Р Е
Ш Е Н
И Е № 219
гр. Пловдив, 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2658 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е
сезиран с жалба с вх.№33671/14.11.2019г. депозирана от И.Н.И., ЕГН **********,
чрез процесуалния му представител адв. К.Ц. против Решение №3611 от 02.10.2019г.
постановено по гр.д.№3560/2019г. по описа на ПРС, първи гр.с, с което се отхвърлят предявените от И.Н.И.,
ЕГН ********** против Военно
формирование *** с адрес: град Пловдив, бул. ***, осъдителни искове за
заплащане на сумата от общо 4 632,95 лева, представляваща еднократно обезщетение за прослужено време от
шест години за периода 02.06.2009 г. - 09.09.2014 г. като военнослужещ;
мораторна лихва за забава върху сумата от 2700 лева за периода 14.04.2016г. –
26.02.2019г. в размер на 675,06 лева; мораторна лихва за забава върху сумата от
2700 лева за периода 01.09.2016 г. – 26.02.2019г. в размер на 584,92 лева,
ведно със законна лихва върху сумата от
4 632,95 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2019г. до окончателното й изплащане,
като неоснователни. С постановеният съдебен акт е осъден И.Н.И., ЕГН ********** да заплати на Военно формирование *** разноски в размер на 200.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва изцяло,
като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение
на материалния закон по съображения
подробно изложени в жалбата. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като
вместо това постанови друг, с който
да уважи предявените искове. Претендират
се разноски само пред първата инстанция. Възразява се относно претендирания
размер на юрисконсулско възнаграждение от въззиваемия, като се иска същият да
бъде намален от 200лв на 100.00лв..
Въззиваемият Военно формирование *** с адрес: град
Пловдив, бул. ***, ЕИК 1290101710093, чрез процесуалния представител юрисконсулт
В.Р. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния
акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер
на 200.00лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата са подадена
в законния срок,
от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца И.Н.И. срещу Военно формирование *** с адрес: град
Пловдив, бул. *** с осъдителни искове за
заплащане на сумата от общо 4 632,95лв, представляваща еднократно обезщетение за прослужено време от
шест години за периода 02.06.2009г. - 09.09.2014г.; мораторна лихва за забава
върху сумата от 2700 лева за периода 14.04.2016г. – 26.02.2019г. в размер на
675,06 лева; мораторна лихва за забава върху сумата от 2700 лева за периода
01.09.2016 г. – 26.02.2019г. в размер на 584,92 лева, ведно със законна лихва
върху сумата от 4 632,95 лева, считано от 01.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.02.2009г. е
сключил договор за
кадрова военна служба с ответника, като със Заповед от 14.05.2009г. изпълнението на военната му служба било прекратено, като бил отчислен от длъжността и зачислен в мобилизационния резерв,
считано от 02.06.2009 година. Обжалвал заповедта, с която било
прекратено изпълнението на военната му служба, като с влязло в сила решение от 2014г. на ВАС, заповедта е отменена като
незаконосъобразна.
Със Заповед на Командира на ВФ *** от 27.10.2014
година бил възстановен на длъжността „електроосветител”, като сключил нов
договор за кадрова военна служба със срок до 29.02.2016г.. След изтичане срока договорът му не бил удължен. Със заповед от
11.02.2016 година на Командира на ВФ ***, бил освободен от военна служба, поради изтичане на уговорения срок.
Ищецът твърди, че със заповед от 01.03.2016 година на Командира на Военното
формирование било прието, че е прослужил една
година във ВФ, поради което и на осн. чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ му било изплатено еднократно парично
обезщетение в размер на едно брутно месечно възнаграждение в размер на 772,16
лева. Претендира обезщетение за още шест прослужени години за периода от 27.02.2009г. до
29.02.2016г, в размер на
шест брутни трудови възнаграждения.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че обезщетението по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ се изплаща за
реално прослужени
години, съобразено с което на ищеца е изплатено обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел исковете са
неоснователни, като в тази връзка е посочил, че правилно на ищецът е изплатено обезщетение само за една прослужена година, а за претендираните шест, през които ищецът не е изпълнявал служебните си задължения, не се дължи такова, тъй като идеята на обезщетението по член 227,
ал. 1 от КТ е да се компенсира изпитаните от военнослужещия рискове,
ограничения и неудобства при изпълнението на кадровата военна служба, и израз
на отблагодаряване за дългогодишна работа.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт
си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата
обстановка е правилно и пълно изяснена
от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, какъв
е еднократния размер обезщетението, което се дължи на ищеца при освобождаването му от военна служба със
Заповед от 11.02.2016г. на Командира
на ВФ ***, поради изтичане срока на договора..
Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал.1
ЗОВСРБ при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на
еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. На
основание чл. 228, ал.1 ЗОВСРБ за определяне размера на еднократното парично
обезщетение се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и
служебен стаж, а според ал.2 при освобождаване поради пенсиониране, се взема предвид приравнения трудов и служебен стаж.
В
настоящият случай размерът на обезщетението се определя по чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ във връзка с разпоредбите на чл.
22, ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-12/12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на
възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите отнасящи се до вида,
продължителността на прослуженото време.
По делото не се спори, че поради освобождаването от
военна служба ищецът има право на
еднократно парично обезщетение по чл. 227, ал.1 ЗОВСРБ. Няма спор и, че действително изслуженото от ищеца на военна
служба време е една година, осем месеца и четиринадесет
дни, като останалите пет години, три месеца и седем дни не са действително
прослужени от последния. В този смисъл е и представеното по делото Удостоверение с
рег.№3-918/05.04.2019г. /л.35 от делото
на ПРС/, изхождащо от ответника, прието и неоспорено от страните/
Съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал.2 от Наредба № Н-12/12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията
на военнослужещите, при определяне
на прослуженото време по ал.1 на чл.13 от Наредбата се зачита и прослуженото
време като като кадрови военно служещ по отменения ЗОВСРБ, както и
прослуженото време като офицери и сержанти на действителна военна служба по
отменения Закон за всеобщата военна
служба на РБ.
Гореизложеното обосновава извода, че обезщетението по
чл.227 ал.1 ЗОВСРБ, касае действително прослуженото време, което видно от данните по делото
възлиза на една година, осем месеца и четиринадесет дни. Със Заповед на
командира на военно формирование *** от 01.03.2016г. на ищеца за прослужената
една година е изплатено на основание чл.227 ал.1 ЗОВСРБ, парично
обезщетение в размер на брутно месечно
възнаграждение от 772.16лв. Този размер е правилно изчислен, съгласно
заключението на вещото лице К., по
допуснатата ССЕ, кредитирана от съда като безпристрастна и компетентно
изготвена.
Претендираният остатък за периода от 27.02.2009г. до 29.02.2016г, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, касае период от време, който не е действително
прослужен от ищеца, поради което обезщетение за същия на основание чл.227 ал.1
ЗОВСРБ не се дължи. Изложеното обосновава неоснователността на предявените
искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна - оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, както
и обстоятелството, че е депозиран отговор от процесуалния представител на
въззиваемия, включително и че последният се е явил в проведеното съдебно
заседание, съдът намира, възражението на жалбоподателят за намаляване на
претендираните разноски от въззиваемия за неоснователно, поради което на
последния следва да се присъдят такива в
пълният претендиран размер от 200лв.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3611 от 02.10.2019г. постановено по
гр.д.№3560/2019г. по описа на ПРС, първи гр.с,
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********
*** да заплати на Военно формирование ***
с адрес: град Пловдив, бул. *** разноски в размер на 200.00лв
/двеста лева/, представляващи юрисконсулстко възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: