РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100500276 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от подадена от Община Варна,
БУЛСТАТ ******** против Решение № 4520/13.12.2024г., постановено по
гражданско дело № *******г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
прието за установено в отношенията между К. Л. Л., ЕГН ********** и Д. Л.
Л., ЕГН **********, от една страна, и Община Варна, от друга страна, че
ответникът не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор ************ по КККР на гр. Варна, с административен
адрес: гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, вид собственост: частна, вид територия:
урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м/, с площ 508 кв. м., предишен
идентификатор: ********, номер по предходен план: ******, при съседи:
************, *********** и *************, ведно с находящата се в имота
сграда с кадастрален идентификатор ************, със застроена площ 46 кв.
м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Изложени са подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Според жалбоподателя, в
1
разрез с представените по делото документи е изводът, че архитектурният
проект от 1993г. касае изграждането на ремонтна работилница в процесния
имот. Твърди се, че не става ясно как районният съд е достигнал до извод, че
процесният имот не е бил предоставен за ползване. Според жалбоподателя от
дата 14.11.2012г. е било възможно да тече придобивна давност. Сочи се, че
при одобряване на ПНИ за с.о. Б. липсват данни бащата на ищците да е
заявявал правата си като ползвател, поради което и за ПИ **** няма посочен
собственик и по силата на чл.25 ЗСПЗЗ от влизане в сила на ПНИ собственик
на имота е Община Варна. Искането към въззивния съд е за отмяна на
атакувания акт. Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата К. Л. Л. и Д. Л. Л. заявяват становище за
неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове с
правна квалификация чл.124 ГПК, предявени от К. Л. Л. и Д. Л. Л. срещу
Община Варна, с искане за постановяване на решение с което съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
2
************ по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, р-н
А., с. о. „Б.-С.“, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП:
ниско застрояване /до 10 м/, с площ 508 кв. м., предишен идентификатор:
********, номер по предходен план: ******, при съседи: ************,
*********** и *************, ведно с находящата се в имота сграда с
кадастрален идентификатор ************, със застроена площ 46 кв. м., на
един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване. Ищците
твърдят, че са собственици - всеки на по ½ ид. част от процесния поземлен
имот и находящата се в него сграда, ползваща се като работилница за
технически услуги. Поддържат, че са придобили собствеността върху имота в
резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност при съвместно
владение и наследствено правоприемство на владението.
Ответникът Община Варна оспорва исковете, като счита същите за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Поддържа, че съгласно чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ, общинска собственост е земеделска земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата. Твърди, че ищците не могат да
придобият имота по давност. Сочи се, че по отношение на имотите,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, действа разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност не се
зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила
/22.11.1997 г./ Според жалбоподателя по силата на чл. 92 ЗС същият се явява и
собственик на съществуващата към момента незаконна постройка в имота.
С постановеното по спора Решение № 4520/13.12.2024г. по гражданско
дело № *******г. по описа на Районен съд - Варна първостепенният съд е
приел исковете за основателни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от
РС обстоятелства, както следва:
От представеното с исковата молба удостовеР.е за наследници се
установява, че Л.К. Л. е починал на ********* г., като е оставил за свои
наследници по закон синовете си К. Л. Л. и Д. Л. Л..
Представен е архитектурен проект от 12.08.1993 г. за изграждането на
ремонтна работилница в процесния имот.
С молба от 16.10.2003 г. Л.К. Л. е поискал промяна на ел. захранването
на съществуващия в имот с пл. № **** в местност „Б.-С.“, гр. Варна, гараж, с
3
трифазен ток за нуждите на собствената му Работилница за технически
услуги, като на 29.10.2003 г. му е дадено и съответно разрешение за това.
Видно от Писмо от 20.12.2022 г. на Община Варна, район А., за ПИ с
идентификатор ************ по КК на гр. Варна, с. о. „Б.-С.“, няма влезли в
сила ПУП-ПУР и ПУП-ПРЗ. В архива на Район „А.“ не са налични строителни
книжа за сградата в имота, както и издадени разрешения за строеж или
удостовеР.я за търпимост.
От Общинска служба по земеделие – Варна е постъпила информация с
дата 24.07.2024 г., че за процесния имот няма данни за други постъпили
реституционни претенции и постановени решения за същия.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по
изготвена СТЕ. От него се установява, че съгласно кадастрален план на в. з.
„Б.-Ю.“ разшиР.е 1991 г., процесният имот с идентификатор ************
представлява част от имот № ****, записан в разписния лист на К.Г.К. и Л.К.
Л., при граници: от три страни – път и имот № ****. Кадастралният план на м.
