска градина „******“ гр.К. за учебната 2023/2024 год., и чл. 145, ал.1 и ап. 3
,чл.163,ал.2,т.2 от Правилника за дейността на детска градина Детска градина „******“ гр.К.
за учебната 2023/2024 год.,чл.3,чл.4,чл.6,чл.7,чл.12,ал.1 и ал.2,чл.21 и чл.24 от Етичния
кодекс. Твърди, че Н. Й. М. е учител в детската градина от близо 2 години и има наложено и
влязло в сила дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за подобно
нарушение, наложено със Заповед № ********** г., а именно, че е оставила без надзор деца
на възраст между 3 и 5 години без контрол, за да участва в протест. Сочи, че извършеното и
2
подробно описаното по-горе от служителката на *** год. представлява сериозно нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на законови изисквания и вътрешни
правила като по този начин е поставила в риск 28 деца от поверената й група. Относно
въведените възражения, за нарушения на чл.333, ал.2 и ал.3 КТ, счита същите за
неоснователни, тъй като работодателят не бил уведомен за обстоятелството, че г-жа Н. Й.
М. заема позицията председател на синдикална организация, нито че страда от заболяване,
попадащо под защита. Сочи, че заповедта за уволнение е връчена при отказ на 16.11.2023 г.,
което е удостоверено от двама свидетели -А. Н. П. и Ю. Р. М.. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, като се установява от приетите писмени доказателства
наличието на валидно учредено трудово правоотношение по силата на което ищцата е
заемала при ответника длъжността “ учител“ в ДГ “******”, гр.К., считано от 04.04.2022 г.
Установява се също, че със Заповед № ********г., на директора на ДГ „******“-гр.
К. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като заповедта е връчена
при отказ на дата 16.11.2023 г., удостоверен от двама свидетели -А. Н. П. и Ю. Р. М..
От приетото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съда
кредитира, се установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищцата,
определено по реда на чл.228 от КТ е в размер на 1794.45 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1
от КТ за времето пред което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за
6 месеца, считано от 16.11.2023 г. до 16.05.2024 г. , е в размер на 10 766.70 лв.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на св.Д. Г. /от
страна на ищцата/ и св. А. П. и св. Т. Н. /от страна на ответника/, които съда кредитира
като преки, логични и последователни.
Св. Г. заявява, че е запозната със случилото се на *** г., тъй като същия ден имала
дете, на което му се ходило до тоалетна и свидетелката го придружила. Заявява, че тогава
видяла госпожа М. в коридора пред нейната спалня, била с едно дете. М. попитала
свидетелката дали има помощник-възпитател в нейната група, като свидетелката
отговорила, че няма. М. казала, че ще остави детето да седне на пейката и ще отиде набързо
някъде надолу. Свидетелката заявява, че М. се върнала бързо за една, две минути. Сочи, че
детето седяло на пейката, било спокойно, а от нейната спалня не се чувало нищо.
Свидетелства, че задължение на помощник - възпитателя е да сменя спалното бельо, като
към онзи момент нямало помощник- възпитатели. Свидетелката заявява, че придружила
нейното дете до тоалетната, понеже нямало помощник - възпитатели. Заявява, че по
принцип при нужда звънели по телефоните, но госпожа Ст. издала заповед, че нямат право
да използват телефоните. Свидетелства, че госпожа Ст. знае, че госпожа Н. М. е председател
3
на синдикална организация. Сочи, че преди педагогическия съвет, който е бил на 15.09.2023
г. влезнали заедно в стаята, в която ще се провежда, като М. връчила на госпожа Ст.
легитимността, че е председател на синдикалната организация. Сочи, че си спомня още, че
госпожа Д.и госпожа М. били на обучение на синдикалната организация, като вечерта,
когато са се прибрали, М. звъннала на свидетелката и я помолила да й изготви списък на
синдикалните членове. Свидетелства, че на другия ден сутринта свидетелката занесла
списъка, като М. снимала списъка и легитимността, после ги качила в пощата и ги
изпратила на госпожа Ст..
Св. А. Н. П. сочи в показанията си, че на *** г. госпожа Н. М. слязла по стълбите и
провела разговор с домакинката, като поискала помощник-възпитател, за да смени бельо на
дете. Заявява, че М. работи на третия етаж, като слязла на първия етаж до медицинския
кабинет и провела разговор с домакинката Т. Н.. Сочи, че госпожа М. слезнала напрегната,
като казала, че е сама и търси помощник-възпитател. Свидетелства, че по принцип
помощник-възпитателите трябва да подпомагат личната хигиена на децата и да сменят
спалното бельо, като сутрин и следобед са по една леля на етаж, а на обяд са две.
Свидетелства, че М. е казала, че телефонът е развален или не работи, поради което е слязла
на първия етаж. Заявява, че престоят на госпожа М. на долния етаж е бил кратък, около
една, две минути, като си разменили си едно, две изречения и се качила горе.
Св. Т. Н., свидетелства, че работи като домакин-касиер и си спомня какво се е
случило на 06.10. 2023 г. Сочи, че била в стаята на медицинските сестри, която е до нейната
стая на първия етаж. Била с двете медицински сестри, като в този момент се чули стъпки и
гласът на госпожа Н. М., която попитала „Къде е Т.?“. „Къде ми е лелята, няма я, имам
напикано дете ?“, и тръгнала да се качва нагоре. Свидетелката заявява, че веднага започнала
да търси помощник-възпитателката. Набрала едната, която в този момент излизала от
кухнята и казала, че е втора смяна и би трябвало другата да бъде горе. Свидетелства, че
тази, която е трябвало да бъде горе в 2 часа на етажа, не е била там. Сочи, че М. се обърнала
към свидетелката, защото като домакин-касиер по длъжностна характеристика отговаряла за
графика на помощник-възпитателите. Свидетелства, че лелята, която е трябвало да бъде там
в 2 часа, малко е закъсняла, като свидетелката я намерила в стаята за почивка, като същата
казала, че се качва и че я боли кръста. Свидетелства, че в детската градина към октомври
месец миналата година имало две синдикални организации - „КНСБ“ и „П.“. Свидетелката
била към „П.“, а госпожа М. към „КНСБ“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенциите на ищцата за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останала без работа вследствие на уволнението, са обусловени от основателността на
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Основният въпрос в настоящото производство е за законността на уволнението и
4
спазване на императивните изисквания на закона при налагането му.
В настоящия случай съдът намира, че атакуваната заповед отговаря на изискванията
на чл. 195, ал. 1 от КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Установява се, че от ищцата са
изискани и дадени писмени обяснения по случая.
Съдът намира за основателен наведеният в исковата молба довод за незаконност на
уволнението поради неспазването на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, респективно счита за
неоснователно възражението на насрещната страна за неприложимост на разпоредбата на
чл. 333, ал. 3 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които тези по
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член
на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален
ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална
длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация. В този смисъл е й трайната практиката на ВКС /решение №
667/15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 63/2010 г. на Четвърто ГО и решение № 301/26.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6823/2014 г. на Четвърто ГО/, решение № 194/18.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1100/2012 г., Четвърто ГО/.
В случая преди процесното уволнение работодателят не е взел съгласието на
синдикалния орган, поради което съдът намира, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна на формално основание, поради което не се налага спорът да бъде
разглеждан по същество.
По делото е представено удостоверение № *** г., за легитимност на синдикалната
организация на СБУ при ДГ "******" -гр.К., в уверение на това, че същата е легитимна и
председателят й е Н. М.. Удостоверението е издадено на дата 25.09.2023г., с валидност дата
30.11.2023 г. Удостоверението не е оспорено от ответника, поради което съдът намира за
установени удостоверените с него факти, поради което към 24.10.2023 г., ищцата се е
ползвала от защитата по чл. 333, ал. 3 КТ. Наведените доводи от ответника, че не е знаел, че
ищцата е член на синдикална организация, съдът намира за несъстоятелни.
От свидетелските показания на св. Г., се установява, че удостоверението за
легитимност е връчено на директора на ДГ "******"-гр.К. от ищцата М., в каквато насока е
и приобщената кореспонденция по имейл. По делото е приета като доказателство Заповед
№**** г., издадена от директора на ДГ "******"-гр.К., с която на ищцата е разрешено
ползване на синдикален отпуск по чл.159 КТ, предназначен за ползване от синдикалните
председатели.
В случай, че работодателят е действал добросъвестно, той е могъл да направи
справка, свързана със синдикалното членство и заемания ръководен пост в СО от ищцата,
така че да не допусне издаването на незаконосъобразна заповед за уволнение. Такава
5
проверка обаче не е предприета, а е пристъпил направо към издаване на оспорената заповед
за уволнение. Това поведение се явява незаконосъобразно, доколкото при изложените по-
горе мотиви и издадената от самия работодател Заповед №**** г. за ползване на синдикален
отпуск по чл.159 КТ, работодателят е имал информация за заемания ръководен пост в СО от
ищцата. Изложените по-горе доводи обуславят незаконност на уволнението и неговата
отмяна.
Предвид наличието на абсолютни отменителни основания, съдът намира, че не
следва да обсъжда тежестта на нарушенията и съответствие на наложеното наказание с
нарушенията.