„Б.-С.“ е одобрен със заповед № Р-115/29.04.1996г. Съгласно същия,
процесният имот с идентификатор ************ представлява част от имот №
******, с площ 1109 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия,
записан в разписния лист на К.Г.К. и Л.К. Л. /след направена корекция от
вещото лице при изслушване на заключението в проведеното по делото
открито съдебното заседание/, при граници: от три страни – път и имот №
****, при граници: ******, ****** и ******. Следващият приет план е
Помощен план към плана на новообразуваните имоти на с. о. „Б.-С.“, одобрен
със заповед № РД12-7706/19.10.2012 г. на Областен управител на Област
Варна, съгласно който процесният имот представлява част от имот № ******,
попада в стар имот № 35, записан „неидентифициран“. Планът на
новообразуваните имоти на с. о. „Б.-С.“ е одобрен със заповед № РД-12-
7706/313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област Варна. Съгласно
същия, процесният имот с идентификатор ************ представлява
новообразуван имот № ****.**** по плана на новообразуваните имоти на
местност „Боровец север“, с площ 508 кв. м., собственост на:
неидентифициран, при съседи на имота: ****** Двор на К.Г.К., ******
Улична мрежа на Община Варна и ********* – Двор на М. И. Д. и др.
Съгласно Кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД11-
4
73/23.06.2008 г., изменен със заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г.,
процесният имот представлява: Поземлен имот № ************, стар
идентификатор: пл. № ******, собственици: неидентифициран, при съседи:
******, ****** и *********. От заключението се установява още, че в
периода преди колективизацията и до 2000г., когато с решение № 322-
4/29.05.2000 г. на Общински съвет – Варна са утвърдени околовръстните
полигони на новите селищни образувания, имотът е бил земеделски. Бил е
нива и лозе. За същия не се откриват писмени данни за съставен по-рано акт за
държавна собственост. Процесният имот попада в територия по пар. 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Поземлени имоти с идентификационни номера ************ и
************ по ПНИ са части от ПИ **** по КП на местността, одобрен със
заповед № Р-115/29.04.1996 г. на Кмета на Община Варна. Същият е
предоставен за ползване на К.Г.К. с удостовеР.е № *************** г. по
ПМС № 76. На основание оценителен протокол № ************* г. лицето
К.Г.К. е заплатил 600 кв. м. земя. Няма издадена заповед по пар. 4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Стар имот 35 от ПКП, в който попада процесния имот ************
от КККР, по данни от ОСЗ не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За
процесния имот няма проведена процедура по изменение на ПНИ.
Процесният имот не представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Съгласно
експертизата, описаният имот в издадения АЧОС № 11015/2024г. е напълно
идентичен на процесния имот с идентификатор ************ от КККР на гр.
Варна.
При извършения от вещото лице оглед на място е констатирано
следното: Процесният имот с идентификатор ************ е ограден от
всички страни със стара ограда от бетонови колове, оградна мрежа и частично
бодлива тел. Входът представлява метална двукрилна врата от тръбна
конструкция и мрежа. В имота е изградена масивна стопанска постройка,
представляваща гараж – ремонтна работилница. Изградена е също външна
тоалетна. Имотът е електрифициран. Вещото лице в обясненията си, дадени в
съдебно заседание, посочва, че идентификаторите от ПНИ напълно
съответстват на идентификаторите по КК. Относно постройката посочва, че
на стр. 2 копие от КП от 1991 г. за имот **** – в тази скица постройката, която
представлява ремонтна работилница на място, е попълнена. С кафяво се
вижда една сграда в имот **** и от тук нататък тази сграда върви във всички
планове, до настоящия момент. Попълнено означава, че е допълнително
5
отразено, при актуализация на плана, след заснемане на място – попълва се в
картоните на плана. Оригиналите на плана означават картони. Тази сграда е
попълнена допълнително. Не може да бъде установено точно кога. Не е
нанесена през 1991 г. при приемане на плана, а в последствие. Вещото лице не
може да посочи коя точно година е станало това, тъй като няма отбелязване в
картоните коя година е попълнена сградата. В оригинала на плана през 1996 г.
тя вече е отразена не с кафяв цвят, а с черен, тоест фигурира в оригинала на
този план. Вещото лице уточнява още, че разписният лист на плана от 1991 г.
и на този от 1996 г. е един и същ.
Представени са писмени доказателства /информация от Община
Варна, район А., удостовеР.е от 1980 г., Оценителен протокол, вноски бележки
и Акт за узаконяване от 1990 г./ относно обстоятелството, че ПИ **** по КП
на местността, от който са образувани имоти ************ и ************
по ПНИ, е предоставен за ползване на К.Г.К. с удостовеР.е №
*************** г. по ПМС № 76. На основание оценителен протокол от
04.07.1994 г. К.Г.К. е заплатил 600 кв. м. земя, с което е трансформирал
правото на ползване в право на собственост. С акт за узаконяване №
42/02.10.1990 г., издаден от Главен архитект на кметство „А.“, Община Варна,
е узаконена сезонна постройка по одобрен архитектурен план на 03.10.1990 г.,
с площ 35 кв. м.
От приетото удостовеР.е от Областния управител на област Варна се
установява, че заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г., с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти на местност „Б.-С.“, гр. Варна, е влязла в
законна сила на 14.11.2012 г. по отношение на имот с идентификатор
************ по ПНИ.
Пред районния съд са събрани гласни доказателствени средства на
свидетелите Н.М.В. и Е.Й.Р.. От показанията на Н.В. се установява, че същата
познава ищците Д. и К. от много отдавна, има съседно място на процесното –
имот № ****. Познавала е и баща им – Л. Л., още когато са били деца се е
запознала с него. Знае, че имат място, съседи са, врата срещу врата на вилите.
Имат го много отдавна, още от 1986-1987 г. /свързва този период с раждането
на сина си през 1986 г./. Твърди, че в мястото има дръвчета – три-четири. И
повече е имало преди, но откакто се построил автосервизът, останали 2-3
отстрани. Баща им там работел дълги години. Ходила е там да си ремонтира
6
колата и много са се имали с Л. Л.. Знае, че автосервизът е построен след 1992-
1993 г. В съседство имало имот на К.К.. Този и неговият имот са отделни
места. Имотът е ограден. Не е чувала някой да има претенции към имота на
Л.и.
Съгласно показанията на свидетелката Е.Р., същата познава Д., К. и
баща им Л. Л.и. Ищците познава от малки, а баща им от 1985-1986г. Обяснява,
че има съседно на тяхното място, през 4-5 имота, като свекърът и свекървата й
живеели там и най-редовно е ходила, оттам се познава и с тях. Като им се
развалила колата, карали я при баща им да им я ремонтира. Познава дори
дядото на ищците – г-н Л., тъй като е работила заедно с него. В началото в
мястото имало доста дървета, но баща им Л. решил да направи един гараж, в
който ремонтирал коли, с канал. Сега също има няколко дървета в мястото.
Имотът е ограден с мрежа. Гаражът бил направен около 1990-1993 г., някъде
там /свързва периода с това, че по същото време и те са строили/. Д. и К.
идвали с баща си от мънички, бутали се из канала, правели си ремонти и
досега си правят. И докато баща им бил жив правели ремонти и сега си
продължават същата дейност. Не е чувала някой да е проявявал претенции
към този имот. Като граници на имота посочва от едната страна жена на име
Павлина, нейният мъж се казвал Кънчо, който бил починал. От другата страна
е улица към гората. Отзад не познава съседите на имота.
Като взе предвид събрания доказателствен материал по делото,
ВОС намира следното:
Съгласно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Правото
на собственост на общината върху земеделски земи е уредено като остатъчно
(резултативно) - негов обект са земеделските земи, които са останали
невъзстановени и които не са притежание на други правни субекти. За да
възникне правото на собственост на общината в хипотезата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ е достатъчно да се установи, че имотът е земеделска земя, по смисъла
на чл. 2 ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин, юридическо лице или на
държавата. Настъпилите промени в предназначението на земите, от
приемането на ЗСПЗЗ до настоящия момент нямат отношение към
процедурата по възстановяване на собствеността на бившите собственици и
към правото на собственост на общината, произтичащо от чл. 19, ал. 1 и чл.