За пълнота следва да се отбележи, че настоящи състав намира, че тежестта на
нарушението категорично не отговаря на наложеното наказание. От събраните гласни
доказателства се установи, че действията на ищцата не са резултат от умишлено нарушение
на трудовата дисциплина и вменените й задължения по длъжностна характеристика, а са
продиктувани от отсъствие от работното място на отговорния помощник - възпитател, който
е трябвало да изпълнява своите задължения и да подмени бельото на дете. Освен това
ищцата Н. М. е оставила децата от поверената й група за около една, две минути, за да
търси помощник-възпитател, което нарушение по тежест не кореспондира с наложеното
най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение. Липсват каквито и да било доказателства
за грубо поведение и нарушение на етичните норми от страна на ищцата при изпълнение на
трудовите й задължения на дата *** г.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността на тази за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата
следва да бъде възстановена на длъжността “ учител“ в ДГ “******”, гр.К..
Досежно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, то
основателността на същия се обуславя от наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в
незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди,
изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението - в конкретния случай, за
периода от 16.11.2023 г. до 16.05.2024 година и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената
тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение, е на ищеца / в този см. Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/.Съдът намира, че по делото се установиха всички
предспоставки за уважаване на предявения иск. В конкретния случай, несъмнено се
установи незаконност на извършеното уволнение.От представеното по делото копие от
трудовата книжка на ищцата се установява, че последното вписване касае прекратяване на
6
трудовото правоотношение с ответника от дата 16.11.2023г., като след тази дата няма
отбелязване за започване на трудовото правоотношение, поради което съдът намира за
доказано оставането без работа на ищцата за шест месечния претендиран период.
Съгласно чл.288, ал.1 от КТ "Брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено".
От приетото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца, определено по реда на
чл.228 от КТ е в размер на 1794.45 лв. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето пред
което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за 6 месеца, считано от
16.11.2023 г. до 16.05.2024 г. , е в размер на 10 766.70 лв., поради което искът се явява
доказан и по размер. Предявеният иск следва да бъде напълно уважен ведно със законната
лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата
молба /29.12.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат
уважени.
По предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително
изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на
предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания
с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на
неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242, ал. 1 от ГПК, за които
е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на човека. Именно предвид това,
процесуалният закон разписва, че съдът допуска служебно предварително изпълнение на
решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при
представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч. гр. д. № 658/2010
г., Г. К., IVГО на ВКС /. Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2500 лв., като съдът намира за основателно релевираното
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение и следва да намали същото
до предвидения минимален размер от 2149 лв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума да се възложи в тежест
7
на ответника. За двата иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ
възнаграждението е в размер на минималната работна заплата към момента на сключване на
договора /21.12.2023 г./– 780 лв., а по оценяемият иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ –1369 лв.,
определен по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС- К. сума в размер на 680.66 лева, представляваща дължими държавни такси и
разноски в производството, от които 150 лв. депозит за вещо лице по ССЕ, д.т. по Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за двата
неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 430.67 лв. за оценяемия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Н. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.
***********************************, извършено със Заповед №********г., издадена от
Директора на ДГ “******”, гр.К., с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните, на основание чл.188, т.3 от КТ, във връзка с чл. 187, ал.1, т.3, предложение първо и
трето, т.7, т.10, пред. второ и четвърто и чл.190, ал.1, т.3 от КТ, считано от датата на
връчване на заповедта , ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.
***********************************, на заеманата преди уволнението длъжност “
учител“ в ДГ “******”, гр.К..
ОСЪЖДА ДГ “******”, гр.К., БУЛСТАТ: ****, представлявана от директора П. Ст.
Д. да заплати на Н. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.
***********************************, сума в размер на 10 766.70 лв. /десет хиляди
седемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет ст./, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
16.11.2023 г. до 16.05.2024 година, ведно със законната лихва за забава върху посочената
главница, считано от датата на завеждане на исковата молба /29.12.2023 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Присъдената сума може да бъде платена по следната банкова сметка на ищцата
:IBAN BG 20 STSA 9300 0017 4832 04 в ДСК.
ОСЪЖДА ДГ “М. Г.”, гр.К., БУЛСТАТ: ****,представлявана от
директор П. Ст. Д. да заплати на Н. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес - гр.
***********************************, сума в размер на 2149 лв. /две хиляди сто
четиридесет и девет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ДГ “М. Г.”, гр.К., БУЛСТАТ: ****,представлявана от
директор П. Ст. Д. да заплати в полза на Държавата- бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд- Кърджали. сума в размер от 680.66 лева, представляваща дължими
държавни такси и разноски в настоящото производство.
8
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Кърджали. в
двуседмичен срок, считано от 13.06.2024 г.
Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание
чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от 13.06.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9