7
25, ал. 1 ЗСПЗЗ /Решение № 41 от 26.05.2022 г. по гр. д. № 3705/2021 г., г. к., іі
г. о. на ВКС/. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че са налице
всички кумулативни предпоставки по смисъла на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Съгласно експертното заключение, което съдът кредитира като ясно,
отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице,
процесният имот попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поземлени
имоти с идентификационни номера ************ и ************ по ПНИ са
части от ПИ **** по КП на местността, одобрен със заповед № Р-
115/29.04.1996г. на Кмета на Община Варна. Същият е предоставен за
ползване на К.Г.К. с удостовеР.е № *************** г. по ПМС № 76. На
основание оценителен протокол № ************* г. лицето К.Г.К. е
заплатило 600 кв. м. земя. Според вещото лице, съгласно помощен план към
новообразуваните имоти на с.о.“Б.-С.“, процесният имот с идентификатор
************ попада в стар имот № 35, записан „неидентифициран“. От
експертизата се установява също, че стар имот № 35 от ПКП не е заявен за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че процесният имот не
представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Иначе казано, останалата площ от стар
имот **** над заплатените от К.К. 600 кв.м., представляваща процесния имот
************, не е била заявена за възстановяване. Следователно, доколкото
ПИ ************ представлява земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, общината е придобила
собствеността върху него по силата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Тъй като в имота се
намира постройка, за която не е учредено право на строеж, приложение
намира чл.92 ЗС, според който собственикът на земята – Общината, е
собственик и на постройките и насажденията върху нея.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд, че
процесният имот е придобит по давност от К. Л. и Д. Л.. Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, чийто
фактически състав включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя, което владение следва да
бъде непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от
ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е
установено по скрит начин), несъмнително и с намеР.е да се държи вещта като
своя. В конкретния случай ищците по делото твърдят, че погасителната
давност, изтекла в тяхна полза, е започнала да тече от 1985г., когато техният
баща Л. Л. е получил владението върху процесния имот по силата на
неформален договор за покупко-продажба. Доколкото процесният имот
представлява частна общинска собственост обаче, следва да се разгледа
възможността за нейното придобиване чрез придобивна давност.
Съгласно редакцията на Закона за собствеността, в сила към 1957г., не
може да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост.
Разпоредбата на чл.86 ЗС, в редакцията му от ДВ бр. 31 от 17.04.1990г.,
изключва придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска
собственост. С изменението на чл. 86 от ДВ бр. 33 от 1996 г., давността е
8
изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична
държавна или общинска собственост. Следователно, за вещите частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила
на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва
да тече от 01.06.1996г. В допълнение, настоящата инстанция счита, че в случая
е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, не се зачита и
започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, а именно
22.11.1997г.
На следващо място, индивидуализацията на имотите, т.е
превръщането им в годен обект за придобиване и притежание на вещни права,
по отношение на които се признават права на реституирани собственици, на
ползвателите или на Общината по чл.25 от ЗСПЗЗ в територии по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се случва с приемането на плана на новообразуваните имоти.
Следователно, процесният имот може да бъде обект на придобивна давност
едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ /Решение № 194 от
08.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г., г. к., і г. о. на ВКС/. В конкретния случай
ПНИ на с. о. „Б.-С.“ е одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на
Областния управител – Варна, от който момент нататък е било възможно да
тече придобивна давност за процесния имот. На 31.05.2006г. е въведен
мораториум върху придобиването по давност на недвижими имоти частна
държавна и общинска собственост съгласно § 1 от ЗДЗС, действието на който
е продължено до 31.12.2022г, т.е. макар ПНИ да е одобрен 2012г., придобивна
давност не е могла да тече в полза на ищците докато е действал мораториумът.
С Решение № 3/24.02.2022г. /Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022г./
Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на §
1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.), но това прогласяване има действие
занапред. При това положение дори и да се приеме, че ищците са владели ПИ
************, в тяхна полза не е изтекъл необходимият за придобиване право
на собственост давностен срок.
С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя в общ размер от 1 502,80 лева, от които: 400 лева -
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, 600
лева – възнаграждение за вещо лице, 5 лева – държавна такса за издаване на
съдебно удостовеР.е; 400 лева – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство; 97,80 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
По изложените съображения съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4520/13.12.2024г. по гражданско дело № *******г.
по описа на Районен съд - Варна и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „М.“, бл. 140, вх. 1, ет. 5, ап. 13, и Д. Л. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Ш., ул. „Д.“ № 11, вх. 4, ет. 1, ап. 73 срещу Община Варна, БУЛСТАТ
********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк” № 43 субективно съединени отрицателни искове на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът Община Варна не е собственик на следния
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на
гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, р-н А., с. о. „Б.-С.“, вид
собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване
/до 10 м/, с площ 508 кв. м., предишен идентификатор: ********, номер по
предходен план: ******, при съседи: ************, *********** и
*************, ведно с находящата се в имота сграда с кадастрален
идентификатор ************, със застроена площ 46 кв. м., на един етаж, с
предназначение: постройка на допълващо застрояване.
ОТМЕНЯ Решение № 4520/13.12.2024г. по гражданско дело №
*******г. по описа на Районен съд – Варна в частта за разноските и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА К. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.“, бл.
140, вх. 1, ет. 5, ап. 13, и Д. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „Д.“ №
11, вх. 4, ет. 1, ап. 73 да заплатят на Община Варна, БУЛСТАТ ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43
сумата от общо 1 502,80 лева, представляваща стоР.те разноски за двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11